У дома е най-зле

По-добрите резултати, отчетени от статистиката през второто тримесечие, се дължат основно на увеличението на износа. "То нараства и като обеми, и като стойност поради нарастването на цената на стоките", обяснява Георги Минчев, председател на Националното сдружение на българските спедитори.

Това се дължи на увеличението на продажбите на черната и най-вече на цветната металургия, машиностроенето и на селскостопанската продукция. Най-голямо е нарастването при товарния автомобилен транспорт - с 19.8%. Първото полугодие е добро и за Българските държавни железници. "Товарите са много добри през първото полугодие, с един милион тона повече от 2010 г. и с 13% повече от планираното", обяснява изпълнителният директор Йордан Недев.

Въпреки по-добрите резултати от второто тримесечие обаче превозите по обслужване на вноса и износа на страната не са сред най-рентабилните за превозвачите (като по нерентабилност ги изпреварват единствено тези в пределите на държавата). България изнася предимно стоки с ниска добавена стойност или суровини. Ниската им цена не позволява високи цени на превоз.

Големите износители се броят на пръсти. Ваньо Алексиев, собственик на компанията "Биомет", която превозва товарите на един от тях - "Идеал Стандарт", обяснява, че още по-големи са проблемите при намирането на товари за обратен внос. "Износът е на много ниски цени и се опитваме да компенсираме от вноса. Когато прибираме даден камион от Европа, гледаме да му осигурим товар за Гърция или Турция, като цените на тези превози са с около 30-40% по-високи, отколкото ако е за България", обяснява Илиян Филипов, собственост на пловдивската ПИМК.

Септември няма да бъде май

Така някои от мениджърите не вярват, че по-добрите пазарни нива, отчетени от статистиката, ще се запазят като тенденция. Въпреки раздвижването на пазарите в Западна Европа прогнозите на финансовите институции и кредитните агенции дават индикации за повтаряне на рецесията през идните месеци. "Последните две години очакванията ни са все за спад въпреки официалната статистика и гръмките мнения, че кризата едва ли не е свършила", коментира Ваньо Алексиев. Той очаква рецесия през есента и зимата. "От началото на кризата това е най-тежкият период. От една страна, имаме свито потребление и производство, а от друга, цената на горивата нарасна в сравнение с първите години на кризата", коментира той. От бранша очакват и много фирми да отпаднат от пазара. Това са транспортни компании, които по един или друг начин успяха да оцелеят до момента на база договорки с банки и лизингови компании. Компаниите работят и при по-тежки условия. "Вече няма дългосрочни договори за по няколко години. Сега те са за по максимум една година. Всички клиенти са предпазливи. Правят всяка година търгове и обикновено печелят не компаниите, които могат да предложат най-добрата услуга като сигурност и точност, а най-ниската цена", обяснява изпълнителният директор на СОМАТ Росен Димитров.

По-тежка втора половина прогнозират и от БДЖ. "Малко сме разколебани в прогнозата си за втората половина на годината", коментира Йордан Недев. "Юли не беше много добър, беше по-зле от очакваното. Такъв беше и август, а по-принцип тези летни месеци не би следвало да са по-слаби. Направихме срещи с всички по-големи товародатели и те започнаха да говорят за подновяване на кризата. Ще изпълним плана си за 2011 г., но това ще се дължи на доброто първо полугодие", коментира той.

Без носталгия

Така по-големите български превозвачи виждат възможност в превозите към държави извън Европейския съюз. Тяхната сложност ги прави по-трудно достъпни и предлагането на транспортните услуги не е в излишък. При тях има и редица други предимства, като по-ниската цена на горивата и по-бързите плащания например. Това показват и данните на транспортното министерство, което отчита увеличаване за броя на разрешителните през тази година, които получават превозвачите, за да возят до или през трети страни.

"Засиленият интерес на товародателите и българските превозвачи наложи увеличаване на годишните квоти от чуждестранни разрешителни за превоз на товари, валидни за териториите на Република Беларус, Украйна, Грузия, Руската федерация, Казахстан и Киргизстан", обясняват от ведомството, което ги договаря на двустранна основа със съответните държави, като в момента се водят разговори с Русия, Казахстан, Грузия. Така например разрешителните за Беларус за 2009 г. са 3400. През 2011 вече са с 2 хил повече. За Украйна пък от 13 800 през 2009 г. стават 18 100 през 2011 г. При Русия от 10 000 през 2009 и 2010 г. през тази има 11 200 бройки.

Най-показателният пример за развитие в източна посока е и най-голямата компания на пазара, бившата държавна СОМАТ. За 2010 г. компанията отчита ръст на оборотите си от 60%, с което надминава резултатите си за 2009 и 2008 г. Подобряването на резултатите продължава и през тази година. Към края на юли приватизираната през 1994 г. фирма отчита 53.5% ръст на оборота си в сравнение с миналата. Развитието се дължи на преструктурирането на превозите на компанията през последните 12 месеца и на новите превози от Европа за Близкия изток, кавказките републики, Туркменистан, Узбекистан, Афганистан и обратно. "В този абсолютен период на криза ние загърбихме превозите по вноса и износа от и за България, отказахме се от всичко, което беше около нулата, оставихме само печелившите превози в Европейския съюз и насочихме нашите усилия по обслужване на тези близкоизточни и кавказки пазари, което ни донесе абсолютен успех", обяснява изпълнителният директор Росен Димитров.

Подобен е примерът и на втората по-голяма българска транспортна компания, пловдивската ПИМК. Компанията също вози основно по дестинации, които не включват България. Едва 10% от превозите на ПИМК обслужват българската икономика. Останалите 90% от превозите на компанията са между други страни в Европа или между ЕС и трети страни, основно Турция. Компанията вози и за Грузия, Азербайджан и Армения, като отскоро е започнала и превози за Иран, за където кара маслинови дръвчета от Испания.

Пренастройката на големите компании към външните пазари е сигнал за поне две неща. Те стават по-конкуренти, макар и не на обичайни пазари. И второ, отварят ниша за по-малки компании в България.