На изхода на Европа

Модерната техника е там. Ръждясалата бодлива тел - също

Пътят до кльона    ©  Росен Босев

"Какво нещо е животът, преди 20 години ги пазехме да не излизат, сега пазим да не влизат." Сложил ръка на челото си, граничният полицай Георги* се взира в хоризонта, далеч в турска територия. Качил се е на стара наблюдателна кула: "Тия не ги ползваме вече." После с усмивка поглежда към малка могила под кулата, обрасла в треви: "Ей това долу също е за наблюдение, ама тайно."

Георги е на около 35 години, като последните 12 от тях са в Гранична полиция. От Свиленград е и винаги е работил по турската граница. Показва близките български и турски села: "а самата граница е там долу, в дерето." По думите му това е кулата с най-добрата гледка. Разказва, че обикновено нарушителите дебнели скрити дали има войник на кулата и когато той изчезнел, започвали да се придвижват: "Да, ама войникът се е преместил в скрития пост и оттам - хоп." Не знае за убийства по границата по комунистическо време, ама така или иначе не можел да коментира.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове