С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 30 сеп 2011, 13:41, 5215 прочитания

Реката ни е до колене

Търговският и екопотенциалът на Дунава са загърбвани с години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Преди време дирекцията на природен парк "Персина", намираща в град Белене, решава да си построи кула за наблюдение в близост до брега на Дунава. Строителството върви по план. До момента, в който се установява, че входът и всички прозорци на кулата гледат само и единствено към града. Не и към Дунава. Причина за проектантския пропуск бил навикът. Местните от северната част на България често се шегуват, че реката отдавна е загърбена.

Реката е гранична и е далече от полезрението на по-развитите икономически райони на страната. Представите за нея често са свързани с нещо недотам бистро, събрало отпадъчните води от огромни индустриални и земеделски площи в Европа. В българската й част потенциалът й за развитието на туристическа или транспортна дейност не е сред най-ефективно използваните. Като че ли най-голямо внимание й отделя Българското национално радио с бюлетина за нивото й на български, френски и руски.


Ако изключим наводненията през 2006 г., през последния месец темата Дунав стана по-интересна от обикновено. Нивото на реката падна толкова, че корабоплаването в българско-румънския участък се оказа почти блокирано, а пристанищата отчетоха наполовина товари от прогнозираните, тъй като корабите не могат да стигнат до тях. Най-ниските води от 2003 г. съвпаднаха с официалното потапяне, поне до края на този програмен период, на един от проектите по оперативна програма "Транспорт". Страната трябваше да подобри корабоплаването по Дунав главно в частта Белене и Батин. Сумата, предвидена за това, от 138 млн. евро ще отиде за разширяването на столичното метро и за реконструкцията на някои от по-големите жп гари в страната.

Крахът на проекта не е изненада. Подобна идея се разработва и от румънската страна, и то още по предприсъединителната програма ИСПА. Всички проекти по Дунава обаче срещат сериозното недоволство на екологичните организации. Според тях предвиденото копаене на коритото, укрепване на бреговете, затварянето на речни ръкави и насочването на течението с буни ще нанесат необратими щети върху реката, районите в близост, растенията и животните. От години реката едновременно представлява важен транспортен коридор, свързващ Северно с Черно море, а, от друга страна, според еколозите - една от 200-те най-ценни системи за биоразнообразие. Отложеното време за изграждането на проекта трябва да бъде използвано ефективно за проучване на всички екологични ефекти, както и как страната като една от най-малко активните на Дунава ще успее да се възползва ефективно по отношение на транспорта, икономическото развитие на градовете и туризма.

Голямото закотвяне



Проблемът с трудното преминаване на реката не е нов, като се изразява най-силно през есента. "През последните 50 години обаче толкова критичен момент не е имало, като изключим 2003 г.", обяснява Георги Георгиев, изп. директор на Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав". Агенцията отговаря за информирането на корабите за трудните участъци по реката. България и Румъния си разделят отговорностите по морския път. От Видин до Сомовит е Румъния, а от Сомовит до Силистра – България. Трудни за преминаване места има и в горните части на реката. В Австрия, Германия и Унгария обаче от десетки години се правят различни съоръжения, облекчаващи корабоплаването. Така българско-румънския участък се явява един от най-тежките за целия т.нар. коридор номер 7,  като по него има около 30 критични места. Сръбската язовирна стена при Железни врата също до някаква степен допринася за трудното преминаване, задържайки определени количества вода.

Праговете от тиня правят преминаването на корабите почти невъзможно. Така към момента около стотина баржи изчакват на стоянки да се вдигне нивото, разказват от бранша. За септември пък русенското пристанище прогнозира, че ще преработи 100 хил. тона товари. Планът е изпълнен на 50%. "Корабите просто не могат да дойдат при нас", обяснява изп. директор Петър Драгошинов. На кейовете, където има възможност за по-дълбоко газене, пристанището работи с удължено време. При нормално състояние на реката корабите могат да имат газене около 2.50 метра. В момента те могат да имат газене от 1.60-1.70 метра. Тоест корабите трябва да са пълни наполовина и неефективни, оплакват се от транспортния сектор.

Проектите от румънска страна започват още по предприсъединителната програма ИСПА. Румъния разработва два проекта – един за реката на нейна територия, а втори за частта, покриваща границата й с България. Предпроектните проучвания по него, както и оценката за въздействие върху околната среда обаче се бавят с години. Той е подобен на българския и двата трябва да се допълват. "Румъния трябва да приключи всички проучвания, за да се види дали проектът е осъществим", обяснява Георгиев, като допълва, че в близко време предстоят нови срещи в Букурещ.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ГЕРБ и ДПС пускат бизнеса да финансира партиите, скандален търг свали шефа на НЕК 1 Вечерни новини: ГЕРБ и ДПС пускат бизнеса да финансира партиите, скандален търг свали шефа на НЕК

И още: ЕС пак отложи преговорите с Албания и Северна Македония; Путин отговаря на въпроси на руснаците

19 юни 2019, 1201 прочитания

ДПС иска да няма ДДС за книги. А работодатели и КНСБ са против различните ставки 1 ДПС иска да няма ДДС за книги. А работодатели и КНСБ са против различните ставки

Делян Пеевски предлага и фонд за безплатни детски градини и строителство на нови от спестените партийни субсидии

19 юни 2019, 842 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Въпрос на връзки

Новият председател на СГС дава близо четири пъти повече разрешения за подслушване от предшествениците си

Случаят "Голунов": Делото е закрито, последствията остават

Обратният завой по аферата с арестувания журналист е сигнал за нарастващата нервност в Кремъл от всякакво надигане на недоволство

Резултатите от изборите: Какво показват данните

Статистическият анализ на "Капитал" показва контурите на скритото влияние по места

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"

"Фашизмът е мечтата по въображаемото минало. Това е основната му характеристика."

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото