Gipsy Kings

"Как се прави уиски", пита Слави Трифонов. "Есенция и спирт", отговаря Кирил Рашков. "А какво пие българинът", интересува се водещият. "Българинът пие есенция и спирт", отговаря му невъзмутимо Кирил Рашков.

Годината е 2001. По онова време бизнесът с фалшив алкохол на фамилията Рашкови е в апогея си, далеч от полезрението на прокуратурата, данъчните и полицията. Нелегалната фабрика в пловдивското село Катуница бълва хиляди литри фалшиво уиски, водка, ракия, а името на Рашков е нарицателно за менте. Имаше дори такава шега: "Истинско ли е уискито или от Цар Киро."

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

По време на целия преход институциите в държавата си имат други проблеми и никой не се интересува от Кирил Рашков. Дори и за медиите той е интересен повече от забавната страна. Услужливо го наричат Цар Киро - титла, измислена от самия него и наложена в публичното пространство. Вестниците (не само жълтите)  пишат за "монархическите" му атрибути (трон, корона, жезъл), без да задават въпроси за източниците на неговото богатство. Как един неграмотен пенсионер от ромски произход, който няма никакви декларирани доходи, разполага с палати за милиони, кара скъпи автомобили и демонстрира охолен стандарт на живот.   

Аурата на "царя" не пострада дори и след големия удар по бизнеса му през 2009. Тогава по сигнал на местни жители беше разбита незаконната фабрика за спирт в Катуница, собственост на фамилията Рашкови. При обиска беше открита тайна тетрадка, от която стана ясно, че капацитетът на нелегалната спиртоварна е бил 4000 литра на денонощие - количество, достатъчно за производството на 8000 литра водка. Простите сметки показват, че само от тази фабрика за алкохол бюджетът е губил над 10 млн. лева годишно. По нататък случаят зацикли между прокуратурата и следствието. Не бяха повдигнати обвинение нито на Кирил Рашков, нито на сина му Ангел Рашков, на чието име се води фабриката, нито на внука Кирил, който е бил управител.

Политико-прокурорският чадър над Рашков работеше неотказно до миналата седмица. Трябваше да стане убийство, за да може институциите да си отворят очите за фрапиращите нарушения в Катуница, които кланът Рашкови е извършвал с години. Заваляха разкрития за отправени заплахи за убийство, необяснимо забогатяване, укрити данъци в особено големи размери и от галеник на системата "царят" се превърна в обществен враг и срещу него беше впрегната цялата държавна машина.



По зла ирония на съдбата убийството в Катуница стана ден след като България не беше пусната в Шенген заради "ширещата се корупция и престъпност". Самият Кирил Рашков е нагледно доказателство за отсъствието на държавата през последните 20 години. Той е пример за това, че в България не само ракията, но и институциите са менте, щом позволяват на човек с неговото криминално досие да си направи държава в държавата и да се изживява като цар.

Началото - джебчийство, злато и сребро

Повечето разкази за криминалното минало на Кирил Рашков започват от 80-те години, когато е арестуван и пратен в затвора. Проблемите с властите обаче започват много по-рано. Първата регистрация на Рашков е през 1962 г. в Скопие за джебчийство. По онова време той е 20-годишен. Съпругата му Костадинка също е арестувана многократно за същото в чужбина. В ценностната система на циганите кардараши джебчийството се приема за нещо напълно нормално. "Смята се, че ако не е крадлива циганката, няма да струва пари", заявява Кирил Рашков в "Шоуто на Слави".

По времето на социализма Кирил Рашков съчетавал джебчийството с търговия на благородни метали - дейност, забранена тогава. Твърди се, че е плащал на роми от Столипиново да крадат сребро от двора на Комбината за благородни метали до Асеновград. Заграбеното продавал в чужбина, тъй като по това време не е имало пазар за него в страната. През 1984 г. Рашков попада в полезрението на полицията след сигнал, че се готви кражба на 8 килограма сребро от държавен завод. Благородният метал е бил предназначен за износ през граница - в Сърбия. Там Рашков е имал клиент, който му плащал в германски марки. При обиска в къщата му откриват 2 млн. лева и големи количества незаконно оръжие. Рашков е осъден на дълги години затвор, но успява да излезе по-рано. Помилван е от президента Желю Желев при съмнителни обстоятелства. Обявената тогава амнистия е само за политически затворници, какъвто Рашков не е бил.

Преходът - рай за фамилията

В зората на демокрацията фамилията Рашкови се преориентира към производството на алкохол. Първата регистрирана фирма се казва "Цар Гого" на името на предишния ромски цар, с когото няма роднинска връзка (бащата на Кирил Рашков също се е казвал Георги, но според съседи е бил беден циганин от Столипиново - бел. ред.).

В началото производството е първобитно. Купува се готов спирт от фабриката в Житомир, Украйна. Доставя се по море с ферибота Варна-Иличовск. В къщата на Рашков купеният спирт се излива в бидони, където се смесва с вода, глицерин и есенция. От тях се "произвеждат" различни видове алкохол. В началото на 90-те най-много са копирали водка "Царевец", тъй като е популярна. После асортиментът се разширява с вносно уиски, коняк и други напитки. Готовата продукция се продава в складовете на едро в Пловдив. "Карамелът за уискито се забъркваше в тенджери и тави от жените направо на двора", спомня си Стоян Тютюнджиев от Катуница, който по онова време е бил близък до семейството.

През февруари 1992 г. нелегалната фабрика на Рашков е разкрита от полицията. Униформените заварват в къщата на Рашков тонове алкохол - в бидони, бутилки, резервоари. Заловени са 126 тона спирт, 140 кашона с ракия менте, 200 000 бутилки и 14 нелегални машини за бутилиране. "Нямаше местенце в къщата, което да не беше пълно. Наложи се да извикаме войската, за да натоварим хванатото количество незаконен алкохол", спомня си Христиана Вангелова, която онова време е следовател в Асеновград.

Няколко дни след първия обиск полицията отново отива в къщата на Рашков и пак хваща работниците да пълнят бутилки с алкохол. Рашков е арестуван, но после е пуснат под гаранция заради влошено здравословно състояние. Делото е връщано на два пъти от прокуратурата за доразследване и никога не стига до съд. "Последния път, когато се интересувах, бяха изтекли давностните срокове за търсене на наказателна отговорност по тези текстове и делото е прекратено. Според мен е унищожено. Никой нямаше интерес това дело да бъде внесено в съда", казва Вангелова.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Фабриката за спирт"