Къде сбъркахме?

Зад протестите стои огромно желание за промяна и ако на него не се отговори, екстремизмът само ще се увеличава

На протеста излязоха сърдити млади хора, които обществото забеляза за пръв път
На протеста излязоха сърдити млади хора, които обществото забеляза за пръв път    ©  Георги Кожухаров
На протеста излязоха сърдити млади хора, които обществото забеляза за пръв път
На протеста излязоха сърдити млади хора, които обществото забеляза за пръв път    ©  Георги Кожухаров

На петия ден след смъртта на 19-годишния Ангел Петров животът в Катуница бавно се връща към обичайния си ритъм. Само няколко обгорени празни къщи, дузината полицаи, които дежурят пред тях, и паркиралите телевизионни коли напомнят за разигралия се екшън през изминалия уикенд. Местните са се събрали в кафето срещу кметството и жужат в тихи разговори над разхвърляните върху масите вестници и преливащите от фасове пепелници. На повечето им личи, че са спали малко през последните няколко дни. Но не спират да си прехвърлят отново и отново събитията от петък и събота. Опитват се да подредят детайлите в разбираема картина. Трудно им е. Спорят за версиите. И недоумяват как пети ден полицията още не е извикала за разпит основните свидетели на убийството на Ангел.

Всеки разказва поне по една история, в която е имал сблъсък с Кирил Рашков (Цар Киро) или член на семейството му. "Гагарин, мълчи си! Остави я тази работа. Тебе какво те боли?" - това са отговорите, които Стоян Тютюнаров с прякор Гагарин получава от представителите на местната власт всеки път, когато отиде при тях, за да възрази срещу несправедливостта.

"Има една приказка: демокрацията е висша диктатура на закона. Има правила в България, има закони, но никой не ги спазва. Кажете ми една сфера, в която контролът е на ниво", намесва се пенсионираният учител Гошо. "Фалшива демокрация", приглася му Гагарин. "Гледаме наш'те политици, няма леви, няма десни. Гледаме ги как грабят народа и мълчим..."

В селото не помнят да си имали конфликти с останалите роми в Катуница. "Живеем си мирно и тихо. Аз им давам пари да купят лекарства на децата, те ми вършат някоя услуга, карат ми тор за градинката", описва простичко взаимоотношенията им Гошо. "Трябва да се поучим от САЩ, техните малцинства са интегрирани, станаха лекари и учители. И президент си имат. България трябва да тръгне по този път, но само се говори", разочарован е той. Смята, че в основата на всичко стоят провалът на икономиката през последните 20 години и бедността: "Ще ви дам два примера, където хората не живеят зле. Радиново и Севлиево. Защото там има чужди инвестиции и хората работят. Но правителствата не допуснаха на всички места инвеститорите, защото щяха да се нарушат интересите на местните големци."

Когато слушаш разговорите на хората в Катуница, ти става ясно защо едно малко пловдивско село зададе дневния ред на цялото общество. Разбираш колко са дълбоки корените на гнева им и колко са ти близки болките им. Битката им е срещу един самозабравил се местен феодал, не срещу ромите по принцип. А простичкото им желание - да живеят в здрава среда, в която всички имат равен достъп до образование и работа. Те дефинират ясно два проблема, които институциите се преструват, че не забелязват от години - недосегаемите мутри и неслучилата се интеграция на ромите. "Гагарин, мълчи си. Остави я тази работа", е бил всеки път удобният отговор. Това, което недоумяваш, е защо смисленият протест на хората от Катуница беше надвикан от расистките лозунги и битовия патриотизъм на "българи юнаци". Защо основателното недоволство срещу местните власти, данъчната администрация, полицията, прокуратурата и съдебната власт, които години наред са абдикирали от задълженията си, се изроди в зловещи ксенофобски изригвания срещу малцинствата?

Нека бъдем честни, ако в случая "лошият" не беше представител на ромската общност, протестите извън Катуница едва ли щяха да се случат. Защо огънят на гражданското недоволство не се запали по същия начин на Великден, когато шестима младежи в Симеоновград бяха прегазени от пиян шофьор (етнически българин)? Или преди две седмици, когато ромско дете в Арчар загина по същия нелеп начин?

Местни феодали, които упражняват натиск върху населението и живеят на ръба (или извън) закона, има във всяка етническа група. Нима братя Галеви в Дупница не са друго лице на феномена "Цар Киро", но срещу тях не се вдигнаха младежи от цялата страна. Наглостта няма етнос, тя се възпроизвежда и храни от една среда, в която апатията на обществото е също толкова силна, колкото е тази на институциите. 

Дърпа ли някой конците на спонтанното недоволство?

Със сигурност гневът и първоначалният протест на хората от Катуница беше автентичен. В него се чуваха истинските граждански гласове, които призоваха за справедливост, работещи институции и поемане на отговорност. От момента, в който те излязоха по улиците на селото, до превръщането на протеста им в ксенофобска проява мина ужасно малко време. А последвалите събития в големите градове вече нямаха почти нищо общо с произвола на Кирил Рашков и нуждата от промяна. Да, сред тях имаше и разумни хора, съпричастни към болката на жителите на Катуница, но те бързо бяха стъпкани от тълпата и нейните истерични крясъци "циганите на сапун". Криминалният конфликт, породен от бездействието на институциите, изби толкова бързо в етническа омраза, че за всички останали извън страстта на площада остана въпросът възможно ли е бунтовете след Катуница да са спонтанен изблик на гражданска енергия. Или някой все пак дърпа конците на недоволството тъкмо в тази посока?

Всички участници в протестите, с които "Капитал" разговаря, твърдят, че са разбирали за събитията от Facebook или от приятели, и изключват възможността да са намесени политически организации. Нито една формация и не застана официално зад протестите в големите градове. Най-активни бяха ВМРО - кандидатът за президент на партията Красимир Каракачанов явно подкрепяше случващото се, а кандидатът им за кмет на Варна Костадин Костадинов дори беше арестуван по време на размириците в морския град. "Атака" се опитаха да яхнат вълната на гражданското недоволство, но по-скоро вървяха след събитията. На втория ден от протестите в София шефът на КАТ - София, Богдан Милчев призоваваше младежите да не се поддават на "виртуални провокации".

Анализаторите също не са единодушни в оценките си спонтанни или организирани бяха събитията около и след Катуница. "Не мисля, че в протестите има политически елемент - за мен това е социално недоволство", казва Антонина Желязкова, социален антрополог и председател на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. В протестиращите на улиците тя разпознава "млади хора, задушени от безпътицата и безперспективността", които намират утеха единствено в агресията и търсят цел и самочувствие в национализма.

Социологът Антоний Гълъбов е на съвсем друго мнение. "Няма съмнение, че след смъртта на момчето от Катуница всички останали събития са резултат от действията на определена тактика", коментира той. "Случващото се няма характера на граждански протест, защото той не се адресира към институциите. Няма граждански протест, който да призовава към саморазправа", аргументира се Гълъбов. И пита защо във Варна например не бяха атакувани богатите местни роми, а тези, които обитават бедните сегрегирани квартали.

Сърдити млади хора

Организирани или не, лицето на протестите в големите градове показа едни млади и гневни хора, които като че ли цялото общество забеляза за пръв път. Те искат да имат повече от това, което семействата им могат да си позволят, и намират отдушника на своя потиснат гняв в националистически и расистки прояви. Най-шумна и най-лесно манипулируема част от тази обществена група са футболните агитки, но те са само видимата страна на едно поколение, израснало без усещане за алтернатива, за което агресията е начин и решение на проблемите.   

Това ясно си пролича във Facebook, където 70 хиляди българи ръкопляскаха на юнаците от площадите във всевъзможните групи-реакции на случилото се в Катуница. Голяма част от тях бяха закрити от социалната мрежа, защото бяха удавени в език на омразата.

"В обществото се натрупва социално напрежение, което трябва да избие някъде", коментира социологът от "Отворено общество" Алексей Пампоров. Според него част от българите имат огромна необходимост от изява на националната идентичност. Не случайно първите лозунги, които се издигнаха на протестите, бяха "Българи-юнаци" - същите, които виждаме по стадионите и за които скоро не е имало повод да влязат в употреба.  

"Децата насилници са жертви, те са вкарани в един капан на опростените представи за света, в капана на стереотипите", коментира училищният психолог Иван Игов. Според него причината за тяхното поведение е и фактът, че училището е абдикирало от това да дава отговори. "Могат да смятат диференциални уравнения и да учат всякакви неща, които не им трябват в реалния живот, но за тези неща в училище не се говори", е мнението на Игов. В изследванията си той е установил също, че близо една четвърт от самите учители в България са носители на доста сериозна дискриминационна нагласа - смятат например, че децата от малцинствата имат различни способности и трябва да учат в сегрегирани училища.

Иван Игов нарича новото поколение паралелно - деца, които са израснали не с нас, а покрай нас, защото сме били твърде загледани в икономиката, кризата и какво ли още не. Те растат сами, в едно загиващо образование, което ги прави функционално неграмотни - могат да четат и да пишат, но не и да правят изводи, да разбират сложните неща и отношения в живота. И освен това в училище им преподават един сбъркан разказ за "велика България", станал основата на националистическите възгледи у много хора.

Всяко ново поколение все по-малко вижда и контактува с представители на малцинствата. Свидетели са единствено на стереотипите, затвърждавани от медиите и крайните политици с националистически възгледи. Най-лесно е да мразиш онзи, когото не познаваш. Социологическите изследвания са категорични, че най-склонни към дискриминационни нагласи и стереотипи са хората с ниско самочувствие, тези в личностна криза (на което описание отговаря немалка част от българите). Дискриминирането дава усещането, че човек е значим.

"През последните 22 години силно се увеличи дистанцията между етническите българи и представителите на малцинствата", констатира експертът по етнически въпроси Михаил Иванов. Големият парадокс е, че в периода на края на тоталитарното време българите са тези, които подкрепят възстановяването на правата на малцинствата. Ситуацията в момента обаче изглежда така сякаш се връщаме десетилетия назад.

Въоръжени в панически страх малцинства

Истеричните крясъци на тълпата държат жителите на ромските квартали в големите градове из страната будни цяла седмица, сковани от панически страх. В пловдивския квартал "Столипиново" от три дни децата не ходят на училище, а родителите им спят с брадви до възглавниците в готовност да се отбраняват, ако ги нападнат. Пред офиса на фондация "Рома" са се струпали много притеснени хора. "Видяхте ли какво направихте вие, българите", вайка се възрастна жена с насълзени очи. Току-що полицията им е съобщила, че в моргата е разпознат труп на 56-годишен мъж от квартала, който е загинал при сблъсък на два автомобила. "Тъкмо успяхме да успокоим хората, че нещата утихват, че полицията е тук, че няма причина да се страхуват от нападения и децата могат отново да тръгнат на училище, и научихме тази новина", посреща ни Антон Карагьозов, председател на фондацията и кандидат за общински съветник от листата на ДПС.

Преобладаващата част от жителите на "Столипиново" (около 80%) изповядват ислям и са с турско самосъзнание, останалите са роми. Фондация "Рома" осигурява транспорт на около 240 деца от квартала до общинските училища в града. "Синът ми е 11-и клас и учи в техникум в центъра на Пловдив. Каза ми, че е разпознал свои съученици по телевизията, които крещят "циганите на сапун". Как да го пусна на училище утре", пита риторично жена от "Столипиново".

Психозата, която се насажда в ромските махали, е огромна, разказват организациите, специализирани в областта. Провокатори звънят на ромите и ги подвеждат, че ще ги нападнат организирани групи или че са убили или набили дете. Такива сигнали вече са били подадени от Нови Пазар, Каспичан, Пещера, Павликени, Сливен, Перник... "Не е важно дали има групи, които ходят по кварталите. Важно е, че хората си мислят, че има такива групи, които заплашват сигурността им", обяснява Деян Колев, председател на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе".

Според правозащитници най-тъжното от създалата се истерия е, че удря тъкмо върху най-интегрираните в обществото роми – тези, които учат в масовите училища и работят в града. "Това е нещо, което с години сме се опитвали да постигнем – да убедим родителите да си пращат децата не в ромското училище, а в градското. Най-уязвими са тези, които са повярвали, че могат да живеят като нормални български граждани и са сами, а не тези, които са в гетата", коментира Деян Колев.

Парадоксът е, че гражданската енергия около казуса "Катуница", която постави на дневен ред проблема с провалената интеграция на ромите, всъщност удари ксенофобска плесница върху малкото постигнато в областта с усилията на външни и частни донори. Досега държавата само имитираше както интерес, така и дейност, инвестирайки хаотично и нецеленасочено във включването на ромите. А сбърканата политика доведе до изливането на средствата в погрешната посока. "Голямата част от парите трябваше да отидат при хората, които наистина се интегрират, искат децата им да учат. Повече от една трета от ромите са такива, но ние не го забелязваме. Наляхме парите в гетата, където ги взеха бароните", коментира психологът Иван Игов.

Няма политическа сила, която през годините да е припознавала интеграционните мерки за свой приоритет. Директорът на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия Антонина Желязкова казва: "Всички възможни анализи са направени и всички препоръки са дадени, особено през последните десетина години. Всичко знаем за ромите, но няма политическа воля, за да се решават проблемите."

Обяснението е просто. Решението на проблемите на малцинствата нито печели избори, нито прави политиците по-популярни или симпатични на мнозинството. Това, което гарантирано работи за повече гласове обаче, е страхът. Заплахата за етническия мир е клише, в което през годините удобно са се напъхвали всички партии, за да печелят политически дивиденти. Явление, което Антонина Желязкова нарича безпардонно експлоатиране на междуетническите и междурелигиозните отношения. "През последните години никой от параполитиците не смята за необходимо да внесе ред в статуса, правата и реалната интеграция на малцинствата. Защото целият самозван политически елит в България има полза от това унизително статукво – да употребяват в покупко-продажби гласовете или бунта на малцинствата или религиозните общности. Ако се стигне до сериозен конфликт", пита Антонина Желязкова. И сама отговаря: "Толкова по-добре, за да се упражни свободно силова политика или да се спечели или укрепи власт, или да се разграбят нови ресурси."

На политическата сцена

Може само да се гадае дали, ако случаят с убитото момче не беше съвпаднал с началото на предизборната кампания за местните и президентските избори на 23 октомври, протестите на жителите на Катуница срещу фамилията на Кирил Рашков щяха да получат такава масова подкрепа и да обхванат и други градове на страната. Факт е обаче, че след събирането на местните хора пред къщата на Цар Киро и атаката на агитките на пловдивските футболни отбори "Ботев" и "Локомотив" на сцената излязоха политиците. При това най-кресливата и най-губещата от сегашната политическа ситуация част от тях. Първо още миналата събота вечерта, в разгара на палежа на къщите на Рашков, четири коли на ВМРО от София се стовариха в Катуница. По думите на зам.-председателя на формацията на Красимир Каракачанов и кандидат за кмет на София Ангел Джамбазки "по покана" на техни местни активисти. Същия ден те организираха и протест пред Областната дирекция на МВР в Пловдив. "В момента нямаме нито министър на вътрешните работи, нито министър-председател. Целта ни беше да покажем, че щом няма държава за едните, няма да има държава и за другите", обясни пред "Капитал" логиката на протеста Джамбазки. Активисти на ВМРО бяха в основата и на протеста във Варна. Там другият зам.-председател на организацията и също кандидат за кмет Костадин Костадинов беше арестуван и след като беше освободен, гръмко обяви, че "държавата се намира в извънредна ситуация и се налагат извънредни мерки" и ако те не бъдат приложени спрямо ромското малцинство, "скоро в България ще има градове, разделени с телени мрежи, като Белфаст и Никозия", каза той в интервю за сайта "Всеки ден".

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров пък за пореден път превърна пленарната зала на парламента в цирков манеж. Той и съпартиецът му Павел Шопов бяха основните действащи лица по време на дебата за ситуацията в Катуница в сряда, на който беше изслушан и.д. министър на вътрешните работи Веселин Вучков. От "Атака" се качиха на вълната на популизма и поискаха промени в Наказателния кодекс, между които и въвеждането на смъртно наказание за убийство по особено жесток начин.

"Големият политически залог е в тези 7 до 9% от българските избиратели, които демонстрираха, че са готови да последват по-гръмогласни, по-директни и по-радикално политически говорещи фигури. През последните 10-15 години този електорален потенциал значително се стесни, но остана устойчив. И голямата битка е за него", смята социологът Антоний Гълъбов. На парламентарните избори през 2005 г. "Атака" успя да мобилизира този вот и той й гарантира влизане в парламента. На последните избори за Народно събрание обаче националистическият вот се разпиля между ГЕРБ, "Атака" и РЗС. Загубата пък на подкрепа от страна на формацията на Волен Сидеров през последните две години е причината конкурентите на формацията на Волен Сидеров – ВМРО, да се се насочат агресивно към този електорат. "Политическият прочит на ситуацията от Катуница е следният: има електорален потенциал, който различен тип политически проекти се опитват да привлекат и мобилизират за изборите", казва Гълъбов. По тази причина по думите му в протестите в редица градове на страната няма нищо спонтанно. "Точно тези групи имат силни структури във Варна и Благоевград, където досега е нямало проблеми между българи и роми. Защо например нямаше такива протести в градове като Нова Загора и Ямбол например, където има компактни маси ромско население и където винаги по някакъв начин е тлеело напрежение", заявява той. И добавя: "Това е електоралната география не на проблема между българи и роми, а електоралната география на ядра, които биха могли да бъдат тласнати в подобна сцена. Всеки може да си говори за Катуница, но профилът на протестите е на голям и среден град и на хора, които никога не са живели на село." Гълъбов определя ситуацията след Катуница като "изключително агресивен опит да бъде провокирана някаква електорална промяна за предстоящите кметски избори", защото влиянието на ромските гласове е силно по отношение на местния вот. 

Големият въпрос обаче е дали и как случаят "Катуница" и последвалите протести ще променят този вот. И той има две страни. Едната е дали националистическият вот ще се насочи към някоя от опиталите се да инкасират политическа печалба от ситуацията партии. Другата е свързана с това как ще гласуват ромите. "Ако ГЕРБ ефективно се справи със ситуацията, твърде вероятно е част от ромския вот да отиде при управляващите", смята политологът Румяна Коларова. От тази гледна точка по думите й формацията на Бойко Борисов може както да капитализира този вот, така и да го загуби. Антоний Гълъбов също е на мнение, че доколкото "не всички роми са склонни да продават гласовете си", част от тях могат да се преориентират и да гласуват за ГЕРБ. Не е изключено обаче ситуацията от Катуница и последвалите масови протести да имат ефекта на "сплашване" и ромите масово да не гласуват на изборите или да откажат да продават гласовете си. "Ако това е акция за сплашване на ромите, то тя е абсолютно успешна. Тя обаче може да има и ефект на свръхмобилизация", казва Коларова. И тя, и Гълъбов са на мнение, че печелившо от тази ситуация е ДПС. "Партията на Ахмед Доган стои малко встрани от това, което се случи, но в такива ситуации електоратът й се мобилизира от страх", е мнението и на Антонина Желязкова. Тримата обаче са категорични, че едва ли шумните акции на Волен Сидеров и ВМРО ще привлекат гласоподаватели.

"При протестите се видя пълната неподготвеност на българските политици да намерят подход към едно поколение, което е родено след 1995 г. Те все още не са гласоподаватели и затова политиците ги игнорират. "Атака" също няма подход към тях, защото привържениците й са основно хора на 35-40 години. След време обаче ще стане ясно дали някоя от съществуващите партии ще е привлекателна за тях, или ще се появи нов вид протестна партия", прогнозира Румяна Коларова. Антонина Желязкова стига и по-далеч. "Тези протести показаха, че всеки може да наеме ултрасите от футболните агитки да направят някакъв смут, независимо че организацията им сега беше по-скоро естествена. В това обаче няма нищо успокоително, защото това са гняв и омраза и предполагам, че все по-често ще ги виждаме по улиците", казва Желязкова. И по думите й, докато Волен Сидеров все пак  е влязъл и общонационалния политически модел и от време на време предизвиква ексцесии, но е контролируем, то тази спонтанна организация на младите е неконтролируема. "Когато такива хора зачестят да се изявяват, се отваря пространство за нова, по-крайно радикална партия", казва Желязкова.

Макар и да не си личи на повърхността, протестите след случая "Катуница" все пак показаха, че има някакви наченки на гражданско общество в България. Има хора, които са готови да изразят недоволството си от водените от управляващите политики не само по традиционния начин - на масата, или по модерния - онлайн, а на улицата - така, че да бъдат забелязани. Миналата седмица тези хора останаха по-скоро на заден план и надделяха онези с изкривените представи за добро и лошо. Въпреки това надеждата, че следващия път когато истинското гражданско общество се възмути, по улиците ще чуем именно него, днес е една идея по-голяма. Желанието им за промяна е очевидно, въпросът е има ли кой да ги чуе. Единственият адекватен отговор на екстремизма е политика, която дава резултати. Политика, която не говори с глухи клишета, а променя живота на хората към по-добро. Към повече справедливост и равни шансове за честните и почтени хора. Ако хората не видят резултати в тази посока, в задънената улица на популизма ще продължат да кънтят баналните, лумпенските лозунги, а политиката ще бъде заместена от запалителни бомби, боксове и бухалки.

По темата работиха и:

Елена Старидолска, Божан Чипев, Илин Станев, Елеонора Тарандова

Фотогалерия: Катуница Inside

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22
Цялата галерия