Къде сбъркахме?
Зад протестите стои огромно желание за промяна и ако на него не се отговори, екстремизмът само ще се увеличава


Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
На петия ден след смъртта на 19-годишния Ангел Петров животът в Катуница бавно се връща към обичайния си ритъм. Само няколко обгорени празни къщи, дузината полицаи, които дежурят пред тях, и паркиралите телевизионни коли напомнят за разигралия се екшън през изминалия уикенд. Местните са се събрали в кафето срещу кметството и жужат в тихи разговори над разхвърляните върху масите вестници и преливащите от фасове пепелници. На повечето им личи, че са спали малко през последните няколко дни. Но не спират да си прехвърлят отново и отново събитията от петък и събота. Опитват се да подредят детайлите в разбираема картина. Трудно им е. Спорят за версиите. И недоумяват как пети ден полицията още не е извикала за разпит основните свидетели на убийството на Ангел.
Всеки разказва поне по една история, в която е имал сблъсък с Кирил Рашков (Цар Киро) или член на семейството му. "Гагарин, мълчи си! Остави я тази работа. Тебе какво те боли?" - това са отговорите, които Стоян Тютюнаров с прякор Гагарин получава от представителите на местната власт всеки път, когато отиде при тях, за да възрази срещу несправедливостта.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове