Майкро удар срещу "Газпром"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Майкро удар срещу "Газпром"

Изпълнителният директор на "Газпром" Алексей Милер обяснява ценовата политика на компанията

Майкро удар срещу "Газпром"

Брюксел започва концентрирана атака срещу руския газов гигант

6318 прочитания

Изпълнителният директор на "Газпром" Алексей Милер обяснява ценовата политика на компанията

© reuters


Защо Брюксел не направи с "Газпром" това, което направи с "Майкрософт"?                  

Това е рефренът всеки път, когато възникнат проблеми с руския газов гигант. Поне от 2003 г., когато ЕС глоби американската софтуерна компания с почти 500 млн. евро за злоупотреба с монополно положение (която впоследствие стигна до 1.5 млрд. евро).

Тази седмица изглежда, че Европейската комисия (ЕК) е решила да се вслуша в предложението. Във вторник комисията обяви, че е започнала проверки в двадесет компании в Централна и Източна Европа за техните практики при доставката, преноса и съхранението на природен газ. Общото между тях е, че или имат руско участие (или пък обратното - акционерен дял в "Газпром"), или дългосрочни договори за доставка. В България в този обхват попаднаха Българският енергиен холдинг, дъщерните му "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", както и "Овергаз", в която 49.51% има "Газпром експорт". Най-голям брой компании обаче са проверявани в Германия, втори по големина пазар за руския газ. Все още не е ясно кога ще бъдат обявени резултатите от тези ревизии.

"Газпром" на прицела

Целта им според ЕК е да се проверят съмненията за практики, които пречат на свободната конкуренция на газовия пазар. Брюксел изрично съобщава, че подобни акции са правени преди и срещу западноевропейски компании, но едва ли някой се съмнява, че на  прицела сега е "Газпром". Руската компания от години следва политика, която цели да изключи трети страни от достъпа до транзитните газопроводи. Последният шумен спор беше в Полша. След дълги борби за обявяване на свободния капацитет на тръбите, така че и други доставчици да могат да ги ползват, в крайна сметка се оказа, че "Газпром" е успял да предотврати това. В Словакия пък руската компания е разследвана за опитите й да попречи на възможността по транзитните газопроводи да се доставя газ от двете посоки. За България това е възможно при връзката й с Гърция, откъдето през 2009 г. се получи минимално количество газ.

Малко по-различна версия предлага руският анализатор Валерий Нестеров от "Тройка Диалог". Пред руската агенция "Прайм" той казва, че разследването може да е насочено и срещу избирателния подход на "Газпром" да предоставя отстъпки от цените. Това важи основно за Германия, където руската компания се съгласи на известно намаление на цените по  дългосрочните си договори в последните две години, тъй като конкуренцията на спот пазара (т.е. на суровината, която се търгува по цена, определяна от моментното търсене и предлагане) беше много силна. Там, където обаче "Газпром" се чустваше монополист, нямаше никаква промяна.

Ситуацията в България

В България "Булгатрансгаз", дружеството, което се занимава с преноса, просто не дава отговор на заявките за достъп до мрежата му. От това бяха пострадали търговецът "Дексиа България" и "Овергаз". Докато в първия случай след намесата на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) достъп беше получен, във втория това не е стана. От "Овергаз" твърдят, че "Булгартрансгаз" им отказва информация с неофициалното обяснение, че целият капацитет е резервиран от "Газпром". "Това може да е така за транзитната мрежа, но не и за националната, ние искаме да пренесем газ между два града", казват от компанията. Ясно е, че през националната мрежа има огромен свободен обем - общия й капацитет е около 7.7 млрд. куб. метра газ годишно, докато заявките на "Булгаргаз" за доставки в България за тази година са 2.4 млрд. куб. метра. "А ДКЕВР просто не отговори", допълват от газовото дружество.

От "Овергаз" са недоволни и от държавната политика, която прави "Булгаргаз" "единствен купувач" на внасяния газ и "единствен доставчик" до крайните клиенти, като по този начин се спира конкуренцията. Освен това едното от условията за търсене и проучване на газ в България било сключването на договор за доставка именно с държавната компания. Всички тези аргументи са залегнали в изпратената миналата година жалба на компанията пред Генерална дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия. Според "Овергаз" техният сигнал е и една от причините за настоящите проверки.

Неофициалното обяснение за тази държавна политика е нежеланието независим доставчик да стигне до платежоспособните клиенти, като остави примерно топлофикациите на "Булгаргаз". Това обаче гарантира по-високи цени за всички.

Какво цели Брюксел

Атаката от страна на Брюксел срещу "Газпром" взима все по-големи мащаби. Само преди две седмици комисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер поиска ЕК да контролира двустранните контракти още по време на договарянето им. Два дни след обявената ревизия на газовите компании ЕК обяви, че започва проверка на 17 страни за нивото на либерализация на пазара им за електричество, а 18 на пазара на газ. Почти е сигурно, че поне в едната група попада и България. За да не остане по-назад, Анкара пък заплаши Москва с отказ от руския газ, ако "Газпром" не намали цените си. Демаршът на Турция е в навечерието на подписването на споразумението (следващия месец) за доставка и транзит на газ от Азербайджан. На този газ се надява и България, като един млрд. куб. метра бяха договорени по принцип още преди няколко години. Миналата седмица министърът на икономиката и енергетика Трайчо Трайков посети Азербайджан, за да притопли тези обещания. Идеята е след пускането на новата газова връзка между Гърция и България в края на 2013 г. по нея да потече и азерски газ. Тази седмица Трайков е в Казахстан и Узбекистан.

Всички тези стъпки идват точно преди подписването на нови дългосрочни договори на много потребители с "Газпром". Българските изтичат в края на 2012 г. и първоначално се считаше, че новите ще бъдат подписани до юни тази година. Преди две седмица, в интервю за в. "Дневник", изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов  каза, че в момента се преговаря за средносрочни договори. Все още обаче позициите на "Газпром" и "Булгаргаз" по въпроса за цените, количествата и гъвкавостта не били много близки.

Очевидно е, че ЕК се стреми да принуди руската компания да приеме по-пазарно ориентиран подход при ценообразуването и по-голяма прозрачност в сделките си. Освен това специалното внимание върху отварянето на транзита, точно когато има шанс за алтернативни доставки, говори, че този път руската компания може да изпита поне малко жега.

Дали това ще има ефект?

Вероятно, но както и в случая с "Майкрософт" глобите и наложеното отделяне на някои продукти от операционата система Windows бяха добро начало. По-важното беше появата на конкуренти като Google или Firefox.

Защо Брюксел не направи с "Газпром" това, което направи с "Майкрософт"?                  

Това е рефренът всеки път, когато възникнат проблеми с руския газов гигант. Поне от 2003 г., когато ЕС глоби американската софтуерна компания с почти 500 млн. евро за злоупотреба с монополно положение (която впоследствие стигна до 1.5 млрд. евро).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

44 коментара
  • 1
    jordan62 avatar :-|
    Йордан Янков

    "От "Овергаз" са недоволни и от държавната политика, която прави "Булгаргаз" "единствен купувач" на внасяния газ и "единствен доставчик" до крайните клиенти, като по този начин се спира конкуренцията"

    А, ей това е ключа от бараката! Заровен е в Закона за енергетиката. Аналогична е ситуацията и с монополното положение на НЕК. Докато това не се оправи в закона ще си имаме монополи.

  • 2
    veli26 avatar :-|
    Вели

    Хубава статия. Друг въпрос, защо Русия трябва винаги да е империята на злото? Спомням си стара поговорка: НА РУСНАЦИТЕ ВИНАГИ ИМ ТРЯБВА ВРАГ, ВОЖД И ТАНКОВЕ!!!

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Започна натискът за активно включване на ЕС в договорите на Газпром. Отказът на Германия от атомни електроцентрали увеличава със 100 милиарда кубометра вноса (до 600 млрд) на газ от Русия, при това стремежът към диверсификация на доставките се сблъсква с въпроса кой ще пълни тръбите на Набуко и трите проекта паралелни на Южния поток. Налице е желанието на Европа за директи покупки и контол на кранчето на границата с Русия - вижте интервютата от срещата на комисаря по енергетика на ЕС Гюнтер Етингер с Украинския министер Ю. Бойко.

  • 4
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#1] от "Йордан Янков": И тук може да благодарим на Рецесията и Гърция. Това промени много играта и доста регулации отиват в Брюксел. Което води до повече конкуренция.

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    И Хитлер и Наполеон започнаха "... концентрирана атака срещу руския народ ...", отбележете на една и съща дата 22.06!!! ама нещо им се случиха проблеми.... този път на Брюксел, едно село изкуствено направено столица 1815 година именно от четиримата императора водени от Александър първи, да не му се случи случка...
    Да не почнем да мечтаем за времето на кризата свързана с гръцкият "дефолт", да ти умрам на думата, като за златно време?...
    От 1815 имаме за спомен специалитета "бефстроганов", сега да не влезе в кухнята на Европа, специалитетът "брюкстроганов", че ще станем за кашмер и на котките....

  • 6
    danailov avatar :-|
    danailov

    В случая мерките за регулация от страна на ЕС са съвсем нормални с оглед двойния стандарт при цената на газта и доставката от страна на Русия, защото не всички са послушковци като нас. Една Полша, която в момента е начело по ротационното правило, едва ли би се примирила с монопола на "Газпром", а и не само тя. Опитите и на нас в това отношение трябва да се адмирират, а не да се плаче за отминалата "сигурност", която отдавна се е превърнала в зависимост, нямаща нищо общо с държавните ни интереси.

  • 7
    dimiterptsvetkov avatar :-|
    uran

    Нека да видим резултатите от проверката и заключенията и тогава да правим изводи. Или вече резултатите и изводите са раздадени по флашките на правилните журналисти?

  • 8
    balcanmaster avatar :-(
    Майстор Балкански (00:00–24:00)

    [quote#999:"Публикация"]В случая с "Майкрософт" глобите и наложеното отделяне на някои продукти от операционата система Windows бяха добро начало. По-важното беше появата на конкуренти като Google или Firefox.[/quote]
    Google или Firefox могат да бъдат "конкуренти" на Microsoft само в най-смелите фантазии на много тъпи еврочиновници...

  • 9
    charlyb avatar :-|
    charlyb

    [quote#8:"Майстор Балкански (00:00–24:00)"]Google или Firefox могат да бъдат "конкуренти" на Microsoft само в най-смелите фантазии на много тъпи еврочиновници... [/quote]
    Конкуренти са на Интернет експлорера с Хрома и Лисицата. На операционна та система - с много успешния Андроид при таблетите и мобилните телефони. Гъгъл освен това пуснаха лаптоп с тяхната нова операционна система. Може и да не е много, но все е нещо и то постоянно се развива и разширява.
    Майкрософт имат и един много мощен, макар и "скрит" конкурент - виждал ли си в някой частен дом, компютър с лицензиран Уиндоус. Защото аз не съм.

  • 10
    vperfanov avatar :-|
    далекоглед

    Ако Газпром внасяше газ в Европа на приемливи цени, а не вдигаше непрекъснато цената му спекулативно като монополист, едва ли щеше да се стигне до разследване за злоупотреба с монополно положение. Русия никога няма да се откаже да налага имперските си амбиции да упражнява политическо влияние и натиск с всички средства. В случая - с вноса на стратегически суровини. Беше крайно време ЕС да реагира на тази руска алчност, макар и със голямо закъснение. Това нямаше да се случи, ако Германия не беше променила енергийната си стратегия и увеличила драстично вноса на газ. Задълбочаващата се дългова криза допълнително катализира европейсата реакция.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK