Аз съм номер четири

"Няма никаква икономическа логика подобни честотни диапазони да стоят неизползвани. Задължение на КРС е да стопанисва по най-добрия начин това национално богатство", коментира за "Капитал" Антони Славински, телекомуникационен експерт и председател на асоциация "Телекомуникации". И добавя: "Този честотен диапазон е достатъчно атрактивен и може да бъде използван много рационално. Макар че досега за LTE технологията са определени честотни диапазони на 400, 900 и 1800 MHz, бихме могли да очакваме в началото на следващата година и диапазонът 2000 MHz да бъде определен за LTE мрежи."

На практика обаче лицензът, който КРС се готви да пусне, е вързан само към една точно определена технология – UMTS, тоест този, който вземе честотите, няма да може да ги използва за 4G пренос на данни. Това означава, че става дума за само за евентуално изграждане на мобилна мрежа от трето поколение. Дори не става дума за GSM технологията, която се използва за гласова телефония и се поддържа от всички евтини апарати. 3G устройствата от своя страна са основно смартфони, които са предназначени най-вече за пренос на данни и консумират повече енергия, т.е. са по-скъпи и трябва да бъдат презареждани по-често. Да, по тях също може да се говори, но това е като да караш спортна кола с 20 км/ч. само на първа скорост. Дори 3G апаратите обикновено преминават в "2G" режим, когато се използват за гласова телефония. Трябва да се отбележи също така, че UMTS технологията изисква изграждането на нова инфраструктура, която е по-скъпа от мрежите второ поколение и допълнително ще увеличи разходите на един евентуален бъдещ нов мобилен оператор.

Така че все още обаче е твърде рано да се каже дали всичко това означава, че КРС наистина иска да допусне четвърти играч на българския мобилен пазар. Възможно е също така регулаторът просто да симулира активност, отчитайки се пред Европейската комисия, или пък да обслужва интересите на някой от действащите оператори, които също са допуснати до участие в търга. Информацията, която се знае до момента, на практика поставя повече въпроси, отколкото да дава отговори.

Първото нещо, което бие на очи

когато човек прочете обявлението на телеком регулатора, е високата цена за лиценза. Търгът с тайно наддаване е за две честотни ленти от по 15 мегахерца и ще стартира от сумата 49.5 млн., а стъпката ще е 1 млн. лв. Спечелилият ще получи разрешение да ползва въпросния ефирен диапазон за срок 15 години.

Всичко това има значение само в случай че някой наистина реши да се включи в наддаването. Предишният опит за допускане на четвърти играч на мобилния пазар датира отпреди три години и завърши с фиаско. По време на конкурса от 2008 г. КРС предложи два варианта за лицензи – пакет от 30 мегахерца при стартова цена от 57 млн. лв. или диапазон от 20 мегахерца за минимум 38 млн. лв. Стъпката на наддаването тогава трябваше да е 2 млн. лв.

Резултатът от всичко това беше, че търгът, който се състоя през август 2008 г., завърши без победител. На него се яви само един от 8-те участници, закупили документацията. На финала се оказа, че лихтенщайнската офшорна компания "Телко", която единствена уж се включи в надпреварата, не отговаря на изискванията и трябва да бъде дисквалифицирана. Неофициално се твърдеше, че пропуските в документацията не са коригирани умишлено.

Настоящият търг се организира на базата на запитване, отправено от непозната досега компания. Тя се нарича "4ДЖИ КОМ", регистрирана е преди няколко месеца и не е известна в телекомуникационния бранш. Това означава, че на практика фирмата не отговаря на условията да има над 3 млн. лв. оборот за миналата година и да има опит в осъществяването на телекомуникационни услуги. Това изискване обаче впоследствие може да бъде изпълнено през свързани лица. Според КРС до момента общо шест фирми са заявили интерес към търга (виж карето), но нито една от тях вее още не е платила за тръжната документация на стойност 4000 лв. Срокът за закупуване на книжата изтича на 21 октомври.

Урок по пазарна икономика

По всичко личи, че за три години телекомуникационният регулатор не е успял да проумее, че лицензионни такси с подобен размер вече не отговарят на икономическата логика на пазар, където има три действащи оператора и 144% проникване на мобилната телефония. Далеч по-смислено би било КРС да заложи по-ниска начална цена в търга и да остави фирмите да наддават, достигайки до реалистичната стойност на разрешителното. От регулатора обаче се оправдават с тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС. В нея цената на лиценза се определя на базата на формула в зависимост от продължителността на разрешителното, броят на предоставените честотни ленти и единичната цена на 1 херц.

"КРС е обявила възможната минимална начална тръжна цена за обявения ресурс", коментират от регулатора. И гузно добавят: "Следва да се има предвид, че от страна на компаниите, проявили интерес до този момент за получаване на разрешение, не са постъпвали възражения за начина на формиране на еднократната такса за издаване на разрешението."

Ако обаче наистина искаше да привлече интерес на потенциални кандидати, нищо не спира регулатора да поиска корекция на тази тарифа. "Едно добре обосновано предложение на КРС до Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което отговаря за секторната политика, би довело до всякакви законови изменения, стига да не влизат в конфликт с правната рамка, създавана от ЕС", коментира за "Капитал" Антони Славински, председател на асоциация "Телекомуникации". Такова обаче до момента няма.

"Всеки чиновник се страхува да бъде инициативен, за да не бъде обвинен в корупция. И затова нищо не се прави", коментира за "Капитал" Красимир Стойчев, изпълнителен директор на WiMax оператора "Макс телеком". Той също е застъпник на тезата, че подобен търг би имал смисъл, ако тръгва от ниска стартова цена и след това наддаването да определи колко да струва лицензът. "Каква е тази формула за определянето на цената на херц? Защо например няма наредба колко да струва построяването на километър магистрала?", допълва Стойчев.

Конкуренция ли...?

Другото нещо, което според Стойчев е странно, е допускането на съществуващите мобилни оператори до търга. "Истината е, че от всички действащи оператори само на "Виваком" им трябват малко честоти. Ако погледнете разпределението на спектъра, ще видите, че за тях това е логично, защото имат само 2 по 5 мегахерца на 2100 мегахерца", казва той. Присъствието на "М-тел" и "Глобул" в конкурса би означавало само едно нещо: двамата водещи играчи на мобилния пазар ще се опитат да вдигнат максимално цената на лиценза, превръщайки го в непосилно бреме за евентуалния бъдещ конкурент.

По всичко личи, че КРС няма нищо против това да се случи. "В обявения търг не е предвидено ограничение за участие на действащите мобилни оператори", коментираха за "Капитал" от регулатора. Така че съвсем реален вариант е доминиращите телекоми да се опитат да опорочат процедурата. Антони Славински също е на мнение, че трите стари играча на този пазар не бива да бъдат ограничавани. "Може би по-нередно ще е, ако не се допускат. Ако наистина трябва някой да се бои от опорочаване на процедурата, изобщо е безсмислено да се започва каквото и да било. В края на краищата трябва да вярваме, че корпоративната култура в сектора и ясните и прозрачни правила и процедури ще се наложат в практиката", коментира той. Но от друга страна, косвено признава, че в настоящата ситуация може и да няма място за нов играч. "Смятам, че пазарът за клетъчна мобилна телефония у нас е сравнително добре развит, съществува конкурентна среда и след въвеждане на мобилността на номерата има добри перспективи. От тази гледна точка четвърти мобилен оператор трудно би навлязъл на този пазар", коментира председателят на асоциация "Телекомуникации".

Красимир Стойчев пък е на мнение, че търгът е просто поредната фаза от все по-ожесточената битка на телекомуникационния пазар, където всеки се опитва да конкурира всеки в сферата на всички възможни услуги. "Ако питате мен, зад това искане се крие "Булсатком". Това е очевидно, няма кой друг да е. "Булсатком" са хората, които виждат как навлизат в територията им. Не виждам друга логика да се прави търг за подобен спектър за подобен срок. Иначе всичко това е абсолютно алогично", смята Стойчев. Основният проблем на "Булсатком" е, че мобилните оператори агресивно навлизат в доставянето на телевизионни програми през IPTV технологията. Логичният отговор на "Булсатком" би бил те също да развиват мобилни услуги.

От "Булсатком" засега са резервирани и предпочитат да не коментират плановете си по отношение на евентуална експанзия в посока мобилни услуги. Все още обмисляме дали да участваме в търга, организиран от КРС. Когато вземем окончателно решение, тогава може да коментираме. Началната тръжна цена не зависи от нас, не я определяме ние, а тя е спусната от регулатора", коментира Тинко Тотев, маркетинг мениджър на компанията.

Друг потенциален участник е телекомуникационният оператор Blizoo. За разлика от "Булсатком" той вече официално е заявил интерес към тръжната процедура. "Четвърти мобилен оператор би бил голяма победа за клиентите, защото цените на услугите ще спаднат още. И все пак бизнес моделът на подобна компания до голяма степен ще зависи от цената за осигуряване на покритие на цялото население. И понеже условията за осигуряване на покритие ще бъдат детайлизирани в тръжната документация, все още е твърде рано да се каже дали цената е твърде висока", обясни Васил Щонов, директор "Маркетинг и стратегии" в Blizoo.

Най-енигматична обаче си остава фирмата "4ДЖИ КОМ" . "Нищо не ми говори, не са известни в телекомуникационния бранш. Има там някакъв студент 5-и курс...", иронично коментира Красимир Стойчев. От самата компания също са дискретни както по въпроса за търга, така и за това кой всъщност седи зад тях. "Засега не можем да коментираме, все още не сме закупили тръжната документация. Едва след това ще можем да направим официално изявление", казаха от "4ДЖИ КОМ".

Така че първоначалната информация за търга поставя няколко сериозни въпроса. Защо стартовата цена е толкова скъпа? Защо се допускат съществуващите оператори? Защо лицензът се обвързва с точно определена технология? Защо тогава е за срок от 15 години, при положение че UMTS вероятно ще е морално остарял след 5? Вероятно има още много защота и ако КРС не се замисли за тях, вероятността да се стигне до поредното тръжно фиаско е доста висока.

По темата работи и Юлиян Арнаудов