С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 7 окт 2011, 14:22, 4724 прочитания

Напразни усилия

Ромският вот може да е решаващ единствено за изборите в малките общини

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Циганският вот е шарен и като такъв няма никакво значение за президентските и парламентарните избори и почти никакво за големите общини. Може да се окаже решаващ в малките общини."
Михаил Константинов, бивш член на ЦИК

"Проблемът е, че никоя от партиите няма монопол върху този вот. Всички партии се опитват да го овладеят по различни възможни канали и така на практика той се разпилява."
Димитър Димитров,  политолог

150
хил. е приблизителният брой на ромските гласове за цялата страна, които се купуват по време на избори
"Цар Киро" ще бъде национално представено движение. За кметове и съветници ще издигнем свои хора. Лично аз нямам амбиции да влизам в голямата политика. Не забравяйте обаче, че зад мен стоят около 700 000 души роми без децата. От всички краища на страната ме подкрепят и ми имат доверие, аз съм техния водач..."

Това казва Кирил Рашков (известен като Цар Киро) пред сайта "Асеновград онлайн" в началото на месец май, само четири месеца преди събитията в Катуница, които доведоха до масови антиромски протести в страната и до ареста му. В тези три изречения царят самозванец изрича две полуистини и една откровена лъжа. Едната е, че е водач на ромите в България. Другата – че може да обедини всички роми в страната. А изявлението му за броя им няма абсолютно нищо общо с действителността.


Царски възход и падение

Ако самохвалството на Рашков беше изказано преди 10 години, в него все пак щеше да има известна доза истина. На местните избори през 1999 г. създадената година преди това партия "Свободна България" с лидер един от синовете му – Ангел Рашков, участва самостоятелно във вота повече от успешно - спечели самостоятелно 81 места за общински съветници, 90 в коалиция с други партии и двама кметове на кметства. Общо за нея тогава гласуваха около 100 хил. души. "Свободна България" беше най-успешната ромска партия", казва социологът Алексей Пампоров от институт "Отворено общество". На местните избори през 2003 г. обаче стоте хиляди гласа се стопяват до 11 000 и скромната бройка от 18 съветника. Последното участие на партията на Кирил Рашков е на парламентарните избори през 2001 г. вече като коалиция "Обединение Цар Киро", което спечели 27 636 гласа, или 0.60%. След това последва неуспешен опит за явяване в коалиция "Единство" заедно с още няколко ромски формации. Инициатор на обединението беше бившият депутат от НДСВ и зам.-министър на извънредните ситуации от правителството "Станишев" Александър Филипов, който малко преди вота  беше арестуван за купуване на гласове и търговия с влияние и така участието на коалицията в изборите се провали.

"Други ромски лидери видяха, че с една партия може да се печели, и така възникнаха и "Рома" и "Евророма", както и други ромски партии. Имаше един момент, когато станаха 26", обясни залезът преди десет години на "Свободна България" Алексей Пампоров.



Ситуацията в Катуница и предстоящите президентски и местни избори обаче поставиха на дневен ред въпроса как ще гласуват ромите и каква част от техния вот ще бъде купен и контролиран.

Колко са ромите

Според последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт ромите в България са 325 000 души. "Това число е близо до нашите очаквания - 420-450 хил. души. Разликата се получава от това, че преброяването не отчита ромите, които работят в чужбина, а техният дял е по-голям от този на българите", казва Пампоров. От всички тях около 100 000 души са гласували за шест ромски формации - "Рома", "Евророма", "Солидарност", ДРОМ, "Плам" и Движение за свобода и солидарност (ДСС), според анализ на институт "Отворено общество" на ромския вот на местните избори през 2007 г. Математикът и дългогодишен член на ЦИК Михаил Константинов изчислява целия ромски вот на около 200-250 хил. души. Приблизително толкова е и според социолога от философския факултет на СУ "Климент Охридски" Димитър Димитров. "От този вот купеният и контролираният е между 100 000 - 150 000 за цялата страна", казва Димитров. Като по думите му за това влияние оказват различни фактори.

Кой как пазарува

"Има една част от ромите, които се наричат миллиет. Такава е махалата в Нова Загора например, която е една от най-големите в страната, в Пазарджик и по-голямата част от пловдивския квартал Столипиново". Това са турско говорещи роми и от тях има такива, които очевидно са достъпни на партията ДПС по причина базова – какъв е моят език", добавя той. Друг фактор, който може да сработи при ромите и да повлияе на вота им, са клановите връзки. Според Димитров на този принцип се дължи подкрепата за партията на Цветелин Кънчев "Евророма". "При тази формация гласуването е на принципа на клановите отношения, които са много сложни. Партията е силна в Самоков, където на предишните избори беше първа политическа сила и има заедно с БСП еднакъв брой общински съветници – шест. Формацията има позиции в още няколко общини в Софийска област – Златица и Пирдоп. Но няма подкрепа сред ромите от Ихтиман например", казва Димитров. По думите му понякога гласуването на ромите е чисто битово. Той разказва случай от местните избори през 1995 г., когато 15 гласа се оказват решаващи за победата на един от кандидатите за кмет. "Местната легенда обяснява това гласуване с пристигането накуп на 30 избиратели десет минути преди да приключи изборния ден. Оказва се, че те дошли да гласуват от тридневна ромска сватба като единият от дните бил платен от кандидата за кмет, за да могат да отидат и да гласуват за него", разказва Димитров.

Според Алексей Пампоров друг начин за "пазаруване" на ромски гласове е търговията с влияние, което обикновено се прави от големите партии. "Пример с купуване на ромски вот е това, което направи ГЕРБ с лидера на партия ДРОМ Илия Илиев. За да спечелят подкрепата на ромската формация през 2007 г. те включиха Илиев на избираемо място в листата си за общински съветници в София, въпреки че ДРОМ имаше своя листа в столицата. Това нещо е правено преди също от СДС и БСП", казва Пампоров. По думите му този подход за привличане на ромски вот става по следната схема: партиите се договарят с лидерите на ромските формации, които от своя страна опитват да си намерят представители на местно ниво, т.нар. дилъри на гласове, на които също се обещава нещо – влияние на местно ниво, печелене на конкурси или обществени поръчки, а нерядко и кеш. "Понякога механизмът за контрол е и сплашване, като примерно им казват, че ще дойдат скинарите", допълва Пампоров.

Решаващ ли е ромският вот

"На национално ниво разликата между начина на гласуване на ромите и българите в страната е 2-3%, като гласовете на ромите отиват обикновено за БСП и ДПС", казва Пампоров.

Михаил Константинов добавя, че "циганският вот е много шарен и като такъв няма никакво значение за президентските и парламентарните избори и почти никакво за големите общини". "Евентуално може да се окаже решаващ в малките общини, но там вотът е не само цигански, а има и контролиран вот", казва Михаил Константинов. Димитър Димитров обяснява, че в общини, където ромското население е между 12% и 13% и разликата между кандидатите за кметове е 10%, ромският вот може да се окаже решаващ за изхода от изборите. Такива общини по думите му са Котел, Нова Загора, Лом, Монтана. "За община Върбица примерно се казва, че печели ДПС, но там ромското население е 15%", казва той. Димитров обаче е категоричен, че ромският вот може да се окаже решаващ за изхода от изборите в дадена община само ако някоя от партиите успее да го овладее изцяло.

"Проблемът е, че никоя от партиите няма монопол върху този вот. Всички партии се опитват да го овладеят по различни възможни канали и така на практика той се разпилява", казва той. Пример в това отношение е гласуването в шестте ромски секции в кюстендилския квартал "Изток", които кметът на града Петър Паунов закри и пренасочи ромите да гласуват в смесени секции (виж таблицата). От гласуването на ромите на парламентарните избори през 2009 г. се вижда, че резултатът на практика възпроизвежда резултата на партиите в страната – най-много гласове е получила ГЕРБ, а след нея -  втората във вота – БСП. Подобно е и съотношението на местните избори през 2007 г. с лек превес на "Синята коалиция" (това е условно, защото зад Петър Паунов стоят и други десни формации).

Как да се спре контролираният вот

"Идеята на ГЕРБ, че може да се установи контрол над купения вот, като се създаде една сложна система, която включва местни и държавни власти, и им даде функции, които са съвършено неизпълними, е абсурд", казва Димитър Димитров. По думите му този проблем може да се реши по два начина. Единият е, като се създаде специален регистър на избирателите, в който да се вписват по административен път всички промени в адресите на избирателите и който да не е под контрола нито на изпълнителната, нито на местната власт. Другият начин е да се създадат преброителни центрове, в които да постъпват бюлетините от гласуването от няколко региона. "Така бюлетините ще се събират на едно и място дилърите, които купуват гласове, няма как да се отчетат пред тези, които купуват избори", смята Димитров. Проблемът е, че никоя от политическите сили не иска тази практика да се прекрати. Защото всички имат интерес да контролират този вот. Или по-скоро да си мислят, че го контролират.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1009 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 895 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Аз съм номер четири

Така нареченият търг за четвърти мобилен оператор може и да се окаже не това, което изглежда

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10