За кого работи системата
Или колко полезно е правосъдието в България, когато знаеш как да го използваш
Капитал
Всеки, който твърди, че българското правосъдие не работи, никога не се е сблъсквал с организирана схема за измами. Колко добре работи то става ясно по ефективността, с която функционират такива схеми, след като веднъж се задействат. Защото те използват дупките и инерциите на правосъдната система по начин, за който обикновените хора могат само да завиждат. Когато знаеш как да залюлееш махалото, остава само да го побутнеш в посоката, в която искаш.
Запознайте се с Георги. Той е на 50 годин, има бизнес и подобно на много други малки и средни бизнесмени се опитва да се справи някак си с кризата. Оказва се, че някъде по пътя през последните години, когато бизнесът е вървял по-добре и той е разполагал с повече средства, някой е набелязал Георги. Той обаче ще разбере за това малко по-късно - в края на 2009 г., когато на вратата му ще дойде съдия-изпълнител, с призовка за доброволно изпълнение. Едва тогава бизнесменът научава стряскащите подробности.
В началото на 2008 г., в Софийския районен съд постъпва молба за изпълнителен лист въз основа на запис на заповед. Подписът на заповедта е на Георги, тя е на стойност 75 хил. евро и е в полза на Стефко Гагаузов. Гагаузов, който също е на около 50 години според документите, е от Сливен и в показанията си ще твърди, че никога не е виждал и не познава Георги. Затова пък е имал срещи с негов служител в ресторанта си, където след няколко разговора му е дал парите без никакъв документ и в замяна на това е получил подписаната запис на заповед. С този ход Гагаузов умело избягва варианта да бъде обвинен по-късно в умишлено използване на фалшифициран документ.
Датата, на която е внесено искането в съда, също си заслужава да се отбележи: 28 февруари 2008 г. Това е само ден преди да влезе в сила новият ГПК (гражданско-процесуален кодекс). Защо е важно? В поправките на новия закон има клауза, която позволява спирането на принудителното изпълнение, ако длъжникът подаде възражение в рамките на две седмици от връчване на заповедта. Тъй като искането е постъпило преди влизането в сила на закона обаче, остава да действа старата клауза, според която изпълнението се задейства автоматично, докато не се събере необходимата сума.
Избегнали и това сериозно препятствие, Гагаузов и хората, измислили схемата, продължават нататък. За да бъде издаден листът, приносителят трябва да внесе определена сума по сметката на съда: в случая около 3 хил. лева. Вносната бележка твърди, че парите са внесени в ЦКБ. Както полицията по-късно ще установи, бележката е подправена и реално внесената сума е 5 лв. Но това, както правилно са преценили измамниците, няма ефект върху крайния резултат. Съдът не може да прекрати вече започнатото дело, а полицията няма как да докаже кой е внесъл в съда фалшивата бележка - тъй като не се изисква документ за самоличност, това може да е направил всеки. Точно както и със записа на заповед, Гагаузов отново минава между капките.
Тъй като се счита, че Георги знае за съществуването на записа на заповед и за времето за нейното изпълнение, той не е уведомен за случващото се в Софийския градски съд. Разбира едва година и половина по-късно, когато съдия-изпълнителят задейства изпълнителния лист и започва да запорира банкови сметки и фирми. Както бизнесменът бързо разбира, той има два начина да спре това: да се оплаче в полицията и прокуратурата да заведе наказателно дело за фалшифициране на документ или да заведе гражданско дело, че не дължи парите. За да го заведе обаче, Георги трябва да внесе съдебна такса плюс процент от исканата сума. Това, както той ясно съзнава, са пари които може и да не види повече, тъй като не е ясно дали ще може да ги получи от Гагаузов, дори да спечели. Второ, вече е края на 2009 г. и кризата е ударила с пълна сила бизнеса му и последното, което му трябва, са десетки хиляди левове за съд.
Така пострадалият решава да направи онова, което е нормално в една правова държава - да разчита на органите на реда. Подава жалба в полицията и прокуратурата и чака. Както ще разбере обаче, комбинативният му противник е помислил и за това. При разпитите Стефко съобщава версията си за това как е получил записа на заповед. На искане да предаде оригинала, за да му бъде направена експертиза, той разказва друга интересна история. Оказва се, че когато дошъл в София през 2007 г., той намерил адвокат, който да поиска от съда издаването на изпълнителен лист. Този адвокат по-късно починал, отнасяйки със себе си и оригинала на заповедта. Тъй като експертизи на копия принципно не се правят, Георги е лишен от възможността да изиска такава. Прокуратурата заключава, че има данни за извършено престъпление и тъй като то е срещу неизвестен извършител, препоръчва... прекратяване на производството.
Без значение остава например фактът, че проста проверка в имотния регистър показва поне още един случай в София с участието на Стефко Гагаузов. "Капитал" реши да си направи труда да поговори с пострадалите и откри друга класическа схема, при която става дума за присвояване на апартамент в центъра. Не е особена изненада, че хората около Гагаузов - адвокат, съдия-изпълнител - са все същите. Без значение е дори основателното подозрение, че сливенчанинът изобщо не е нов в този вид дейност. Кратка дописка в "Сега" още от 2000 г. коментира как Стефко Гагаузов и негов адвокат са арестувани за "самоуправство" в Сливен, след като влезли в дома на човек, с когото се съдели за апартамент, и седнали на масата и започнали да пият. Когато полицията дошла по сигнал, Гагаузов показал нотариален акт за имота.
Тази схема в случая не включва имот, но е много подобна на имотните. Тя изглежда наистина добре измислена. При нея очевидно не се стига до задействане на звената за справяне с организираната престъпност, разчита се на мудността, претовареността и инерцията на съдебната и правоохранителната системи, както и на това, че добре организираната група е винаги по-добра от жертвата си. Правосъдната система, с две думи, е ефективно оръжие. Стига да умееш да я използваш за собствени цели.
