Много скучен мач

Капитал

Много скучен мач

Защо тези президентски избори се превърнаха в обидно-посредствен спектакъл вместо в сблъсък на визии за бъдещето

16321 прочитания

Капитал

© Инна Павлова


Дори и за хората, които не се интересуват много от политика, всички президентски избори до момента оставяха някаква следа. Може да е случка, фраза или изненадващ обрат, но нещо, с което сме запомнили този период от историята.

На всички избори за държавен глава досега имаше изключително оспорвани кампании, пълни с интриги, динамика и често скандали.

На всички избори без сегашните.

Броени дни преди първия тур на изборите за президент никой от основните претенденти няма нито една запомняща се фраза, нито един лозунг, клип или поне плакат, в който да има ясна идея. В кампанията няма сблъсък на програми, няма спорове, няма дори конкретика. Вместо тях има далечен обстрел с клишета и много внимание да не се допусне грешка. Ако тази кампания беше боксов мач, двамата играчи щяха да обикалят ринга много далече един от друг и от време на време да имитират схватка със слаби и предвидими удари, докато публиката се прозява отегчено.

А не би трябвало да е така. И тримата основни претенденти са смислени хора - и ГЕРБ, и БСП излъчват по-добрите си лица, а Меглена Кунева изглежда като единствената позната и приемлива кандидатура в дясното. Техните лични качества обаче не са достатъчно силни, за да оцветят бледата политическа скука, която е обхванала държавата. Кампанията за президент в момента е като огледало за състоянието на обществото, което през последните години все повече губи чувствителност за това какво се случва по върховете на управлението. Политическите кампании днес изглеждат като ритуален танц, който партиите трябва да изиграят, вместо като удобен момент за сблъсък на идеи и взимане на важни решения за посоката, в която да се върви държавата. Изборите тази година са повече скучен епизод от посредствен телевизионен сериал, който се излъчва с ясното усещане, че няма нужда от нещо по-добро, защото хората ще гледат и това. Сетивата на критична маса хора са толкова атрофирали, че режисьорите и актьорите в политическия спектакъл не виждат никаква необходимост да направят повече от слаба буфосинхронада.

За всичко това обаче има и съвсем конкретни причини и най-очевидната е

Тактическата полза

Тонът в цялата предизборна кампания до момента сравнително успешно се задава от ГЕРБ. С късното номиниране на кандидат управляващите лишиха другите партии от възможността за дълга борба с по-непредвидим изход. Основният плюс от кратката кампания за Бойко Борисов е, че така се сведе до минимум вероятността изборите да се превърнат във вот на недоверие срещу него.

Очевидно е, че управляващите до момента само маркират активност по политическия терен. Обясненията за това са поне няколко. "Всяка по-остра кампания може да събуди герберския избирател и той да си зададе въпроса дали наистина ГЕРБ му е донесъл това, което е очаквал - радикална промяна", казва политологът Румяна Коларова. Ако се огледат, ще видят, че за местните избори управляващата партия издига цял набор от съмнителни личности начело с кмета на Сливен Йордан Лечков.

И наистина всяка по-силна изява носи със себе си риска от радикализиране на избирателите. За партия в средата на мандата й това обикновено означава протестен вот.

Втората тактическа причина за почти безконфронтационното отношение на ГЕРБ към втория в социологическите проучвания Ивайло Калфин може би се дължи на третия претендент - Меглена Кунева. Според социологическите проучвания до момента, ако тя стигне до балотаж с Росен Плевнелиев, шансовете му за победа са по-малки, отколкото срещу кандидата на БСП. Иначе казано, за ГЕРБ е по-добре до втория тур да стигне Ивайло Калфин. Ако управляващите направят агресивна кампания срещу него, има вероятност от нея да спечели Меглена Кунева. Най-големият кошмар в щаба на ГЕРБ вероятно е случилото се с Петър Стоянов преди 10 години. Тогава той атакува остро бившия вътрешен министър Богомил Бонев с обвинения, че е свързан с организираната престъпност. Първанов остана встрани от скандала и в крайна сметка спечели от пасивността си, въпреки че първоначално изглеждаше без шансове за победа.

Единствено възможната огромна глоба за България заради заменките на гори събуди министърът на земеделието Мирослав Найденов да отправи остра критика срещу Калфин (който в битността си на вицепремиер в тройната коалиция е внасял предложения за подобни заменки в МС). Това обаче едва ли ще се окаже достатъчно, за да вкара енергия в кампанията, вместо да изглежда заяждане, и със сигурност няма да превърне предизборния дебат в сблъсък на визии за бъдещето на държавата.

Всички обичат Първанов?

Страхът от конфронтация е и една от основните причини никой не атакува Първанов, естественият прицел за ожесточена критика. Дори и Плевнелиев, който има най-много основания, а и потенциал да спечели от това. Вместо това той припознава инициативите на настоящия президент и дори опровергава приписаната му от руския в. "Комерсант" антируска роля (в контраст на Първанов). 

"Първанов изпразни президентската институция от визия", казва медийният критик Георги Лозанов. "Обществото има смътно усещане какво е това президентска институция, защото е разколебано в двете устойчиви мнения за нея: а) че президентът няма правомощия и б) че има, но те не са използвани." Но когато президентската кампания не е центрирана около институцията, тя губи гравитация и се разпада на дребни заяждания между кандидатите и спорове около текущото управление на страната, които така или иначе пълнят ефира ежедневно.

Огледалните медии

За отегчените прозявки на зрителите има и още една, доста сериозна причина - особеният начин, по който медиите отразяват кандидатите. Обикновено във финалния етап на кампанията - последните седмици преди изборите, новинарските емисии и вестникарски страници се затварят за новини от претендентите. На предишни избори това се случваше в много по-малка степен,  най-вече за да не бъдат упрекнати медиите в подкрепа за някого от кандидатите. Сега причините са други. Притиснати от кризата, медиите (това важи в много по-голяма степен за вестниците и някои онлайн издания) започнаха съвсем открито да продават редакционното си съдържание (повече по темата може да видите на стр. 34). Иначе казано, те публикуват "новини" от кампаниите, но ако за тях е платено. Проблемът в случая е, че платените публикации не са обозначени ясно като такива и практически лъжат читателите, че редакцията е преценила това събитие за важно. Така се получава абсурдната ситуация да липсва обективна информация за кампанията. Медиите не отразяват в новинарските си емисии кандидатите или ако го правят, то е само срещу пари. Журналистическата преценка е изцяло заменена от тарифи, по които всеки може да си купи място или време. И комфорт.

Това е не само абсурдно, но и опасно. Принципно мястото на медиите е да бъдат по средата между хората и политиците. Да избират такава информация, която да позволи на избирателите да си съставят мнение за кого да гласуват. В момента обаче критично голяма част от тях са застанали изцяло на страната на политиците и от средство за информиране са се превърнали в инструмент за пропаганда.

Този начин за отразяване на предизборната кампания е сериозно сбъркан, но заради него тя също изглежда равна, вяла и формална. При платените новини няма никаква драматургия, интересни сюжети или напрежение. Те са заменени със снимки на хора в костюми, които бълват кухи клишета пред балони и микрофон. Разликата е в цвета на балоните.

Откраднати кандидати

Така че ако си ми мислите, че някой е откраднал вашия кандидат (най-видно при Плевнелиев) и го е заменил с идентичното му физическо копие - това не е така. Вашият избраник е загубен от дребните политически тактики, страха от заемане на позиция (нито един от кандидатите не отправи ясно послание след събитията в Катуница) и предателството на медиите. А за да се стигне дотук, да си припомним кога точно и най-важното - защо престанахме да се интересуваме от политиката. И я оставихме почти безконтролна на посредствени хора, които сега правят това, което единствено могат - замазват със сивите бои цветовете на иначе смислените кандидати за президент.

Дори и за хората, които не се интересуват много от политика, всички президентски избори до момента оставяха някаква следа. Може да е случка, фраза или изненадващ обрат, но нещо, с което сме запомнили този период от историята.

На всички избори за държавен глава досега имаше изключително оспорвани кампании, пълни с интриги, динамика и често скандали.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


72 коментара
  • 1
    etty1 avatar :-|
    etty1

    Би било скучно, ако не се отнасяше до бъдещето ни. Особено тежко е положението с местните избори, които умишлено се неглижират. Не мога да повярвам, че от всички кандидати за кмет на София само един е роден тук. Чувствам се като епизодичен персонаж в зле написан фарс.

  • 2
    voxy avatar :-|
    voxy

    Президентската институция е напълно безсмислена, така че какъв друг може да бъде мача за пост без никакви правомощия

  • 3
    gost22 avatar :-|
    gost22

    Огледал се Илия — пак между тия...

  • 4
    wizard avatar :-(
    Wizard

    Това е първата статия на "Капитал", която спирам да чета в началото, следствие на изречение, въведено от автора (ите).....Това, което сте написали ме уби и приключвам четенето на този текст с изречението ".....а Меглена Кунева изглежда като единствената позната и приемлива кандидатура в дясното...."

    Силно се надявам да е АБСОЛЮТНО случайно и не целенасочено или нещо друго.

  • 5
    finland avatar :-|
    Finland

    До коментар [#2] от "voxy":

    В несигурни времена Президента е доста важна фигура. При политическа криза (виж Словакия) или при война.

    Президента има непредположимо големи правомощия, ако си спомним какво направи Първанов с тройния енергиен шлем.

    Президента е главнокомандващ, има голямо влияние при кроенето на коалиции при парламентарни избори (той връчва мандата), назначава хората по върховете на съдебната система и БНБ (сред най-важните институции) и има още 14 правомощия в чл. 98 на Коституцията.

    Освен това Президента има глас и авторитет, нали е избран с 51% от гласувалите на балотажа. Ако Президента се намеси, може и да паднат разрешителните за работа в европейските държави за българи и румънци, но до момента никой не си мръдна пръста, а вече сме почти 5 години в ЕС.

  • 6
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    И мен ме впечатлява твърде апатичната кампания, за която нямах логично обяснение. Президент на държавата не бива да става личност, само заради това, че щабът му е заложил на по-хитростна и безконфликтна тактика.
    В първия дебат Калфин - Превнелиев кандидатите говореха повече от позициите си на бивши министри, отколкото да изяснят визията си за стратегическото развитие на страната и за президентската институция.
    Трябва да се припомни на господа политиците, че нищо не им е вързано в кърпа.
    В списъка го има и Светльо Витков...

  • 7
    rusamanova avatar :-|
    Асенов, който иска референдум!

    Настоящата кампания ми прилича много на полов акт между импотентен мъж и фригидна жена. Отгоре пълно безсилие а отдолу пълно безразличие. Можете да се досещате по средата какъв безсмислен труд кипи.

  • 8
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    ... "за местните избори управляващата партия издига цял набор от съмнителни личности начело с кмета на Сливен Йордан Лечков". Нека добавяме всеки от региона си: Ами Панайот Рейзи в Созопол? Ами варненския кмет? Ами други подобни в малките общини?...
    Виж, за качеството на коментара спор няма - убийствено точен! Жалко, че не въведоха електронното гласуване и това наред с казаното в статията са от основните причини да намаляват желаещите да гласуват. С изключение на подкупните и не мислещите за утрешния, а само за днешния ден. Много тъжно!...

  • 9
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    На мен ми харесва да е скучно. Като съм на море - искам да ми е скучно. Знам къде ще ям, знам какво ще ям, знам колко ще струва ... Тия кандидати ми харесват - всеки от тях може да бъде успешен президент и не се притеснявам, че ще прави резки движения.
    Когато поне 50% от моите сънародници искат да обсъждат кое да се строи първо - магистрали или броудбанд - тогава ще искам да ми е интересно.

  • 10
    bratdomingo avatar :-|
    bratdomingo

    За мен понятието "предизборна кампания" е само по себе си нонсенс. Политиката е достатъчно публична, за да могат гласоподавателите да следят и познават кандидатите на база цялостната им политическа дейност през годините. И да определят предпочитанията си именно на тази основа. Това е истинският начин да изградиш имидж сред хората. Ако даден политик не ме е убедил с цялото си поведение досега, че става, как да му повярвам за месец или два. Доста по-вероятно е по време на кампания да допуснеш грешка, която да те издъни, отколкото да спечелиш гласове, които не си успял да спечелиш по-рано (справка П. Стоянов). В този смисъл, кампаниите са основно разход на средства без особена полза и се радвам, че политиците са научили поне това, и затова тази скромна кампания сега.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход