ВиКове на отчаяние
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ВиКове на отчаяние

Ето оттук Свищов излива отпадните си води в Дунав

ВиКове на отчаяние

Пречиствателните станции са вероятно най-големият провал при използването на еврофондовете

Огнян Георгиев, Калина Горанова
10605 прочитания

Ето оттук Свищов излива отпадните си води в Дунав

© Надежда Чипева


Скелето на сградата стърчи над селските къщи, странно и грозно като изоставен космически кораб. Оградено е с ограда и има пазач, но не изглежда да има нужда. В тревите около скелето се вият змии - сигурен знак, че наоколо скоро не са се разхождали хора. "Ще се случва нещо тука ли", пита любопитно пазачът, когато вижда журналистическия интерес. Отговорът е отрицателен: последният път, когато нещо се е случвало тук, е било малко преди 1989 г. Това е изоставената сграда на пречиствателната станция за питейни води на Свищов. Започната в късните 80 години на миналия век, тя остава недовършена и след 90-а е зарязана и разграбена.

По навик, останал от тези години и непроменен след това, общините често си мислят, че грижата за водата на хората е държавна, не местна. Подмяната на канализацията и пречистването на водата е последното, за което местната власт има време и възможност да се грижи.

Така лека-полека ВиК инсталациите, където ги е имало, започват да западат, като в някои общини на България загубите на вода достигат абсурдните 80%, а в други мръсните води се изливат на произволни места. Например след къпещите се в морето.

През 2011 г. обаче тези години на безхаберие са на път да застрашат част от парите, които България получава от ЕС. Съгласно европейското законодателство агломерациите в страната с население над 10 хил. души трябваше да имат пречиствателни станции за отпадни води до края на 2010 г., а тези между 2 и 10 хил. - до края на 2014 г. Тъй като ЕС обича да децентрализира, отговорността за това беше сведена на общините, всяка от които трябваше да състави плана си и да работи по него. В средата на оперативния период на програма "Околна среда" и цяла година след крайния срок резултатите са очевидно трагични: от общо 85 агломерации над 10 хил. души 38 нямат пречиствателни станции, 47 имат, но от тях 31 имат нужда от реконструкция. Има общо 12 обекта, пуснати в експлоатация, от които поне два (Сопот и Белослав) трябва да връщат пари заради недобре изпълнени обществени поръчки, които ще застрашат финансите на съответните общини. И това е ситуацията в по-добрата група. В тази под 10 хил. процедурите дори не са започнали.

"Вероятно няма да изпълним всичко", признава с половин уста Томислав Дончев, министър по еврофондовете. Общо за тази цел ЕС отпуска над 1 млрд. евро (70% от парите за околна среда), като окончателно приключени са проекти на стойност 0.33% от предоставените фондове.  Дончев твърди, че работата по програмата върви с пълни сили и ще бъде направено всичко възможно да се избегнат санкции за неизпълнение на директивата. "Еврокомисията иска да види действия. Дори да не изпълним задачите, те няма да ни санкционират, ако виждат какво правим и какви усилия полагаме", вярва Дончев. В Министерството на околната среда и водите също са реалисти. "Ако ние очакваме от 2007 г. до 2010 г. да ги изградим, това е нереалистично", казва Малина Крумова, ръководител на управителния орган на ОП "Околна среда". "Забавянията не са започнали сега, има дългосрочна липса на политика. От 2003 г. е трябвало да започнем да изпълняваме, но се е чакала ИСПА, която се е забавила, после ОП, която се е забавила, и т.н."

Тъй като един голям проект, какъвто е пречиствателна станция, обикновено отнема между 2 и 4 години работа, дори всички закъсняващи общини да подадат проектите си и те да бъдат одобрени до средата на следващата година, те ще имат максимум 2 години и половина до края на 2015 г., когато изтича този програмен период и средствата автоматично се губят. И това е, при положение че администрациите работят идеално и обработват в пъти повече работа от досега - очевидно не особено реалистичен план.

Това означава, че България няма да изпълни условията по директивата и ще бъде заплашена от санкции, загуба на средства по една от големите програми - "Околна среда" и вероятно по-тежки условия с повече изисквания за следващия програмен период.

Причините да се стигне дотук са доста. Първата и може би най-съществена е фактът, че държавата не подходи правилно при започването на ОП "Околна среда" и се наложи правилата да бъдат променяни в движение - през 2009 г. Дотогава всички общини се конкурираха пряко една с друга независимо от населението си и се стигна до абсурдната ситуация много малки населени места (доста от тях - контролирани от ДПС) да печелят огромни за мащаба си проекти само с идеен проект и национално приоритетните големи градове да изостават.

Когато се отиде на местно ниво обаче, мотивите за забавянето стават все по-многообразни, понякога интригуващи, но най-често тъжни.

Общините:

1. Нямат пряк и бърз интерес 

Жителите на Панагюрище плащат по 1.40 лв. на кубик вода. Водата идва от 40 км по магистрален водопровод на достолепна възраст с помощта на 4 помпени станции. Панагюрище и околните села често страдат от водни кризи, а режимът на водата и докарването й с водоноски са нещо естествено. Същата е ситуацията и в Свищов - когато миналия месец аварира току-що построеният нов водопровод, от чешмите потече кал.

На фона на тези проблеми пречистването на отпадните води е последна грижа за града и може да бъде окачествено като задължително зло, което само товари допълнително цената за потребителите. Велко Сапунджиев, зам.-кмет на Панагюрище, коментира, че ако се кандидатира някои ден за кмет, би предпочел да строи водопроводи. Ще трябва да обясним на хората как правим пречиствателна станция за отпадни води, а водата в чешмите е такава, казва и зам.-кметът на Свищов Мария Дочева. "Общината би предпочела подмяната на цялата водопроводна мрежа, която е на повече от 30 години", коментират и от кметската управа на Нови пазар.

За да има такива проекти обаче, те трябва да са били предварително подготвени и подадени, какъвто е например случаят с единствените два цялостни проекта за воден цикъл - Габрово и Враца. Нито една друга община не е успяла да състави подобен план и затова парите са разпределени "на парче", така че да покрият най-спешните изисквания - за отпадъчните води. Останалото - в другия програмен период. 

Това вкарва кметовете в неприятна ситуация. Те трябва да се ангажират със скъп и сложен проект, който няма да донесе почти нищо като политически дивиденти. Разположените извън града пречиствателни станции за отпадни води не могат да се мерят с градинка в центъра например.

Освен това такава станция добавя към сметките за вода, а финансовите изгоди отиват във ВиК операторите, които на малко места са общински. Добавете усещането, че ангажиментът не е на общините, а на държавата, и ще получите отговор за ниската активност. "Събрахме се с кметовете да им обясним и един от тях стана и каза: "За нашия град няма подготвен проект, вие не правите достатъчно." Това беше 2008 г. Отношението не се е променило, обяснява Малина Крумова.

2. Нямат капацитет

Една от причините за забавянето на пречиствателната станция в Силистра е намирането на терен. Най-подходящото място за съоръжението било в Румъния, обясняват от МОСВ. "Ако не бяхме намерили празно място, което не е ничие, на брега на реката, не ми се мисли къде щяхме да правим станцията", въздъхва с облекчение и зам.-кмет Дочева в Свищов. Терените са по-малката част от проблема. Както скелето край Свищов доказва, въпреки че имат опит в инфраструктурни проекти, общините в България отдавна не са виждали, а още по-малко участвали в големи и сложни проекти като тези за пречиствателни станции. Те, първо, струват няколко пъти повече от годишния им бюджет, второ, изискват висока техническа подготовка и, трето - много добър контрол.

Тъй като нямат инженери, общините разчитат на консултантите. Това невинаги води до успех. "Те са много сериозен проблем. Има добри, но са малко", коментира качеството на консултантите Малина Крумова. В България има няколко десетки души, които могат да сметнат една пречиствателна станция добре, казва Георги Иванов, началник на отдел "Опазване на повърхностните води" в МОСВ. Министерството се постара да върже ръцете на изпълнителите и консултантите, като вече иска не само идеен проект, но и анализи за разходи и ползи, за да не се играе с цените на съоръженията. В началото на 2009 г. например проектът на община Карнобат е за 48.5 млн. лв. Две години по-късно той все още е на етап разглеждане в МОСВ, но вече струва само 20.5 млн. лв.

"Трябваше да добавим анализ на разходите и ползите, да включим решаването на проблема с утайките в екологичната част", обяснява Жельо Георгиев зам.-кмет на Карнобат. "Преди нямаше и ограничения в сумите", обяснява още той. Така при повторното разработване на общината се налага да намали обхвата на проекта. В крайна сметка отпадат някои от крайните квартали с предимно ромско население. И сега общината има почти 100 процентно решение на ВиК проблема, и то за по-малко от половината сума.

"Не разбирам напълно как в МОСВ изчисляват еквивалент жителите", вдига ръце Дочева, като признава, че повечето неща по проекта са подготвени от консултант, чието име обаче отказва да сподели. Еквивалент жителите са мярката, която показва какъв капацитет трябва да има дадена станция, и варират в зависимост от дейностите в дадена община. Например в аграрните общини една свиня майка се равнява на пет души. Пречиствателните станции трябва да се оразмеряват за максималното двуседмично натоварване през годината и да имат 25-годишен хоризонт на работа. При неправилни прогнози се стига или до по-големи съоръжения, които не работят с пълния си капацитет, или до по-малки, които не успяват да покрият нуждите на населеното място.

"В момента се наблюдава ефектът на махалото. Ако преди проектите се проектираха с изключителен оптимистичен ръст за разрастването на градовете, сега поради риска да не може да се осигури съфинансиране се правят изключително песимистични прогнози за развитието им. Така на десетата година капацитетът на пречиствателната станция може да се окаже недостатъчен", коментира Стоян Минков, директор "Корпоративно развитие" в "Строително-предприемачески холдинг". Неадекватните пречиствателни станции са най-характерни за черноморските общини, където хотелиерския бизнес не подава точна информация за броя туристи, а разрешителните за строеж на хотели се дават, преди да се помисли са съпътстващата инфраструктура, коментират от МОСВ.

"Трябва да има постоянен и ефективен контрол от страна на министерството на всеки етап от проекта", коментира Стоян Минков. Причината проектите да се бавят толкова много е, че постоянно са на ниво обсъждане и коментиране между МОСВ и консултантите на общините.  Накрая липсата на необходимия капацитет по всеки елемент от веригата води до забавяне, некачествено съоръжение и съответно лошо похарчени пари. 

3. В голяма част са бедни и се страхуват

"Капитал" вече е разказвал за Сопот - град, който беше санкциониран за проекта си за пречиствателна станция с 4 млн. лв. Това е непосилна тежест за такава малка община. Подобна е ситуацията в Белослав.

Т.нар. финансови корекции са новият кошмар на общините, които досега не бяха свикнали да бъдат санкционирани сериозно за нарушения при обществени поръчки. МОСВ ги налага, за да не се стигне до загуба на цялото финансиране, ако Брюксел открие нередностите по проекта впоследствие. Корекцията в Сопот е най-голямата към момента, но далеч не е единствената. "Около половината от проектите имат корекции", казва Крумова. Досега по оперативната програма има финансови корекции за над 20 млн. лева, които ще нарастват.

Това е кошмар за и бездруго изтънелите парични сметки на общините. Нуждата от средства за дофинансиране на европроектите по различните оперативни програми се наслагва към намаляващите собствени приходи, орязаните държавни трансфери и недалновидните решения на местните управници. Например за проекта си за пречиствателна станция Карнобат ще трябва да плати 2 млн. лв. за три години. Общината подготвя още два проекта по ОП "Регионално развитие", вече работи по реконструкцията на централната градска част за 4.5 млн. лв. и по проект по Програмата за развитие на селските райони. Бюджета на общината е 16–17 млн. лв., а собствените средства - 3.6–3.7 млн. лв. "Те няма да ни стигнат", коментират от кметството.

Основното, което е на изчерпване обаче, е времето. Страната вече закъснява драстично. Заплашена е от санкции и загуба на средства по оперативната програма. Вина за това носи както държавата, която тръгна погрешно първоначално, така и общините, които не проявяват голяма активност. Всъщност най-големият напредък по програмата досега дойде не от строежа на станции, а от намаляването на населението. След като преди имахме 124, сега имаме 86 агломерации с над 10 хил. души население. Тоест проблемите са намалели с една трета, но това е успокоението на бедния и неспособния. Пък и тъй като се надяваме да не губим повече хора, този начин на растеж е вече невъзможен.

Голяма част от водопроводната мрежа е обновена за последно в края на 70-те години
Фотограф: Надежда Чипева
Така изглежда изоставената инфраструктура в България
Фотограф: Надежда Чипева
Автор: Мария Димитрова
Автор: Мария Димитрова

Скелето на сградата стърчи над селските къщи, странно и грозно като изоставен космически кораб. Оградено е с ограда и има пазач, но не изглежда да има нужда. В тревите около скелето се вият змии - сигурен знак, че наоколо скоро не са се разхождали хора. "Ще се случва нещо тука ли", пита любопитно пазачът, когато вижда журналистическия интерес. Отговорът е отрицателен: последният път, когато нещо се е случвало тук, е било малко преди 1989 г. Това е изоставената сграда на пречиствателната станция за питейни води на Свищов. Започната в късните 80 години на миналия век, тя остава недовършена и след 90-а е зарязана и разграбена.

По навик, останал от тези години и непроменен след това, общините често си мислят, че грижата за водата на хората е държавна, не местна. Подмяната на канализацията и пречистването на водата е последното, за което местната власт има време и възможност да се грижи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    moreni avatar :-(
    moreni

    Отчайваща картинка.

  • 2
    led_zep.23 avatar :-|
    Lady Zeppelin

    Колко още път ни чака!

  • 3
    erebus avatar :-(
    'ΕΡΕΒΟΣ

    Грозно.
    Елате в Гърция да видите Места как изглежда като минава границата.

  • 4
    ss avatar :-|
    SS

    Грехота е да се пилее водата!Още повече според най мрачните прогнози в бъдеще войните ще са за вода,не за петрол!!!

  • Майстор Балкански (00:00–24:00)

    [quote#666:"Публикация"]В някои общини на България загубите на вода достигат абсурдните 80%, а в други мръсните води се изливат на произволни места.[/quote]

    Това е работа на властите, не на медиите, колкото и да пишете, нещата се решават на друго място, ама там пък никой не мисли за тях...

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    КапитализЪм котенца, капитализЪм насаден неумело в Ориента, като му прибавиш европейска демагогия и двойни стандарти и те ти "пречиствателна станция няма, но има пазач"... пфу, пфу да не му изядем на човека хляба, че в свищов едва ли има много работа ....

  • 7
    krokodila_gena avatar :-|
    Гражданин

    Жителите на Панагюрище плащали по 1,40лв. за кубик вода, която била докарана от цеееееели 40 километра!!!????? А жителите на Триполи по 35цента за същия този кубик вода докарана от ХИЛЯДИ километри!? А кой и защо продаде- исках да кажа подари Водата на София с един от най големите язовири на Балканите на някакви мижави западни мръсници, които само си я препродават? Те и в латинска Америка не са намерили такива услужливи чиновници! Справка- въстанието в град Кочабамба срещу "собствениците" на водата в града им, които впрочем са същите , които и на Софийска вода!?! Нерде Ямбол, нерде Стамбул!????

  • 8
    m17 avatar :-(
    m17

    До коментар [#7] от "Гражданин":

    Е толкова глупости на едно място не бях срещал скоро.
    1. Водата в либия е евтина , както и всичко друго щото там цари социализъм финансиран с петрол. А като свърши петрола водата ще струва реалните 100 долара/литъра.
    2. Никакъв язовир не е продаван в България, язовирите са публична държавна собственост и не могат да се продават. А самата вода както и всички други природни богатства са собственост на държавата. И всеки плаща такса водоползване (4ст/кубик в момента) дори ако добива от кладенец в собствена земя.
    3. Софийска вода не е собственик на нищо, най-малко пък на водата. Те са концесионери т.е общината ги е наела за да ни научат как се управлява водно дружество. Цялата собственост върху ВиК мрежата в българия е общинска и не може да се продава.
    4. Водата и в панагюрище и на други места е скъпа защото се изпомпва а помпите консумират ток. Отделно има огромни загуби т.е изпомпва се ненужно много вода.В софия е по-евтина щото идва сама по наклона на водопровода от язовир искър.

  • 9
    dggm avatar :-|
    dggm

    Не ми се струва да се разчита на познания експертиза от страна на администрация на едно малко населено място.

    Не мога да си представя ако съм кмет да населено място от 5000 души да се занимавам със сложни проекти и силно бюрократизирани процедури, които са по-дълги от моя мандат.

    Не разбирам каква е логиката тук.

    Някой може ли да обясни защо общините се занимават с това, а не централната власт, която има капацитета и правомощията за това, вкл. и за тчуждаване на имоти ако се налага.

    Не разбирам.

  • 10
    chyene avatar :-|
    chyene

    Пречистването на води (питейни и отпадъчни), както и твърдите битови отпадъци са държавна политика! Медиите ако обичате, не се месете в нещо което не разбирате. Наясно сте с пречистване на води и отпадъци, колкото и бояджия от Големия андронен колайдер.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK