Подобряването на резултатите на местно ниво също са доста спорни. Управляващите засмукаха сбирщина съмнителни герои, които тепърва ще създават проблеми на партията. За да спечели изборите на всяка цена, премиерът лично наложи кандидатурите на Кирил Йорданов във Варна, на Йордан Лечков в Сливен и на Цонко Цонев в Каварна. Резултатите от първия тур ги изпратиха на балотаж, като от тримата Лечков има съвсем реални шансове да загуби от опонента си от БСП, а вторият тур за Цонев е отстъпление, защото на предишните избори той спечели кметския пост още на първия тур. Краткосрочно дисциплината ще се поддържа с висящи дела, но това не устойчива политика. Отвращението на избирателите от местните феодали неизбежно ще започне да се прехвърля и върху ГЕРБ.

По-лошото за ГЕРБ е, че въпреки победата й резултатите очертават разпределение на силите, което не е никак благоприятно за сегашните управляващи.

Ако преди седмица се гласуваше за парламент, в него щяха да влязат само три партии – ГЕРБ, БСП и ДПС. "Изглежда, че в страната отново се установява двупартиен модел, при който доминиращият тип политически избор на хората е между ГЕРБ и БСП", твърди и Цветозар Томов. Той обаче не бърза да прогнозира същата ситуация и за изборите за Народно събрание през 2013 г. заради два факта - над 2 млн. души не гласуваха, а пък Меглена Кунева получи сравнително висок вот въпреки неблагоприятната за нея среда. Независимо от това обаче резултатите от гласуването показаха смазващо ниски резултати за партиите, от които ГЕРБ може да търси подкрепа – ДСБ+СДС и "Атака". Сините клонинги се самоубиха със слабата си кандидатура, а Волен Сидеров падна жертва на конкуренцията от собственика на СКАТ Валери Стефанов, който издигна друга номинация.

При повторение на настоящата ситуация на парламентарните избори след две години ГЕРБ ще бъде сам в следващия парламент и има вероятност БСП и ДПС да получат властта. Това, сещате се, едва ли може да оправи настроението на Бойко Борисов. В нощта на изборите той, макар и за кратко, се държеше като сериозен политик, чиито дългосрочни планове са в опасност. "И с Мартин Димитров, и с г-н Костов трябва да седнем и да се разберем. Боли ме, че десните в лицето на СДС и "Атака" се представиха слабо", каза премиерът на събралите се журналисти. Малко по-късно той обясни, че сините са естествени партньори на ГЕРБ. "Ние сме от една група - на ЕНП, и трябва да си сътрудничим", подаде ръка Борисов. Няколко часа след това те му върнаха жеста, като призоваха на втория тур да се гласува за Росен Плевнелиев.

Бойко Борисов и ГЕРБ обаче едва ли има как да реанимират малките десни партии. Възкръсването им е в техните собствени ръце и помощта от други партии може само допълнително да ги обезличи. В същото време на етапа изглежда доста по-вероятно за празното дясно пространство да претендира друг проект.

За него на етапа може да има само догадки, но първите намеци за подобен сценарий вече бяха направени. Вечерта след изборите Меглена Кунева, която все пак успя да събере значителна подкрепа, заяви, че ще продължи да работи с част от мрежата доброволци, които са помагали по време на кампанията. По-късно тя отказа категоричен отговор на въпроса дали ще прави партия, но и не отрече тази възможност. "Ще продължа да слушам гласа на хората", заяви тя. От нейна гледна точка е донякъде разбираемо да не обявява планове за създаване на партия сега. Основен елемент в кампанията й беше, че тя е непартиен кандидат, и ако веднага след изборите беше обявила старта на подобна инициатива, тя можеше да олекне. Вероятната стратегия, която тя ще следва, е да създаде отдолу нагоре организация, която ще се пази от определението партия. Големият брой гласове, които Кунева събра на изборите, й дава достатъчно основания да започне работа по подобен проект и вероятно през следващите месеци ще видим неговото развитие.

В президентските избори Кунева беше успешно съчетание между формулата на издигането й като граждански кандидат и самата бивша еврокомисарка като кандидат. Резултатът й от президентските избори обаче не бива и не може автоматично да се пренесе върху парламентарни избори. Пример: бившият вътрешен министър от правителството на Иван Костов Богомил Бонев, който на президентските избори през 2006 г. спечели близо 900 000 гласа, но впоследствие формацията му Гражданска партия за България се оказа неуспешен политически проект.

Соцпроблясък

БСП от своя страна няма много поводи за радост, но по-важното за социалистите е, че не са в терминално състояние. На национално ниво БСП трупа гласове. Кандидатпрезидентската двойка на социалистите Ивайло Калфин и Стефан Данаилов събра близо 1 млн. гласове - резултат, който анализатори на "Позитано" 20 неофициално признават, че не са очаквали дори с подкрепата на ДПС (гласовете на българските турци за Калфин се изчисляват на около 70 000). И без тях Калфин щеше да отиде на балотаж срещу Плевнелиев.

Разликата между двамата обаче е по-голяма от прогнозната в БСП. Сметките на "Позитано" 20 седмица преди вота сочеха, че бившият министър на регионалното развитие има около 130 000 гласа преднина пред кандидата им. Реално обаче числото се оказа по-близо до 400 000 гласа и въпреки че Сергей Станишев акцентира върху факта, че недействителните гласове за този вот са 230 000, пак е внушително. Анализите на повечето социолози са, че разликата е трудно преодолима.

Затова ще се разчита на подкрепа от ДПС, каквато Ахмед Доган декларира още в нощта на вота на 23 октомври, като единственото, което официално поиска в замяна, беше "хубава целувка". Част от социалистите, близки до ръководството, обаче твърдят, че интимността с Доган заразява с неприятни последствия. "Още плащаме сметката от тройната коалиция, не искаме след време да ни връчи нова", коментираха те. Затова най-вероятно от "Позитано" 20 ще избягват официалните срещи с представители на движението. Освен това гласовете, които партията му може да мобилизира, няма да са достатъчно, за да осигурят победата на Ивайло Калфин.

Социалистите не могат да разчитат част от подкрепата за Меглена Кунева да прелее към тях, след като тя ясно показа, че няма да призове никого да гласува в полза на единия или другия кандидат, а и не разкри кого ще предпочете на втория тур. Факт е обаче, че хора от нейния екип като бившия депутат от НДСВ Борислав Цеков се включиха в призив "Да запазим демокрацията!", под който се подписа и Ивайло Калфин. В текста на призива пише, че "демокрацията е разделение и взаимен контрол над властите, а у нас всички те днес безпрекословно изпълняват волята на един човек". По адрес на премиера пък се казва, че "дойде на власт с мисия, но бързо реши, че е месия".

По-важното е, че на първия тур БСП спечелиха повече кметове от ГЕРБ по данни от "Позитано" 20. Социалистите се явяват на балотаж в 12 областни центъра и в много от по-малките общини (общо около 140 балотажа). Симптоматично БСП увеличава и резултата си в София в сравнение с 2007 г.

"Двубоите" между БСП и ГЕРБ са показателни за това, че социалистите са признати за алтернатива", коментира близкият до социалистите социолог Юрий Асланов. Според него "конкуренцията на двете формации се стри на прах по пътя за парламентарните избори", макар че е ясно, че "ГЕРБ вече не може да има сама мнозинство".

В нощта на изборите лидерът на БСП Сергей Станишев беше заимствал любимата реплика на българските футболисти - "нищо не е приключило".

Доган все още контролира електората си

Коментарите за драстичен отлив на гласове от ДПС на тези избори се оказаха малко прибързани. Движението загуби някои общини, като Девин например, но за сметка на това успя да стигне до втори тур в градове като Тутракан и Айтос. (Кандидатът на движението в Айтос се оттегли от надпреварата "заради опасения от етнизиране на вота на балотажа" по думите на членове на ръководството на движението.) "Има известен отлив и това е нормално, но той не е голям", каза за "Капитал" организационният секретар на ДПС Рушен Риза. На предишните местни избори движението е получило 363 000 гласа, а на първия тур - около 330 000, сочат изчисленията на партийната централа. Спад от малко над 6000 гласа има и във вота за движението в Кърджали, които се обясняват с невъзможността на избиратели от Турция да идват с автобуси да гласуват. В Джебел пък, където ДПС имаше тотално господство ГЕРБ успя да спечели малко над 1000 гласа, което може да се определи като пробив. Подобно увеличение на гласовете за формацията на Борисов има и в останалите общини на Кърджалийска област. Тепърва обаче ще трябва да се анализира дали това се дължи на привличане на гласоподаватели на Доган, или е следствието от това, че ГЕРБ е управляващата политическа сила.

Всъщност на тези избори пред Доган имаше две предизвикателства и ДПС успя да се справи с тях сравнително успешно. Първото беше да запази позициите си в местната власт, защото само така формацията ще може да продължи да контролира избирателите си. Победата на Хасан Азис още на първи тур в Кърдажли и спечелването на кметските места във всичките седем общини в кърджалийска област е доказателство, че ДПС все още владее електората си. Второто предизвикателство пред Доган беше дали ще съумее да неутрализира на местните избори влиянието на изключения от ДПС Каси Дал и засега движението се справи с този въпрос сравнително успешно. Все пак бившият заместник-председател на ДПС успя да спечели чрез Единната народна партия на Мария Капон, с която се яви на изборите, 45 000гласа на местните избори и дори ще има свои съветници в някои общини. Освен това негови представители ще се изправят на балотажа в четири общини срещу кандидати на ДПС, сред които знаковите за движението Дулово, Главиница и Цар Калоян. Трябва да се отбележи и вотът  за Сали Ибрям, който участва в изборите за президент с регистрацията на ромското Национално движение "Единство" и с подкрепата на едно от изселническите дружества в Истанбул - "Бултюрк". Резултатът от 40 000 гласа на бившия кмет на Момчилград изглежда впечатляващ, но от ДПС и щаба на Дал го определят като етнически.

Иначе въпросът дали гласовете на ДПС ще се окажат решаващи в президентските избори е по-скоро второстепенен за Доган. Вярно е, че за пръв път на този вот той може да се озове на страната на губещия кандидат, но лидерът на ДПС винаги е гледал на изборите за държавен глава като на възможност за влизане на партията му в някаква конфигурация в управлението след това. Пример: подкрепата за президента Георги Първанов осигури на Доган участието му в предходното правителство на тройната коалиция. В този смисъл официалното изявление на лидера на ДПС в нощта на изборите, че на балотажа формацията му ще подкрепи Ивайло Калфин, е заявка за продължаване на стратегическото партньорство с БСП.

Една легенда си отива

"Синята коалиция" е по-успешната коалиция." Това признание направи лидерът на СДС Мартин Димитров два дни след катастрофалната загуба на кандидата за президент Румен Христов. С това той на практика призна, че опитът на синята партия да тества на вота за държавен глава нова конфигурация без партията на Иван Костов - "Демократи за силна България", с която евентуално да участва на следващите парламентарни избори, претърпя пълно фиаско. Прегръдката с компрометирани лица от времето на управлението на СДС като Стефан Софиянски и Евгений Бакърджиев не само че не прибави нищо към резултата от изборите, ами в съчетание с абсолютно неизбираемата кандидатура на Румен Христов стана причина СДС да получи най-звучния шамар в близо 20-годишната си история - скромния резултат от около 65 хил. гласа. Това обаче е по-малкият проблем. По-притеснителното е, че на тези избори сините са на път да загубят и позициите си в местната власт. Соченият за фаворит за четвърти мандат в Плевен Найден Зеленогорски отива на балотаж, но е втори след кандидата на ГЕРБ. СДС и ДСБ загубиха позиции в новия общински съвет в София, като общинските им съветници ще са с четири по-малко от сегашния - 8. Заедно с това не е изключено синята партия в Бургас например също да се прости с поста на зам.-кмет, който имаше досега, заради пълното мнозинство, което спечели ГЕРБ в морския град. Подобно на София в Бургас СДС също ще има по-малко съветници. Загубата на позиции в местната власт няма как да не се отрази на двете десни партии на парламентарните избори след две години. А като се има предвид резултата им от вота за Народно събрание от 2009 г. - 7%, не е изключено след две години сините изобщо да не влязат в парламента.

Това не е добра новина за ГЕРБ, които разчитат на партньорите си от ЕНП за евентуално съвместно управление след две години. Днес управляващите са много по-самотни, отколкото в началото на мандата си. Единствената им реална алтернатива в момента са БСП и ДПС. Избор, който засега изглежда по-скоро като връщане в миналото, отколкото обещава бляскаво бъдеще.