Задругата на зарзавата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Задругата на зарзавата

shutterstock

Задругата на зарзавата

В България прохождат първите подобия на солидарно земеделие

Милен Енчев
5733 прочитания

shutterstock

© shutterstock


"Мислили сме за модела с предварително плащане за цялата година на производители, но засега не сме го осъществили и една от причините е, че хората всъщност не са наясно колко храна изяждат – това ги разколебава"

Илия Пчеларов, член на "хранкооп" в София

Имате следното условие: живеете в град, отдалечен от чисти зеленчукови и овощни градини, а искате да имате на масата си редовно пресни зеленчуци и плодове. Искате не от онези, пластмасовите, в супермаркетите, а "истински", но тъй като съвсем не сте единствен, бабите, които идват в града с домашната си продукция, са твърде бързо изчерпаем ресурс.

В същото време всекидневното купуване на сертифицирани биозеленчуци не е по джоба или по вкуса ви. Какво може да се направи?

Решението на тази задача е предложено в средата на миналия век в Япония, САЩ и някои европейски страни и днес е доста популярен модел – т.нар. земеделие, подкрепено от общността (Community Supported Agriculture - CSA), или солидарно земеделие.

При този модел група домакинства "инвестират" авансово във ферми с чисто производството – сертифицирани за биопродукция или не, които редовно да им доставят прясна храна. Периодично произведеното се разпределя поравно между всички участници и по този начин се споделя както богатият урожай, така и рискът от лоша реколта.

Солидарно, локално, сезонно

Денис Моро и Франсин Фрелон са представители на такъв тип земеделски "задруги" във Франция (AMAP). Денис е на 37 и от няколко години е градинар в едно село в долината на р. Лоара. Заедно с още един фермер той изхранва 45 семейства. Франсин е на 62, бивша учителка, която е потребител в такава система.

"Тази солидарна система е строго локална. Аз лично изминавам 10 км и това е нашият лимит, за да можем да постигнем прилична цена на продукцията и за консуматора, и за производителя", обяснява Франсин.

Самата тя е доволна, че не й се налага да ходи в големите супермаркети за храна, и изтъква, че АМАP-ът в този смисъл спестява на много от потребителите си и непланираните харчове, неизбежно съпътстващи пазаруването в големите магазини. Плодовете и зеленчуците, произведени по този начин, са по-евтини от "конвенционалните" биохрани – главно заради липсата на посредници по пътя на храната от градината до масата, казва тя.

"Допреди малко повече от 10 години хората във Франция мислеха, че не е възможно, казваха, че никога потребителите ни няма да ни платят предварително. Но в момента има около 2000 АМАP", казва Денис. Тъй като системата на производство и дистрибуция е локална, те могат да обслужват ограничен брой хора. "Солидарните земеделци" са изчислили, че около 300 000 производители могат да захранват с чиста храна цялото близо 60-милионно население на Франция.

При тази система потребителите получават здравословна храна на добра цена и в същото време осигуряват препитание на фермерите. "Като пари аз и колегата ми сме си определили малко над минималната работна заплата във Франция". Разбира се, те не плащат за храна.

Производителите предварително определят разходите си – за семена, за разсади, транспорт, включително за ремонти на селскостопанската си техника. "В моя случай тези разходи се разпределят сред 45-те кошници, които доставяме всяка седмица", казва Денис.

Част от печалбата на задругата понякога се инвестира в разширяване на производствата.

Първи опити в България

България засега е далеч от солидарния модел, но първите стъпки в организираните доставки на биохрани вече се правят.

Такъв опит има например фондацията за биоземеделие "Биоселена", която доскоро е поддържала сравнително редовно "кооп" за около 200 души в София. Той е доставял от ферма в карловското с. Климент кашончета от 15-ина вида сезонни зеленчуци веднъж на две седмици на клиенти: "Сред редовните ни потребители беше и готвачът на френското посолство", разказва управителят на фондацията Стоилко Апостолов.

Доставките са само по поръчки до предварително определен "сборен пункт" в София и не се прави свободна продажба, уточнява той. През лятото обаче системата е спряла, защото "в България традиционно се набляга на августовските култури – домати, тиквички, патладжан, чушки и др., а тъкмо през август хората почиват и поръчките спират".

В София от около година действа и малък "хранкооп" на приятелски принцип. Около 150 души се организират периодично чрез мейл лист (за желаещите да се присъединят към групата мейлът е hrankoop@gmail.com) и си доставят храни от различни ферми в страната.

"Стараем се да са в рамките на 100 километра", казва Илия Пчеларов от коопа. Работят по цени на производителите и доставят стоката с личните си коли – който е извършил усилието, си събира разходите за гориво от останалите.

"Мислили сме за модела с предварително плащане за цялата година на производители, но засега не сме го осъществили и една от причините е, че хората всъщност не са наясно колко храна изяждат – това ги разколебава", казва Илия.

Засега задругата работи без надценки, но в бъдеще, ако се разрасне, очевидно това ще трябва да се промени, защото хората, които се занимават с доставките, ще трябва да се издържат от тях. Тогава тя ще трябва и да се официализира под някаква форма

"Мислили сме за модела с предварително плащане за цялата година на производители, но засега не сме го осъществили и една от причините е, че хората всъщност не са наясно колко храна изяждат – това ги разколебава"

Илия Пчеларов, член на "хранкооп" в София

Имате следното условие: живеете в град, отдалечен от чисти зеленчукови и овощни градини, а искате да имате на масата си редовно пресни зеленчуци и плодове. Искате не от онези, пластмасовите, в супермаркетите, а "истински", но тъй като съвсем не сте единствен, бабите, които идват в града с домашната си продукция, са твърде бързо изчерпаем ресурс.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    nervousshark avatar :-|
    Нервната акула

    Всъщност са направени още пяколко стъпки. http://www.solidarno.com/

  • 2
    atropin avatar :-|
    atropin

    Браво! Прескочете наглите прекупвачи, които печелят от труда на хората.

  • 3
    lorem_ipsum avatar :-|
    lorem_ipsum

    Пазарувахме един-два пъти от тях, но последния път приятелката би път до Лозенец за нищо - това нямало, онова нямало... Или си изпълнявайте поръчките, или си яжте зарзавата сами.

  • 4
    oror avatar :-|
    Orchid

    Лекът за фермерите наистина е премахването на най-вредното и търтейско звено във веригата - прекупвачите! Директните доставки между производител и клиент, с най-много още едно звено - магазин (играещ ролята на посредник) ще гарантират по-висока печалба за производителя и по-ниска цена за крайния клиент. Както и уверение в качеството на продукта.
    Само че схемата с АМАР-а нещо не ми вдъхва много доверие. Има опасност да се изроди в настоящата схема с неконтролируеми надценки, продажба на хора извън задругата и прочие.
    В момента в България се работи по създаването на МИГ-ове (местни инициативни групи), които да поставят началото на браншови земеделски асоциации, с цел изместване на вредното звено на прекупвачите. За съжаление, тук също има типично българският фактор на "трима са чета с предател" и според анализи, които чета скептиците са повече от оптимистите. А това е много добър начин за излизане на международните пазари на малка страна като нашата (пример - Холандия).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK