С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 1 ное 2011, 21:23, 5604 прочитания

Задругата на зарзавата

В България прохождат първите подобия на солидарно земеделие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Мислили сме за модела с предварително плащане за цялата година на производители, но засега не сме го осъществили и една от причините е, че хората всъщност не са наясно колко храна изяждат – това ги разколебава"
Илия Пчеларов, член на "хранкооп" в София

Имате следното условие: живеете в град, отдалечен от чисти зеленчукови и овощни градини, а искате да имате на масата си редовно пресни зеленчуци и плодове. Искате не от онези, пластмасовите, в супермаркетите, а "истински", но тъй като съвсем не сте единствен, бабите, които идват в града с домашната си продукция, са твърде бързо изчерпаем ресурс.

В същото време всекидневното купуване на сертифицирани биозеленчуци не е по джоба или по вкуса ви. Какво може да се направи?


Решението на тази задача е предложено в средата на миналия век в Япония, САЩ и някои европейски страни и днес е доста популярен модел – т.нар. земеделие, подкрепено от общността (Community Supported Agriculture - CSA), или солидарно земеделие.

При този модел група домакинства "инвестират" авансово във ферми с чисто производството – сертифицирани за биопродукция или не, които редовно да им доставят прясна храна. Периодично произведеното се разпределя поравно между всички участници и по този начин се споделя както богатият урожай, така и рискът от лоша реколта.

Солидарно, локално, сезонно



Денис Моро и Франсин Фрелон са представители на такъв тип земеделски "задруги" във Франция (AMAP). Денис е на 37 и от няколко години е градинар в едно село в долината на р. Лоара. Заедно с още един фермер той изхранва 45 семейства. Франсин е на 62, бивша учителка, която е потребител в такава система.

"Тази солидарна система е строго локална. Аз лично изминавам 10 км и това е нашият лимит, за да можем да постигнем прилична цена на продукцията и за консуматора, и за производителя", обяснява Франсин.

Самата тя е доволна, че не й се налага да ходи в големите супермаркети за храна, и изтъква, че АМАP-ът в този смисъл спестява на много от потребителите си и непланираните харчове, неизбежно съпътстващи пазаруването в големите магазини. Плодовете и зеленчуците, произведени по този начин, са по-евтини от "конвенционалните" биохрани – главно заради липсата на посредници по пътя на храната от градината до масата, казва тя.

"Допреди малко повече от 10 години хората във Франция мислеха, че не е възможно, казваха, че никога потребителите ни няма да ни платят предварително. Но в момента има около 2000 АМАP", казва Денис. Тъй като системата на производство и дистрибуция е локална, те могат да обслужват ограничен брой хора. "Солидарните земеделци" са изчислили, че около 300 000 производители могат да захранват с чиста храна цялото близо 60-милионно население на Франция.

При тази система потребителите получават здравословна храна на добра цена и в същото време осигуряват препитание на фермерите. "Като пари аз и колегата ми сме си определили малко над минималната работна заплата във Франция". Разбира се, те не плащат за храна.

Производителите предварително определят разходите си – за семена, за разсади, транспорт, включително за ремонти на селскостопанската си техника. "В моя случай тези разходи се разпределят сред 45-те кошници, които доставяме всяка седмица", казва Денис.

Част от печалбата на задругата понякога се инвестира в разширяване на производствата.

Първи опити в България

България засега е далеч от солидарния модел, но първите стъпки в организираните доставки на биохрани вече се правят.

Такъв опит има например фондацията за биоземеделие "Биоселена", която доскоро е поддържала сравнително редовно "кооп" за около 200 души в София. Той е доставял от ферма в карловското с. Климент кашончета от 15-ина вида сезонни зеленчуци веднъж на две седмици на клиенти: "Сред редовните ни потребители беше и готвачът на френското посолство", разказва управителят на фондацията Стоилко Апостолов.

Доставките са само по поръчки до предварително определен "сборен пункт" в София и не се прави свободна продажба, уточнява той. През лятото обаче системата е спряла, защото "в България традиционно се набляга на августовските култури – домати, тиквички, патладжан, чушки и др., а тъкмо през август хората почиват и поръчките спират".

В София от около година действа и малък "хранкооп" на приятелски принцип. Около 150 души се организират периодично чрез мейл лист (за желаещите да се присъединят към групата мейлът е hrankoop@gmail.com) и си доставят храни от различни ферми в страната.

"Стараем се да са в рамките на 100 километра", казва Илия Пчеларов от коопа. Работят по цени на производителите и доставят стоката с личните си коли – който е извършил усилието, си събира разходите за гориво от останалите.

"Мислили сме за модела с предварително плащане за цялата година на производители, но засега не сме го осъществили и една от причините е, че хората всъщност не са наясно колко храна изяждат – това ги разколебава", казва Илия.

Засега задругата работи без надценки, но в бъдеще, ако се разрасне, очевидно това ще трябва да се промени, защото хората, които се занимават с доставките, ще трябва да се издържат от тях. Тогава тя ще трябва и да се официализира под някаква форма
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 1857 прочитания

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1985 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Николай Вълчанов: Честният избор става с политическа воля

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10