Вече не вярваме на прогнози
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вече не вярваме на прогнози

Капитал

Вече не вярваме на прогнози

Фирмите започват да планират ден за ден. Според финансовото министерство дълговата криза в еврозоната прави невъзможни всякакви предвиждания

5713 прочитания

Капитал

© Надежда Чипева


Смятате ли, че някоя фирма се съобразява с правителствената прогноза? Не мисля

Любомир Дацов, бивш зам. финансов министър

Представете си, че сте в тъмна стая без нито една врата. Какво ще направите? Знаете отговора на тази детска гатанка – трябва да спрете да си представяте. А сега си представете, че трябва да си направите финансов план за следващата година или още по-лошо, за няколко години напред. Как ще го направите? За съжаление тази ситуация е напълно реална, а не само въпрос на въображение.

Последните години, месеци и дори дни показаха, че обстановката се променя с такива скорости, че съставянето на визия за бъдещето започва много да наподобява на това да се правят икономически прогнози чрез хвърляне на боб.

Не е добра идея и надали така някой може да познае, че на гръцкия премиер Георгиос Папандреу ще му хрумне да насрочи референдум за спасителния план точно когато ситуация изглеждаше временно успокоена. Това завъртя нов цикъл на пазарни вълнения, които обхванаха не само еврозоната, но буквално целия свят.

"Никой на планетата не знае"

Нестабилната ситуация от началото на кризата през 2008 г. насам постепенно е довела до промяна в бизнес мисленето. Фирмите вече залагат много повече на краткосрочните прогнози и само щриховат дългосрочно, въпреки че внимателно следят анализите.

"Сега по-скоро си правим краткосрочните цели, защото там по-може да се прогнозира", коментира Ненко Ненков, председател на борда на земеделската компания "БГ Агро". И докато бизнесът винаги е бил по-гъвкав от администрацията, сега подобно пренастройване се очаква и на централно ниво.

Миналата седмица правителството обяви прогнозата си за ръста на БВП за следващата година, която повечето анализатори определиха като доста розова.

В същото време финансовият министър Симеон Дянков обясни, че разчетите за приходите в бюджета са правени при три пъти по-занижени очаквания.

Последваха критики, че залагането на икономически растеж от 2,9%, в който изглежда и министерството не вярва, е популистки ход, чиято цел е да се хареса на обществото. "Истината е, че подобен ход се прави, за да се оправдае заложената по-ниска събираемост на приходите", смята председателят на сдружението "Агенция за икономически анализи и прогнози" Стефан Цветков.

Според Министерството на финансите обаче това е просто един от буферите в бюджета. "Приходната част е разчетена по-консервативно, отколкото на пръв поглед е необходимо, така че тя да бъде изпълнена и при най-лошия европейски сценарий. А какъв ще е най-лошият европейски сценарий, това абсолютно никой на тази планета не знае", коментираха за "Капитал Daily" от финансовата институция.

Не че има значение...

Каквото и да прогнозира правителството обаче, вече никой не му обръща внимание. От 2008 г. насам прогнозите и реално постигнатото развитие на икономиката винаги се разминават. Понякога драстично. Например бюджетът за 2009 г. е подготвян при очакван ръст от 4.7% (при това понижен от първоначално предложените 6%), а годината приключва със спад от 5.5 на сто. В следващите години се случва нещо подобно, макар че устно управляващите признават през няколко месеца, че очакват по-бавно развитие.

Промените се отразяват на повечето сектори в икономиката. Затова вместо да си спечелят симпатии с приповдигнатия дух, управляващите печелят недоверие. На фирмите им се налага да се превръщат в анализатори, които обобщават разнопосочните данни и по този начин се опитват да си съставят по-реално мнение за случващото се и бъдещето.

В това време прогнозите на държавата остават само за сведение. "По-скоро се доверявам на някои международни или на български анализатори", коментира собственикът на "Колев и Колев" Иван Колев. Бившият зам.-финансов министър Любомир Дацов обяснява защо бизнесът не вярва на държавата, а на чуждестранни и независими местни оценители: "Ако отворите прогнозите от началото на годината, ще видите че те не са сгрешили много."

И да не си "помогнем", ще ни "помогнат"

Истината е, че и международните институции са принудени постоянно да ревизират данните и очакванията си. За съжаление по-често надолу. Голяма е вероятността заложените в българския бюджет прогнози също да бъдат променени при разглеждането му в парламента, такъв вариант не изключват и от самото финансово министерство. "Ситуацията е такава, че не може както преди да се прогнозира в шестмесечен или едногодишен план, просто никой не го може", обясниха от институцията.

Така че вече не би трябвало да се изненадваме, ако след три месеца чуем очаквания, различни от сегашните. Стефан Цветков напомня, че всичко до голяма степен зависи от външните условия, а те са трудно прогнозируеми. Към това обаче се добавят и критиките за поредната липса на реформи и липсващо подпомагане на бизнеса в страната, което прави ситуацията несигурна.

Мнение

Любомир Дацов, бивш зам. финансов министър: Прогнозата за растежа е пропаганда

Досега на макроикономическо ниво бюджетите бяха в насипно състояние и пълен хаос. Сега за пръв път макрорамката на бюджета е направена със съответните инструменти, със съответната визия, с допусканията, със застраховките и резервите.

Друг е въпросът, че продължава на микрониво – т.е. разходите на министерствата да са си в насипно състояние, и затова няма гаранция за изпълнение на самия бюджет.

Въпреки че има подобрена рамка, подобрена структура и поне на визия са го докарали, основното съмнение е дали не са се справили от гледна точка на пропагандата по-добре, а същностните неща да са останали по-назад.

Бюджетът е балансиран спрямо рисковете, които съществуват в българската и световната икономика. И от тази гледна точка е по-добре да си изградиш буфери вътре, ясно да каже, че тези буфери съществуват. Това, че приходите са направени предпазливо, е добре. Това е единият буфер. Видимо той не отговаря на растежа, който е разписан. Растежът е пропаганда от страна на правителството.

Те самите си го казват, че няма да се случи. Тази година да не би да се случи предварителната прогноза? Дори и намалената сега на 2.8%, според мен е невъзможна. Това е за общественото мнение, а може и да са комплекси.

За мен в този бюджет има две неща - "ние сме най-добри" - имам предвид в сравнение с останалите държави в Европа, и другото е усвояването на еврофондовете. И двете, ако ги погледнете, са лъжи и неверни неща, но това не пречи да бъдат втълпявани на хората. В края на краищата бюджетът е инструмент на политиката.

Смятате ли, че някоя фирма се съобразява с правителствената прогноза ли? Не мисля. Има си външни прогнози, но и в България, ако щете, има достатъчно независими оценители и анализатори. Ако отворите в началото на годината прогнозите, ще видите, че те не са сгрешили много.

В случая на правителството не му трябва толкова одобрението, това е промиване на мозъци.

Смятате ли, че някоя фирма се съобразява с правителствената прогноза? Не мисля

Любомир Дацов, бивш зам. финансов министър

Представете си, че сте в тъмна стая без нито една врата. Какво ще направите? Знаете отговора на тази детска гатанка – трябва да спрете да си представяте. А сега си представете, че трябва да си направите финансов план за следващата година или още по-лошо, за няколко години напред. Как ще го направите? За съжаление тази ситуация е напълно реална, а не само въпрос на въображение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    balcanmaster avatar :-(
    Майстор Балкански (00:00–24:00)

    Всъщност и сега може да се планира, за да има някакъв условен вътрешен ориентир на поведение, иначе външните условия осуетяват всякави "твърди" прогнози. Но за сметка на това път компаниите се учат на краткосрочно планиране и насочване вниманието към непосредствените цели и задачи, което не е малко. Разбирасе, крайния резулат често зависи от външни и неподвластни фактори...

  • 2
    hellwitch avatar :-|
    hellwitch

    При поставените нива на усвояване на евро средства(3млрд.евро) този растеж е постижим, но това никак не е сигурно, че ще се случи. Затова и разходите са по-ниски.

    Това, което не ми хареса е, че липсва каквато и да е идея за децентрализиране на финансовото управление. Липсват ясни идеи за реформи в основните проблемни сектори - здравеопазване, образование и пенсионно осигуряване. Крайно време е, този който плаща дадена услуга и да я получава.
    Например солидарността в здравното осигуряване е ок, но в БГ е 100% солидарност и това е проблем. Според мен трябва да е 50-50. Т.е. полвината от средствата да се трупат в лична здравна сметка. Така ще се стимулира осигуряване на реални заплати и ще намали и сивия сектор.

    Подобни механизми могат да се въведат и в другите сектори - ако искаш да получаваш повече да си стимулиран да с плащаш повече.

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Значи прогнозите на правителството едва от 2008ма година се разминават с действителността? Ами какво да кажем за предходните правителства? И техните големи излишъци? Те откъде се получаваха? От точна прогноза? Просто тогава се правеше така за да може в края на годината да има милиардни подаръци за правилните фирми.

  • 4
    finland avatar :-|
    Finland

    В МВР незабавно трябва да се преструктурират разходи за 100 млн. лв., които на дават никакъв резултат и сигурност, или са безсмислени, и да се използват за техническа модернизация и екипировка, камери на местата, където стават много катастрофи, така че борбата с вандализма, битовата престъпност, организирана престъпност, самозабравили се шофьори/камикадзета да е по-лесна.

    Въпреки ниската задлъжнялост на държавата и ниските преки данъци, за да има бизнес, инвестиции и работни места, е необходима и сигурност в обществото, за да си вложи парите някой.

    Капитал, за да се случват реформит, е необходим малко и медиен натиск.

  • 5
    delian avatar :-|
    Делян (delian) Делчев

    А не е ли нарочно завишена прогнозата, за да се завишат бюджетите на държавните институции, твърдейки че се прави ниско преразпределение на БВП, или пък да се прикрие разчитането на инфлация и повишени постъпления от порастването на цената на горивото (които винаги се занижават), понеже е непопулистко?

  • 6
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Може би няма да е далече денят, в който изготвянето на годишен бюджет ще отживелица. Светът наистина се върти по-бързо. Може би правителствата ще правят месечни бюджети за приходите и разходите на държавите.
    В крайна сметка бюджета е един план колко ще събереш и колко ще раздадеш за да може тези които разчитат на раздаването да знаят колко ще получат и да си настроят собствените разходи спрямо това.
    Аз поне се надявам държавните власти да поумнеят достатъчно в бъдещето, че да почнат да раздават на все по-малко и съответно да събират все по-малко за да оставят в джобовете на хората все повече от личните им средства и те, хората сами да решават бъдещите си приходи и разходи.

  • 7
    thewho avatar :-|
    theWho

    До коментар [#6] от "dreamer":

    Това е класическият десен подход, но трудно ще се случи докато повечето избиратели са ляво настроени, т.е. чакат да им бъде дадено.

  • 8
    epoc avatar :-|
    epoc

    [quote#3:"mick"]Значи прогнозите на правителството едва от 2008ма година се разминават с действителността? [/quote]

    Това в статията прочете ли го:
    "Например бюджетът за 2009 г. е подготвян при очакван ръст от 4.7% (при това понижен от първоначално предложените 6%), а годината приключва със спад от 5.5 на сто."

    Лесно се обяснява - дойдоха гербавите на власт, не платиха поръчките на фирмите, не дадоха 13-та заплата. Съответно фирмите не дадоха заплати и се получи, че нямаше харчене, и съответно приходи от ДДС в бюджета.

    Може да изглежда странно, но точно обратният номер през 1999 го направи Костов - даде 13 и 14-та заплата, администрацията влезе в друга данъчна категория (сега това е невъзможно, заради плоския данък) и хората се разписаха за по две заплати, а реално взеха по 1,2-1,3. Само дето бюджета изведнъж регистрира страхотни приходи.

  • 9
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    То, Дянков и без дълговата криза в Еврозоната не можа да направи и една що-годе точна финансова прогноза, какво пък остава сега... Нали никой не е забравил предвиждането в Бюджет 2011, че ръста на българския БВП ще бъде 3.6 %?

    ------------------------------------------------------
    Който се интересува, може да погледне, извършването на какви гнусотии поддържат българските управляващи (тези на власт и тези в опозиция, заедно):

    http://theworld.blog.bg/politika/2008/08/20/sledeneto-na-choveshkite-misli-veche-stana-i-publichno-na-za.224664

    И нещо не толкова "екзотично", не но не по-малко опасно или защо Борисов е вреден за нашето здраве и дори за живота ни (одобрено е добиването от "Шеврон" на шистов газ в Добруджа и в Лудогорието - стъпка, която ще отрови подпочвените води и като следствие цялата природа там). Тия трябва да се разкарат от властта възможно най-бързо! Ако не бяхме толкова загубени - сега щеше да има предсрочни избори.

    http://www.youtube.com/watch?v=jUzxnQiFvyc

  • 10
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    До коментар [#6] от "dreamer":
    До коментар [#7] от "theWho":

    Това наистина е крайно дясно. И няма как да се случи, защото винаги ще има стари хора, болни хора, майки с деца, безработни хора. Ако оставиш грижата за тях само на членовете на семейството им ще бъде много тежко. Има опасност от натрупване на критична маса от бедни и възмутени хора, ниска раждаемост сред способните и висока сред необразованите. В такива условия започва да вирее признакът на комунизма и се случват събития като 9 септември. Държавата се разрушава и се изгражда наново по нов начин. Люшва се в друга крайност. След Х години цикълът се повтаря в другата посока.
    Истината е по средата. Да има баланс. Финансовата система е сложно нещо. Когато хората се уплашат, паричният поток спира. А парите са дълг и имат смисъл само когато се въртят. Ако спрат да се движат, както е в момента, се поява дисбаланс в системата. Малко хора забогатяват прекомерно, а другите обедняват. Следва бунт и масата помита единиците. В момента твърдя, че парите са забавили своя ход, защото постоянно четем новини от сорта големите депозити се увеличават, а същевременно хора с малки депозити ги теглят и ликвидират, за да плащат текущите си сметки. Просто някои хора са се позиционирали в печеливши в момента бизнеси, а други в затихващи като строителството. За да има баланс потока на парите трябва да тръгне отново. Тези които ги стискат с илюзия за богато бъдеще има опасност да ги загубят за миг. Да си богат има и своята отговорност - трябва да позволиш на другите хора да ти се отплатят т.е. да им дадеш пари, като измислиш нов бизнес или пазаруваш стоки. Робът Киосаки наскоро написа в своя блог нещо интересно: Имотния балон се спука и хората се уплашиха. Инвестициите замряха. За да тръгне отново икономиката базирана на сегашната финансова система се нуждаем от нов балон.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK