Плевенската епопея

"Първо забелязах подмяната на бюлетините, когато възрастен мъж влезе да гласува. Секционната комисия беше подредена така, че последната госпожа подава празните бюлетини, а преди нея стои госпожата, която трябва да им сложи втория печат, след като гласоподавателят излезе от тъмната стаичка. Направи ми впечатление, че попълнените бюлетини ги взе госпожата, която подава празните бюлетини, а тя няма право да ги взема. След това първо подаде на госпожата за печат бюлетината за президент. Другите две бюлетини – за кмета на община Плевен и за кмет на селото, бяха все още в нейните ръце. Докато мъжът пуска в урната гласа си за президент, тя примъква една от двете бюлетини, като в същото време пред нея има друга бюлетина. После другата жена й поставя печата и я подава на възрастния човек с усмивка, представете си. Казах само "Е-е-е!", но замълчах. Не бях сигурна какво точно правят и първо си помислих, че може би бъркам, защото разстоянието между мен и хората от секционната избирателна комисия (СИК) не беше малко. Но реших при следващия човек да гледам внимателно какво правят." Така започва разказа си Илияна Иванова, застъпник на кандидата за кмет на Плевен Найден Зеленогорски в секцията в с. Бохот.

Изборите в Плевен са нещо като квинтесенция на подозренията за подмяна на вота. В тях има всичко - сменени бюлетини (което никой не отрича), отказ за регистрация на коалицията на водещия кандидат и кражба на името му (един от очевидно гигантските провали на ЦИК, меко казано), съмнения за полицейски натиск (все още не опроверган), вероятно пазаруване на ромски гласове и за капак, обвинения за заплахи към живота на Зеленогорски. Някои от тези развития може да са плод на стечение на обстоятелствата. Но когато се погледнат накуп - практически целият арсенал, използван за кражба на избори, е ясно, че има нещо много гнило в Плевен.