Парите, парите!

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Инна Павлова Смаляване

Едва ли сте забелязали как преди две седмици българското правителство "остро" възрази срещу нов регламент, предлаган от Брюксел. Става въпрос за идеята страните, който изпитват финансови трудности, да могат да съфинансират с по-малка част европейските си проекти. Тоест, ако Гърция строи път, 90% от парите да идват от ЕС, а едва 10% от Атина (за сравнение - в България процентът е 20%). Според София това възнаграждава страните, които са водили неблагоразумна политика.

Това е един от първите залпове от започващите сериозни преговори за бъдещата финансова рамка на ЕС за периода 2014 - 2020 г. И показва колко сложни и понякога напрегнати ще бъдат разговорите по тях.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Например България няма да изгуби нищо, ако Гърция получи по-голяма финансова инжекция и се възстанови по-бързо. Освен това парите за проблемните страни не нарастват, те просто могат да ги ползват, без да ангажират средства от собствените си (вече изтънели докрай) бюджети. Идеята на София, която може да развява гордо поне финансовата си дисциплина тези дни, явно е да издейства повече стимули за икономиките, които спазват правилата.

А замисълът на комисията е да се погрижи за изпълнението на стратегия "Европа 2020". Да се мисли за след девет години в съюз, който Гърция клати като влакче на ужасите, и с еврозона, която не знае с колко членки ще посрещне новата година, изглежда нелепо. Но не е. Целта на стратегията е онова, което в кризата остава на заден план - наистина да помогне на европейските икономики да станат по-конкурентоспособни (нещо, което предишната стратегия "Европа 2010" не успя да постигне).

Конкретните предложения на ЕК за промени в политката по сближаване (известна и като кохезионна) за периода 2014 - 2020 г. бяха представени миналия месец. В новите правила, страните вече ще управляват напълно самостоятелно около половината от европейските средства. Останалата част ще бъдат харчени по предварително уточнени приоритети - например 25% от Европейския социален фонд ще бъдат за борба с бедността и социалното изключване. Или част от парите за селските региони - за борба с последствията от климатичните промени (виж графиката). Освен това, ЕК поема част от инвестирането на "ръчен контрол". С помощта на новосъздадения фонд Connecting Europe, ще се изграждат трансгранични електрически, газови, жп и комуникационни връзки, за които комисията е преценила, че е по-добре да се ръководят не от отделните държави, а от Брюксел.



Преговорите по новите предложения започват от този месец, като се очаква те да са доста тежки. Първо, защото целият бюджет на общността ще бъде обект на критики от богатите страни, второ - защото обемът на кохезионната политика също е под въпрос. С оглед на това, което се случва в Южна Европа и по периферията, не е изненадващо защо страни като Германия и Холандия смятат досегашния начин на харчене за провален и търсят повече резултат за парите си.

България има засега

Много въпроси и малко отговори
 
Тъй като се движи зад ледоразбивача Полша, която е флагман на новите страни членки, София успя да постигне първата си цел: да няма намаляване на тавана на помощта. ЕК искаше да отпуска по-малко средства, тъй като "страните не усвояват достатъчно", но в крайна сметка отстъпи. Следващата битка ще бъде за нивото на съфинансиране, което всеки национален бюджет отпуска. Той към момента за България е около 20%, а предложенията от Брюксел са за 30%, с мотива че през 2014 г. България, Румъния и останалите от Централна и Източна Европа вече няма да са "нови" в ЕС.

Българското правителство не е съгласно и с идеята за 5% от всички структурни фондове да бъдат отделяни като награда за отличниците при справянето с целите. В позицията, формулирана преди началото на срещите, се казва, че, тъй като различните държави са на различен етап от развитието си и имат различен капацитет, това ще облагодетелства старите членки. Според нея през 2016 г., когато трябва да започне оценяването на изпълнените цели, ще е твърде рано. С други думи, България се опасява, че няма да се справи със заложените цели, както това правят по-добре подготвените страни - разбираемо притеснение с оглед на първия програмен период.

Още по-разбираемо е притеснението, като се има предвид начинът, по който страните вече ще се договарят с комисията. Това ще става чрез двустранни договори, в които ще бъдат заложени т.нар. условности. Една от тези условности ще бъде макроикономическата стабилност - ако бюджетният дефицит надхвърли 3%, е възможно парите да бъдат спирани. Други условности ще бъдат конкретните измерители за напредък. Например във водния сектор България ще има заложени показатели, които ще трябва да постигне, ако иска да не бъде наказана. Същото почти със сигурност ще има в областите здравеопазване и жп транспорт.

Това, изглежда, е една от причините София да смята санкциите за лош подход. "Стратегията 2020 е в компетенциите на централно ниво, а спирането на средства ще засегне предимно местните власти", се казва в българската позиция. Вместо това България предлага стимули на ниво държава, а не на ниво съюз, в случай на изпълнение на показателите.

Този диалог ще се точи още поне година, но засега

България изостава

и няма ясни показатели, които да предложи за изпълнение в следващия период. Хубавото е, че парите и правилата ще търпят опростяване: комисията иска да уеднакви регламентите и системите за контрол, за да не се налага да контролира 455 различни програми, както досега. Ще се позволява комбинирането на програми и фондове за постигането на целите. "България и малка Словения бяха единствените, които не отделиха столиците си в обособени програми", казва Любов Панайотова - директор на Европейския институт. Тя твърди дори, че освен София може да бъдат обособени Черноморието и Дунавската низина, които също имат специфики и могат да бъдат таргетирани от отделна програма.

Лошото е, че парите за нещата, от които България като изоставаща има нужда, намаляват. Тъй като поне половината ще бъдат разпределени в изпълнението на целите на Европа 2020 г., средствата, предвидени за базисна инфраструктура например, може и да не задоволят амбициите на правителството - особено в транспортния сектор.