Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
31 4 ное 2011, 16:10, 7229 прочитания

Парите, парите!

Брюксел предложи новите правила за еврофондовете, България има възражения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Едва ли сте забелязали как преди две седмици българското правителство "остро" възрази срещу нов регламент, предлаган от Брюксел. Става въпрос за идеята страните, който изпитват финансови трудности, да могат да съфинансират с по-малка част европейските си проекти. Тоест, ако Гърция строи път, 90% от парите да идват от ЕС, а едва 10% от Атина (за сравнение - в България процентът е 20%). Според София това възнаграждава страните, които са водили неблагоразумна политика.

Това е един от първите залпове от започващите сериозни преговори за бъдещата финансова рамка на ЕС за периода 2014 - 2020 г. И показва колко сложни и понякога напрегнати ще бъдат разговорите по тях.


Например България няма да изгуби нищо, ако Гърция получи по-голяма финансова инжекция и се възстанови по-бързо. Освен това парите за проблемните страни не нарастват, те просто могат да ги ползват, без да ангажират средства от собствените си (вече изтънели докрай) бюджети. Идеята на София, която може да развява гордо поне финансовата си дисциплина тези дни, явно е да издейства повече стимули за икономиките, които спазват правилата.

А замисълът на комисията е да се погрижи за изпълнението на стратегия "Европа 2020". Да се мисли за след девет години в съюз, който Гърция клати като влакче на ужасите, и с еврозона, която не знае с колко членки ще посрещне новата година, изглежда нелепо. Но не е. Целта на стратегията е онова, което в кризата остава на заден план - наистина да помогне на европейските икономики да станат по-конкурентоспособни (нещо, което предишната стратегия "Европа 2010" не успя да постигне).

Конкретните предложения на ЕК за промени в политката по сближаване (известна и като кохезионна) за периода 2014 - 2020 г. бяха представени миналия месец. В новите правила, страните вече ще управляват напълно самостоятелно около половината от европейските средства. Останалата част ще бъдат харчени по предварително уточнени приоритети - например 25% от Европейския социален фонд ще бъдат за борба с бедността и социалното изключване. Или част от парите за селските региони - за борба с последствията от климатичните промени (виж графиката). Освен това, ЕК поема част от инвестирането на "ръчен контрол". С помощта на новосъздадения фонд Connecting Europe, ще се изграждат трансгранични електрически, газови, жп и комуникационни връзки, за които комисията е преценила, че е по-добре да се ръководят не от отделните държави, а от Брюксел.



Преговорите по новите предложения започват от този месец, като се очаква те да са доста тежки. Първо, защото целият бюджет на общността ще бъде обект на критики от богатите страни, второ - защото обемът на кохезионната политика също е под въпрос. С оглед на това, което се случва в Южна Европа и по периферията, не е изненадващо защо страни като Германия и Холандия смятат досегашния начин на харчене за провален и търсят повече резултат за парите си.

България има засега

Много въпроси и малко отговори
 

Тъй като се движи зад ледоразбивача Полша, която е флагман на новите страни членки, София успя да постигне първата си цел: да няма намаляване на тавана на помощта. ЕК искаше да отпуска по-малко средства, тъй като "страните не усвояват достатъчно", но в крайна сметка отстъпи. Следващата битка ще бъде за нивото на съфинансиране, което всеки национален бюджет отпуска. Той към момента за България е около 20%, а предложенията от Брюксел са за 30%, с мотива че през 2014 г. България, Румъния и останалите от Централна и Източна Европа вече няма да са "нови" в ЕС.

Българското правителство не е съгласно и с идеята за 5% от всички структурни фондове да бъдат отделяни като награда за отличниците при справянето с целите. В позицията, формулирана преди началото на срещите, се казва, че, тъй като различните държави са на различен етап от развитието си и имат различен капацитет, това ще облагодетелства старите членки. Според нея през 2016 г., когато трябва да започне оценяването на изпълнените цели, ще е твърде рано. С други думи, България се опасява, че няма да се справи със заложените цели, както това правят по-добре подготвените страни - разбираемо притеснение с оглед на първия програмен период.

Още по-разбираемо е притеснението, като се има предвид начинът, по който страните вече ще се договарят с комисията. Това ще става чрез двустранни договори, в които ще бъдат заложени т.нар. условности. Една от тези условности ще бъде макроикономическата стабилност - ако бюджетният дефицит надхвърли 3%, е възможно парите да бъдат спирани. Други условности ще бъдат конкретните измерители за напредък. Например във водния сектор България ще има заложени показатели, които ще трябва да постигне, ако иска да не бъде наказана. Същото почти със сигурност ще има в областите здравеопазване и жп транспорт.

Това, изглежда, е една от причините София да смята санкциите за лош подход. "Стратегията 2020 е в компетенциите на централно ниво, а спирането на средства ще засегне предимно местните власти", се казва в българската позиция. Вместо това България предлага стимули на ниво държава, а не на ниво съюз, в случай на изпълнение на показателите.

Този диалог ще се точи още поне година, но засега

България изостава

и няма ясни показатели, които да предложи за изпълнение в следващия период. Хубавото е, че парите и правилата ще търпят опростяване: комисията иска да уеднакви регламентите и системите за контрол, за да не се налага да контролира 455 различни програми, както досега. Ще се позволява комбинирането на програми и фондове за постигането на целите. "България и малка Словения бяха единствените, които не отделиха столиците си в обособени програми", казва Любов Панайотова - директор на Европейския институт. Тя твърди дори, че освен София може да бъдат обособени Черноморието и Дунавската низина, които също имат специфики и могат да бъдат таргетирани от отделна програма.

Лошото е, че парите за нещата, от които България като изоставаща има нужда, намаляват. Тъй като поне половината ще бъдат разпределени в изпълнението на целите на Европа 2020 г., средствата, предвидени за базисна инфраструктура например, може и да не задоволят амбициите на правителството - особено в транспортния сектор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Общини на ръба на фалита Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а.

29 май 2020, 189 прочитания

Вечерни новини: Задържан зам.-министър на екологията в акция за отпадъци, още корона ограничения падат 2 Вечерни новини: Задържан зам.-министър на екологията в акция за отпадъци, още корона ограничения падат

И още: Прокуратурата няма да разследва Цветан Цветанов за апартамента от "Артекс", Китай затяга хватката над Хонконг

28 май 2020, 2136 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Курс: Втори мандат

Политическото дълголетие на ГЕРБ минава през нова енергия в управлението и започване на дълго отлаганите реформи

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10