Курс: Втори мандат

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Сред патетиката на изборните победи и загуби, шегите и закачките на премиера, подозренията в измами и кражби на гласове останаха подценени няколко факта, които дават възможност да се предвиди какво ще се случва в държавата през следващите години.

С провала на десните партии и всъщност на всички останали малки формации на политическа сцена се върна двуполюсният модел. На опразненото от сините поле уверено се настани ГЕРБ. Нещо повече - партията на Бойко Борисов получава шанс да разбие "проклятието на прехода" и да спечели втори мандат във властта. Това обаче не е случайност, а все по-категорично изглежда като осъз­ната стратегия, която има шанс и да завърши успешно, стига ГЕРБ да си направят правилните поуки от първите две години във властта.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Доказателствата за дългосрочните намерения на сегашните управляващи са няколко. Първо Бойко Борисов обяви, че няма да се кандидатира за президент през 2016 г., както беше заявил преди няколко месеца. Това не стана новина, тъй като премиерът сменя мнението си често, така че от една фраза трудно могат да се правят дългосрочни заключения. Репликата обаче е сигнал, че Борисов не иска да демобилизира партията с признания, че след пет години ще излезе в пенсия.

Втората заявка беше реверансът към десните партии от "Синята коалиция", които на тези избори окончателно доказаха политическата си незначителност. В комфортната позиция, в която се озова след този политически цикъл, Борисов има всички основания да ги пренебрегне. В дългосрочен план обаче екипът му явно съзнава, че ерозията на неговата електорална база може да дойде само отдясно. "В България има повече десни избиратели и затова БСП от Жан Виденов насам никога не са могли да управляват самосто­ятелно", смята политологът Румяна Коларова. Съжалението на премиера за ниските резултати на десните партии може да означава, че той разчита на тях за евентуален съюзник в конфигурацията на следващия парламент. Подкрепата за тях е и стратегически важна за Борисов, защото, като им помага да стоят в будна кома, той пречи на появата на друга дясна формация.

Че амбицията на ГЕРБ е по-дълга игра, личи и от огромните усилия, които партията хвърли в местните избори. Местните структури са гръбнакът на всяка партия, която се надява да просъществува по-дълго. На премиера не му трябват социолози да се припомня примерът с НДСВ, които оцеляха само един мандат, след като не успяха да пуснат корени по места.



И така ГЕРБ вече имат изпълнителната, законодателната, сега и президентската власт, с една дума, затвори целия кръг и иска това положение да се запази поне още един мандат. Това лошо ли е?

Не непременно

Най-очевидният положителен резултат от заемането на всички властови позиции от ГЕРБ е, че управляващите няма да имат с кого да се оправдават. Тройната коалиция вече е погребана, Георги Първанов тепърва ще се доказва без президентската институция зад гърба си, а БСП е само боксова круша. Така че атаката срещу комунистите, Доган, смърфовете и Гаргамел ще звучи все по-нелепо в устата на Борисов.

Оттук нататък цялото управление на държавата ще се записва на сметката на ГЕРБ. Ако това означава обща посока, приоритети и никакви популистки криволици, нещата може и да потръгнат.
Заявката за дълго управление трябва да принуди ГЕРБ да прави повече реформи, т.е. да мисли дългосрочно. Сега кабинетът борави не с политики, а с проекти. В момента се довършват наследени от минали правителства магистрали (проектирането на които е завършило в далечната 2002 г.) и зали, но в един момент те ще свършат.  "Има опити за формулиране на по-дългосрочни цели, но това засега са по-скоро декларации", казва Боряна Димитрова от "Алфа рисърч".

Подобна политика е донякъде оправдана за известно време, защото не води до провал, но също така не дава и напредъка, който всички искаме. Ясно е, че в момент на криза ГЕРБ трябваше да мобилизира всички ресурси и да построи това, което е започнато. Но импулсът ще се изчерпи и подигравките за колекцията от лентички на премиера са признак за това. "Основното предизвикателство пред ГЕРБ са реформите в социалноосигурителната система и здравеопазването. Без промени те окончателно ще се разпаднат и това в крайна сметка ще удари правителството", допълва Димитрова.

Строежът на магистрали без съмнение е прекрасно нещо, но той не създава дългосрочна заетост и не увеличава образователния и интелектуалния потенциал на страната. А както показва Гърция, колкото и да се инвестира в инфраструктура, ако няма кой да я ползва, това са пари, потънали в земята. "Фондовете може и да са отпушени, но тепърва ни предстои да започнем да ги използваме качествено", очертава проблема директорът в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов.

Третият много съществен проблем е привличането на чуждестранни инвестиции. Ако продължава усещането, че правителството се опитва да изстисква международните компании за пари за сметка на местните играчи, това няма да доведе до много свежи капитали.

И ако това е много, никой не  е забравил, че големият удар срещу организираната престъпност и корупцията не се е случил. "Няма нито един олигарх в затвора. Това ще ни бъде припомнено", казва Стефанов. Правителството успя да активизира полицията, катаджиите взимат по-малко подкупи - това са факти. Но липсва усещането, че промяната е системна, т.е., че ще доведе до дългосрочно подобряване на ситуацията.

Овладяването и на президентския пост ще даде не само възможност за персонални промени, но и нов импулс. Още с първите си стъпки новият президент Росен Плевнелиев вече даде заявка, че ще създаде нова динамика в държавата. Новите кметове и общински съветници ще пренесат тази енергия по места.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Кога може да стане лошо"