Най-лошият приятел на кучето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-лошият приятел на кучето

Триста от общо петстотин животни в приюта "Богров" са кутрета

Най-лошият приятел на кучето

Причината за бездомните животни в София са жителите на града

Люба Йорданова
22444 прочитания

Триста от общо петстотин животни в приюта "Богров" са кутрета

© Цветелина Белутова


Какво трябва да се направи

1. Увеличаване на броя микрочипирани кучета и въвеждане на информацията за тях в регистър

2. Увеличаване на броя на кастрираните безстопанствени кучета и стимули за стопаните да кастрират домашните си животни

3. Функциониращи регистри за домашните кучета и за третираните безстопанствени животни

4. Високи такси за стопани, които отглеждат некастрирани кучета, и за такива, които изхвърлят домашните си животни на улицата

5. Освобождаване от такси за стопани, които осиновяват животни

6. Контрол над вноса на кучета и отглеждането им в зоомагазини и зооборси
10

хиляди са бездомните кучета в София. Всяка година на улиците се изхвърлят близо 15 хиляди домашни кучета.

Когато Таря попада в приюта за кучета "Богров", тя е болно, гладно и изоставено на улицата кутре. Прекарва там месеци преди някой да пожелае да я осинови. В крайна сметка се озовава в Австрия при стопанка, която тренира кучета. Тя е впечатлена от интелекта на Таря и решава да провери какви са гените й. Оказва се смесица от немска овчарка, ретривър, шпаньол и... чихуахуа. Всички те най-вероятно са били изхвърлени на улицата от стопаните им, избягали са, били са кучета-пазачи на завършен вече строеж или пък са били оставени да се разхождат сами... и некастрирани.

Историята на Таря показва всички причини за проблема с бездомните кучета в големите градове в България. Хората често надценяват времето и способностите си да се грижат за домашно животно, а понякога просто им омръзва да го гледат. Отказват да го кастрират и когато един ден то роди 5-6 малки, ги захвърлят (в добрия случай) пред някой приют. Институциите не контролират регистрацията и кастрацията на домашните животни и не налагат глоби на безотговорните собственици.

В крайна сметка проблемът с бездомните кучета по улиците се оказват хората.

Откъде идват кучетата

В интерес на истината в София се предприемат мерки и се влага не малък ресурс за решаването на проблема с бездомните животни. От 2008 г. действа методът "Кастрирай и върни", по който общинското предприятие "Екоравновесие" и неправителствените организации, ангажирани с проблема, залавят безстопанствените кучета, след това ги кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и връщат здравите и неагресивни от тях обратно на местата, от които са ги взели. Там те предотвратяват прииждането на некастрирани и нетретирани животни от други райони. Бюджетът на "Екоравновесие" пък се е увеличил три пъти от 2006 г. досега и през последните две години е по 1.5 млн. лв. По данни на фондация "Четири лапи" миналата година от улиците са били отстранени между 4 и 5 хиляди животни. Така при 10 хиляди бездомни кучета, какъвто е предполагаемият брой в момента, след 2-3 години безстопанствени кучета в София не би трябвало да има.

Да, но не точно. Според изчисленията на Animal Rescue Sofia - една от най-активните организации в тази област, всяка година в София се изоставят близо 15 хиляди домашни кучета. Районите с боклуци по улиците, незатворени контейнери за отпадъци, неоградени сметища и изоставените постройки пък приютяват домашните любимци, където те се размножават на спокойствие. Така въпреки вложените средства и усилията на екипите на организациите броят бездомни кучета остава постоянен, а обществото няма усещането, че нещо въобще се прави по въпроса. "Няма влошаване, но няма и кой знае какъв напредък", смята Явор Гечев от "Четири лапи".

Причината е, че средства се инвестират само за справяне с последиците от проблема, не за неговата превенция. Те отиват основно за залавяне, кастрация и приюти за бездомни кучета, без да се помисли за реалната причина за високата популация от улични животни - липсата на контрол над домашните. "Никой досега не си е правил труда да осъзнае, че проблемът не са животните на улицата, а домашните животни, и по-скоро техните собственици", коментират Явор Гечев и Марина Иванова, която е ръководител проекти в "Четири лапи".

"Човешката безотговорност е изцяло виновна за ситуацията", съгласява се и Надя Станчева, управител на Animal rescue, които стопанисват приюта "Богров". Тя разказва, че по кучетата, които идват в приюта, екипът разбира коя порода животно е модерно да си купиш (и изоставиш, след като решиш, че не можеш да го гледаш). Миналата година например всяко трето куче е било синеоко и така са разбрали, че преди 4-5 години на мода са били хъските.

...и защо остават

Единственото решение, за да се спре "входът" на животни към улицата, е всяко домашно животно да бъде регистрирано, да получи паспорт и идентификация с микрочип. Така ще може да се проследи кои са собствениците на изоставените на улицата кучета и да им се наложи съответната глоба. Това би помогнало да се изясни и кой е отговорен в случаи на нападения на домашни кучета над хора.

Регистрацията и микрочипирането на кучета са задължителни отдавна, но никой не контролира процеса. Така от около 150 хил. домашни кучета в София само пет хиляди са вписани в общината. Явор Гечев дава пример с регистрацията на автомобилите и пита риторично: "Какво би станало, ако само пет процента от автомобилите са с регистрационни табели?"

Регистърът с данни за домашните животни е трябвало да бъде готов още през 2005 г. В крайна сметка е стартирал в средата на 2010 г., но на практика не функционира, защото нито са изяснени правилата за достъп до него, нито пък ветеринарните лекари подават необходимата информация. Базата данни се администрира от Агенцията за безопасност на храните, част от която е бившата Национална ветеринарномедицинска служба. Агенцията следи също дали общините изпълняват програмите си за справяне с бездомните кучета. "Проблеми със системата няма", коментира за "Капитал" Дамян Илиев, главен секретар и главен санитарен ветеринарен инспектор на агенцията. Той обяснява, че базата данни в момента има модул за кучета за НАП. Достъп до нея имат и около 1200 ветеринарни лекари, много малко от които обаче подават данни на животните, които минават през тях. "Ако допуснем достъп на всички до базата данни, можем да разбием една друга, важна за държавата система", аргументира се Илиев. Според него решението е в това общините да заделят ресурс за собствени модули, които да свържат с централната база данни. А ветеринарите, които нямат достъп, да изпращат формуляр с информацията на официалния лекар на агенцията, който да я вкарва в системата.

Освен регистър на микрочипираните домашни кучета има нужда и от такъв за третираните и кастрирани безстопанствени животни. В момента няма сигурно доказателство кое куче е обработено и кое не. Никой и не контролира тези, които са били веднъж заловени и след това върнати на улицата. Маркировката на "Екоравновесие" също не е от най-видимите (и хуманни) - отрязване на част от ухото на кучето и татуировка зад ухото. За сравнение, по света най-често се използват цветни пластмасови ушни марки с уникален номер или светлоотразителни каишки. Те са по-лесно видими и разбираеми за гражданите.

Тетрадката днес нещо липсва

Освен всичко останало административната процедура за регистрация на домашно животно в момента е направена толкова сложно, че може да откаже дори и добросъвестен стопанин. Положението е в стил "Параграф 22" и изисква ден-два отпуск от работа и добро количество здрави нерви. Първо стопанинът отива с животното при ветеринарния лекар за издаване на паспорт. След това подава декларация и плаща такса в общината и данъчното. Ако има късмет, разбира се - не е прецедент например точно в този ден тетрадката, в която се вписват данните, да липсва или пък човекът зад гишето да е в отпуск. Ако пътят през институциите е завършил успешно, собственикът се връща при ветеринара, който слага микрочип на животното и (на теория, но рядко на практика) въвежда данните му в регистъра. Собственикът получава регистрационен номер и с него се връща обратно на гишето с тетрадката в общината. Целият този процес би бил значително по-лесен, ако системата беше електронна. Или пък ако беше добре организиран, като в Белгия например, където 95% от животните са регистрирани. Там ветеринарният лекар попълва формуляр в три екземпляра, два от които отиват в Агенцията по регистрация. Тя изпраща на стопанина (по пощата) удостоверение за регистрация, карта за промяна на данни и стикер с уникален номер, който трябва да отговаря на информацията в паспорта на животното. По улиците пък се правят проверки и се налагат съответните санкции, ако нещо в документите на животните не е наред.

Институциите всъщност имат полза от това да следят регистрацията на домашните животни, защото това може да увеличи приходите от данъци. "Сто хиляди кучета са 2.4 млн. данъци", пресмятат от "Четири лапи". Които пък могат да се използват за облагородяване на градската среда и развиване на базата данни с регистрирани животни. Глобите за нерегистрирани животни в момента също са смешни - 20 лв., които според приетите миналата седмица промени в Закона за защита на животните ще се вдигнат на 200 лв. Има нужда и от мерки, които да мотивират стопанина да кастрира кучето си. Като например по-ниски такси и образователни кампании, които са разяснят, че кастрацията не променя и не вреди на животното, а напротив - дори го предпазва от болести.

Обичайните административни недомислици

Сложната регистрация не е единственият бюрократичен абсурд, който усложнява ситуацията с бездомните кучета в градовете. Оказва се, че на някои места се развива т.нар. кучешки туризъм - безстопанствени кучета се извозват от едни общини в съседни, особено преди избори. "Няма да се учудя, ако кучетата на Елин Пелин например някой ден се озоват в София", коментира Надя Станчева от Animal Rescue. Подозрения, че се освобождават от животни, има също за Перник, София-област, Самоков, Ботевград... "Не можем да докажем чии са кучетата. На улицата всички са Шаро." Така Дамян Илиев отговаря на въпроса взимат ли се някакви мерки срещу незаконната практика на някои общини. Национална програма за справяне с проблема с бездомните животни също няма и мерките се ограничават до ниво общини.

Не е ясно и доколко се контролират действията на "Екоравновесие". В средата на годината излезе проверка на общината, която установи груби нарушения в предприятието. Оказа се например, че за косене на трева в приюта в Сеславци са били плащани по 900 лв. на декар, което е над 20 пъти повече от средната цена за София. Нарушения имаше и около възлагането на обществени поръчки. След проверката тогавашният директор на "Екоравновесие" беше освободен, а документите - изпратени на прокуратурата. "Капитал" изпрати въпроси на Столичната община, между които и такива за контрола над "Екоравновесие" и последиците след проверката, но отговори ни бяха отказани с обяснението, че тази седмица няма човек в общината, който да може да коментира въпроса. Контролът обаче е нужен например, за да се следи броят на реално кастрираните кучета. В момента скоростта, с която се извършва кастрацията, не е достатъчна, за да има желания ефект върху популацията на животните.

Всеки месец през 2010 г. Animal rescue са изнасяли по около 60 кучета за осиновяване в чужбина. Защото в България просто не е модерно да осиновиш безпородно животно, особено ако е от приют. В държавите, по чиито улици няма глутници, това се поощрява, като осиновените кучета се освобождават от данъци. Това излиза доста по-евтино на общинските бюджети, отколкото грижите в приют.

Парадоксът с бездомните кучета е, че решаването на проблема с тях не е въпрос на пари. Един от големите митове е, че хуманното отношение към животните е основната пречка пред изчистването на улиците. Това всъщност е напълно невярно. Дори и за момент да оставим хуманната страна на въпроса (въпреки че това е трудно) и си представим, че всички кучета бъдат избити, догодина само в София пак ще махат няколко хиляди опашки. Те ще бъдат дръгливото, гладно и болно доказателство за единствения възможен начин за решаване на проблема - контрол върху домашните животни и добра организация на общините и държавата. Парите, които досега се дават за това, са достатъчни. Трябва обаче да бъдат подкрепени с истинско желание за вършене на работа, а не просто бюрократична имитация.

Какво трябва да се направи

1. Увеличаване на броя микрочипирани кучета и въвеждане на информацията за тях в регистър

2. Увеличаване на броя на кастрираните безстопанствени кучета и стимули за стопаните да кастрират домашните си животни

3. Функциониращи регистри за домашните кучета и за третираните безстопанствени животни

4. Високи такси за стопани, които отглеждат некастрирани кучета, и за такива, които изхвърлят домашните си животни на улицата

5. Освобождаване от такси за стопани, които осиновяват животни

6. Контрол над вноса на кучета и отглеждането им в зоомагазини и зооборси

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

109 коментара
  • 1
    longanlon avatar :-|
    Longanlon
    • -117
    • +47

    "Един от големите митове е, че хуманното отношение към животните е основната пречка пред изчистването на улиците. "

    Всъщност никакъв мит не е. Когато редовно се правеха ловджийски хайки, които изтребваха помиярите, напастта бе изключително ограничена. Те кметовете могат и сами да се оправят - и го правят в градовете, където няма от кресливите "еколози".

  • 2
    1024 avatar :-|
    1024

    В т.н. "бели държави" скитащо куче се прибира моменталически. Ако няма чип, снимат и пускат обява за осиновяване в кучкарските сайтове. Ако до 2 седмици не се появи желаещ - инжекция. А ако кучето има чип и се окаже, че собственика му го е изхвърлил, жална му му майка. Почти е невъзможно да се вземе куче и да не се регистрира. Пълно е със скучаещи лелки, готови да топнат където трябва.

  • 3
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    За пореден път статия за бездомните кучета, и за пореден път ще кажа, че евтаназия му е майката. Не са ми мили уличните кучета, хората са ми много по-мили, независимо от кретените покрай мен.
    Кретените покрай мен не ме заразяват с тения, която се лекува само оперативно и може да има летален край. Кретените покрай мен не ме хапят, не гонят рано сутрин, не притесняват децата ми, и не ме е страх, че могат да ги разкъсат.
    Кретените покрай мен обаче хранят кученцата. Сипват им в тарелки попари и кренвиршчета, зарязват ги покрай входа ми, не прибират празните, и се чудят защо им правя постоянно забележки за едно и също нещо. Освен дето цапат и не прибират след хранениците си, ги научиха да се хвърлят радостно на всеки излязъл през входната врата.
    А не всеки излиза с манджички от къщи и може да пострада от нежеланието си да захранва помиярите.
    Сега ще скочат пак кучелюбци да лаят за правата на животните. Бау-бау! И пак ще кажа каква е световната практика за животни в приют - ако са годни за осиновяване и има осиновител, честито. Ако не стават и са опасни за хората - смърт. Щото в Русе още хранят едно куче убиец. Ако няма осиновител - смърт.
    А за всички кучелюбци, които си зарязват животните в други градове и от жал хранят други улични кучета - мислете, бе, кучето е като човек. Днес го искам, ама утре - не. Същото е и с децата - да ги правим, а после пари трябват и нерви.

  • 4
    areta avatar :-|
    areta

    Хммм, интересно защо в града в който живея, няма помияри по улиците? Аааа ама, то ако искаш да си вземеш куче или друг домашен любимец, трябва задължително да го регистрираш. Ама няма не искам, ама как ще му нося документите всеки ден, като го извеждам на разходка и други подобни лиготии. Носят документите, прибират им лайната, слагат им чипове, абе може, ако има желание.

    В София това е един от проблемите, който може да се реши за 1-2 години, ама никой не иска да го направи.

  • 5
    omniam avatar :-(
    omniam

    Разбира се, че проблемът е в хората, а моето съмнение е за кого трябва да е инжекцията. Някои хора не трябва да имат достъп до нищо живо - нито животни, нито други хора.
    Чудесна статия - за пореден път! - но не желая да коментирам повече, защото съм уморена да повтарям какво мисля по въпроса. Не мога да прибери всички животни в дома си, прибрала съм едно коте (вече трета година), когато му купувам храна, раздавам на котките, които видя по пътя, не парадирам и не убеждавам никого в нищо. Просто правя това, което мога, и се съжалявам, задето мога толкова малко.

  • 6
    georgipetrov55 avatar :-|
    georgipetrov55

    "Всяка година на улиците се изхвърлят близо 15 хиляди домашни кучета."
    Ами докато родителите не се замислят преди да купят на разглезените си деца жива играчка, така ще е. В моя блок две уж грижовни дечица, като влязоха в пубертета, и кучета необяснимо как се "изгубиха". Но първо май децата изгубиха интерес... :(

  • 7
    marijka avatar :-|
    marijka

    Значи, Капитал, това е най-разочароващият ви брой евър. Две статии прочетох - едната за Великомъченица Фандъкова ("Жена до парапета") и тази, и мисля че сте направили нещо, което изисква жабурене със спирт и бърсане на устата с мокри кърпи. За жената и парапета няма да коментирам, но желанието ви да пробутате поредната тъпа концепция на СО, че стопаните на домашни кучета са виновни за помиярската напаст в града е вече върхът. Само един пример колко сте се объркали: Хъските не са били най-популярната порода в София преди 4-5 години, най-популярни, тогава и сега, са ретривърите и лабрадорите, а синеоките кучета в приютите са защото хъските са склонни да бягат. Особено мъжките. Най-вече когато женските помияри се разгонят. Гледайте обявите в парка - поне 50% "изгубено хъски", с пикове пролет и есен.

    И понеже, нали, в БГ хем било модерно да се взима само породисто, ама хем после ги изхвърляли, я дайте пример за породисто в глутница или "пазач на входа" с постлано одеалце. Всичките са познатата от над 10 години "софийска превъзходна", нали. Старателно "кастрирани" от Екоравновесие.

  • 8
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone

    И за какво е тази статия, която пак не казва нищо ново. Освен че софиянци дават три пъти повече пари отпреди три години за "справяне" с проблема, а прогрес - нула.
    И може ли пишещите подобни статийки да кажат къде "методът кастрирай и върни" е бил приложен и е проработил?

    Айде де. Само едно местенце...

    Крайно време е да се каже, че НЯМА такова! Ние тук сме територия за експеримент на милозливи "кучелюбителски" организации. На наш гръб (и за наша сметка!)

  • 9
    vishnu avatar :-|
    vishnu

    До коментар [#7] от "marijka":

    Май не всички знаят,че "кастрирането, обезпаразитяването и т.н." са един от най-печелившите бизнеси в столицата-няма никакъв контрол над това колко са били обработени,а парите си текат.Без контрол над този бизнес сектор, София никога няма да се лиши от кучетата-твърде добър бизнес е.

  • 10
    opa avatar :-|
    Evelina Kourteva

    всеки ден разхождам бебе и куче... нападат ни постоянно бездомни такива хранени от милостиви хора пазещи територията си около храната. тъкмо запозная кучето си с тях и пак 'върнат' в квартала някое ново изнервено куче или цяла глутница. този метод не работи, това са парите хвърлени на вятъра, голяма част от тези кучета са поне 10то поколение улични, нямат ама никакви белези присъщи на порода. всяко домашно куче се ваксинира на 12 месеца, вътрешно се обезпаразитява на 3 месеца, а външно на 40 дни. айде, кажете ми кой го прави с уличните и дали кастрирай и върни е достатъчно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK