Тук има  няколко подвъпроса. Удачна ли беше реформата, с която съветът стана постоянно действащ? Удачно ли е той да се състои от 25 членове, половината от които да бъдат избрани от парламента, и в състава на този ВСС трябва ли да има други представители освен от българската магистратура? Магистратите желаят дискусия за това да се управлява ли съдебната система от общ орган или трябва да се обсъди възможността под една шапка да има по-ясно разделение във ВСС на съдиите и прокурорите. Министерството на правосъдието направи крачка в тази посока с промените в ЗСВ.

Нека  да дискутираме за това не трябва ли да работим за по-силна магистратска общност и внимателно да видим тенденциите в Европа за обединяване, а не за разделяне?

Аз лично  не съм привърженик на идеята за два съдебни съвета, защото имаме нужда от обединение на магистратската общност. В конституцията е записано, че в България има три независими власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. И именно съдебната власт трябва да се усети единна и като част от държавната власт. Важно е да обсъдим парламентарната квота и начинът за избор на излъчени от нея магистрати. Искаме прозрачна процедура, за което не са нужни законови и конституционни промени, а промени в Правилника за работа на Народното събрание - за изслушване, за достатъчно дълго обсъждане на кандидатурите. Законодателният орган трябва да изпраща във ВСС хора, заслужили уважение и признание в съдебната система. С безупречна професионална и морална репутация. Сега процедурата не дава такава възможност.

Ето това са конкретни неща, за които аз няма да бъда двигател на новата ми позиция. Двигател трябва да бъде управителният орган на съдебната система - ВСС, и лидерите в системата. Сега ще настояваме с президента за дискусии, както сме записали в стратегията. 

Какво ще очаквате от вашия  наследник в Министерството на правосъдието?

Очаквам да се чувства добре на този пост, да продължи наследството, което му оставям – в министерството има групи, които работят по НК, по декриминализация, тази така очаквана от съдебната власт стъпка. Работим по конкретен план от стратегията за детското правосъдие. Започва обсъждането на концепцията за административно-наказателен кодекс и с широка дискусия ще решим дали ще изработим такъв кодекс, дали е необходим. Вече е заложено и следващият министър на правосъдието трябва с висока компетентност  и познаване на съдебната система, с професионални усилия и работа с парламента да продължи в посоката, която начертахме. Много е важно да се доведе до рай и работата по концепцията за съдебните експертизи. Вещите лица очакват това от министъра на правосъдието. Започнахме преди няколко месеца работа по концепция общо за всички експертизи, но ще извадим на преден план съдебно-медицинските. Там проблемите не търпят отлагане. Имахме разговор и със здравния министър, който подкрепя идеята. Съдебните медици имат основание да са недоволни от условията на работа, от изостаналостта с повече от половин век. Екипът ни държи да се разработи тази материя и затова с голямо желание откликнах на молбата на съдебните медици, които лично дойдоха в Министерството на правосъдието и заявиха, че искат да поемем инициативата за реформи. 

Споделяте ли критиките от последния доклад за това, че ключови назначения като председателите на СГС и ВАС са немотивирани и непредвидими?

Споделям  ги, защото ВСС, независимо че се написаха добри законови процедури, не направи необходимото да развие идеите в добра наредба за избор на административни ръководители и с това дава възможност критиките отвътре и отвън да бъдат основателни.

Винаги съм казвала и на тях, членовете на ВСС, колегиално - трябва открита и задълбочена дискусия, която да умеят да водят по време на самото заседание. Притесняват се или умишлено не искат да водят дебат, от който  гражданите да видят, че ВСС познава проблемите, познава кандидатите и има желание да избере най-добрите. Защото те дължат професионална защита на самия кандидат, който избират. С пасивно поведение доверие не се печели. Висшият съдебен съвет е длъжен по закон да защитава независимостта на съдебната система и най-добрият публичен израз да се гарантира независимостта на съдебната система е изборът на най-добрите магистрати.  

Предстоят два ключови избора в прокуратурата - на Софийския градска  прокуратура и  на Апелативната прокуратура  в София. Какъв  трябва да е профилът на хората, които ще заемат тези длъжности?

Във всеки случай не хора, които са станали символ за системно проваляне на дела. На системата са нужни магистрати, които могат, знаят и имат обществено доверие. На тях трябва да се даде възможност да излязат напред, а не да се оставят встрани или в ъгъла. Още не сме стигнали до такова състояние на обществото, където можеш смело да заявиш претенциите си и на това да се гледа като на нещо нормално. Затова лидерите трябва да намерят и да подкрепят тези колеги – мотивирани и почтени, да им гласуват доверие, да ги направят ръководители. 

Съдиите и прокурорите не вярват, че ВСС може да ги избере заради качествата им и затова се появи Красимир Георгиев и различни кръгове, които кадруват задкулисно.  Съществува ли този проблем според вас?

За съжаление  още не сме се отървали от това.  

Преди няколко  седмици реагирахте остро във  ВСС по въпросите за командировките? Показателен за какво според  вас е този случай?

Изпитвам неудобство отново да коментирам тази ситуация.

Ще  има ли втори опит на Закона за конфискация?

Този  закон беше поставен в дневния ред на обществото. Едно е ясно - трябва да намерим ефективен механизъм за замразяване и отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Един от начините за това е да се приеме философията на гражданската конфискация, другият избор е закон, какъвто вече имаме. Политическата класа ще реши от какъв инструмент България има нужда днес. 

В комисията обаче има явен конфликт между новия председател  и заварените членове, които явно държат на статуквото. Прокуратурата  дори разследва един от тях. Как при това положение обществото ще реагира, ако получат повече правомощия? 

Аз  съм първият човек, който би се възпротивил такъв толкова тежък  закон да се предостави в ръцете на орган, в който има несъгласие и неразбиране към ценностите и пътищата за справяне с корупцията. Това заявих и при обсъждането на закона в парламента. С всеки закон може да се злоупотреби, особено ако се даде в ръцете на хора, които са способни да злоупотребят.  Комисията трябва да вдъхва сигурност, в нея трябва да работят хора, които са се доказали като професионалисти,  с устойчиво антикорупционно поведение. Противоречията в комисията сега не дават такава увереност. 

По  отношение на лошите практики в съдебната  система много често  виждаме и ВСС, и инспекторатът към него да прилагат двойни стандарти. За някои случаи да реагират, а за други да се прави, че не съществуват. На какво се дължи това?

Не  зная дали е двоен аршин. Но каквото и да е, означава, че някой от нещо се страхува, пази се или цели нещо конкретно. Това е пагубно за доверието, което тези органи трябва да имат и в магистратската общност. Затова ми се струва, че усещането за двоен аршин е като темата за двата вида съдебна система в България - една за едни, друга за други. Това е дразнещо и страшно. Хайде да си сложим ръка на сърцето и да кажем има ли го. Има го. Този двоен аршин подпомага убедеността да се говори за различни стандарти в съдебната система. Това ме тревожи и гневи. Опитвала съм винаги да му се противопоставям със средствата, които са ми били в ръцете - като ръководител и магистрат. Не е лесно, но ще продължавам да го правя, макар да знам, че положителен резултат не може да постигнем от днес за утре. 

Какъв съвет бихте дали на вашия наследник  по отношение на комуникацията  с ЕК?

И най-малкото отклонение от формата, която заедно с Европейската комисия намерихме, ще бъде пагубно за авторитета и за сътрудничеството по механизма като успешна формула за реформи. Това го отчетоха и нашите партньори в Брюксел, като казаха категорично, че държат на тази формула и трябва да я запазим. Доверие се гради трудно, но се срива с един жест. После се чудим какво не направихме, както трябва, къде сгрешихме. Трябва да можеш да следваш успешната формула - искреност и работа с хората, които са професионалисти, които искат и знаят как да  помогнат, които познават проблемите и с които можеш да дискутираш. Нищо повече от това - да не си лицемерен, да не си демагог, да си професионалист и да имаш гръб да носиш отговорност. Това са четирите неща, необходими за добра комуникация. 

Но  има опити някои  институции да търсят начин да смекчат  критиките, чисто от конюнктурни интереси. До какво ще доведе това?

Критиките могат да се спестят с повече резултати. Ако временно конюнктурно "спечелиш" снизхождение, проблемите остават. Аз съм убедена, че трябва да правим реформи и да постигаме резултати, което логически води до много добри оценки от нас и за нас. От това имаме нужда. Реформата в съдебната система е такъв приоритет, на който само би се навредило, ако изкуствено, демагогски  и конюнктурно се правят реверанси.