Социолозите не са шамани
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Социолозите не са шамани

Shutterstock/Капитал

Социолозите не са шамани

Но някои се опитват да станат такива

8643 прочитания

Shutterstock/Капитал

© Shutterstock/Капитал


В разгара на финансовата криза се оказа, че препоръката "купувай" на финансовите анализатори не била инвестиционен съвет, а само прогноза. Защото икономиката в крайна сметка не е точна наука. Когато пазарът върви нагоре, всичко е наред. Падне ли, ами... shit happens.

Социологията също не е точна наука и социолозите от време на време се шегуват, че грешките в техните прогнози поне не са предизвикали световна рецесия. Но както при икономистите, така и при социолозите добрите времена обикновено прикриват проблемите. И последните президентски избори в България са показателен пример – много трудно някой можеше да обърка подреждането на кандидатите и така всички агенции се оказаха прави. Малко по-внимателният поглед върху процентите обаче показва друго. Прогнозите на агенциите познаха победителя, но ако състезанието беше по-оспорвано и разликата между кандидатите малка, объркването щеше да е сериозно.

Причините едва ли са непрофесионализъм. Повечето агенции имат дълга история и в тях работят разбиращи и умни хора. Основните подозрения към социолозите бяха, че от безпристрастни наблюдатели на кампанията те са се превърнали в участници в нея, като за целта интерпретират данните, така че да обслужат интересите на своите клиенти. Миналата седмица в статия за сп. "Тема" директорът на "Медиана" Кольо Колев дори се запита: "Лъжат ли социолозите?"

Две+две и нещо=пет, пет и половина

От повечето предварителни прогнози веднага се набиват на очи две неща - високите очаквания за Росен Плевнелив и разликата между него и втория Ивайло Калфин. Няколко агенции дават резултати за Плевнелиев около и над 30% от всички гласоподаватели. Той обаче получи 1.349 млн. гласа на първия тур на президентските избори на 26 октомври, или 19.63% от всички с право на глас. Ако прогнозите на социолозите бяха верни, това би означавало, че в страната живеят около 4.5 млн. гласоподаватели - по-малко и от най-ниската експертна оценка за живеещите в България пълнолетни граждани. Тоест или сметките на социолозите са грешни и кандидатът на ГЕРБ не е бил подкрепен от една трета от избирателите в България, или в страната живеят доста по-малко от избиратели.

На 19 октомври НЦИОМ например прогнозира 30% за Плевнелиев от всички избиратели (т.е. 2.1 млн. гласа от 6.9 млн. гласоподаватели, които агенцията взима като база). На другия ден държавните социолози се поправиха с 35-39% от участвалите на изборите, т.е. 1.3-1.5 млн. гласа.  Така подчинената на парламента агенция за една нощ изпари близо 600 хил. гласа за водещия кандидат.

По принцип данните за броя на избирателите и съответно за избирателната активност в страната като цяло са безсмислени. Те служат само за елементарни анализи за разочарованието на българите от политиката, което се изразявало в негласуване. Причината е, че една част от регистрираните от "Гражданска регистрация и административно обслужване" близо 6.9 млн. избиратели са всъщност фантоми. Последното преброяване на НСИ показа, че в България официално живеят близо 6.1 млн. пълнолетни граждани. Ако от тях се извадят и тези, които нямат право да гласуват (затворници или лица под възпрещение), реално избирателите са около 6 млн. Това би означавало, че избирателната активност на първия тур на президентските избори е около 59%, а не 51.83%, както отчита ЦИК.

Прогнозите се усложняват и от това, че не всички от тези пълнолетни българи живеят в страната, така че социолозите реално мерят от много по-ниска база, от тази, която се използва за пресмятане на крайния резултат. Счита се, че в България има около 5.5 млн. избиратели.

Тази година големите забранителни списъци изкривиха допълнително картината, коментира Алексей Пампоров от "Отворено общество". Това повлия най-вече върху прогнозите за местните избори.

"Ние работим с реалните избиратели, тези, които можем да намерим в къщите им", каза директорът на МБМД Мирослава Радева. Това е едно от обясненията на Радева за по-високата избирателна активност, която нейната агенция прогнозира преди изборите.

"Директните прогнози в проценти и "милиони" от гласовете са проблематични като точност по принцип. За съжаление опитите на социолозите да обясняват това или дори да откажат да смятат "милионите", за които липсват достатъчно данни, не се приемат добре. Всяка агенция избира какво счита за по-коректно - да прави приблизителни сметки в тази ситуация и след това да бъде обвинявана в непрофесионализъм или да не ги смята и да бъде обвинявана в същото", смята Марчела Абрашева, управляващ директор на ББСС "Галъп интернешънъл".

Като цяло професията "в рамките на възможното се справи доста добре", смята Мирослава Радева. Факт е обаче, както е видно от сравнението на резултатите, че някои агенции са по-близо, а други по-далеч от реалните резултати.

Манипулатори?

Кольо Колев от "Медиана" предлага друг метод за оценка на това кои агенции са коректни с разликата между фаворитите. "Това не е опит да наклоня везните в моя полза, тъй като съм прогнозирал правилно дистанцията", обяснява Колев за "Капитал" (който също дава доста високо участие на изборите). "По този начин, каквато и база да използвате, няма как да манипулирате в полза на един или друг кандидат." Позналите тази разлика са "Алфа рисърч" и "Медиана", а близо зад тях е "Галъп интернешънъл".

Причината за големите разлики, над 10% между Плевнелиев и Ивайло Калфин, които три от агенциите дават, е опит за манипулация, твърди Колев. "Някои от разликите на колегите посмъртно не могат да бъдат получени", категоричен е той. "Видно е как с наближаването на датата на изборите те свиват маржа, за да не изглежда съвсем странно." Шефът на "Медиана" е единственият от по-известните социолози, който застава с името си зад това твърдение, но доста негови колеги го споделят анонимно. Според Колев огромната преднина, която първоначално се дава за водещия кандидат, цели да откаже поддръжниците на втория да отидат до урните, тъй като от това не би имало смисъл. Този трик обаче би работил и в обратната посока – така през 2001 г. всеобщата убеденост, че Петър Стоянов ще спечели без проблем срещу Георги Първанов, отказа доста хора (авторът на този текст например се възползва от възможността да излезе в отпуск от казармата, но всъщност не гласува).

Колев обаче смята, че по-силен е ефектът на конформистите, т.е. желанието да се наредиш зад победителя.

Нереалните маржове между кандидатите обаче манипулират и по-друга линия. Например в началото на кампанията регистрираната подкрепа за Меглена Кунева беше много висока, почти изравняваше тази на втория Ивайло Калфин. Като резултат според социолог, който предпочете да не бъде цитиран поименно, това е заблудило нейния екип и тя влезе в по-агресивна кампания едва в последната седмица преди изборите, когато беше много късно. Ако се гледат данните на агенциите, които посочват по-малки разлики между кандидатите, ще се види, че всъщност в кампанията почти е нямало сериозна динамика на подкрепата. Колев и Радева обаче твърдят, че телевизионните дебати са оказали влияние, като заради лошото си представяне в тях Плевнелиев е загубил малко подкрепа.

Директорът на МБМД обяснява първоначално по-високите прогнози за Кунева с две причини – нейните гласоподаватели като цяло са по-образовани и по-склонни да отговарят на анкети; и второ, на самите избори част от тях са гласували за Калфин. Колев също казва, че е имал проблем с отказа на хора да бъдат анкетирани, като те обикновено са с по-ниско образование. Единствено от НЦИОМ декларираха, че са нямали такива проблеми. Станислав Стоянов, управляващ партньор в "Алфа рисърч", потвърди за трудности, но само на определени места.

По принцип подобни изкривявания в проучванията се очакват. Така, ако социолозите не ги залагат, в някои случаи се стига до надценяване на десните партии (като в по-горе описания случаи), но понякога на левите (ако са надпредставени възрастните хора и безработните). Това са стандартни проблеми, които имат технически методи за корекция. Например Колев казва, че е измервал и страха от негативни последици сред избирателите заради техните политически възгледи. При поддръжниците на БСП той е бил по-висок от при тези на ГЕРБ, така че е била възможна корекция на някои от данните.

И все пак има ли ментета?

"Ние вече сме една общност,  чиито действия вече и скандал не предизвикват", иронизира Станислав Стоянов от "Алфа рисърч", след което отказа да дава оценки на колегите си.

"Отговорът е точно както при всяка друга професия – журналисти, политици, монтьори, таксиджии, магазинери и прочие... Едни лъжат, а други се опитват да бъдат почтени", пише Колев в сп. "Тема".

По принцип всички социолози си имат индикатори, които използват, за да оценяват фалшификатите. Най-честият отговор на въпроса "кои сега лъжат" е: "Вижте агенциите, които се появяват само около изборите. Поинтересувайте се от опита им. Като правило по-надеждните са тези, които градят продуктите, марката и репутацията си с години. Макар че и на утвърдените се случват провали, както и на прохождащите – удари в десетката, по-вероятно е агенциите с по-дълъг социологически стаж да се окажат по-надеждни", казва Абрашева.

Друг критерий според нея са опитите на някои агенции да вадят фундаментални изводи от движението на няколко процента нагоре-надолу. "По-информативно и важно е съотношението между мненията, както и тенденциите в развитието им", смята Абрашева.

Според Кольо Колев важно е да се види и активността по различните медиите. "Често се правят по няколко "прогнози" за няколко медии... със съвършено различни числа... а пък те нямат никаква връзка с процентите от изследванията", обяснява той практиката на една от конкурентните му агенции. "След това грабва най-малко грешната си прогноза и гордо тръби: "Познах изборите."

Факт е, че някои агенции традиционно дават грешни проценти, други дават по-добри резултати за определени партии и кандидати (Кольо Колев от "Медиана" никога не е крил, че социологическото му сърце бие вляво). Проблемът е, че в България пазарът рядко отсява добрите от лошите, защото дори и на компаниите често им трябват манипулирани данни. Ако пазарът действаше, агенциите с фрапантни грешки щяха отдавна да бъдат изхвърлени от социологическите проучвания... на пазара на шаманите.

Малко методология

По време на кампанията "Капитал" експериментира и събра всички прогнози на социологическите агенции, за да видим какви са отклоненията от реалните резултати. Оказа се, че не е толкова просто.

Най-лесният метод са сравнение би бил, ако прогнозата включва два елемента - процент за съответния кандидат от всички имащи право на глас и процент на избирателната активност сред тях. Така дори и да има разминаване в базата, използвана от агенциите, резултатите са лесно сравними. Този метод е по-добър, тъй като в България изобщо не е ясно колко са избирателите (виж обяснението към таблицата) и различните агенции се позовават на различни числа.

Така при прогноза на "Алфа рисърч" от 21.5% от всички имащи право на глас за Росен Плевнелиев (виж таблицата) и при 58% процента избирателна активност на изборите за него би трябвало да гласуват 37.1% от избирателите. Реално за кандидата на ГЕРБ са гласували 40.11% от хората, които са упражнили правото си на глас.

Проблемът е, че освен "Алфа рисърч" и "Медиана" никоя агенция не се ангажира с твърд процент. Агенциите даваха между 11 и 30% негласуващи, но и между 8 и 30% колебаещи се. По този начин няма как да се направи преизчислението към подадените реални гласове. От агенциите казват, че е техен секрет как преразпределят процента на колебаещите се и за това е непрофесионално да го разкриват.

Друг начин да се прецени коректността на прогнозите би бил те да се сравнят върху определена база. Ако пак използваме данните на "Алфа рисърч" (тъй като те са предоставили най-много публична информация), от 6.1 млн. гласоподаватели (колкото би трябвало да бъдат според последното преброяване) Плевнелиев би трябвало да получи 1.311 млн. гласа. Реално кандидатът на ГЕРБ взе 1.349 млн., т.е. разликата е 38 хил. гласа.

Единствено НЦИОМ публично са обявили, че техните резултати са на базата на обявените от ГРАО близо 6.9 млн. гласоподаватели. От останалите агенции казват, че при представителни проучвания базата няма значение (което е вярно). Но тъй като не дават нито точен процент негласуващи, нито конкретна база, сме принудени да сравняваме техните прогнози с няколко условни бази гласоподаватели. Методът не е перфектен, но позволява сравнения.

 

В разгара на финансовата криза се оказа, че препоръката "купувай" на финансовите анализатори не била инвестиционен съвет, а само прогноза. Защото икономиката в крайна сметка не е точна наука. Когато пазарът върви нагоре, всичко е наред. Падне ли, ами... shit happens.

Социологията също не е точна наука и социолозите от време на време се шегуват, че грешките в техните прогнози поне не са предизвикали световна рецесия. Но както при икономистите, така и при социолозите добрите времена обикновено прикриват проблемите. И последните президентски избори в България са показателен пример – много трудно някой можеше да обърка подреждането на кандидатите и така всички агенции се оказаха прави. Малко по-внимателният поглед върху процентите обаче показва друго. Прогнозите на агенциите познаха победителя, но ако състезанието беше по-оспорвано и разликата между кандидатите малка, объркването щеше да е сериозно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    jamm avatar :-|
    jamm

    Фарс, браво поне на г-н Колев, че загатва някои истини.
    Агенциите с повече от 12% в последната колона от графиката трябва да се самозакрият (поради продажност или некадърност - да си изберат).

  • 2
    xon2003 avatar :-|
    Starsky

    По-сполучливото заглавие на статията щеше да бъде Шаманите не са социолози и с това да се приключи кратко и ясно анализът на социологията в България!

  • 3
    lima avatar :-(
    lima

    Както винаги, нещата са доста по-прости, отколкото изглеждат.Всякакви опити за оправдаване на процентните разлики с математически, технологически и методологически грешки се обезсмислят със следния цитат от текста:

    "Шефът на "Медиана" е единственият от по-известните социолози, който застава с името си зад това твърдение, но доста негови колеги го споделят анонимно.Причината за големите разлики между кандидатите е опит за манипулация, твърди Колев. Според него огромната преднина, която първоначално се дава за водещия кандидат, цели да откаже поддръжниците на втория да отидат до урните, тъй като от това не би имало смисъл."

    Колкото до Петър Стоянов-в последния дебат преди изборите, той показа нещо абсолютно противоположно на образа, който беше изградил с много труд. Вместо улегнал, разумен, спокоен и интелигентен лидер, аз видях едно злобно, заядливо, поддаващо се на провокации и клевети, трудно сдържащо емоциите и нервите си човече, готово на всичко. Не убедеността ми, че той ще спечели, а именно това отказа лично мен от даването на глас на тогавашните избори. Когато нямаш избор, просто не го правиш.

  • 4
    unsworth avatar :-|
    unsworth

    Какво значи това, че "...Кольо Колев от "Медиана" никога не е крил, че социологическото му сърце бие вляво"? Как се печели едно социологическо сърце?

  • 5
    anihilator_jack avatar :-|
    anihilator_jack

    [quote#3:"lima"]Колкото до Петър Стоянов-в последния дебат преди изборите, той показа нещо абсолютно противоположно на образа, който беше изградил с много труд. Вместо улегнал, разумен, спокоен и интелигентен лидер, аз видях едно злобно, заядливо, поддаващо се на провокации и клевети, трудно сдържащо емоциите и нервите си човече, готово на всичко. Не убедеността ми, че той ще спечели, а именно това отказа лично мен от даването на глас на тогавашните избори. Когато нямаш избор, просто не го правиш.
    [/quote]

    Принципно това е вярно, но имайки предвид, че в случая ставаше въпрос за изключително корумпирания боклук Богомил Бонев, още известен като оригиналният ББ, бих казал малко му беше! Трябваше и на Гоце да извади досието и да се свърши веднъж завинаги с тая комунистическа паплач. Ама не би и още дълго ще им сърбаме попарата.

  • 6
    hrist0 avatar :-|
    Hristo Hristov

    Г-н Колев говори интересни неща за диситанции между данните. Леко обаче е нагло от негова страна, тъй като ето какво говореше само 2 години преди това на парламентарните избори -

    http://economistbg.blogspot.com/2009/06/blog-post_9382.html

    http://economistbg.blogspot.com/2009/06/blog-post_08.html

    И ето тук е проблемът. Медиите дават трибуна на партийно послушни агенции и социолози като Юрий Асланов, който е член на Висшия съвет на БСП, които да изказват своите партийно пристрастни данни. Защо след като медиите са видяли, че определени агенции и социолози са манипулируеми от политически сили, ги питат за мнение?

    И още нещо. Ако журналистите искат да разберат дали има манипулиране на данните, не трябва да се обръщат към управителите на агенциите. Какво очакват да им кажат те? Да, партията Х ни плати, за да предоставим тези данни. Попитайте самите анкетьори, нека те да ви кажат, кой как гласува. Все пак те са тези, които се изправят лице в лице с респондентите.

  • 7
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.

    [quote#1:"jamm"]Агенциите с повече от 12% в последната колона от графиката [/quote]
    Ноема и МБМД.
    Дават 20% разлика между Плевнелиев и Калфин. Единственото логично обяснение е, че са обслужвали ГЕРБ.

  • 8
    kostadyn avatar :-|
    kostadyn

    Самият Колев е автор на някои от най-карикатурните "прогнози"

  • 9
    gligi avatar :-|
    gligi

    Не са шамани, ами обикновени корумпирани мошеници!
    Едно време какви корумпирани мошеници имаше - истински шамани...

  • 10
    cheta avatar :-|
    cheta

    ТОЧНА БЕЛЕЖКА: шаманите не са социолози /№ 2/, но социолози играят ролята на шамани - под свирките на политически групи!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK