Къде сме ние в цялата схема
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Къде сме ние в цялата схема

Къде сме ние в цялата схема

Ако не утре, то вдругиден България ще трябва да взима решения на кой етаж в ЕС иска да бъде

11040 прочитания

© getty images


Преди десет години целта беше Европейският съюз. Цяла България се занимаваше с хармонограми и преходни периоди, а "европейските ценности" почти се бяха превърнали в мръсна фраза от много повтаряне. През 2007 г. целта изчезна и в отчаянието си, че вече няма какво да тласка страната напред, се появи идеята домакинството на зимните олимпийски игри да се превърне в новата национална мечта.

Шегата настрана, сега пред България се изправя нова и доста по-сложна цел. Ако доскоро се считаше, че влизането в еврозоната е въпрос на дисциплина и фискални правила, това вече няма да е така. Приемането на еврото ще бъде доста по-различно упражнение - много по-трудно и ще се случва в съвсем различна среда. Така в България започнаха да се чуват първите сериозни въпроси в стил "А заслужава ли си да сме там".

ЕС умря, да живее новият ЕС

Бъдещето на съюза и на еврозоната в частност след една-две години е още неясно. През следващата година лидерите на ЕС ще действат пожарно и вероятно ще заливат проблемните страни с евро, печатани от Европейската централна банка. Но контурите на Европа на три скорости, етажа или каквато по-подходяща метафора си изберете, вече се очертават.

От едната страна е Германия, следвана от държави като Холандия и Австрия, които искат налагането на строги фискални правила с право на Брюксел да се намесва пряко във финансовата политика на страните в еврозоната. Германският канцлер Ангела Меркел предлага Европейската комисия да има предварителен и последващ контрол върху националните бюджети, т.е. да има правото да отхвърли предлаганите на министерствата на финансите планове, преди още да са гласувани от парламентите. А след това, ако те не се изпълняват, да налага санкции. Тази система на теория и сега съществува, но просто не се прилага. Строгите правила на Пакта за стабилност и растеж (по-известни като маастрихстките критерии) бяха не само заобикаляни, но дори и разхлабени именно заради Германия и Франция.

Всичко това предполага да се измисли и начин за напускане от еврозоната като крайно наказания. За това вече открито се говори в Бундестага, като въпросът е не дали, а как - относително безболезнено за еврозоната като цяло и без апокалиптичните сценарии за експроприация на спестявания, затваряне на граници, за да се спре изтичането на капитали и т.н.

За да заработи тази система обаче, всички страни, или поне тези в еврозоната, трябва да приемат, че Брюксел не само има право да им се бърка във вътрешните дела, но дори да им изземва суверенитета. Нещо като заплахата за изгонване на Гърция от еврозоната, която доведе до оставката на Георгиос Папандреу преди две седмици.

Алтернативният вариант е този, предлаган от Франция, в който ще има общи политики и правилата ще са по-строги, но няма да се прилагат автоматично. Това е нещо като развитие на досегашната система, в която правителствата на страните членки, а не Брюксел, ще решават кой да бъде наказан, кой изгонен и чии грешки да не бъдат забелязани.

И някъде по-средата, но по-близо до Париж, са поляците, които искат както правила, така и вратички. Това, което е особено важно, е, че каквато и по-нататъшна форма да приеме интеграцията, тя няма как да се ограничи единствено във фискалната сфера.

Решения сега, не постфактум

Каквото и да се случи, ако не утре, то вдругиден България ще трябва да взима решения. ЕС ще бъде разделен на поне три етажа – в най-високия са страните, които ще спазват строга фискална дисциплина и ще настояват всички да станат германци. Във втория ще бъдат тези, които ще се борят да се качат нагоре или да не изпадната на по-долния етаж. На най-ниския ще бъдат всички останали. Това естествено ще има последици – доверието на пазарите и съответно цената на финансирането на страните от различните етажи ще бъде различно. Политиките, които те ще следват - също.

Великобритания вече публично призовава за затягане на правилата на еврозоната, но и за връщане на част от иззетите от Брюксел национални правомощия. Натискът към мъгливия Албион да се откаже от изолационистката си позиция обаче ще нараства - заплахата за преместване на финансовите пазари от Лондон във Франкфурт ще се чува все по-често. Чехия показва, че не иска да се качва на бързия влак, а поляците - че искат, но не знаят как.

Бившият кандидат за президент на левицата Ивайло Калфин каза през седмицата, че влизането на България в еврозоната сега би било налудничава идея. Нещо, за което биха си стиснали ръцете с финансовия министър Симеон Дянков. Със сигурност двамата обаче няма да се разберат за идеята на Калфин, че в тази обстановка София трябва да мисли за излизане от валутния борд.

Позицията на Дянков има два елемента. В момента не може да се очаква от България да плаща за минали грешки на страните от ЕС. "Защото, когато ставаш част от съюз, в който правилата на играта се променят в движение, без да си участвал в изготвянето им, няма причина да си солидарен с тежестите", пише финансовият министър в текст, който ще бъде публикуван в българското издание на "Светът през 2012 г." на сп. Economist.

България би участвала в бъдещ механизъм за взаимопомощ, но само ако всички останали страни са въвели строги правила за фискална стабилност. "Не искам да влизаме в съюз, в който поради неразумно провеждана политика в дадена държава трябва да плащат другите. Такъв съюз просто не е изгоден за България", казва още той.

Налагането на прокламирания от Дянков фискален пакт съвпада до голяма степен с германската позиция, която залага на правилата, а не толкова на координацията. Това обаче ще постави доста нови прегради за прескачане. Какво например се случва, ако бюджетният дефицит започне да излиза извън нормите – спираме да строим магистрали или увеличаваме данъците – свещената крава на няколко поредни правителства. Последните във варианта на Дянков трябваше да бъдат определяни с референдум или 2/3 от депутатите – т.е. система, при която те биха станали непроменими.

Всичко това изглежда преодолимо с повече реформи, макар че до момента правителството не е доказало, че може да ги прави (вместо да ги отлага с по няколко месеца). В момента кабинетът по-скоро се опитва да оправдава палиативните с мерки с това, че навсякъде било зле, а у нас - не чак толкова.

Следващата стъпка е къде България ще се дефинира в европейския дебат. От една страна, София се придържа към германската линия, но само там, където не засяга България. Когато немският план предвижда подкрепата на по-слаби страни, правителството издава остри декларации. Това може да изглежда на някои като умна дипломация - вземаме каквото ни харесва, но се противопоставяме на това, което не ни харесва. Резултатът обаче ще бъде, че никой няма да обръща внимание на България. Това само по-себе си не би било зле – новините виждат само лошите примери. Опасността е България да изпадне окончателно в миманса на ЕС, който междувпрочем така или иначе не е напускала.

Преди десет години целта беше Европейският съюз. Цяла България се занимаваше с хармонограми и преходни периоди, а "европейските ценности" почти се бяха превърнали в мръсна фраза от много повтаряне. През 2007 г. целта изчезна и в отчаянието си, че вече няма какво да тласка страната напред, се появи идеята домакинството на зимните олимпийски игри да се превърне в новата национална мечта.

Шегата настрана, сега пред България се изправя нова и доста по-сложна цел. Ако доскоро се считаше, че влизането в еврозоната е въпрос на дисциплина и фискални правила, това вече няма да е така. Приемането на еврото ще бъде доста по-различно упражнение - много по-трудно и ще се случва в съвсем различна среда. Така в България започнаха да се чуват първите сериозни въпроси в стил "А заслужава ли си да сме там".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

28 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Щом и така и така сме в миманса, трябва просто да си гледаме собственият интерес, без да настъпваме другите......

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    През близките 3 до 5 години е абсолютно нереалистично да се говори за присъединяване/влизане на България в еврозоната. Следователно, дискусията на този етап следва да се фокусира на това какво можем да спечелим от тази реалност. Примерът на поляците е интересен. Не съм съгласен с твърдението на статията че те не знаят как да влезат в зоната. За знаене знаят, но не бързат поради факта е че те печелят добре от ценовите разлики и изнасянето на производства и главно немски услуги на тяхна територия.

  • 3
    opinionated avatar :-P
    opinionated

    имате грешка, моля променете "ЕС умря, да живее новият ЕС" на "ЕС умря, да живее новият ЕССР"

  • 4
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    [quote#2:"daskal1"]Следователо, дискусията на този етап следва да се фокусира на това какво можем да спечелим от тази реалност[/quote]
    Адмирирам! На всяко още по-голямо ограничаване на фискалния ни суверенитет - и без това сме във валутен борд - трябва да имаме насреща правни гаранции за предоставени ни привилегии- като напр.- щом не сме в ЕЗ, да имаме право на дерогация / неприлагане/ на правилата за участие в Пакта за финансова стабилност или поне да не плащаме никакви вноски.Не ми хареса предложението на Дянков за промяна в КРБ и вписването на нов член, според който бюджетният дефицит във България да е под 3%- Маастрихтските правила ще се променят - защо без нищо насреща да си отстъпваме и малкият фискален суверенитет, който имаме, особено щом не сме член на ЕЗ и скоро- поне до 5-7години - не е добре за България да влизаме в нея?

  • 5
    vaskojord avatar :-|
    Васко

    Българските политици, трябва да вземат най- доброто , от политиката на цар Борис III цар на Българите .

  • 6
    mitkovasilev avatar :-?
    Митко Василев

    Съюза с тази планова (субсидирано мотивирана) икономика, абе играли с тази постановка. По принцип проблемите на Съюза ни засягат, но по-важно е тук при нас всичко да върви в правилната посока. Ето една идея
    http://kololoto.blogspot.com/2011/11/089.html

  • 7
    onzisa6tia123etc avatar :-?
    Moi6e from Israel, с деактивиран акаунт

    Хубава статия. Само 'дето не разбрах България ли взима решение къде да бъде, или някои други?

  • 8
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    До коментар [#7] от "Moi6e ot Israel (onziSa6tia ve!)":
    България. И според мен трябва да искаме дерогация по няколко направления:
    1. Прилагане на мултикултурализма във България- ще си спазваме ЕСПЧ, но не искаме да ни задължават да сме толерантни към всякакви твърде различни от нас хора
    2. Правилата за участие в Пакта за финансова стабилност
    3. Влизането ни в Шенген
    4. Единна данъчна политика/ ако се приеме такава в ЕС/- напр.- както България гласува с "Не" на Директивата за корпоративното облагане и директивата не се прие
    Ако се поразмисля, ще открия и други важни "области на споделена компетенстост"/ по ДФЕС:)

  • 9
    gospodin avatar :-P
    Г-н D

    И в ЕС е като в кръчмата - който плаща, той поръчва музиката. Питането ми е дали пак ще важат кръчмарските правила: като ти писне компанията да станеш и да си ходиш без да искаш разрешение от тоя, дето...
    Малко наивно питане, нали?

  • 10
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    [quote#9:"Б.Давидков"]Питаето ми е дали пак ще важат кръчмарските правила: като ти писне компанията да станеш и да си ходиш без да искаш разрешение от тоя, дето... [/quote]
    За да не питате това, би следввало да знаете, че България не е в ЕЗ, както и да прочетете внимателно първите 10-14 члена на ДФЕС -
    http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2010:083:0047:0200:BG:PDF
    и Лисабонският договор, за да разберете, че ЕС не е = АД и вземане на решения на Общото събрание на АД.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK