Здравка Калайджиева: Липсва професионален анализ на осъдителните решения срещу България

Оставам с впечатлението,че се прави опит проблемът да се прехвърли от болната глава на някаква друга. В решението на Европейския съд по правата на човека, постановено на 11 май 2011г. по делото Димитров и Хамънов срещу България се казва:"Комитетът на министрите като взе предвид броя решение на ЕСПЧ, с които се констатира, че България нарушава чл.6,параграф 1 и чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи заради ПРЕКОМЕРНАТА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА СЪДЕБНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА и липсата на ефективно правно средство в това отношение призовава българските власти да предвидят възможно най- голямо ускоряване на висящите производства по тези дела с оглед приключването им във възможно най- кратки срокове..."Решението е доста по- дълго и всеки, който желае може да го прочете. Честно казано оставам с впечатлението, че под съдебни производство те не разбират действия на общински поземлени комиси.

Крайно време е след всяко осъдително решение в Страслбург, съответния съдебен състав или прокурор /следовател/ да бъде задължен и осъден автоматично да възстанови средствата. Тогава ще се научат, че всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда, и тогава ще се научат, че не трябва да се поддават на натиск от цецовци и боковци, които използват обвинението за да мачкат своите противници. Често без никакви факти и основания.

Еми то явно е много сложно като излезе осъдително решение някой някъде да осмисли това решение и да вземе да измисли промяна в правилата довели то тази присъда, но пък така пачангата с шампанско и журналисти около рязането на лентички я няма :)

В момента е много яко, едни правят грешките, а други плащат за тях. Най-малкото глобата трябва да се вземе от бюджета на съответната служба.

Обаче има и още един проблем - наказанията идват след години... и ефект от тях няма. Освен, че данъкоплатците плащат едни пари.

Освен обезщетения, присъдени от ЕСПЧ, българските граждани плащат и такива по решения на Арбитражния съд в Париж. Тези последните са нещо като бонус към приватизационните сделки.
Най-смущаващото е, че в повечето случаи има ясно идентифицируема вина за присъдите, персонална, но държавата не предявява регресни искове към виновните.

Ето тук има такива примери:
"Цената на (без)отговорността на държавата"
http://pozicii.net/2010/12/tsenata-na-bezotgovornostta-na-darzhavata/

Хората от които е зависело , да не се случи едно или нарушение или да се предотварати в начален стадии, обикновенно са грамотни/ безхаберници/ и след приключване на делото в Стразбург, обикновено са се издигнали и по никъв начин няма да участват в присъденото обещетение, а за съжаление това отново е целокупният български народ!

А най-лошото е , че тези нарушения за които държавата ни е осъдена , се извършват, не в частния бизнес, а в държавните институции, от държавните служители, на които целукупния български народ плаща заплати , осугуровки, карти за градския транспорт, пътни разходи за годишна почивка и вместо стриктно тези служители да съблюдават закона, те нанасят вреди отново, коствено на този народ, дето им е платил и гарантирал, всичко. Затова трябва да има виновни по веригата и да им се удържа от заплатката ! За да знаят за какво се разхождат до работните си места!