Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 3 дек 2011, 12:02, 5812 прочитания

Здравка Калайджиева: Липсва професионален анализ на осъдителните решения срещу България

Съдията от съда в Страсбург пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Здравка Калайджиева е завършила право в СУ "Св. Климент Охридски". Има аспирантура по социология на правото в Института по социология към БАН. От 1980 г. е член на Софийската адвокатска колегия. Здравка Калайджиева е основател, член на УС и координатор на проекти на "Български адвокати за правата на човека." От 2008 г. е съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Тази седмица в своя публикация сайтът Mediapool предположи, че през следващите пет години България ще плати над 10 милиона лева по дела в Страсбург. Какъв е вашият коментар?

По-малко от месец след публикацията на материал озаглавен "България е платила над 10 млн. лева по дела в Страсбург" и подзаглавие "През следващите няколко години се очаква многократно увеличение на сумите", Mediapool оповести своята прогноза, че "през следващите 5-7 години сметката, която българският данъкоплатец ще плаща пред Страсбург по дела за некачествено правораздаване в страната е над 100 млн. лв."


Публикацията беше почти светкавично възпроизведена в редица уважавани български печатни и електронни медии като вестник Земя, Виртуален Харманли, електронната версия на Последни новини от вестник Струма, Областният всекидневник на Павликени Борба, Dnes.Dir.bg и други. Някои от тях традиционно смесиха представите за европейските институции и публикуваха снимка на депутати в Парламента на Европейския съюз.

Не мога да не споделя, че впечатлението от извършения бюджетно-аритметичен анализ на тази информация е смущаващо. Макар да е традиция акцентът в подобни коментари да пада върху "битката за всеки бюджетен лев в условия на финансова криза", позволявам си да отбележа, че не е ясно доколко коректна и обективна е самата прогноза за изплащането на 100 млн. лв в близките 5-7 години и върху какви данни почива тя. Особено впечатляваща е прогнозата на Mediapool, че "от бюджета ще трябва да се отделят най-малко 104 милиона лева през следващите между 5 и 7 години" .

Отнасяте се скептично към тези цифри. Каква е реалната картина според вас?



Според публикацията "при висящи към момента 4000 дела и около 90% съдебни решения в полза на исщите (sic) по досегашни производства пред ЕСПЧ", излиза, че "България най-вероятно ще плати обезщетение по близо 3600 дела" за този период. Не съм убедена, че тази сметка действително "излиза".

Известно е, че капацитетът на Съда в Страсбург е недостатъчен за такова стремглаво темпо. В това отношение ми се струва, че прогнозата, че в близките 5 години той ще е в състояние да реши по същество поне 90% от висящите 4000 жалби срещу България е подчертано оптимистична.

Статистическа информация за броя и вида на висящите жалби и постановените решения срещу България се публикува периодично на страницата на Съда и е достъпна за всички интересуващи се.

От информацията към юли 2011, както и за по-ранни периоди, става ясно, че – доколкото в даден момент Съдът ще постанови решение по регистрираните близо 4000 жалби срещу България, прогнозата за 70% от тях (около 2600) е да бъдат обявени за недопустими по различни причини. Това съотношение не е нито ново, нито характерно само за България. Очакването на Mediapool за изход в полза на жалбоподателите в 90% от подадените жалби изглеждат силно преувеличена.

Опасявам се, че и пресмятанията за заплаха към бюджета с поне 100 милиона почиват на аритметично умножение на очаквания брой осъдителни решения (3600) по средноаритметичния размер на присъдени обезщетения по постановени към момента решения (28 900 лева). Съдилищата не разполагат с този бърз и лесен метод за определяне на обезщетения за вреди. В това отношение практиката им да преценяват по справедливост и определят дължимите обезщетения в зависимост от тежестта на увреждането, нарушението, или засегнатия от него материален интерес е обяснима и споделяна от всички съдилища по света.

Мислите ли, че решенията на ЕСПЧ се коментират в медиите само през финансовите им измерения?

Преценката за относителния дял на бюджетните последици ще бъде възможна, когато освен ефекта от решенията на Съда в Страсбург се добавят и сравними разходи от бюджета от присъдени от националните съдилища обезщетения на вреди, причинени от гражданите по реда на Закона за отговорността на държавата.

Няма съмнение, че българският гражданин разбира, че както обезщетенията, присъдени от националните съдилища и от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, така и всички други държавни разходи са включени в бюджета и се покриват от данъкоплатеца.

За нарушения на кои текстове от Европейската конвенция  най-често бива осъждана България?

Необяснимо е мнението, че джобът на българския данъкоплатец ще бъде засегнат единствено поради "некачествено правораздаване", което иде да обясни на читателя, че отговорността за така оценените бюджетни разходи пада върху представителите на съдебната власт. В действителност осъдителните решения срещу България визират нарушения на правата на гражданите допуснати от представители на различни национални органи и институции, включително поземлени комисии, полиция, общински органи и др. Те не са нито толкова много, нито особено различни от решенията срещу други държави. Впрочем, с ратифицирането на Конвенцията всяка държава поема ангажимент за спазването й от страна на всички свои органи и има задължението да осигури ефективни национални средства за защита в случай на нарушения. Не са малко решенията по български дела, в които се отбелязва именно липсата на такива средства. Това е една от причините Съдът да разглежда множество повторяеми оплаквания, които се отправят пред него вместо пред националните съдилища.

Друг е въпросът, че действителното съдържание на самите решения рядко е предмет на професионален коментар и анализ, годен да доведе до обективни и адекватни изводи. В това отношение самите решения, както и пресслужбата на Съда остават извори достъпни до онези, които желаят да получат подробна и обективна информация.

За неизпълнените ангажименти на България, отказа на институциите да анализират решенията на съда и да вземат мерки - четете следващата седмица във в. Капитал.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво отговори министър Деница Сачева на въпросите на бизнеса за схемата 60/40 4 Какво отговори министър Деница Сачева на въпросите на бизнеса за схемата 60/40

След ясно тълкувание на приетите от Народното събрание текстове правителството ще измени постановлението си за помощта

7 апр 2020, 6178 прочитания

Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа Вечерни новини: До дни ще има яснота по схемата 60/40, съдилищата частично възстановяват работа

И още: Нито една жертва от COVID-19 в Китай за последното денонощие; След Австрия и Дания планира облекчение на карантината; Таксиметрови шофьори протестираха в столицата

7 апр 2020, 1619 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Цветанов: Държавните служители могат да започнат да плащат осигуровките си най-рано след 3-5 месеца

Бойко Борисов е възложил анализ по въпроса във финансовото министерство, заяви вътрешният министър в интервю за "Дарик радио"

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10