Здравка Калайджиева: Липсва професионален анализ на осъдителните решения срещу България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Здравка Калайджиева: Липсва професионален анализ на осъдителните решения срещу България

Здравка Калайджиева

Здравка Калайджиева: Липсва професионален анализ на осъдителните решения срещу България

Съдията от съда в Страсбург пред "Капитал"

5936 прочитания

Здравка Калайджиева

© Юлия Лазарова


Профил

Здравка Калайджиева е завършила право в СУ "Св. Климент Охридски". Има аспирантура по социология на правото в Института по социология към БАН. От 1980 г. е член на Софийската адвокатска колегия. Здравка Калайджиева е основател, член на УС и координатор на проекти на "Български адвокати за правата на човека." От 2008 г. е съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Тази седмица в своя публикация сайтът Mediapool предположи, че през следващите пет години България ще плати над 10 милиона лева по дела в Страсбург. Какъв е вашият коментар?

По-малко от месец след публикацията на материал озаглавен "България е платила над 10 млн. лева по дела в Страсбург" и подзаглавие "През следващите няколко години се очаква многократно увеличение на сумите", Mediapool оповести своята прогноза, че "през следващите 5-7 години сметката, която българският данъкоплатец ще плаща пред Страсбург по дела за некачествено правораздаване в страната е над 100 млн. лв."

Публикацията беше почти светкавично възпроизведена в редица уважавани български печатни и електронни медии като вестник Земя, Виртуален Харманли, електронната версия на Последни новини от вестник Струма, Областният всекидневник на Павликени Борба, Dnes.Dir.bg и други. Някои от тях традиционно смесиха представите за европейските институции и публикуваха снимка на депутати в Парламента на Европейския съюз.

Не мога да не споделя, че впечатлението от извършения бюджетно-аритметичен анализ на тази информация е смущаващо. Макар да е традиция акцентът в подобни коментари да пада върху "битката за всеки бюджетен лев в условия на финансова криза", позволявам си да отбележа, че не е ясно доколко коректна и обективна е самата прогноза за изплащането на 100 млн. лв в близките 5-7 години и върху какви данни почива тя. Особено впечатляваща е прогнозата на Mediapool, че "от бюджета ще трябва да се отделят най-малко 104 милиона лева през следващите между 5 и 7 години" .

Отнасяте се скептично към тези цифри. Каква е реалната картина според вас?

Според публикацията "при висящи към момента 4000 дела и около 90% съдебни решения в полза на исщите (sic) по досегашни производства пред ЕСПЧ", излиза, че "България най-вероятно ще плати обезщетение по близо 3600 дела" за този период. Не съм убедена, че тази сметка действително "излиза".

Известно е, че капацитетът на Съда в Страсбург е недостатъчен за такова стремглаво темпо. В това отношение ми се струва, че прогнозата, че в близките 5 години той ще е в състояние да реши по същество поне 90% от висящите 4000 жалби срещу България е подчертано оптимистична.

Статистическа информация за броя и вида на висящите жалби и постановените решения срещу България се публикува периодично на страницата на Съда и е достъпна за всички интересуващи се.

От информацията към юли 2011, както и за по-ранни периоди, става ясно, че – доколкото в даден момент Съдът ще постанови решение по регистрираните близо 4000 жалби срещу България, прогнозата за 70% от тях (около 2600) е да бъдат обявени за недопустими по различни причини. Това съотношение не е нито ново, нито характерно само за България. Очакването на Mediapool за изход в полза на жалбоподателите в 90% от подадените жалби изглеждат силно преувеличена.

Опасявам се, че и пресмятанията за заплаха към бюджета с поне 100 милиона почиват на аритметично умножение на очаквания брой осъдителни решения (3600) по средноаритметичния размер на присъдени обезщетения по постановени към момента решения (28 900 лева). Съдилищата не разполагат с този бърз и лесен метод за определяне на обезщетения за вреди. В това отношение практиката им да преценяват по справедливост и определят дължимите обезщетения в зависимост от тежестта на увреждането, нарушението, или засегнатия от него материален интерес е обяснима и споделяна от всички съдилища по света.

Мислите ли, че решенията на ЕСПЧ се коментират в медиите само през финансовите им измерения?

Преценката за относителния дял на бюджетните последици ще бъде възможна, когато освен ефекта от решенията на Съда в Страсбург се добавят и сравними разходи от бюджета от присъдени от националните съдилища обезщетения на вреди, причинени от гражданите по реда на Закона за отговорността на държавата.

Няма съмнение, че българският гражданин разбира, че както обезщетенията, присъдени от националните съдилища и от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, така и всички други държавни разходи са включени в бюджета и се покриват от данъкоплатеца.

За нарушения на кои текстове от Европейската конвенция  най-често бива осъждана България?

Необяснимо е мнението, че джобът на българския данъкоплатец ще бъде засегнат единствено поради "некачествено правораздаване", което иде да обясни на читателя, че отговорността за така оценените бюджетни разходи пада върху представителите на съдебната власт. В действителност осъдителните решения срещу България визират нарушения на правата на гражданите допуснати от представители на различни национални органи и институции, включително поземлени комисии, полиция, общински органи и др. Те не са нито толкова много, нито особено различни от решенията срещу други държави. Впрочем, с ратифицирането на Конвенцията всяка държава поема ангажимент за спазването й от страна на всички свои органи и има задължението да осигури ефективни национални средства за защита в случай на нарушения. Не са малко решенията по български дела, в които се отбелязва именно липсата на такива средства. Това е една от причините Съдът да разглежда множество повторяеми оплаквания, които се отправят пред него вместо пред националните съдилища.

Друг е въпросът, че действителното съдържание на самите решения рядко е предмет на професионален коментар и анализ, годен да доведе до обективни и адекватни изводи. В това отношение самите решения, както и пресслужбата на Съда остават извори достъпни до онези, които желаят да получат подробна и обективна информация.

За неизпълнените ангажименти на България, отказа на институциите да анализират решенията на съда и да вземат мерки - четете следващата седмица във в. Капитал.

Профил

Здравка Калайджиева е завършила право в СУ "Св. Климент Охридски". Има аспирантура по социология на правото в Института по социология към БАН. От 1980 г. е член на Софийската адвокатска колегия. Здравка Калайджиева е основател, член на УС и координатор на проекти на "Български адвокати за правата на човека." От 2008 г. е съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    natalia19 avatar :-|
    natalia19

    Оставам с впечатлението,че се прави опит проблемът да се прехвърли от болната глава на някаква друга. В решението на Европейския съд по правата на човека, постановено на 11 май 2011г. по делото Димитров и Хамънов срещу България се казва:"Комитетът на министрите като взе предвид броя решение на ЕСПЧ, с които се констатира, че България нарушава чл.6,параграф 1 и чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи заради ПРЕКОМЕРНАТА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА СЪДЕБНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА и липсата на ефективно правно средство в това отношение призовава българските власти да предвидят възможно най- голямо ускоряване на висящите производства по тези дела с оглед приключването им във възможно най- кратки срокове..."Решението е доста по- дълго и всеки, който желае може да го прочете. Честно казано оставам с впечатлението, че под съдебни производство те не разбират действия на общински поземлени комиси.

  • 2
    demonoid avatar :-|
    demonoid - чао тирани!

    Крайно време е след всяко осъдително решение в Страслбург, съответния съдебен състав или прокурор /следовател/ да бъде задължен и осъден автоматично да възстанови средствата. Тогава ще се научат, че всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда, и тогава ще се научат, че не трябва да се поддават на натиск от цецовци и боковци, които използват обвинението за да мачкат своите противници. Често без никакви факти и основания.

  • 3
    bobsyn avatar :-P
    Batezuzi

    Еми то явно е много сложно като излезе осъдително решение някой някъде да осмисли това решение и да вземе да измисли промяна в правилата довели то тази присъда, но пък така пачангата с шампанско и журналисти около рязането на лентички я няма :)

  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    В момента е много яко, едни правят грешките, а други плащат за тях. Най-малкото глобата трябва да се вземе от бюджета на съответната служба.

  • 5
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Обаче има и още един проблем - наказанията идват след години... и ефект от тях няма. Освен, че данъкоплатците плащат едни пари.

  • 6
    chara avatar :-P
    chara

    Освен обезщетения, присъдени от ЕСПЧ, българските граждани плащат и такива по решения на Арбитражния съд в Париж. Тези последните са нещо като бонус към приватизационните сделки.
    Най-смущаващото е, че в повечето случаи има ясно идентифицируема вина за присъдите, персонална, но държавата не предявява регресни искове към виновните.

    Ето тук има такива примери:
    "Цената на (без)отговорността на държавата"
    http://pozicii.net/2010/12/tsenata-na-bezotgovornostta-na-darzhavata/

  • 7
    stojmenova avatar :-|
    stojmenova

    Хората от които е зависело , да не се случи едно или нарушение или да се предотварати в начален стадии, обикновенно са грамотни/ безхаберници/ и след приключване на делото в Стразбург, обикновено са се издигнали и по никъв начин няма да участват в присъденото обещетение, а за съжаление това отново е целокупният български народ!

  • 8
    stojmenova avatar :-|
    stojmenova

    А най-лошото е , че тези нарушения за които държавата ни е осъдена , се извършват, не в частния бизнес, а в държавните институции, от държавните служители, на които целукупния български народ плаща заплати , осугуровки, карти за градския транспорт, пътни разходи за годишна почивка и вместо стриктно тези служители да съблюдават закона, те нанасят вреди отново, коствено на този народ, дето им е платил и гарантирал, всичко. Затова трябва да има виновни по веригата и да им се удържа от заплатката ! За да знаят за какво се разхождат до работните си места!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK