Предпочитаното направление в миграцията на българите са страни като Испания и средиземноморските държави. Когато безработицата там расте, отварянето на трудовите им пазари не означава задължително, че те ще наемат желаещи да работят от България. Там няма формални пречки, има възможност да се работи легално. Но това не означава, че има работа. Така че факторът, който движи миграцията, е икономически, а не толкова административен.

Не очаквам да има изменение в миграционните потоци от България към другите страни от ЕС, тъй като тази промяна вече е настъпила в периода от отварянето на възможностите за пътуване от 1999 г. докъм средата на това десетилетие. Данните на НСИ от преброяването на населението и годишните наблюдения през ЕСГРАОН показват изключително голямо разнообразие и локализиране на процесите. Най-голяма е миграцията от Югоизточна България поради стечение на няколко обстоятелства – много висок ръст на икономиката и търсене на работници в Турция и значителен спад на икономическия растеж и на доходите на населението в тази част на България. Други такива региони, от които има активна миграция към чужбина, са тези с по-нисък от средния доход – Южен Централен, Северозападен и Североизточен район, със съответните изключения за някои по-големи градове от тези региони.

Трансферите на емигрантите към България са много съществена част от икономиката. Те имат около 10% влияние върху пазара на недвижими имоти и динамиката на жилищното строителство. Освен това тези преводи са равни на около 80% от всички трансфери от централния бюджет към НОИ и около 60% от разходите на бюджета за образование.