Къде отиват европейските субсидии
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Къде отиват европейските субсидии

Къде отиват европейските субсидии

Няколко примера за проекти, реализирани с пари от еврофондовете и как оценяват ефекта от тях бенефициентите и експертите

7868 прочитания

Еврофондовете са най-лесният отговор на въпроса - "Откъде да намерим пари?". И повечето общини вече са стигнали до него. Проверката обаче показа, че все още някои от тях не са стигнали и до друг основен извод – не е важно само да спечелиш одобрение на проекта, а и на разходите по него. Експертите коментират, че ако досега една от най-честите причини общините да получават по-малко пари от очакваното е била пропуски или нарушения при провеждането на тръжните процедури, сега все повече се откроява и нов проблем - качеството на изпълнението. Това важи най-вече, когато става въпрос за строителни или ремонтни дейности. Ето няколко примера.

"Близо 30 години тази улица в Смолян тънеше в кал, но благодарение на помощта от Оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР), тя вече е асфалтирана", отчита експерт от общината.

"Пътят е само на няколко месеца, а все едно е на 5-6 години", отбелязва обаче проверяващият представител на Европейската комисия (ЕК).

Да, сега вече е по-добре и щеше да е още по-хубаво, ако бяха укрепили и тази част пред къщата ми. Както и ако ни бяха осигурили контейнери, за да не се налага да изхвърляме боклука на сметището нагоре по склона. Това пък бързат да споделят няколко от живеещите на улицата, дошли да посрещнат групата експерти от Министерството на регионалото развитие и благоустройството (МРРБ), Еврокомисията и журналисти. Целта на посещението е да се провери изпълнението и резултатите от няколко проекта, финансирани с евросубсидии в общините Смолян и Асеновград.

Новата улица и новите проблеми

За реновирането на въпросната ул. "Боровец", която е дълга 260 м, ще бъдат вложени малко над 137 хил. лв. от ОПРР. Общината е теглила и дългосрочен кредит от 228 хил. лв., за да осигури нужното съфинансиране. Всъщност асфалтирането е част от по-мащабен проект за благоустрояване на уличната мрежа, кварталната среда и подобряване на условията за отдих в Смолян, който е за 5 млн. лв.

Направено е нещо добро – осигурена е настилка, отведени са повърхностните води, поставена е маркировка, подменени са тротоари и бордюри, но... Но има и критики. Реналдо Мандметс - ръководител на отдел България към Генерална дирекция "Регионално развитие" на ЕК – отбелява, че на места има пукнатини или пък издадени места от цимент, който е капнал върху новата настилка.

И от общината, и от МРРБ си отбелязват забележките. Едните, за да се опитат да ги отстранят до междинните плащания по проекта, другите - за да проверят дали има промяна дотогава.

Усмивки и малко вълнения

Като на всяка предварително организирана проверка, всички знаят, че идват някакви хора, пред които трябва да се представят "добре". Затова и навсякъде ни посрещат с усмивки. Дори и посещението на спомената улица започна с усмивки и топли ръкостискания. В повечето случаи обаче усмивките издават и леко притеснение, заради желанието да ни убедят колко хубаво е всичко и колко са доволни, че са получили субсидии от еврофондовете. И с изключителен ентусиазъм разказват какво е било преди и какво е сега...

Фотогалерия: Как се усвояват парите от еврофондовете

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
Цялата галерия

По-топло жилище, по-ниски данъци

"Много е топло, уютно и красиво. Вече се усеща и намаляването на разходите", казва Стефка Русева. Тя е санирала апартамента си от 86 кв. м по проекта за демонстрационно обновяване на многофамилни жилища на МРРБ и Програмата на ООН за развитие. Вложила е само 1900 лв., при средно 2510 лв. за собственик, тъй като семейството й вече е било сменило дограмата. "Не ни беше трудно да се организираме и да създадем сдружение на собствениците. Преди нас се санира първия вход и като видяхме колко хубаво става, и ние решихме, че трябва да използваме тази възможност", казва тя.

Препоръката й естествено е – използвайте възможността да направите дома си по-красив и по-топъл с помощта на еврофондовете. Показва и крайния резултат – свежи жълто-червени сгради с детски площадки пред тях.

А държавните експерти напомнят, че сега актуалният вариант е чрез субсидии от ОПРР. По схемата за енергийна ефективност в жилищните сгради може да бъде отпуснат грант до 50% от стойността на проекта. С парите може да се смени дограма, топлоизолация, локални инсталации и/или връзки към системата за топло или газоснабдяване и др. За целта обаче минимум 60% от собствениците трябва да са съгласни и да си регистрират сдружение, чрез което да кандидатстват за субсидиите.

В крайна сметка проектът, който е финансиран частично с безвъзмездни субидии, ще доведе и до понижаване на данък сгради. Стефка Русева силно се вълнува от този въпрос и отговорът, който получава, е, че първо трябва да мине първия отоплителен сезон, за да може да се направи и контролния одит на сградата и да се определни енергийната категория на блока й.

Слънчеви социални грижи

Сигурно едно от най-слънчевите места в декемврийски студения Самоков е Дневният център за деца и възрастни с увреждания "Звънче". На оградата и по фасадата на сградата са изрисувани няколко големи слънца. Центърът е слънчев и топъл и отвътре. Направен е цялостен ремонт, закупено е ново оборудване, подобрен е достъпът на хората с увреждания и др.

В дома има 48 деца и възрастни, които всеки ден се занимават с различни терапии и рехабилитации. Рисуват, правят коледни картички и картини. Някои от тях постояннно са усмихнати, не просто заради нашето посещение. Служителите обясняват, че те са свикнали на външни визити. Една от жените, която демонстрира как по време на заниманията изработват хартиени елхи, на няколко пъти пита за един от експертите от общината. Непринудено, този път без някой да я кара да демонстрира нещо или да подарява картички на високопоставените гости от МРРБ и ЕК. Станали са приятели, изпраща му и поздрави по новия зам.-кмет на община Смолян.

Емоционалната среща в дома обаче не пречи на Реналдо Мандметс да забележи и някои дребни на пръв поглед неща. Едно от първите му впечатления е от парапет, който не е много добре закрепен. После споделя и че радиаторите не са имали термостати. "Инвестицията в подобни уреди е малка, но в същото време ще спести 8-10% от разходите за отопление в дългосрочен план", коментира Мандметс.

Няма свлачище, остава натрошената пътна настилка

И в Асеновград се радват на посещението. А понеже кметът е сменен, новият не чака експертите да отбележат пропуските в проекта, а сам е склонен да разкаже за тях.

Посещаваме укрепеното свлачище на пътя за с. Яворово, който минава съвсем близо до самата Асенова крепост. Проектът вече е приключен и новият кмет Емил Караиванов отбелязва, че първоначалната му стойност е била за около 836 хил. лв., но след тръжната процедура са спестени около 400 хил. лв. Но отбелява и някои слаби места. Така например при укрепването на свлачището част от пътната настилка е увредена. В крайната част на пътя е положен и нов асфалт, но на места е оставен старият, който се рони, просто защото в рамките на този метър или два няма опасност от свлачищни процеси и съответно участъкът не попада в рамките на проекта.

Тук-там има и по-големи камъни, които са останали след изграждането на укреплението, без да бъдат почистени от строителя.

Иначе хвалят друг от проектите на Асеновград, който обаче предстои да бъде завършен едва в края на 2012 г. Името му звучи гръмко – "Асеновград – свещената порта на Родопите", а целта е да се доразвие потенциалът на Асеновата крепост като туристическа атракция. Проектът е за малко над 3.2 млн. лв., като от тях близо 100 хил. лв. са за сметка на общината, а останалата част са субсидиите по ОПРР.

По проекта е заложено разширяване на паркинга, изграждане на културно-информационен център, в който ще има и 3D визуализация на крепостта. Предвидено е още да бъдат поставени парапети по маршрута към крепостта, както и тургайд система на 7 езика. 

Експертите коментират, че ако досега една от най-честите причини общините да получават по-малко пари от очакваното по европроектите си е била пропуски или нарушения при провеждането на тръжните процедури, сега все повече се откроява и нов проблем - качеството на изпълнението.
Фотограф: Мария Съботинова

Еврофондовете са най-лесният отговор на въпроса - "Откъде да намерим пари?". И повечето общини вече са стигнали до него. Проверката обаче показа, че все още някои от тях не са стигнали и до друг основен извод – не е важно само да спечелиш одобрение на проекта, а и на разходите по него. Експертите коментират, че ако досега една от най-честите причини общините да получават по-малко пари от очакваното е била пропуски или нарушения при провеждането на тръжните процедури, сега все повече се откроява и нов проблем - качеството на изпълнението. Това важи най-вече, когато става въпрос за строителни или ремонтни дейности. Ето няколко примера.

"Близо 30 години тази улица в Смолян тънеше в кал, но благодарение на помощта от Оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР), тя вече е асфалтирана", отчита експерт от общината.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    saseff avatar :-|
    saseff

    Парите изчезват из джобовете на политическата мафия,кметове,поставени фирми и прочие.
    Всички в България знаят схемите за източване на европаричките

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    berbenkov avatar :-?
    berbenkov

    Къде отиват ли? То се знае.
    При всеки, който
    с Б. Б. играе!

  • 3
    theanalyser avatar :-|
    theanalyser

    "Иначе хвалят друг от проектите на Асеновград, който обаче предстои да бъде завършен едва в края на 2012 г. Името му звучи гръмко – "Асеновград – свещената порта на Родопите", а целта е да се доразвие потенциалът на Асеновата крепост като туристическа атракция. Проектът е за малко над 3.2 млн. лв., като от тях близо 100 хил. лв. са за сметка на общината, а останалата част са субсидиите по ОПРР.
    По проекта е заложено разширяване на паркинга, изграждане на културно-информационен център, в който ще има и 3D визуализация на крепостта. Предвидено е още да бъдат поставени парапети по маршрута към крепостта, както и тургайд система на 7 езика".
    Много се радвам за този проект - Асенова крепост определено имаше нужда от обновяване. Особено църквата - там ситуацията беше просто плачевна последния път, когато ходих.

  • 4
    yordanovg avatar :-(
    Georgi Yordanov

    Тато идва и всичко е "излизано" ... сакън дане мине по непредвиден маршрут ... същото и с дипломатическия корпус, както и много други примери - докога ще сме в "цоциализма" на политическите кражби, превърнати в олигархично - политически?

  • 5
    tehnolog avatar :-|
    Технолог

    Естествено че съм съгласен с мнението на saseff, но искам да допълня критиката към системата. Освен кражбите, според мен има още два проблема пред европейските пари (същото важи и за парите от държавния бюджет).

    1. Субсидиите за бизнеса и селското стопанство са безсмислени и създават силно "изкривена" икономика. Въпреки, че и аз съм получил от тези пари, не смятам, че това е правилния начин за развитие на бизнеса. Фермерите трябва да сеят това, което могат да продадат, а не това за което им дават субсидии. Бизнесмените трябва да инвестират в проекти от които ще изкарат печалба, а не в такива проекти за които им се плащат субсидии (ВЕИ например).

    2. Поддържането на инфраструктура с европейски и бюджетни пари е смислено. Именно за това сме направили държава - не всеки да си прави сам път до съседите си, а всички да съберем едни пари и да направим общ път. Не всеки да си прави училище за децата, а да го направим с общи пари. До тук добре, но проектното финансиране има някои проблеми. Какво става в момента:
    Общината пише проект, в него вкарва колкото се може повече дейности, след доста дълъг срок го одобряват (това може да стане и през зимата, въпреки че проекта е даден през лятото). Общината наема фирми (тук е корупцията) които изпълняват проекта. Получаваме прилична улица или градинка. Какво става обаче по-нататък?
    Опита ми от бизнеса сочи, че поддръжката на инфраструктурата е почти толкова важна и ресурсоемка, колкото и направата и. Тъй като ресурсите (човешките) на общината са насочени към усвояването на пари, за поддръжка нищо не остава. Без поддръжка (охрана, ремонт, зареждане с консумативи ...) нищо не става.

    Ето един пример:
    - На летище София, Терминал 2, тоалетните са нови и хубави. Мивките са също готини. Обаче никъде няма течен сапун.
    - На летище Шарл дьо Гол тоалетните и мивките са по-стари и окъртени. На всякъде обаче има течен сапун.

  • 6
    ace avatar :-?
    ace

    Има ли някой спечелил пари по европроект за нещо, което е бизнес само по себе си, без да ориентирано изцяло към печелене на европроект?

  • 7
    tehnolog avatar :-|
    Технолог

    До коментар [#6] от "ace":

    Да, аз направих това, но не съм много доволен. Вместо да си направя проекта, както си бях решил, направих го европроект. В резултат на това се забавих с година, и инвестицията ми излезе по-скъпа от колкото, ако си я бях направил само с банков заем. Да не казвам колко нерви и време ни отне, докато ни платят. Равносметката е такава, че докато се престраша пак да кандидатствам, може ЕС-то да се разпадне;)

  • 8
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Ооо, да сигурно тия пари от еврофондовете все едно не сме ги плащали от данъците ни посредством вноската за членство в ЕС. Колко точно може да се провери в закона за бюджета на сайта на министерството на финансите...

  • 9
    ace avatar :-|
    ace

    До коментар [#7] от "Технолог":

    И аз мога да разкажа много подобна история, става дума за изграждане на ЕРП система, само че въобще не платиха. Първо също трябваше да надуваме цената, без да има нужда, после "спечелихме", а след това работата просто потъна. Ако им се бяхме доверили и нямахме пари, щяхме да фалираме. Може и да е изолиран случай, но моят извод е следният: ЕС е капан. Всичко се свежда до това държавата да преразпределя повече и властта на бюрократите да се увеличава.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK