През последните месеци този проблем има все по-голямо значение. След първата вълна на кризата от 2008 г. много от международните компании събудиха своята инвестиционна активност. Те търсят подходящи места за изграждането на свои фабрики или аутсорсване на част от дейностите си. Източна Европа далеч не е толкова атрактивна, колкото беше след 2000 г., но и тук не лисват нови проекти на зелено.

Проблемът е, че България пак е подмината от интереса на компаниите или хваща минимална част от него. По данни на агенцията за инвестиции само за последните 12 месеца поне десет големи компании със стратегически интерес са посетили страната, за да я проучват. Вместо тук обаче те са избрали да изградят производствата си в съседните страни - Румъния, Сърбия, Турция. Сред тях има технологични компании, производители на гуми и на метална продукция.

Загубата им като инвеститори днес е резултат от нищоправене в продължение на 20 години, което прати държавата в инвеститорския изолатор. Сега правителството се опитва да промени положението (виж текста за инвестиционните стимули), но изостава малко с бързина и амбиция.

Tе са нужни, защото инвестициите са една от малкото възможности за растеж на българската икономика, а оттам и качеството на живот. Дори само 10 нови производства на големи инвеститори и още толкова центъра за IT услуги могат да повдигнат цели сектори и региони. Защото един голям завод звучи малко, но всъщност има лостов ефект. Новата фабрика създава продукт, който е предназначен основно за износ, наема стотици хора, създава свързани бизнеси като логистика, транспорт, поддоставчици и т.н. за още няколко хиляди души, вкарва ноу-хау, изсветлява средата, плаща данъци и т.н.

Назад във времето

Преди 20 години чуждите компании бягаха заради финансовата и политическата нестабилност, липсата на адекватна инфраструктура и (безплатно) внимание от страна на местните политици. По-късно, след кризата от 1997 г., България постепенно започна да става предвидимо място, а влизането в Европейския съюз даде основателен повод за доверие. Всичко това обаче не беше достатъчно за съревнование с преките и по-далечни конкуренти. По обективни причини българският пазар не може да предложи размера, с който разполагат Румъния или Турция. България едва доловимо се възползва и от голямата вълна на интерес, която доведе стотици международни компании между 2000 и 2008 г. в региона на Централна и Източна Европа. Страната се оказа безсилна пред успешно приложената стратегия от Словакия, Чехия или Полша просто защото нямаше никаква ясна идея как да повиши атрактивността си. В страната не се появиха нито привлечените от Централна Европа производители на автомобили, нито азиатски технологични гиганти.

Периодът преди кризата от 2008 и сриването на Lehman Brothers донесе някакви нови проекти в България, а официалната статистика отчете през пиковата 2007 г. преки чуждестранни инвестиции в размер на 13 млрд. долара. Само че голяма част от тях бяха вложения в имотния пазар, който се срина през последвалите две кризисни години, а другата - по линия на международните банки в техните местни подразделения.

В момента обемът на преките чуждестранни инвестиции е притеснително малък - малко над 2 млрд. долара за миналата година. Така е в почти всички държави в региона. Малко изключение е Чехия, която през 2010 г. е привлякла близо 7 млрд. долара. Бумтящата икономика на Турция пък отчете над 9 млрд. долара преки чужди инвестиции. Тоест в някои от други страни от региона след шока от световната икономическа криза продължават да се случват проекти на зелено.

Слабо написано домашно

Причините да попадаме в инвестиционния изолатор могат да бъдат разделени в няколко групи като общата среда, качеството на образование и на административни услуги и т.н.(ето и селекция на най-важните).

"Знаем кои са ни слабите места. В класацията за конкурентоспособност на Световния икономически форум в инфраструктурата сме на 136-то място, образованието, здравеопазването също са зле... Докато по макрокритериите сме на 40-то място, по други изоставаме. Това показва, че наистина трябва да се правят и пътища, и енергетика", коментира пред "Капитал" министърът на икономиката Трайчо Трайков. "Компаниите отчитат като проблем правораздаването в България. В съдебните търговски спорове те трудно могат да предвидят какъв ще бъде изходът въз основа на предишни сходни случаи и трудно могат да преценят колко време ще отнеме. Даже това бих го сложил под номер едно като възможност за подобряване", каза още той.

Сходни причини за случването или изпускането на инвестиционни проекти вижда и заместникът на Трайков Евгени Ангелов, който скоро ще премине към екипа на новоизбрания президент и ще отговаря точно за икономическата стратегия на страната. "Привличането на инвестиции повдига всички въпроси в страната. И даването на стимули е само 20% от решението за избор на дестинация. Другите три ключови въпроса са общата среда като макроикономическа стабилност, предвидимост, съдебна система, администрация и т.н.; после идва оценката колко лесно се прави прави бизнес - има ли инфраструктура, обучен персонал, и трето са изискванията за конкретния проект - например има ли доставчици в България", казва той.

Кой ще даде повече

Даването на стимули може и да не е фактор номер 1 за чуждите компании, но пък е причината най-често да губим състезанието със съседните държави. Желанието за привличане на нови капитали прилича малко на наддаване - всяка страна се надпреварва с конкурентите си с различни облекчения, които да предложи, само и само да привлече на своя територия поредната фабрика (виж инфографиката).

Повечето икономисти и някои представители на бизнеса се обявяват против подобен подход. Според тях не трябва да има сектори или компании, които да получават преференции от държавата. Доводите, които изтъкват, са много: така се създават предпоставки за раздуването на балони; в момента данъците в България са достатъчно атрактивни, за да са нужни нови преференции; новите инвеститори получават редица облекчения, които да ги поставят в привилегировано положение спрямо съществуващите предприятия; по-важно е да имаме бърза и качествена администрация и правораздавателна система. "В страна, в която основният проблем на инвеститорите е бюрокрация, бумащина и корупция, не е разумно да се дават правомощия на бюрокрацията да раздава привилегии, пари, земи, данъчни облекчения и прочее", е мнението на Георги Ангелов от "Отворено общество".

Другото мнение, което споделят повечето от хората, които са имали преки срещи с кандидат-инвеститори (например консултанти и част от управляващите), е, че без подобни допълнителни стимули - финансови или други, България няма шанс да се справи с агресивната политика на преките конкуренти като Турция или Сърбия. Тук има и друг аргумент - докато подобрим цялостната среда, по-добре е да привлечем 10-20 топ инвеститора, които първо ще помогнат на ръста на цялата икономика и ще решат частично проблема с безработицата, а освен това ще вкарат знание и ще са модел за подражание от местни компании. Ако проектите не са в България, държавата изпуска и сериозен данъчен приход, който в пъти може да надвиши субсидията за привличане. Въпрос на точно изчисление на ползите и разходите.

Преди да замине последният влак

Въпросът с привличането на нови инвестиции сега става още по-ключов, на фона на задълбочаващата се криза, която мнозина очакват. Свитото кредитиране на международните банки обрича икономиката на финансова суша. А вътрешното потребление в България не е  достатъчно, за да гарантира икономически растеж. Както винаги до момента, и сега страната е пряко зависима от преките чуждестранни инвестиции. И докато някои компании се готвят за ново замразяване на средствата за разширяване, други ще търсят възможност да намалят разходите си. България може да се възползва от тази тенденция.

"Аутсорсингът може ефективно да намали разходите. Намираме се в ситуация, при която много компании няма да имат друг избор, освен да пренесат услугите си на по-евтино и ефективно място. Компаниите за търговия на дребно във Великобритания в момента търсят активно технологии за аутсорсинг, защото натискът на пазара е голям и маржовете са наистина ниски. Начинът да запазят маржа си е, като аутсорсват услуги. Докато някои компании ще спрат инвестициите си заради новата вълна на кризата, други няма да имат друг изход. Страните, които ще бъдат избрани за инвестиране, ще са тези, в които може да се преодолее езиковата бариера", коментира пред "Капитал" Пол Хоуп от NIIT Technology.

Такава например е историята на Питър Кърноу-Форд от Viatec Associates - английски инвеститор, който набира финансиране за нови компании за аутсорсинг на софтуер и вече е започнал проект за в България. Компанията ще прави софтуер за интернет защита и ако има успех, през следващите две-три години е планирано разрастване с нови проекти. Кърноу-Форд разказа, че не е търсил друга страна, защото за България получил препоръка от свои британски партньори, които също имат софтуерна дейност. "Основно предимство е това, че тук бързо можеш да започнеш бизнес. Ако трябваше да правя това в Англия, щеше да отнеме много повече време. Другото са уменията. Нивото на компетенция в България е наистина добро. До момента не съм имал проблеми с нещо", казва той.

Сходен позитивен опит споделят и от швейцарската Reichle & De-Massari. Компанията е сред малкото, избрала през последната година България за построяването на нов завод. Той ще е за конектори за оптични кабели, т.е. точно от новите високотехнологични производства, към които се целим. А причината е, че швейцарският собственик е бил изключително доволен от местния търговски екип, който през години плавно е разширявал бизнеса си и вече отговарял за 13 пазара в региона. Е, естествено и ниските цени на фона на швейцарските.

Изключенията са приятни, но малко. За да проработи истинският маркетинг обаче, а не само този от уста на уста, трябва бързо и качествено да се предприемат реални действия за привличане на инвеститори. Държавата е заявила намерение и вече прави първи стъпки, но на фона на средата, която се променя непрекъснато, те изглеждат една идея по-бавни от нужното. Ако и този шанс се изпусне, България може съвсем да отпадне от опашката за нови инвестиции.

Преглед на оригинала