Българската позиция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българската позиция

Българската позиция

Къде са червените линии на София

7633 прочитания

© Инна Павлова


Ако следите откъслечните новини, идващи от правителството около кризата в ЕС, и решенията, които предстоят да се вземат, със сигурност имате усещането за непоследователност. От една страна, финансовият министър Симеон Дянков предвижда, че до шест месеца еврото може да не съществува. От друга, министърът на икономиката Трайчо Трайков обяснява, че България не се е отказала да се присъедини към еврозоната. В началото на годината част от правителствения екип беше против присъединяване към т.нар. пакт "Евро плюс", който предложи набор от мерки за стабилизиране на еврозоната (които некоректно се свързваха и с финансови разходи за България), докато накрая София се присъедини почти без дискусия. Ние сме зад Германия, но не и когато Берлин предлага да се помага на закъсали страни. Единствено сигурно е, че Дянков не иска по-високи данъци и участие на България в спасителните механизми. Левият евродепутат и бивш кандидат-президент Ивайло Калфин обвини кабинета, че се е загледал в пъпа си, докато кризата се вихри наоколо, и изобщо не участва в европейския дебат.

Има ли всъщност българска стратегия? По-скоро да, но няма как да я намерите изложена, така както можете да намерите вижданията на германското, холандското или полското правителство. "Подкрепяме 90% от нещата, които се предлагат, но имаме и своите червени линии [които не бихме минали]", казва дипломат. Със сигурност има и неща, които целят чисто вътрешнополитически ефект - някои са безобидни, други не. Тупането по гърдите как Европа трябвало да гледа България може да предизвика само усмивка - в Брюксел и Берлин са наясно, че без малко популизъм не може.

България поиска на висок глас (без да са направени съответните дипломатически постъпки) да има право да получава по-високо съфинансиране по проектите си по структурните фондове, така както имат шестте странни, които получават помощ за платежния си баланс. По време на посещението на датския премиер тази седмица искането беше облечено като "бонус" за добро поведение и спазване на фискалната дисциплина. За всяка скандинавска държава това е най-малкото неразбираемо - как може да се иска награда, че се спазват законите. От това следват обвинения, че за България солидарността има значение, когато е изгодна само за София. По тази логика Германия може да откаже да дава пари за най-бедния член на ЕС, защото си има по-сложни проблеми в момента.

След разговори с различни високопоставени чиновници "Капитал" успя все пак да обобщи как приблизително изглежда българската позиция.

1. България е за силен политически и икономически съюз

На това изявление рядко се обръща внимание, тъй като е типичен евроспийк. То обаче означава, че София застава зад по-нататъшната интеграция ЕС. Т.е. решението на кризата е не дезинтеграция, а повече общи европейски решения.

2. Винаги с Германия

Макар и елементарно формулирана, позицията на правителството е по принцип правилна. Берлин е против разделянето на ЕС на групи и иска промените в ЕС да засягат всички страни. Това е изгодно за България, тъй като в противен случай има опасност да се формира група страни с по-висока интеграция, както предлага Франция. При една тясно интегрирана еврогрупа сегашните проблеми с влизането в Шенген ще изглеждат като детска игра. Идеите на Париж за тясно евроядро на практика могат да оставят малките страни - във и извън еврозоната, като безгласни букви.

Проблем обаче ще има, ако все пак промените в Договора за ЕС не се осъществят и Германия склони на френската идея напред да продължат само страните, които искат по-тесни връзки. Тогава с кой застава България - с опозицията за обособяване на групи или с Берлин който иска отделен договор за еврозоната. В крайна сметка беше избран вариантът да се стои твърдо зад Германия.

3. Твърдо не на хармонизацията на данъците

Ако една страна постига добри резултати, едва ли е важно с какви данъци става това. Единствено нейните граждани могат да кажат дали нивото на социалните услуги или сигурността, които те им предлагат, са достатъчни ли не. До този момент няма предложение за уеднаквяване на данъчните ставки с изключение на данъчната основа на корпоративните данъци. Като се има предвид, че България може само да свива основата си (като примерно дава данъчни отстъпки за различни бизнеси), за да се запазят приходите, неизбежно ставките трябва да се вдигнат.

Тук обаче има силна инерция. Например априорното отхвърляне на идеята за въвеждане на данък върху финансовите транзакции - този данък няма да окаже почти никакво влияние на България, тъй като София не е финансов център. Според запознати с хода на дискусиите в кабинета тази опозиция се дължала на принципното възражение на Дянков срещу новите данъци, както и върху въвеждането на такива налози, които не съществуват никъде другаде. Този данък обаче действа от десетилетия във Великобритания, САЩ и Полша и до този момент не е оказал някакво кой знае колко негативно въздействие върху тях. Важно е каква ще бъде ставката по него.

4. Подкрепяме икономическата конвергенция, но само доколкото това не разделя съюза.

На по-прост език това означава, че София застава зад сближаване на страните, но само доколкото мерките са изгодни за всички. Франция постоянно предлага конвергенция на законодателството в зони, които тя счита, че са засегнали нейната конкурентоспособност. Например по-ниските данъци на други страни или пък техните по-либерални законодателства. Аргументите й не са много силни - страни като Швеция, които имат по-високи данъци от Франция, се справят доста по-добре с кризата. Т.е. едва ли точно това е проблемът на втората по големина страна в ЕС. С този аргумент обаче трябва да се внимава, тъй като постоянното отхвърляне на всякакви предложения може да постави България в групата на страните, които искат да са по-скоро в периферията, а не в центъра на съюза.

5. България е за повече собствени ресурси в евробюджета

Правителството все пак е намекнало, че би било склонно да подкрепи въвеждането на данък върху финансовите транзакции, ако приходите от него не се използват за наказване на финансовата индустрия, а отидат за попълването на собствените ресурси в бюджета на ЕС (той е разделен на собствени приходи, като например митата, и вноски на страните членки). Друго подобно предложение е за по-голям дял от ДДС, който да отива директно в Брюксел. Целта е собствените преходи да се увеличат за сметка на вноските на правителствата, което ще направи евробюджета по-стабилен. Това очевидно е в полза на България като голям получател на евросредства.

6. Не искаме автоматични наказания

Тук България е някъде между между Франция и Германия. Тезата на София е, че е трудно да се прецени дали 61% дълг спрямо БВП е лош показател или не - зависи от много неща. Именно затова и строгите правила на Пакта за стабилност и растеж (по-известен като маастрихтските критерии) бяха разводнени още през 2005 г. Българската позиция е, че автоматизъм трябва да има, но той да се базира на по-сложна система от индикатори, такива, каквито предлага Европейската комисия - да се отчита не само икономическият цикъл, но и цената на кредита, дали страната предприема правилните стъпки, дали се съобразява с препоръките на Брюксел и т.н.  7. Имаме съмнения върху реформаторските партньорства

Те биха изисквали консултации между страните в еврозоната, ако една от тях реши да предприеме значителни фискални реформи, които могат да се отразят на другите. София иска уточнение на това какво означава големи реформи (ако няма реформи, не трябва ли да се консултират).

 8. България е срещу еврооблигации, поне в краткосрочен план

Ако те се издават, то за страните, които са извън тях, вероятно ще стане по-трудно да издават свой собствен дълг. Така че има потенциална опасност финансирането за България да поскъпне.

9. Брюксел не може да дава задължителни препоръки за националните бюджети

София е срещу това сегашното предложение за въвеждане на възможност Европейската комисия да дава съвети за проектобюджетите на страните членки да се превърне в обвързващи препоръки. 85% от държавите  били против това германско предложение, което би означавало брюкселските чиновници да изземват ролята на националните власти.

10. Еврогрупата да не изключва страните без евро

България е против решенията в еврогрупата да се вземат без участието на останалите страни. София е за система подобна на "Евро плюс", в която желаещи страни могат да участват като наблюдатели и поне да бъдат консултирани за това какво става в еврозоната. В крайна сметка страните в еврозоната формират 50% от българския износ.

Ако следите откъслечните новини, идващи от правителството около кризата в ЕС, и решенията, които предстоят да се вземат, със сигурност имате усещането за непоследователност. От една страна, финансовият министър Симеон Дянков предвижда, че до шест месеца еврото може да не съществува. От друга, министърът на икономиката Трайчо Трайков обяснява, че България не се е отказала да се присъедини към еврозоната. В началото на годината част от правителствения екип беше против присъединяване към т.нар. пакт "Евро плюс", който предложи набор от мерки за стабилизиране на еврозоната (които некоректно се свързваха и с финансови разходи за България), докато накрая София се присъедини почти без дискусия. Ние сме зад Германия, но не и когато Берлин предлага да се помага на закъсали страни. Единствено сигурно е, че Дянков не иска по-високи данъци и участие на България в спасителните механизми. Левият евродепутат и бивш кандидат-президент Ивайло Калфин обвини кабинета, че се е загледал в пъпа си, докато кризата се вихри наоколо, и изобщо не участва в европейския дебат.

Има ли всъщност българска стратегия? По-скоро да, но няма как да я намерите изложена, така както можете да намерите вижданията на германското, холандското или полското правителство. "Подкрепяме 90% от нещата, които се предлагат, но имаме и своите червени линии [които не бихме минали]", казва дипломат. Със сигурност има и неща, които целят чисто вътрешнополитически ефект - някои са безобидни, други не. Тупането по гърдите как Европа трябвало да гледа България може да предизвика само усмивка - в Брюксел и Берлин са наясно, че без малко популизъм не може.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    dimi_z avatar :-|
    dimi_z

    Като цяло адекватни позиции.

  • 2
    s.pavlov avatar :-|
    Tor

    Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Понеже търпеливият човек знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

  • 3
    ariman_info avatar :-?
    Ariman

    Като цяло адекватни и смислени позиции, оставя да се появят не във вестник, а в сайта на МС, а след това и да се отстояват!

  • 4
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    До коментар [#3] от "Ariman":

    Отстояването на държавни интереси не става с фанфари и митинги! Дипломацията невинаги трябва да бъде твърде шумна, особено когато става въпрос за чувствителни въпроси.

  • 5
    off avatar :-?
    ...

    Като цяло адекватни позиции и всички посочват, че макроикономическите показатели на страната са едни от най-добрите в ЕС в момента, поне на теория. Обаче на практика, като погледнеш проблемите и скандалите по министерства и управляващи и не мога да разбера само един министър ли работи в този кабинет и въобще как работи , въпреки министър-председателя ?!?!?

  • 6
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    И кво излезна сега? Адекватните позиции отидоха в трета глуха с ВЕТОТО на ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, но НИЕ НЕ СИ СМЕНИХМЕ ЕХОТО.....ПОЗИЦИИТЕ НИ ИЗВЕДНЪЖ СЕ ОКАЗАХА ОСТАРЕЛИ И НЕАДЕКВАТНИ.

  • 7
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    КАТО ГИ чЕТЕш ТИЯ ПОЗИЦИИ, ИЗЛИЗА, чЕ СМЕ С ГЕРМАНИЯ, НО НЕ И С ТОВА КОЕТО ТЯ ПРЕДЛАГА......Та изобщо не виждам кое им е адекватното!

  • 8
    hristov0605 avatar :-|
    zerkov

    Това е световна война с други средства. Имам чувтвото, че всички елити и конкретните им представители са зомбирани (без Англия и САЩ, откъдето всъщност идват бедите). Зомбосъстоянието е в това, че всички са се вторачили във финансовите и фискалните механизми (които са сянката на икономиката), а не в реалната икономика. Докато ЕС е повече ПОЛИТИЧЕСКИ СЪЮЗ със засилени диктаторски функции и по-малко икономически съюз (какъвто беше като Общ пазар) посоката ще бъде само към разруха и разпад. Какво като сме "отличници" с най-нисък дефицит, по думите на неграмотните и послушните ни управляващи? Това е все едно да държиш човек на системи, мокър, на течение и с температура не повече от 25 градуса. Може да живее, ама ...!? Докато не се намери правителство, което да формулира ясна икономическа програма за продуктова и отраслова специализация и диверсификация, за технологична преориентация, за нови пазари и то извън ЕС, за нова политика в инвестициите и пр. ще бъдем все на течение. Апропо, безидейни и въобще инвестиции не само не са полезни но и вредни. Те трябва да са подчинени на икономически политики. Обратното е видимо по Черноморието, планинските курорти, големите градове и т.н.

  • 9
    febra avatar :-|
    febra

    ако това е вярно: "Този данък обаче действа от десетилетия във Великобритания, САЩ и Полша и до този момент не е оказал някакво кой знае колко негативно въздействие върху тях."
    то наистина Дянков е прав.
    Все пак целта на данъка върху финансовите транзакии е да оскъпи спекулациите и ако такъв е имало в Щатите и Великобритания от десетилетяи, а кризата от 2007-08 възникна точно там то за какъв ... ни е в Европа?

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Абе два пъти заставахме зад Германия (1915 и 1941 все с благи за народеца намерения) и двата пъти се оляхме с по национална катастрофа..... сега искаме да потретим, да не стане като със стомната...?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.