Новата география на ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новата география на ЕС

Шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо обяснява алтернативите на британския премиер Дейвид Камерън

Новата география на ЕС

Опитите за закърпване на еврото доведоха до изолиране на Великобритания

20062 прочитания

Шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо обяснява алтернативите на британския премиер Дейвид Камерън

© reuters


Текстът е писан по проекта за заключения на Съвета (вижте прикачения документ по-долу), окончателните можете да видите тук - според тях деветте страни извън еврозоната (включително България) ще консултират националните си парламенти за решението дали да се присъединят  към новия договор

Вече е ясно - Европейският съюз е разделен на две. Двадесет и три страни, включително България, ще сключат нов договор помежду си, който ще изисква въвеждането на нови, по-строги, бюджетни правила. Великобритания остава във втората група на ЕС, като в момента Швеция, Чехия и Унгария се двоумят по кой път да поемат. Холандия и Финландия, които също имаха съмнения, избраха да останат в голямата група.

Така скоро ЕС може да изглежда като 27 (включително Хърватия) плюс Великобритания.

Германското опъване на нервите

До този резултат се достигна след като вече година опитите за спасяване на еврозоната. Малкото политически възможни мерки изглеждаха неадекватни, а тези които бързо можеха да потушат пожара на кризата - неприемливи. Така вместо ранен фалит на Гърция или отваряне на възможността за Европейската централна банка да се превърне в кредитор от последна инстанция за държавите, вече повече от година ЕС се опитва да приложи половинчати мерки. Едната теория е, че в на Брюксел и Берлин не им стиска, другата е, че германският канцлер Ангела Меркел иска да принуди фискално безотговорните страни да вземат болезнени решения.

Получи се като игра с прашка. Крайните опции - директната намеса на ЕЦБ стои заредена в прашката, но Меркел не иска да я изстреля. Германският канцлер е почти сигурна, че ще улучи целта, но се страхува, че другарчетата й опасно са увиснали на ръката й. Така, вместо да сложи край на кризата, изстрелът може да я цапардоса през пръстите (т.е. да вкара още повече безотговорност в ЕС). Затова Меркел опъва ластика докрай с надеждата, че Франция, Италия, Гърция, Великобритания и компания ще се уплашат. Те пък й казват, че колкото повече опъва, толкова повече нараства рискът ластикът да се скъса.

Упорството на Берлин беше толкова силно, че роди конспирации за началото на поредния блицкриг за завладяване на Европа, а френските политици започнаха да обиждат Меркел на Бисмарк (който довежда Прусия до победа над Франция през 1871 г.).

Германия иска да си гарантира, че кризата е била използвана докрай и промените в ЕС ще са необратими. Ако продължим с метафорите, Берлин търси гаранции, че Гърция, Италия и другите проблемни страни няма да излязат от изтрезвителното само с подпис, а излекувани. За това трябва да има такива механизми, който да контролират поведението на страните в еврозоната в дългосрочен план, както и да налагат принудително лечение, когато това се налага.

И така до този петък

ЕС има няколко оръжия, които по един или друг начин могат да потушат кризата. Но всяко от тях има странични ефекти, които за едни страни са пренебрежимо малки, за други са огромни. Мерките за стабилизиране на еврозоната бяха договорени още преди година от френския президент Никола Саркози и германския канцлер при срещата им в Довил.

В общи линии те включват две неща - обещанието, че Германия под една или друга форма ще спаси банкрутиралите членки на еврозоната, като за сметка на това останалите страни в еврозоната (или дори в целия ЕС) ще се съгласят да приемат по-строги правила, които да намалят шанса за подобни криза в бъдеще. Детайлите бяха готови отдавна, въпросът беше кога Берлин ще се се съгласи на компромис.

Това вече започва да изглежда малко по-реално. Първоначално упорството на Берлин да не дава пари с лека ръка засили глобалната криза, но пък за сметка на това правителствата в Гърция и Италия трябваше да подадат оставка. Планът на новия италиански премиер Марио Монти за намаляване на дефицита на страната с 20 млрд. евро трябва да доведе Рим до балансиран бюджет през 2014 г. Постижимостта на тази цел се поставя под съмнение, но сълзите на министъра на социалните грижи Елза Форнеро при обявяване на бюджета на страната за 2011 г. говорят, че болка ще има. А финансовите пазари обичат болката на задлъжнелите страни.

На второ място, вече всички са уплашени. Ако до началото на лятото германските депутати злобно подмятаха на Атина да продаде Акропола, сега кризата вече сериозно застига и тях. "В Мюнхен най-сетне разбраха, че местните застрахователи ще пострадат жестоко, ако нещо се случи с Франция", коментира висш служител на Европейската комисия дни след като рейтинговата агенция S&P обяви, че може да намали първокласната си оценка не само за Париж, но дори и за Берлин. "Досега те гледаха на кризата като временна болка, която може да се реши с изгонването на някоя страна. На Меркел просто и беше невъзможно да продаде правилната политика на немския бизнес и гласоподаватели." Колкото и бившият канцлер Хелмут Кол - обединил Германия и поставил началото на еврото, да обясняваше, че на наследничката му й липсва историческа визия, спомените не печелят избори.

И на трето място, картите на всички играчи вече са раздадени и могат да бъдат свалени на масата.

Финансовият пластир

Предлаганите мерки са в две групи. Първо краткосрочни, които трябва да дадат повече огнева мощ на ЕС да потушава пожарите в Италия, Гърция, Испания и т.н. Както се очакваше, беше одобрена възможността Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) да може да набира средства от частни инвеститори и други страни, както и да издава гаранции. Европейският механизъм за стабилност (ESM), в който са акционери всички страни членки (и на който България ще стане член, когато влезе в еврозоната), ще започне да действа още през юли 2012 г. Третата краткосрочна мярка е решението страните членки на еврозоната да отпуснат двустранни заеми на Международния валутен фонд, с който той да финансира проблемни страни. Вместо предвижданите 150 ще бъдат отпуснати 200 млрд. евро.

Предварително обсъжданата възможност ESM да придобие функциите на банка обаче са били отхвърлени от Германия. Това решение щеше да бъде "базуката", която да успокои пазарите, тъй като би позволило на ЕЦБ да отпуска пари на механизма и така да заобиколи забраната да финансира директно страните членки. Беше прието единствено, че в определени случаи решението за отпускане на средства от ESM може да бъде вземано с квалифицирано мнозинство от 90% - т.е. с изключение на Франция, Германия и вероятно Италия и Испания нито една страна няма да може да го блокира.

Освен това беше решено повече да не се прибягва да "доброволно" отписване на дългове на страни от еврозоната от частни кредитори. Целта е да се успокоят финансовите институции, че техните заеми към страни от еврозоната няма повече да бъдат експроприирани (само кипърските банки за претърпели загуби от 2 млрд. евро).

Обединени и в бюджетите

Втората цел на срещата - как да се гарантира бъдещето здраве на еврозоната, обаче предизвика големия спор.

Великобритания се противопостави на новите идеи за фискална интеграция, тъй като според британския премиер Дейвид Камерън те заплашват финансовата независимост на Лондонското сити. "Понякога е правилно да кажеш "не мога да направя това, то не е в нашия национален интерес", казал Камерън според Financial Times.

До четвъртък вечер се очакваше, че може да бъде намерен компромис - 27-те се бяха спрели само на козметични промени на Договора за ЕС. Настояването на Лондон да има правото да не прилага европейското законодателство в няколко нови сфери (освен еврото и Шенген) е предизвикало Германия и Франция да предложат нов договор, в който Великобритания ще остане във външната зона на ЕС. Така България неволно изпада в парадоксалната ситуация да работи за изолирането на Великобритания, страната, която през 1999 г. положи огромни усилия да вкара София в преговорния процес с ЕС.

Това, което Германия искаше, са обвързващи правила за спазване на фискалната дисциплина. В сегашната система дори и изискванията за бюджетен дефицит и съотношение на дълг към БВП да бъдат нарушени, няма наказания. Не само това, но именно Германия и Франция се бяха превърнали в рецидивисти - през 2005 г. по тяхно настояване (и при съпротивата на Европейската комисия) правилата на Пакта за стабилност и растеж, които предвиждаха автоматични наказания, бяха разхлабени.

Сега се очаква да влязат няколко нови ограничения. Първо, изискването за балансиран бюджет да бъде записано в националното законодателство на страните - членки на еврозоната. Структурният дефицит (т.е. като се вземе под внимание, че по време на рецесия може да се поддържа по-висок дефицит, а по-време на растеж - излишък) на страните не трябва да надвишава 0.5%. Мерките за корекция при нарушение на това изискване трябва да бъдат договорени с Европейската комисия. Отпаднало е обаче изискването тези планове да бъдат одобрявани от останалите страни членки.

Ако страна - членка на еврозоната, надскочи 3% бюджетен дефицит или 60% дълг спрямо БВП, според предложенията трябва да следват автоматични санкции, освен ако квалифицирано мнозинство от страните не гласува против.

Страните членки трябва да уведомяват предварително партньорите си, ако имат намерение да увеличат националния си дълг.

Детайлните предложения на Европейската комисия - като например системата за предварително наблюдение на националните бюджети, тепърва ще бъдат обсъждани.

И какво означава всичко това

Срещата трябваше да убеди света, че ЕС е способен да се справи с проблемите си. Това по-скоро не стана. Първоначалната реакция е лек растеж на европейските борси и увеличаване на рисковата премия за италианските ценни книжа.

Каквито и мерки за фискален съюз да бъдат предприети, те няма сами по-себе си да решат кризата. Те са пред-условие Германия да развърже ръцете на ЕЦБ. На теория Европейският съюз събира огромна огнева мощ с помощта на всичките си спасителни фондове и МВФ. Но колкото и на брой да стават те, инвеститорите няма да се впечатлят от количеството на предпазните мрежи, те се интересуват от здравината им. Европа в момента изпитва трудности да напълни дори и само сега съществуващия временен EFSF от пазара. Първоначалната идея беше той да прелее в постоянния ESM от средата на 2012 г. Сега обаче се обмисля двата да съществуват паралелно (поне) за една година, което логично удвоява проблема с набирането на средства.

Проблемът е, че националните бюджети на страните от еврозоната не само са недостатъчен източник, но и вероятно ще изправят и стабилните държави пред вратата на дълговата криза. Финансовите пазари пък не са особено ентусиазирани – дори в момента EFSF трудно успява да набере по-големи средства въпреки гаранциите на държавите от еврозоната. Ако те трябва да гарантират още един фонд, това не променя нищо, освен че ще постави под натиск рейтингите им. Далечният и Близкият изток, или най-общо казано, страните с големи резерви, дадоха да се разбере, че не са особено склонни да финансират спасяването на Европа по този начин. Остава само МВФ.

Ако всичко това не даде резултат, в крайна сметка ЕЦБ ще трябва да пусне печатницата за пари. Голяма част от мисловния процес и дебатите са как да се измисли схема, при която ЕЦБ може да се включи с неограничените си възможности да печата пари, без да се нарушат европейските договори; без да се създаде moral hazard, правителствата да зарежат реформите; без ЕЦБ да е изправена пред опасността да понесе загуби и да се декапитализира; без пазарите да загубят доверие в независимостта на ЕЦБ и без помпането на инфлация.

За да се отпуши ЕЦБ, Германия иска да види гаранция за фискална стабилност. Предложените мерки би трябвало да направят Берлин в бъдеще да е по-склонен да си затвори очите за някои "иновативни" подходи, въпросът е, че това ще отнеме още няколко месеца. Пред предложените промени има доста сериозни юридически трудности. Например се очаква Европейската комисия да контролира новия фискален съюз - но в нея имплицитно участва и Великобритания, а тя няма да бъде част от новия договор. Как точно ще бъде дефинирано понятието за бюджетен дефицит (виж текста за българската позиция) и т.н.

Това означава, че за европейските страни финансовата буря вероятно ще продължи да бушува още дълго.

По темата работи и Николай Стоянов

Италианският тест

Ключов елемент за успеха, на което и да е решение или комбинация от решения е пазарите да повярват, че Италия може да се справи сама с дълговите си проблеми. Тя е просто прекалено голяма, за да може да се приеме, че който и да е фонд може да я спаси.

Проблемът е, че въпреки усилията на новото правителство числата просто не излизат. Дори и да се приеме най-оптимистичният сценарий, че временният кабинет на Марио Монти ще успее да приложи пакета си за 30 млрд. евро бюджетни съкращения до 2014 г., това може да изкара страната на малък първичен излишък. Ако игнорираме удара върху растежа от подобни мерки, дори можем да приемем и постигане на балансиран бюджет.

Същевременно обаче само през 2012 г. на Италия й предстоят падежи на държавни ценни книжа за над 300 млрд. евро. Дори и най-големите оптимисти не предвиждат Рим да може в обозримо бъдеще да се финансира дългосрочно при доходност под 5%. А това, съчетано с очакванията за рецесия догодина и анемичен растеж след това, означава, че съотношението дълг към БВП не само че няма да се свива, но и ще се увеличава.

А вероятността нещо да се обърка и да се реализира не най-благоприятният сценарий не е за пренебрегване - особено като се има има предвид, че кабинетът на Марио Монти се надява да събере допълнително данъци в страна, която едва ли не е измислила неплащането на данъци. При тези прости сметки връщането на инвеститорското доверие ще е изключително сложно.

Евроточки

Какво стои на масата за преговори

Преговорите ще се водят на основата на предложенията на Европейската комисия и допълнителните предложения на Германия и Франция. Те са обобщени в писмо на Херман ван Ромпой, председател на Европейския съвет. Страните членки (включително България) получиха текста във вторник и нанасяха бележки по него до сряда. Не всички ще бъдат приети, но би трябвало да залегнат в заключенията на 27-те, които да очертават какво да се прави оттук нататък.

Краткосрочни мерки

1. Бързи институционални промени (само част от предложенията)

  1.1. Въвеждане на правило за структурно балансиран бюджет (т.е. бюджетът трябва да е балансиран в дългосрочен план, като се отчете влиянието на икономическите цикли). Това изискване трябва да влезе в националното законодателство, както и да бъде вкарано в Договора за ЕС (протокол 12). На това особено държи Германия.

1.2.  Макроикономическите прогнози на отделните страни да се правят от независими организации (т.нар. гръцка мярка).

1.3. Ако страна в еврозоната предприеме големи фискални реформи, тя трябва да уведоми европейската комисия и останалите страни членки за възможните странични ефекти.

1.4. Европейската комисия да има правомощията да дава мнение по проектобюджетите на страните, като властите на съответните страни трябва да ги взимат под внимание. Германия иска тези мнения да са обвързващи, но не и Франция.

1.5. Нова система трябва да следи дали страните, които са надскочили разрешения бюджетен дефицит, следват препоръките за неговото намаляване. Германия предлагаше въвеждането на автоматични наказания, но Франция успя да разводни това предложение.

2. Бързо разширяване на Европейския фонд за финансова стабилност, така че да може да гарантира дългът на отделни страни, както и да привлича и външни капитали.  

Средносрочни мерки

3. Частните инвеститори нямат да бъдат принуждавани повече да отписват публични дългове на страни членки.

4. Европейският механизъм за стабилност (в него акционери са страните - членки на еврозоната, и ще има записан капитал от 500 млрд. евро) трябва да започне да работи през следващата година, а не през 2014 г., както се предлагаше. Освен това трябва да отпадне изискването решенията за отпускане парите от него да се вземат с единодушие. Предлага се освен това ЕСМ да получи статут на кредитна институция, нещо, с което Германия засега не е съгласна.

5. Възможност за отпускане на заеми от страните - членки на ЕС, към МВФ (вече правено през 2009 г), за да може фондът да има достатъчно средства за евентуални интервенции. 

Дългосрочни мерки:

6. Механизъм за засилено сътрудничество между всички страни членки в еврозоната в областта на трудовите пазари, устойчивостта на пенсионните и социално осигурителните системи, както и прагматични мерки за данъчна координация. Париж и Берлин призовават за сближаване в тези области (което може да означава и уеднаквяване на данъците). Механизмът може да е подобен на този, които съществува в областта на правосъдието и вътрешните работи (Шенген). Франция и Германия особено държат на това, ако пропаднат опитите за промяна на Договора за ЕС. Това би било въвеждането на Европа на две скорости.

7. В дългосрочна перспектива да се премине към общи еврооблигации. За това биха били нужни допълнителни мерки за икономическа координация.

Има два начина за промени на договора (които не са взаимоизключващи се):

a) Промяна на протокол 12, т.е. без текстове по същината на договора, и след това вторичното законодателство. Така може да се мине без национална ратификация, а само с единодушно решение на правителствата на 27-те

b) Съществена промяна на договора чрез свикване на конвент или междуправителствена конференция с последващо ратифициране.
Текстът е писан по проекта за заключения на Съвета (вижте прикачения документ по-долу), окончателните можете да видите тук - според тях деветте страни извън еврозоната (включително България) ще консултират националните си парламенти за решението дали да се присъединят  към новия договор

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Заключителният извод е точен: ФИНАНСОВАТА БУРЯ ПРОДЪЛЖАВА !

  • 2
    mahito avatar :-P
    mahito

    Е, ще бъде забавно, това и сигурното, ама като ни включват в нови пактове и простотии що още се дърпат да отворят пазарите си, гадовете...

  • 3
    lisco avatar :-|
    lisco

    в ход е първата истинска проверка за смисълът и оцеляването на ЕС, а тези тестове са винаги върховни изпитания за нациите и лидерите.
    ...и тъй като Алчността живее в един вход с Разума, дано той надделее

  • 4
    angelan avatar :-|
    one4all

    Няма как единна валута не може да съществува със позиций на капиталовите пазари, ако не е подкрепена със съпътстващи инструменти, а те от своя страна се нуждаят от регулаций и дисциплина. За всички, които смятат, че евро зоната е скатаване и муфта на гърба на Германия явно е дошло време разделно. А евро облигацийте съвсем не са далечна перспектива, просто трябва удобната рецесия да продължи още 2 години.

  • 5
    evstati avatar :-|
    evstati

    Победител от "приятелската" среща е :
    а) Германия
    б) Великобритания
    в) България
    Гласувай сега...,............

  • 6
    johnniewalker avatar :-|
    johnniewalker

    " френските политици започнаха да обиждат Меркел на Бисмарк"

    Мдам сигурен съм, че й е било много неприятно да я сравняват с подобен държавник. Все едно някой българин да го обиждат на "цар Самуил" или Васил Левски.

  • 7
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Не знам за другите но аз си мисля, че ЕС има нужда от Великобритания.

  • 8
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Очаквано решение - по-скоро обединяване, а не разпадане, но на практика отлагане, както до сега !
    Ако до скоро членството на страните членки бе даденост, то от тук на татък ще бъде привилегия, само за онези, които могат да си го позволят. Германия ще спасява еврото, но няма да помага на страните, които не могат да си помогнат сами, или срещу сигурни и скъпи гаранции.
    За България това е възможно най-благоприятния сценарий, а за българите - по-малко лошият.

  • 9
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Докато Меркозето "пазят" спекулантите с държавен дълг (главно на прасенцата) кризата ще продължава с пълна газ....

  • 10
    ss avatar :-P
    SS

    Ех що Греатбритан не беше сал - да хванат дружно греблата и на запад,на запад па накрая да се закотвят край Манхатън!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK