Ето защо Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) изненада всички миналата седмица, когато оповести, че се отказва от управлението на 150 млн. евро от парите по европейската програма "Конкурентоспособност" и от грантове ще ги превърне във финансов инструмент, с чиято помощ банките да раздават на бизнеса нисколихвени кредити (виж карето). Въпреки че я няма сред официалните мотиви, причината зад това действие е очевидна: програмата не може да тръгне вече четвърта година и заплахата много пари по нея да бъдат загубени става все по-реална.

Доскоро се предполагаше, че от общата сума от 1.1 млрд. евро основната част ще бъдат безвъзмездни средства. Сега тази логика по принуда се обръща.

След като решението бе одобрено от комитета за наблюдение на програмата тази седмица в Правец, бизнес организациите, консултантите и дори други части на администрацията започнаха състезание кой да отхвърли по-категорично идеята. Те твърдят, че концептуална промяна от такъв мащаб, която преформатира безвъзмездна помощ в кредити, трябва да бъде обсъдена много по-широко и публично и аргументите на МИЕТ са най-малкото неубедителни. Този вой пък изненада самото министерство. МИЕТ посочи, че мисли над такава схема от няколко месеца и дори я е описвало публично (виж текста от октомври в "Капитал"). Явно обаче диалогът с партньорите по тази най-проблемна европейска схема продължава да прилича на развален телефон.

Ние ви казахме...

На срещата на правителството с бизнеса, организирана от "Капитал" и КРИБ тази седмица, министър Трайчо Трайков изпадна под кръстосан огън, когато изпълнителният директор на "Елана финансов холдинг" Камен Колчев, Теодор Захов от Българската асоциация за информационни технологии БАИТ (един от собствениците на "Икономедиа" - издател на "Капитал") и други гласове от залата посочиха, че трансформацията на парите идва в неподходящ момент - точно когато грантовите схеми наистина започват да работят и има много проекти, чакащи одобрение. Аргументите на Трайков, че близо една трета от досегашните проектиса били прекратявани заради липса на банково финансиране, не срещнаха разбиране. "Защо не намалите процента на съфинансиране", провикна се жена от залата, очевидно недоволна от ситуацията. По същото време на заседанието в Правец бизнес организациите и повечето извън държавната администрация гласуваха против решението, но то беше прието.

Източник на "Капитал" посочи, че идеята е получила личната подкрепа на Трайков, който е гарантирал пред премиера Борисов, че новата схема ще "отпуши" програмата. Неговият заместник Евгени Ангелов, който отговаря за "Конкурентоспособност", беше категоричен пред "Капитал", че решението е следствие на разговори с банки и компании. "Нека всеки да си каже мнението, но в крайна сметка отговорността е наша. Имаме единомислие в правителството и с европейските институции. Предварително е говорено с Брюксел, с Европейския инвестиционен фонд. Въпрос на избор е – за някои фирми грантовете са по-добър вариант, за други финансирането при благоприятни условия е по-добро. Ние пускаме цялата гама инструменти и ще видим кое се търси."

МИЕТ казва, че парите ще дойдат от схемите за институционална подкрепа и от тези за създаване на мрежи от консултанти, като така парите за бизнеса няма да бъдат намалени. Мотивите зад решението им са вече споменатият недостиг на допълващо финансиране за фирмите, както и по-разчупената форма на кредитите. "Грантът се получава по схеми, които се обявяват от администрацията и може да не са по вкуса на фирмата, която трябва да нагоди бизнеса си към съответната схема. Грантът се изплаща, след като се изпълни проектът. Плюсът на кредита е, че се взема от фирмата, преди да е стартирала проекта", уточнява Ангелов.

Оптимистичните планове на МИЕТ са за сваляне на лихвите наполовина, както и за намаляване на обезпечителните изисквания, което да помогне на по-широк кръг от фирми да стигнат до парите. Широката банкова мрежа също е логистичен плюс. "Основните предимства на финансовия инженеринг при евросредствата са по-бързото усвояване, освобождаването на административен капацитет и повече прозрачност", смята Иван Пеев, директор в управление "Търговска стратегия" на Уникредит Булбанк. Банката е една от тези, които работят по първата подобна схема - фондовете за дялово инвестиране по инициативата JEREMIE. Пеев също така припомня, че по този начин средствата могат и да се реинвестират, тъй като са на револвиращ принцип.

...но никой не чу

"Пари от бизнеса не вземаме. Говорим за драстично намаляване на лихвите. Да сведеш лихвата от примерно 10% на 5% също е грант." Евгени Агелов, заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма

Фотограф: Капитал

"Ако тези пари ще бъдат загубени, е по-добре да бъдат трансформирани. Но нека администрацията да си признае, че е некадърна, а не да се твърди, че парите не се усвояват" Румен Радев, Асоциация на индустриалния капитал

Фотограф: Капитал

Странно е, че никоя от другите заинтересувани страни не беше запозната в детайли с предложение като това, което променя доста сериозно концепцията на програмата. Повечето от тези, с които "Капитал" разговаря, бяха притеснени основно за две неща: че парите се изваждат директно от схеми за подпомагане на бизнеса и че това няма да промени ситуацията между малкия и среден бизнес и банките.

"Трансформирането на средства, които ЕС е одобрил за безвъзмездна помощ за българските фирми, в средства, по които трябва да се върне главница и лихва във времена на тежка икономическа криза, не може да бъде правилно решение при никакви обстоятелства", заяви Кристина Цветанска от Българската асоциация на консултантите по европейски програми. Изпълнителният директор на "Елана" Камен Колчев пък смята, че тази мярка "няма да разреши проблема с липсата на финансов ресурс. Банките не кредитират не защото нямат пари, а защото предприятията не се класират по новите им рискови матрици. И колкото и пари да вкараш още в банките, те пак няма да се класират". От МИЕТ пък неофициално отговарят, че протестите идват от консултантските фирми, които са направили вече пътеки в министерствата, но сега ще загубят малко бизнес.

Някои притеснения, изказани от източници в администрацията на еврофондовете, бяха свързани с нарушения баланс между грантове и финансов инженеринг. Големите схеми като новия фонд и тези по JEREMIE са добър начин за мащабно вдигане на усвояемостта, защото те се отчитат като отпуснати и така помагат на програмата да изглежда по-добре от тъжната реалност. Но те все още не означават пари, влезли директно в икономиката и по всичко изглежда, че дори новата схема да бъде максимално бързо одобрена от Брюксел, тя ще влезе в сила най-рано в края на 2012 г. 

В същото време догодина "Конкурентоспособност" отваря само една схема за директно безвъзмездно финансиране на малкия и среден бизнес, а съветникът по европейски въпроси в МИЕТ Жулиета Хубенова обясни, че няма време за много процедури. "Нужни са 3 месеца за пускане на процедурата, 3 месеца за оценка на проектите, 1 месец за подписване на документите, след това одобреният кандидат трябва да организира тръжна процедура. Така че няма да има време за изпълнение и отчитане на одобрените проекти. Сега всички усилия са насочени към подготовка на процедурите за следващия програмен период, 2014 - 2020 г."

Както казва министърът по европейските фондове Томислав Дончев, според МИЕТ грантовете са като алкохол - след него следва махмурлук. В икономическото министерство смятали, че фирмите свикват на безплатните схеми и когато те приключат, не могат да се финансират на търговски начала. "Не съм напълно съгласен с това мнение", казва Дончев. Колчев подкрепя евроминистъра: "Грантът е като финансиране с дялово участие - получаваш парите, взимаш машината, залагаш я и получваш останалите 50% от парите като заем. Българският малък и среден бизнес не е германският или френският, който има няколко поколения и натрупани резерви зад гърба си. Тук фирмите са твърде малки, твърде слаби, те имат нужда от грантове."

Не ни се тренира

Всичко това явно не е било достатъчно публично изговорено и обсъдено. Резултатите от решението на МИЕТ така или иначе ще станат ясни едва догодина, когато се види как се движат новите схеми и как изпълняват новите индикатори, които трябва да бъдат заложени.

Но извън очевидните проблеми в диалога ОП "Конкурентоспособност" има други, много по-тежки дефекти. Както е видно от цифрите (виж графиката), администрацията се оказа неспособна да опрости правилата и да забърза процедурите. Така плановете за разходването на 1.1 млрд. евро изхвърчаха през прозореца и се стигна до аварийни решения. "Истинската причина за отказ от изпълнение на одобрени иновационни проекти не е в липсата на финансиране, а във факта, че одобрението става 2 години след подаването им, когато иновацията вече не е актуална", казва Веселин Тодоров от "Сиела Норма" АД, член на БАИТ. "Подобно е забавянето и бюрокрация и при изплащане на безвъзмездната помощ. Така стартиращите предприятия не могат да издържат финансово."

С други думи, ако мислим за европейските фондове като за фитнес упражнение за държавната администрация, което да я поддържа във форма и да показва къде са най-фрапантните й пропуски, МИЕТ признава, че не може да изпълнява упражненията и отива да почива. Това в случая не е лишено от смисъл: след продължителното влачене по мъките програмата има реален риск да не усвои достатъчно средства и затова всяка помощ извън администрацията е добре дошла. Но трябва да е ясно, че това няма да значи изоставяне на грантовите схеми, за които МИЕТ твърди, че не се лишават от финансиране.

Само за последните 6 месеца над 350 иновационни проекта са се натрупали и чакат одобрение. Като цяло подадените проекти са 5 пъти повече от одобрените. Повечето от проблемите при тях са административни, а не финансови и зависят от бюрокрацията, смята Тодоров. Това не е трудно да се повярва за програма, която доскоро искаше свидетелства за съдимост от членовете на директорския борд на Siemens, ако германският гигант доставяше машините за някой спечелил проект.

Банките могат да са полезен партньор, но голяма част от упражненията ще продължат да изискват много по-добра, по-бърза и по-ефективна работа на администрацията. Да седнат отстрани не може да е дългосрочно решение.