150 млн. евро повече. Или по-малко?

Илюстрация Увеличаване Автор: Инна Павлова Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Инна Павлова Смаляване

Администрацията никога не греши. Поне според самата нея. Тя също така не обича никак да позволява на други да вършат нейните дейности, особено ако са свързани с раздаване на пари.

Ето защо Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) изненада всички миналата седмица, когато оповести, че се отказва от управлението на 150 млн. евро от парите по европейската програма "Конкурентоспособност" и от грантове ще ги превърне във финансов инструмент, с чиято помощ банките да раздават на бизнеса нисколихвени кредити (виж карето). Въпреки че я няма сред официалните мотиви, причината зад това действие е очевидна: програмата не може да тръгне вече четвърта година и заплахата много пари по нея да бъдат загубени става все по-реална.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Доскоро се предполагаше, че от общата сума от 1.1 млрд. евро основната част ще бъдат безвъзмездни средства. Сега тази логика по принуда се обръща.

След като решението бе одобрено от комитета за наблюдение на програмата тази седмица в Правец, бизнес организациите, консултантите и дори други части на администрацията започнаха състезание кой да отхвърли по-категорично идеята. Те твърдят, че концептуална промяна от такъв мащаб, която преформатира безвъзмездна помощ в кредити, трябва да бъде обсъдена много по-широко и публично и аргументите на МИЕТ са най-малкото неубедителни. Този вой пък изненада самото министерство. МИЕТ посочи, че мисли над такава схема от няколко месеца и дори я е описвало публично (виж текста от октомври в "Капитал"). Явно обаче диалогът с партньорите по тази най-проблемна европейска схема продължава да прилича на развален телефон.

Новият фонд Новата програма ще извади 150 млн. евро и ще ги предостави за управление на Европейския инвестиционен фонд. Банките, които искат да участват в схемата, ще трябва да допълнят още 150 млн. евро. Лихвата по новите кредити за малки и средни предприятия все още не е ясна, като тя ще бъде комбинация от нулевата лихва на европейския ресурс и пазарната лихва на банките. Банките, които решат да участват, ще имат 30 месеца, за да разпределят средствата. Другата промяна в "Конкурентоспособност" са 48 млн. евро, които ще бъдат отделени за газовата връзка със Сърбия. Те трябва да компенсират парите загубени по друга европейска програма.

Ние ви казахме...

На срещата на правителството с бизнеса, организирана от "Капитал" и КРИБ тази седмица, министър Трайчо Трайков изпадна под кръстосан огън, когато изпълнителният директор на "Елана финансов холдинг" Камен Колчев, Теодор Захов от Българската асоциация за информационни технологии БАИТ (един от собствениците на "Икономедиа" - издател на "Капитал") и други гласове от залата посочиха, че трансформацията на парите идва в неподходящ момент - точно когато грантовите схеми наистина започват да работят и има много проекти, чакащи одобрение. Аргументите на Трайков, че близо една трета от досегашните проектиса били прекратявани заради липса на банково финансиране, не срещнаха разбиране. "Защо не намалите процента на съфинансиране", провикна се жена от залата, очевидно недоволна от ситуацията. По същото време на заседанието в Правец бизнес организациите и повечето извън държавната администрация гласуваха против решението, но то беше прието.



Източник на "Капитал" посочи, че идеята е получила личната подкрепа на Трайков, който е гарантирал пред премиера Борисов, че новата схема ще "отпуши" програмата. Неговият заместник Евгени Ангелов, който отговаря за "Конкурентоспособност", беше категоричен пред "Капитал", че решението е следствие на разговори с банки и компании. "Нека всеки да си каже мнението, но в крайна сметка отговорността е наша. Имаме единомислие в правителството и с европейските институции. Предварително е говорено с Брюксел, с Европейския инвестиционен фонд. Въпрос на избор е – за някои фирми грантовете са по-добър вариант, за други финансирането при благоприятни условия е по-добро. Ние пускаме цялата гама инструменти и ще видим кое се търси."

МИЕТ казва, че парите ще дойдат от схемите за институционална подкрепа и от тези за създаване на мрежи от консултанти, като така парите за бизнеса няма да бъдат намалени. Мотивите зад решението им са вече споменатият недостиг на допълващо финансиране за фирмите, както и по-разчупената форма на кредитите. "Грантът се получава по схеми, които се обявяват от администрацията и може да не са по вкуса на фирмата, която трябва да нагоди бизнеса си към съответната схема. Грантът се изплаща, след като се изпълни проектът. Плюсът на кредита е, че се взема от фирмата, преди да е стартирала проекта", уточнява Ангелов.

Оптимистичните планове на МИЕТ са за сваляне на лихвите наполовина, както и за намаляване на обезпечителните изисквания, което да помогне на по-широк кръг от фирми да стигнат до парите. Широката банкова мрежа също е логистичен плюс. "Основните предимства на финансовия инженеринг при евросредствата са по-бързото усвояване, освобождаването на административен капацитет и повече прозрачност", смята Иван Пеев, директор в управление "Търговска стратегия" на Уникредит Булбанк. Банката е една от тези, които работят по първата подобна схема - фондовете за дялово инвестиране по инициативата JEREMIE. Пеев също така припомня, че по този начин средствата могат и да се реинвестират, тъй като са на револвиращ принцип.

• 1
• 2
• Следваща страница » "...но никой не чу"