С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
22 16 дек 2011, 15:44, 10105 прочитания

Краят на търпението

Здравната система не се променя, а лекари и пациенти вече не си вярват

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


През лятото на 2008 г. 28-годишният Жельо Ярмов е на почивка с приятели във Варна. Една вечер му става лошо и  го откарват във Военноморска болница в града. След външен преглед и промивка на стомаха с активен въглен е пратен за домашно лечение. Няколко часа по-късно Жельо се влошава. Приятелите му този път го водят в многопрофилна болница "Св. Анна", известна като варненския "Пирогов". Медицинските изследвания показват, че пациентът е диабетик с изключително висока кръвна захар. Инсулинът в отделението на болницата обаче е с изтекъл срок на годност. Жельо е транспортиран в трета болница, където малко по-късно умира.

Вече три години родителите на младежа водят битка със съдебната система и търсят справедливост за смъртта на сина си. Последната им надежда са медиите. Така както на много други пострадали пациенти или техни близки, които отчаяно се опитват да си отговорят на въпроса "защо стана така?".


Прост отговор на този въпрос няма. Със сигурност част от трагичните случаи са резултат на немарливост, корумпираност и безхаберия. Други лекарски грешки са резултат от системни проблеми на българското здравеопазване. Вечната (поне 11 години) реформа, недофинансирането на здравната система, липсата на контрол върху работата на лекарите и болниците, сбърканият процес на заплащане за здравни услуги, непрозрачни институции, дупките в обучението и демотивацията на младите специалисти. Факт е обаче, че грешките не са повече от преди.

Проблемът е, че не знаем кои грешки на кой фактор се дължат. И че досега няма нито един реално наказан медик. Това прави обществото истерично. И с право.

Истерията, която се роди от безхаберието на държавата, обаче е контрапродуктивна. Заглавия от типа "Лекари-убийци" не само че се отразяват изключително негативно върху лекарите и тяхната работа, вредят и на пациента, който в паниката си може да вземе грешни решения. Ако проблемите бъдат разгледани трезво, те могат да покажат къде се къса системата на здравеопазването в България и кои са възможните решения.

Има ли бум на лекарските грешки



По-скоро не. В България няма регистър на лекарските грешки, липсва и точна статистика за броя такива случаи. Данните за смъртността в клиниките обаче показват, че през 2011 г. тя не е по-висока от предишни години. Това е само косвен показател, тъй като няма как да се прецени доколко смъртността е резултат на неизбежен изход или на грешки. Но той е единственият, с които разполага обществото. 

Убедеността, че през тази година лекарските грешки са повече от преди, се дължи на друго. Нелепите случаи на загуба на бебета, деца, млади и по-възрастни вече са широко известни, защото в отчаянието си и битката за справедливост близките не викат полицията, лекарския съюз, здравното министерство или прокуратурата, а медиите. Организациите, които защитават правата на пациентите, също се разрастват и стават по-активни. Просто прагът на търпимост е паднал от липсата на реакция и наказание.

Защо грешат лекарите

Всъщност няма критерии за качество на работата на лекаря и болниците. Затова, дори и да има съмнение за лекарска грешка, тя трудно може да бъде доказана. Лекарска грешка се доказва в наказателно производство, а като вещи лица се призовават колеги на доктора от същата специалност. Те имат право да откажат да свидетелстват или често пъти да напишат, че манипулациите са извършени по правилата, но без да дават реално мнение.

В същото време контролните институции в сектора нямат достатъчно правомощия. Здравната каса проверява по документи дали е извършена медицинска дейност, но не разговаря с пациентите. По същия начин действа и медицинската ДАНС – Изпълнителната агенция "Медицински одит". И двете институции имат право да налагат глоби – в първия здравната каса не плаща за лечението на конкретния пациент, във втория случай заради медицински или административни пропуски, които са довели до увреждане или смърт на пациентите, болницата и лекарите понасят глоби от 500 до 1500 лв.

"Да, грешки стават, но в България липсва система за тяхното анализиране и докладване", отбелязва проф. Асен Гудев, председател на Българското кардиологично дружество. Гудев допълва, че преди години е имало клинико-патологични срещи, на които са се коментирали различни сложни и тежки случаи, сега вече и това не се прави. Той дава пример с изследване на Американската медицинска асоциация, според което всеки ден в болницата се дават 200 нареждания, от които 198 са верни, а 2 – грешни. Ако в авиацията има същата степен на сигурност, всеки ден би имало една голяма катастрофа, а в банките – 32 хил. грешно алокирани чека.

Д-р Цветан Райчинов, председател на управителния съвет на Български лекарски съюз, обяснява, че медицинските инциденти от последните седмици са комплекс от причини. От една страна, според него проблем на системата са здравнонеосигурени хора, които получават лечение само в най-наложителни случаи (като например само в деня на раждането). Другият голям фактор за д-р Райчинов е управлението на системата. "С всичко друго се занимаваме, но не и с това да се въведе ред", смята Райчинов.

Според проф. Гудев лекарската грешка е съчетание от много фактори – преумора, недостатъчно оценяване на ситуацията, множество тежки пациенти, недостатъчна образна и лабораторна диагностика, често на липса на научен подход към спешните състояния и на недостатъчен човешки ресурс. Грешката е верига от събития, в която последната част прелива чашата.

"Основна част от нея, към която са чувствителни всички, обаче е дехуманизацията на медицината", коментира професорът и дава пример с това, че в медицинските университети все по-рядко студентите имат чувство на мисия, дълг и отговорност. "Това не се учи от учебник, то се предава от учител на ученик", допълва Гудев. Пациентите например често се оплакват от това, че лекарите не им обясняват подробно какво е състоянието им и какви са перспективите. Една от причините за това са купищата административни задачи, които лекарите са длъжни да изпълнят. За да получат пари от здравната каса за лечението на даден пациент, медиците трябва да попълнят множество бланки, които да удостоверят, че е свършено всичко необходимо по съответната клинична пътека (начин на плащане за медицинска помощ в болниците). На хартия пациентът е лекуван, дори може да са му направени повече изследвания и прегледи от необходимото. На практика обаче той страда от липса на внимание. "Лекарите не намират време да информират пациентите – документите за информирано съгласие за предстоящите дейности се превръща във формалност, която пациентите подписват", допълва доц. Златица Петрова, директор на изпълнителна агенция "Медицински одит".

Естествено има и процент немарливост, за която лекарите не обичат да говорят - качествените медици не искат да принизяват професията си, а гнилите ябълки в съсловието естествено се спотайват. Проблемът е, че тази медицинска омерта вреди на всички.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Новият главен прокурор е ясен; Иван Тотев няма да се кандидатира за кмет на Пловдив 1 Вечерни новини: Новият главен прокурор е ясен; Иван Тотев няма да се кандидатира за кмет на Пловдив

И още: Утре ще разберем кой е новият премиер на Великобритания; Партията на президента и бивш комик Зеленски печели изборите в Украйна

22 юли 2019, 1191 прочитания

Освен sms София въвежда дигитален талон за плащане на синя и зелена зона 1 Освен sms София въвежда дигитален талон за плащане на синя и зелена зона

Той ще е достъпен през неограничен брой приложения до няколко месеца

22 юли 2019, 782 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Пълен десен

Борисов натиска съединителя, но за да има реформи трябва и да включи на скорост

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

Нищо, следващия път

България почти сигурно загуби битката с Турция за завода на Volkswagen, но натрупа безценен опит, който може да използва за привличането на други проекти

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков

Бързи, смели, бременни

За остарелите представи и новите проучвания, които доказват ползите от физическата активност и по време на беременността