Пълен десен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пълен десен

България е стабилна, за което ГЕРБ заслужава похвала. Но не е сред отличниците като Полша или Швеция

Пълен десен

Борисов натиска съединителя, но за да има реформи трябва и да включи на скорост

9226 прочитания

България е стабилна, за което ГЕРБ заслужава похвала. Но не е сред отличниците като Полша или Швеция

© Надежда Чипева


За последните почти три години, т.е. от момента, в който през 2009 г. Бойко Борисов започна реално да сеготви да заеме премиерския пост, в "Капитал" сме публикували над 250 материала с ключовите думи ГЕРБ и реформа. Форумците дори ни обвиниха,че твърде много сме повярвали на Борисов и неговия модернизаторски устрем. Не сме, просто надеждата ни, че нещо смислено ще се случи в България, емалко повече от скепсиса ни.

След това ентусиазмът ни поувяхна, особено след като през миналата година Борисов каза, че реформите са свършили, защото не било време за тях. В реч пред академичния състав на Техническия университет д-р Борисов убедено заяви: "Аз питам приятели - кога правиш ремонт у къщи? Когато имаш пари и даваш на жена ти да прави ремонта или когато нямаш пари? Когато имаш дългове и дефицит или когато имаш излишък?" Думата реформа съвсем заприлича на мръсна, а образованието, здравеопазването и държавната администрация продължаваха да западат.

Сега, месец след изборите, ключовите думи са

"Растеж и не на популизма"

Това бяха основните послания на кабинета по време на срещата между правителството и бизнеса, организирана от "Капитал" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. В устата на премиера това звучеше като "2011 беше годината на Дянков, сиреч на финансовата стабилност, 2012 ще е на Трайков". Бойко Борисов изнесе и 15-минутна лекция за теорията и практиката на популизма (най-виновен в България, разбира се, е Георги Първанов, този път за Ахмед Доган не се чу нищо), която с няколко думи може да се обобщи: "Това, което правим, яде от доверието в ГЕРБ." Симеон Дянков натърти, че финансовата стабилност е важна за бъдещия растеж, който трябва да се появи през 2012 г.

Всичко това сме го чували вече. Миналата година самият Бойко Борисов се похвали, че е извършил пенсионната реформа преди френския президент Никола Саркози. Тази година се оказа, че тя не е започвала. Категоричните думи обаче идват седмица след като кабинетът успя да повиши умерено пенсионната възраст (макар и без да отнеме и част от привилегиите на полицаите), стачката в БДЖ започна да залинява, а фермерите запалиха тракторите си и се изнесоха от София.

Случва ли се нещо?

Тази седмица всички министри начело с премиера изглеждаха обладани от реформаторски плам. Миналата година Бойко Борисов репликираше българския еврокомисар Кристалина Георгиева, която призоваваше за реформи, с фразата, че когато вали, не си поправяш покрива. "Ние явно осъзнаваме нуждата на реформи. Когато те се правят навреме, ползите от тях са много явни. Това го осъзнаваме ние, това го осъзнава и ЕС", обясни сега финансовият министър.

Нещо повече, правителството си направи списък с всички предложения и критики. Сега остава да отговори на тях. В предишни случаи (с предложенията на Германско-българската индустриално-търговска камара например) също се правиха подобни списъци и даже работни групи, но резултатът по-скоро отсъстваше.

Въпросът е доколко патосът е искрен и управляващите са разбрали, че така или иначе трупат негативи от кризата, по-добре да спечелят и позитиви от реформата.

Доколкото има реформи, те се дължат повече на факта, че вече няма накъде – БДЖ трябваше да започне да връща новите си влакове, за да се разбере, че нещо трябва да се направи. Визия за нещо по-сериозно няма. Запазването на финансовата стабилност е важна предпоставка за икономически растеж, но вече втора година правителството се хвали основно с това си постижение и магистралите. Стабилността обаче не кара икономиката да се раздвижи, което се вижда по нарастващата безработица. Нещо повече, ден след като премиерът Борисов се похвали с положителната оценка за страната на рейтинговата агенция Moody's, конкурентната Fitch (на която българското правителство спря да плаща) понижи оценката си за инвестиционните перспективи на България от положителна на стабилна. Пак през тази седмица, след като поздрави България с подобряване на усвояемостта на средствата по еврофондовете, председателят на европейската комисия Жозе Мануел Барозу писа в писмо до правителството, че все още има да се извърви дълъг път.

Стратегическо преориентиране

Завоят към реформите е прагматичен и от политическа гледна точка. В последните няколко месеца управляващите започнаха да узряват за идеята, че опитът да завладеят цялото политическо пространство е не само неуспешен, но и контрапродуктивен. Президентските избори преди месец и половина показаха докъде се простира лимита на ГЕРБ. Разликата от само 150 хил. гласа между Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин всъщност е опасно малка за управляващите. Загубата на БСП с толкова малка дистанция например се разглежда като успех за социалистите в Европа (това е една от причината за избирането на Сергей Станишев за председател на Партията на европейските социалисти). Представянето на Меглена Кунева, която почти без организация и солидни средства успя да събере близо половин милион гласа, пък показа, че ерозия в подкрепата за ГЕРБ може да се очаква и отдясно.

Според хора, близки до мозъчния тръст на Бойко Борисов, наистина има стратегическа преориентация. След президентските избори ГЕРБ видимо започна да заляга на десни послания. На Бойко Борисов особено му импонира аргументът, че по време на криза левите в Европа губят изборите (в момента само три страни в ЕС са управлявани от социалисти). Премиерът вече от няколко месеца не престава да се хвали в лични срещи с този факт.

Друга причина за по-дясната реторика е и разбирането, че поляризацията работи добре за ГЕРБ. По-ясната политическа идентификация ще даде възможност на Бойко Борисов да обвинява БСП за реални и мними грехове. От друга страна, ще направи невъзможна либералната критика за липсата на радикални реформи.

Политическото оцеляване на ГЕРБ – лост за реформи

В правителството се е отворил рядък прозорец за възможността да бъдат прокарани смислени промени в България, който трябва да бъде използван.

За кардинални реформи няма време. За сметка на това има много области, в които могат да бъдат постигнати бързи подобрения. Например ГЕРБ даде заявка за ускорено въвеждане на електронно управление. Проблемът е, че голяма част от министрите нямат много ясна представа какво означава това. Сега хвалбата е, че ведомствата могат да си разменят документи по електронен път (т.е. открили са съществуването на имейла и електронния подпис). За да се ускори и насочи в правилния коридор, трябва да има натиск за въвеждане на конкретни електронни услуги, които да мобилизират администрацията и кабинета. Например изцяло електронни данъчни декларации (които да са попълнени с информацията, която данъчните така или иначе имат за всеки данъкоплатец) или пък електронна здравна карта.

Важно е ГЕРБ да чуе и съветите на Кристалина Георгиева. Комисарят е изключително деликатна с правителството, което я е изпратило в Брюксел, но тя не скри, че вече втора година повтаря едно и също - трябва да има политики, които да насърчават растежа. "Защо някои растат, а други не?", запита се тя. "Там където има по-сериозен растеж, страните са правили сериозни инвестиции в човешки капитал и са правили по-смели структурни реформи." Според нея това правителство го разбирало много добре. Но някой трябва да го направи.

В момента предизвикателството пред реформаторските усилия е, че правителството няма изчистена визия. Основният публичен двигател на реформите е Симеон Дянков, но той има ограничена власт да ги прокара. Неговият метод – орязване на пари като принуда за промени, очевидно не е достатъчен. А и няма как. Този подход единствено предизвиква желание в държавните ведомства за отбрана на това, което е останало. За да има раздвижване, някой трябва да казва кой и какво печели, и то със сигурност, за да бъдат оправдани сегашните трудности. Досега това се опитваше да прави министърът на регионалното развитие и бъдещ президент Росен Плевнелиев, но гласът му потъваше някъде сред поредната първа копка.

Така че нов импулс има. Борисов очевидно натиска съединителя, но трябва и да включи на скорост. Досегашната практика показваше, че при всеки опит за движение кабинетът забуксуваше.

Има ли бързи и изискващи малко средства мерки, които правителството може да приложи сега, и то така, че да гарантира растеж на икономиката през следващите години? Според компаниите, членуващи в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) – да. Нейният председател Огнян Донев представи дълъг списък от идеи пред правителството. А това, което целят, е да бъдат насърчени добросъвестните работодатели и да се наложат по-строги санкции за фирмите, които нарушават правилата. Като цяло инициативността на бизнеса е похвална – мениджърите на компаниите виждат проблемите с друго, по-прагматично и политически необременено око.

Част от идеите са точно такива – те биха премахнали трудности в средата за правене на бизнес, а не изискват допълнителен ресурс от държавата. Други, като ревизиите по аналог или пък свързването на касовите апарати с НАП например, вече са приложени или са в процес на изпълнение от администрацията. Има и такива обаче, зад които прозират интересите на определени компании. А трети, като искането за еднократно узаконяване на незаконно строителство срещу такса в размер на10% от стойността на сградата, бяха отхвърлени още от премиера. "Това означава, че пред "Шератон" някой може да си направи сграда, плаща 10 на сто и го узаконяваме", аргументира се Борисов. Подобна е и идеята за амнистия  на лихвите по бюджетните задължения – тя се обсъжда отдавна, но ползите от нея са спорни. Еднократният приход за държавния бюджет от подобни мерки трябва да се сравни с чувството за безнаказаност, което може да внуши едно такова решение.

От КРИБ обясняват, че техните предложения ще бъдат преразгледани, а към някои от тях ще бъдат приложени и секторни анализи. Ако има нещо, което обеднява и бизнес, и власт, това е мнението, че е нужна промяна. За да се случи тя обаче, освен дребните и бързи поправки е нужна и цялостна визия за това къде е България сега и къде искаме да бъде след 20 години. А за такава е нужен по-дълбок анализ.

Идеите на бизнеса

Добри идеи или такива, които вече са изпълнени



1. Свързване на Националната агенция за приходите с касовите апарати на търговските обекти - първо на бетонови възли, а след това и на автосервизите, зърнопроизводителите, търговците с храни и всички останали.

2. Да се включи еврокомпонент в данъците върху моторните превозни средства и при изчисляването им да се вземе предвид замърсяването, което причиняват.

3. Златен регистър на коректните фирми, които да получават ускорено възстановяване на ДДС.

4. Възстановяване на ДДС в рамките на един месец при износ за Европейския съюз.

5. Улесняване на транспортните връзки с Русия, касаещи превозите с камиони.

6. Разпоредбите на европейската директива, която налага бързи разплащания между всяка държава от ЕС и фирмите, на които е възлагала поръчки, да бъдат въведени още преди тя да влезе в сила.

7. Данъчни облекчения за многодетните семейства като процент от дължимия данък.

8. Въвеждане на глоби за работника при работа без трудов договор.

9. Аутсорсинг на държавни услуги.

10. Силен контрол на автосервизите, които не начисляват ДДС за услугите си и авточастите, които продават.

Дискусионни или неясни

1. Данъчни и осигурителни ревизии по аналог в туризма, текстилния сектор, охранителните фирми.

2. Фирми, които използват нелицензиран софтуер, да не се допускат до обществени поръчки за определен период от време.

3. Наказателната лихва за всички просрочени задължения към държавата да се фиксира на сбор от основния лихвен процент и добавка от още 10 процентни пункта.

4. Редовни и чести проверки на търговските обекти без ПОС терминали.

5. Въвеждане на принципите на саморегулация в чувствителните сектори по примера на камарата на строителите и националната лозаро-винарска камара.

Спорни и отхвърлени

1. Данъчен кредит за всички леки автомобили и разходите за тяхната поддръжка.

2. Еднократна амнистия на лихви по бюджетни плащания.

3. Еднократно узаконяване на незаконно строителство срещу еднократна такса в размер на 10% от стойността на сградата.

4. Модерна регулация на отношенията между производителите и хипермаркетите, които изкупуват продукцията им.

5. Преглед на ефективността на всички концесии.

6. Въвеждане на данък върху земеделската земя – единна ставка, от която 50 или друг процент се опрощават за обработваемите площи.

7. Данъчни облекчения за клъстърите.

За последните почти три години, т.е. от момента, в който през 2009 г. Бойко Борисов започна реално да сеготви да заеме премиерския пост, в "Капитал" сме публикували над 250 материала с ключовите думи ГЕРБ и реформа. Форумците дори ни обвиниха,че твърде много сме повярвали на Борисов и неговия модернизаторски устрем. Не сме, просто надеждата ни, че нещо смислено ще се случи в България, емалко повече от скепсиса ни.

След това ентусиазмът ни поувяхна, особено след като през миналата година Борисов каза, че реформите са свършили, защото не било време за тях. В реч пред академичния състав на Техническия университет д-р Борисов убедено заяви: "Аз питам приятели - кога правиш ремонт у къщи? Когато имаш пари и даваш на жена ти да прави ремонта или когато нямаш пари? Когато имаш дългове и дефицит или когато имаш излишък?" Думата реформа съвсем заприлича на мръсна, а образованието, здравеопазването и държавната администрация продължаваха да западат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    Прекрасна статия на Капитал! Един елемент обаче липсва. И това е анализ на съпротивителните сили срещу реформите.

    Пример - пенсионната реформа. След като правителството прие тя да започне, настъпи отпор от:

    1. Синдикати - причината поради която реформата бе блокирана миналата година. Като резултат - стачки, протести, митинги, шествия.
    2. Опозиция - нито една опозиционна партия не подкрепи реформите. Герб едвам събраха 121 гласа да я прегласуват.
    3. Президент и/или конституционен съд. Първо беше наложено вето, сега реформата е в съда попълнен с кадри на Първанов.
    4. Медии - освен Капитал/Стандарт много малко медии показват необходимостта от реформите. Така се усеща нежелание от реформи.

    Иначе правителството си е поело кръста и трябва да прокарва реформите независимо от всичко. С което Капитал са напълно прави.

  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell

    Според някои митологии създаването на Вселената не е серия от съзидателни актове,а верига от раждания.Това превръща космоса в структура.

  • 3
    borabora54 avatar :-P
    borabora54

    Да наистина, уви само риторика... Борисов приказва това което му оттьрва... забелязал в Германия це скоростта е над 140 км и иска и у нас да е така... ама не видял це на Мьунхен аеропорта кафето и вестниците са безплатни и паркинга е безплатен за разлика от Софийския... Инаце говори все за големи работи, големи и знацими... фундаментални... и на Европа акьл дава... Сори нямам 4 и иу на клавиатурата

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Естествено, като натискаш съединителя не можеш да включиш на скорост, колкото и газ да даваш- много шум без движение.

  • 5
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    [quote#1:"event_horizon"]. Медии - освен Капитал/Стандарт много малко медии показват необходимостта от реформите. Така се усеща нежелание от реформи. [/quote]

    Да не говорим, че постоянно се обвиняват медиите в слагачество към премиера. Фактът обаче е, че просто медиите са комерсиални - докато Борисов е любимец на публиката, те са добри към него, когато обаче хората почнат да цъкат с език се хвърлят като чакали... Нищо ново под слънцето - българските медии са най-мизерните медии! Личното ми мнение, че никога не може да има ефективен модел в бедна държава! Просто всичко ни е мизерно и дори някой да се опита да направи нещо некомерсиално то трудно може да оцелее!

  • 6
    bongobongo avatar :-|
    bongobongo

    До коментар [#4] от "daskal1":

    В интерес на истината може. Т. нареченото шофиране без "синхронизатор". За автомобил - как да е, но в политиката не знам как би изглеждало :-)

  • 7
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    До коментар [#1] от "event_horizon":

    Аз не гледам така доверчиво на приказките и резултатите от работата на това правителство. На предишните също, но там просто по-малко се говореше така народняшки. За мен е не на място министър-председателят на най-бедната държава в ЕС да се държи непрекъснато като бай Ганьо в банята и по международни форуми да се блъска ухилен в космати гърди и да твърди, че е предвидил отдавна всичко, до което Меркел, Саркози, папата и вселенския патриарх и др. току-що са стигнали.
    1.Съгласен съм, че българските синдикати са един мухлясъл камък на шията, но те ще имат влияние дотогава, докато някоя друга институция в държавата на се обърне към проблемите на средно-статистическия българин.
    2. Никъде опозицията не подкрепя управляващите. Вие смятате ли, че тези две миши стъпки са пенсионна раформа? Три години по 4 месеца и всичко е ОК? Дано сте на 20 г, за да продължавате да вярвате...
    3. С Плевнилиев като президент ГЕРБ ще овладее и президентските квоти в КС, ВСС и всички агенции и комисии.
    4. Медиите нищо не показват. Това са търговски дружества, които си гледат печалбите. Ако биха били незамисими, можем да дискутираме, но те не са.
    Не вярвам на това правителство. Сигналите му са доста елементарни и посредствени.


  • 8
    mapto avatar :-|
    mapto

    Държавата трябва да създаде условия да може бизнесът да инвестира в благосъстоянието на хората - наука и образование, здравеопазване и хигиена, осигуряване и работа. Това е най-малкото съпротивление, но българската държавна администрация нееднократно доказа, че е неспособна да регулира свободни пазари и предпочита да работи с монополи и олигополи:
    http://mapto-on.blogspot.com/2011/06/blog-post_17.html

  • 9
    fathersiso avatar :-(
    Отец Сисой

    Къде сте го забелязали този ентусиазъм за реформи? Прах в очите е всичко. Колкото реформи направиха досега, още по-малко ще направят и от тук на сетне.

  • 10
    jordan62 avatar :-|
    Йордан Янков

    Списъкът с предлагани реформи накрая на статията е показателен за късогледия манталитет и на т.нар. бизнесмени и на правителството. Това са козметики, а не реформи. Абсурдно е когато става дума за структурни реформи да се занимаваме с касови апарати и контрол на автосервизите.

    Аз бих предложил някои неща, които не изискват ресурси - приватизация на здравеопазването (освобождаване на значителни средства от бюджета, които потъват в и без това недофинансираните лечебни заведения - като не можеш да се грижиш за нещо го продаваш), дерегулация на енергийния сектор и приватизация на това което може да се продаде в него (средствата да отиват в сребърния фонд), нова енергийна стратегия на странта (а не имитация като сегашната), ускорено (колкоето е възможно) преминаване към капиталова пенсионна система с регулация на пенсионните фондовете да инвестират само в България. Има и други неща, но за тях трябва да се пипа конституцията.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK