Десислава Атанасова: Обществото трябва да знае колко струва здравето му

Профил Десислава Атанасова е депутат от ГЕРБ, избрана от Русе. Председател е на парламентарната комисия по здравеопазване. По образование е юрист, владее английски, немски и руски.

Kакви са причините хората да усещат, че не получават справедливост при съмнения за лекарски грешки?

За съжаление в последните няколко месеца темата за трагични инциденти след престой в лечебно заведение като че ли стана ежедневие. Съвсем естествено повишената обществената чувствителност и негативната реакцията към лекарското съсловие се увеличава. Само че не във всеки случай лекарите имат вина. За всеки конкретен случай трябва да има реална неемоционална преценка дали се касае за проява на некомпетентност и небрежност на определен лекар и екип, дали има недоглеждане и недооценяване на ситуацията, или е лошо стечение на обстоятелствата поради факта, че е имало някакви съпътстващи заболявания, които не са били споделени с екипа. Несправедливо е лекарите да са вечните обвиняеми, без да са ясни причините за края на един човешки живот. От друга страна обаче, съществува усещането за липса на справедливост и безнаказаност. Смятам, че причините за това са комплексни и не касаят само работата на лекарските екипи, а засягат контрола върху дейността на лечебните заведения, изготвянето на експертните становища, бавността на съдебния процес и доказването на нечия вина.

По какъв начин според вас би трябвало да се промени системата за контрол над лекарските грешки и системата за обезщетяване на пациентите или техните близки?

В момента в обществото и между институциите и неправителствения сектор се води сериозен дебат как да функционира и да се усъвършенства системата, така че и лекарското съсловие да е предпазено от несправедливи обвинения, а пациентите и техните близки да са обезщетени при доказана вина за извършени лекарски грешки.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Обсъжда се и работният вариант на закона за правата и задълженията на пациентите, където своето място ще намери създаването на норма, уреждаща статута и дейността на орган за контрол над лекарските грешки, различен от медицинския одит. Предстои и разглеждане на текстовете от Закона за здравето за увеличаване на административно-наказателната отговорност и санкциите за лечебните заведения.

Кои са болестите на здравната система, които оставят неудовлетворени пациентите - недостатъчно средства за лечение, недобро управление на парите за здраве, нерегламентирани плащания, проблеми с квалификацията, ниското заплащане, липсата на време за пациентите при лекарите?

Ще е трудно в едно изречение да се конкретизират "болестите" на здравната система, но може да се обобщи, че са вследствие от нереформираната вече 20 години система на здравеопазването, неяснотата за цената на медицинската услуга, изтичането на квалифицирани медицински специалисти, нерегламентираните плащания.



Според вас как би трябвало да се уредят доплащанията и нерегламентираните плащания в болниците? Считате ли, че след завършването на реформата в болниците обществото трябва да получи яснота колко струва всяка една медицинска услуга и да се постигне консенсус за начина на нейното заплащане?

Въпреки че средствата за здраве през 2011 и 2012 г. са в най-голям обем в сравнение с предходни години и има спокойствие в системата, гарантирано от ритмичността на финансирането на лечебните заведения от Националната здравноосигурителна каса, продължава практиката на нерагламентираните плащания под най-различна форма. Трябва обществото да разбере за какъв обем здравни услуги е достатъчен публичният ресурс и необходимо ли е доплащане от страна на пациента. И ако се установи, че постъпленията от здравни вноски не са достатъчно, за да покрият част от основния пакет от здравни услуги, да се търсят други източници на финансиране на системата – доплащане или допълнително здравно осигуряване.

Известно е, че здравната система е изключително консервативна и трудно се променя, какви са основните промени, които смятате, че са наложителни, за да получат пациентите по-качествена помощ, яснота как се управляват парите им и възможност за контрол върху тях?

Трябва да бъде реализиран пакет от мерки за подобряване на системата. Ще се промени начинът на финансиране на лечебните заведения - от клинични пътеки към диагностично-свързани групи (ДСГ). Вече е факт одобрената ратификация от Народното събрание за закупуване на софтуера от Австралия за въвеждане на ДСГ.

Усилено се работи и по комплексното изграждане на информационната система на НЗОК и свързването й с останалите държавни структури в контекста на е-правителство, налице е всекидневно отчитане на лечебните заведения към здравната каса. Вероятно скоро ще бъде изработена и концепцията за електронна здравна карта.