Църква на ръба на пречистването

Досиетата на религиозните общности трябва да бъдат отворени, а свещениците да поставят ясна оценка на миналото на църквата

Капитал
Капитал    ©  Капитал
Капитал
Капитал    ©  Капитал
"Ще научим много неща. Никой не знае колко ще се окажат съпричастни, но със сигурност никак не са малко. Аз очаквам да има изненади"

Момчил Методиев, историк и автор на книгата "Между вярата и компромиса"

"Църквата е институция на истината и тя трябва да излезе наяве. Моралният акт е много важен и църквата трябва да се разграничи от периода на комунизма"

Пламен Сивов, изп. директор на фондация "Покров Богородичен" и редактор в сайта pravoslavie.bg

"Досега имаме 291 решения след проверки. Имало е забавяния, имало е и неточности. Но такава ситуация не е имало"

Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата

В края на 2006 г. папа Бенедикт XVI посочва кой ще бъде новият архиепископ на Варшава. Съвсем скоро следва бурен скандал, защото се оказва, че Станислав Велгус е сътрудничил на бившите тайни служби. В началото той отрича, но след изваждане на досието му е принуден да подаде оставка точно в деня на встъпването си в длъжност.

След това Полша назначава специална комисия за проверка на висшите духовници за принадлежност към комунистическия репресивен апарат, а съвсем скоро Чехия и Словакия следват примера и създават съвместна комисия със същата цел.

В България това влиза в правомощията на т.нар. комисия по досиетата (пълното й име е Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и на нейната администрация).

От близо четири години тя проверява за съпричастност към бившата Държавна сигурност лицата, заемащи публична длъжност - от министри, депутати и дипломати, през агенциите и регулаторните органи, общинските съвети и медиите до... вероизповеданията.

Спънка или не

На 4 ноември комисията по досиетата изпраща писмо до Светия синод с искане за списък с лицата, заемащи ръководни постове в Българската православна църква (БПЦ) от 2002 г. досега. Това, което следва, не е съвсем очаквано. Архиереите се разделят в отношението си към предстоящата проверка и в продължение на седмици решението дали да предоставят необходимите данни се клатушка по ръба.

В края на краищата данните ще бъдат изпратени, но към тях ще бъде приложено становище, според което висшите духовници (не само в православната църква) не подлежат на проверка. Решението е взето в началото на миналата седмица, но в комисията по досиетата още не е получено нищо, съобщи нейният член Екатерина Бончева.

Както синодът тълкува закона...

...юристите не го тълкуват. В закона за разкриване на досиетата е записано, че се проверяват религиозните общности. Аргументът на архиереите обаче е, че БПЦ не е религиозна общност по смисъла на Закона за вероизповеданията, защото това не кореспондира с текстовете в конституцията. Подобно тълкуване беше отхвърлено от Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.

"Това становище е празно, некомпетентно и изсмукано от пръстите", коментира и юристът Борислав Цеков, който беше делегат на Шестия църковно-народен събор. "Аргументът, че църквата е отделена от държавата, е несъстоятелен, защото държавата не се намесва в църквата. Ако сами са се поставяли в услуга на държавата, то държавата сега разкрива миналото на свои служители, които са работели за тоталитарните комунистически служби по собствено желание", каза още Цеков.

Не всички са такива

На проверка за агентурно минало подлежат 113 религиозни общности и с над десет от тях комисията вече е осъществила контакт и е получила данни. "Списъка сме го изпратили отдавна", обясни пред "Капитал Daily" Богдан Паташев, говорител на Българската епископска конференция (католическата църква). Главното мюфтийство също е предало данните за централния си орган.

"Там имаха уточняващи въпроси, на които отговорихме, и сега събират и от регионалните", разказа Бончева.

Православните духовници също не са единодушни по въпроса. Преди време иначе спорният пловдивски митрополит Николай инициира предварителна проверка на епархията си, която е почти готова. Ръководството на Богословския факултет на Софийския университет също изпрати имената на 18 преподаватели, от която вече има резултати. Впрочем някои от тях хвърлят доста ясна светлина над мътния въпрос каква толкова е била работата на Държавна сигурност в църквата.

Закърмени с "правилната" вяра

"Балачев си приписвал заслугата, че все още подготвял свещеници за българските енории и по този начин забавял окончателното разпадане на българската църква", донася през 1983 г. възмутеният агент Антон, в реалния живот богословът Димитър Киров (понастоящем декан на факултета в Пловдивския университет). По това време преподавателят в Духовната академия Анатолий Балачев и неговите съмишленици са обект на разработката "Паяци".

Най-големи усилия тайните служби влагат именно в Духовната академия (сега Богословски факултет) и така контролират бъдещите свещеници още от люлката им. "В един момент подборът започва да се извършва на отрицателен принцип – най-добрите ученици не се допускат", обяснява историкът Момчил Методиев, който е и автор на книга за отношенията между църквата и Държавна сигурност.

Така чрез контрол на входа и изхода на Духовната академия Държавна сигурност си гарантира влияние в епархиите в страната. Целта е омаломощаване на църквата.

Сред основните задачи са шпионаж и осигуряване на влияние зад граница – в Световния съвет на църквите и емигрантските църкви. Една от мащабните задачи е и опитът за "побългаряване" на Зографския манастир, тъй като е имало опасение, че може да бъде завзет от румънците. В хода на тази задача е открадната История славянобългарска, която след 1989 г. очаквано е открита в разузнаването и десет години по-късно бе върната на манастира.

Кой от какво го е страх

Двайсет години след падането на комунистическия режим църквата не се ползва с много по-голямо доверие. Премина през скандали с разкол, имоти и скъпи придобивки. Позицията на Светия синод за отварянето на досиетата допринася още повече за този имидж. "Очевидно има страх от това, което ще излезе на бял свят", предполага богословът и изпълнителен директор на фондация "Покров Богородичен" Пламен Сивов.

Появиха се предположения, че съпротивата е заради бъдещото избиране на наследника на патриарх Максим. Един от обсъжданите кандидати - Варненският митрополит Кирил, също е против проверка в църквата. "Всички сътресения един ден ще бъдат използвани при избора. Въпросът за досиетата обаче е много по-важен от това кой ще бъде патриарх", смята Сивов.

И какво от това

Проверката на религиозните общности е твърде мащабна и няма срокове, в които ще приключи. Сигурно е, че когато това стане, ще има преосмисляне на отношенията към БПЦ, а легитимността на някои от ръководителите й ще бъде под въпрос. Практиката в България вече е доказала, че опитите за лустрационни действия не успяват толкова лесно, така че реални последици - както при скандала в Полша, едва ли ще има.

През 2008 г. Йосиф - митрополит на САЩ, Канада и Австралия, публикува обръщение, с което моли за прошка всички, на които е навредил с връзките си с Държавна сигурност, и подаде оставка. Тя не беше приета, но е добър пример как църквата трябва ясно да се разграничи от бившия режим и най-малкото да си постави морална оценка.

Из становището на Светия синод

Когато става дума за субекти на правото, Законът за вероизповеданията използва понятията "вероизповедание" и "религиозна институция", в чието дефиниране това ясно е изразено. Най-общото понятие е "вероизповедание", което включва персоналния и институционалния елемент, както и верските убеждения, поради което и наименованието на закона е Закон за вероизповеданията.

От тези легални дефиниции става ясно, че религиозната общност не е персонифицирана, т.е. не е субект на правото и не може да има органи, а общността е само обединение на физическите лица, които изповядват и практикуват определена религия, поради което се говори за православна, мюсюлманска, католическа общност и всякакви други религиозни общности.

Логически и правен нонсенс е нещо, което не е субект на правото да има свои органи, поради което нормата на чл. 3, ал. 2, т. 6 "ръководители и членове на управителни органи на религиозни общности" е неприложима за всички вероизповедания, защото съдържа взаимоизключващи се понятия – "религиозна общност" и "ръководители и членове на управителни органи".

Според конституцията

Вероизповеданията са свободни.

Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.

От Закона за вероизповеданията

Правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на институции на общността, осъществяване на верско обучение и възпитание чрез разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и други.

От закона за досиетата

Публични дейности по смисъла на този закон са дейностите, извършвани от: ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности.

Промяната на позицията по дни и часове

18 ноември

В. "Труд" съобщава за заседание на Светия синод, на което архиереите са спорили дали попадат в обхвата на комисията по досиета. Според данните има подготвено становище до комисията, с което се настоява за забавяне на проверката. Тълкуванието е, че Българската православна църква (БПЦ) е вероизповедание, а не религиозна общност, чието управително тяло подлежи на проверка.

20 ноември

Пред сайта "Двери.бг" пресцентърът уточнява, че Светият синод е възразил срещу определението, че БПЦ е религиозна институция, и иска прецизиране на терминологията, но не е искал спиране на проверката.

28 ноември

Пред в. "Труд" председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов потвърждава, че ръководството на БПЦ подлежи на проверка и дори имената да не бъдат получени, такава ще има.

16 декември, 17:00 ч.

На сайта на БПЦ е публикувано решение на Светия синод от 13 декември, според което ръководството на църквата ще изпрати на комисията списък с имената на лицата, заемащи публични длъжности в църквата от 22.12.2006 г. до настоящия момент. За тази цел трябва да бъдат разпратени писма до епархиите, които да предоставят данните.

16 декември, 18:15 ч.

На сайта на БПЦ се появява отворено писмо от Неврокопския митрополит Натанил (с дата 15 декември), в което решението за предоставяне на данните ще злепостави църквата. Според Натанил на обществото трябва да бъде показано, че "има непреходни християнски ценности, които са над злободневните представи за "демокрация", "доносници", "досиета", "комунизъм", "антикомунизъм" и претенции за носители на "обществен морал".

16 декември, 18:19 ч.

На същия сайт е публикувано решение на Светия синод от 15 декември, с което до комисията по досиетата освен списъците ще бъде изпратено становище. Според него законите за вероизповеданията, за комисията по досиетата и конституцията си противоречат в тълкуванията кое е "вероизповедание" и кое е "религиозна общност", както и кое от тях трябва да се отнесе към БПЦ. И понеже в закона за комисията по досиетата е записано, че се проверяват религиозните общности, църквата смята, че не трябва да бъде проверявана. Архиереите призовават комисията по досиетата да спазва правовия ред в държавата.

19 декември

Варненският митрополит Кирил обяснява пред радио "Фокус", че всъщност проблемът не е в отварянето на досиетата, а в предоставянето на лични данни. Той предполага, че става въпрос за разчистване на сметки и желанието на някои хора да вървят нагоре.
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


11 коментара
  • 1
    ariman_info avatar :-?
    Ariman

    Само на мен ли ми се струва, че БПЦ понесе несъразмено много удари през годините, организирани все от държавата между другото или поне от управляващите в дадения момент?

  • 2
    peho avatar :-|
    peho

    Айде айде, главният враг на БПЦ е самата църква. В момента е просто една "компания" която се храни от мъката и радостта на хората. Пари се прибират за погребения, кръщенета, сватби, иконки, календарчета, свещи, дарения. А кои са църквите които БПЦ е изградила? Или реставрирала. Сякаш не е вярно, че около катедралата във Варна има травестити цяла нощ. Що за свято място е това, пиаца на таксиджии, травестити, сводници и пияници. И кой от БПЦ е човек за пример и подражание. Кой от тях е наистина смирен и правоверен за да може да е лице на тази църква. Вижте ги на снимката. Това да имаш брада и сиви коси нищо не значи. Банда изкуфели дядовци и охранени свине.

  • 3
    merim_tenev avatar :-|
    Merim Tenev

    До коментар [#1] от "Ariman":
    Само на теб ти се струва....!!!

  • 4
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    До коментар [#1] от "Ariman":

    Не се сещам за нито един такъв удар.
    Самата църква, т.е. някои от синодалните старци, преди години се хванаха за брадите, за да овладеят имоти, свещоливницата, власт и влияния - все неща, които не се описват с нищо духовно и възвишено. И така се родиха два синода и две църкви на един Бог. Какво канонично ги различаваше?
    БПЦ е вторачена в тленното. Част от епископата са продали душата си на народната милиция, вместо да я посветят на Спасителя. Други митрополити - Варненският и Пловдивският - трупат автопаркове и ценни дрънкулки, продават имоти.

  • salamander

    Църквата е най-голямата мафия!!!

  • 6
    northboy avatar :-|
    Дилян Василев

    Кесаревото - Кесаря, Божието - Богу...., какво толкова има да се обясняваме???

  • 7
    motochristo avatar :-|
    motochristo

    Няма прошка без покаяние. А тези брадати козли, озверели от лакомия и злоба, не могат да го разберат и това си е.

  • 8
    anagor avatar :-|
    ANAGOR

    "В един момент подборът започва да се извършва на отрицателен принцип – най-добрите ученици не се допускат"

    Ключов момент за жалост не само в църквата, което е и основната причина в момента почти целия "елит" на държавата /политически, икономически, културен и т.н./ да е пълен с мърша.


    "Така чрез контрол на входа и изхода на Духовната академия Държавна сигурност си гарантира влияние в епархиите в страната. Целта е омаломощаване на църквата"

    Абсолютно изпълнена цел. Аз съм абсолютен атеист, но все пак уважавам социалната дейност на църквата. В повечето държави църквата се грижи за бедни и баздомни като им осигурява дрехи, подслон, храна и т.н.. Тук в България като влезнеш в църква или манастир се чустваш така сякаш едва ли не ти бъркат в джобовете.

  • 9
    gost22 avatar :-P
    gost22

    Май работата отива към богомилство.

  • 10
    objective avatar :-|
    objective

    Църквата - това са вярващите християни ! От духовно, морално и кадрово пречистване се нуждае Българската църковна институция !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход