Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 20 дек 2011, 12:41, 7531 прочитания

Защо си залагаме допълнителни спирачки пред растежа

Фискалният борд на Дянков е по-строг от брюкселския, но вината е главно в колегите му от кабинета

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Какво предвижда фискалният борд на Симеон Дянков

В Закона за устройството на държавния бюджет
- таван на бюджетния дефицит от 2% спрямо БВП, измерен по националната методология.
- таван на преразпределението на БВП, което държавата може да прави през бюджета, до 40% от БВП

В Конституцията
Нарушаването на правилото за дефицит до 2% от БВП да се гласува само с квалифицирано мнозинство от 160 народни представители (2/3 от всички) и да не се допуска дефицит над 3% от БВП
Какво предвижда Договорът за засилен икономически съюз на ЕС

- Ограничение за номиналния бюджетен дефицит до 3% от БВП
- Ограничение за структурния бюджетен дефицит до 0.5% от БВП
- Таван на държавния дълг от 60% спрямо БВП
Фискалният борд на Симеон Дянков е по-строг от дисциплината, която Брюксел се опитва да наложи за страните от еврозоната под натиска на Германия и Франция (виж двете карета).

Само 10 дни след срещата на върха на европейския съюз вече е готов проектът на "Международен договор за засилен икономически съюз". Това е документът, за чието създаване се споразумяха премиерите и държавните глави на 9 декември и срещу който се възпротиви английският премиер Дейвид Камерън.


В стремежа си да подчертае своята роля на "отличник", българското правителство реши да си наложи още по-строги ограничения. Те гарантират, че занапред правителството ще остане здраво във фискално отношение, но стабилността на публичните финанси ще се гарантира с апатично отношение към проблемите на частния сектор и най-засегнатите социални групи.

Номинален и структурен дефицит

Регулациите, подготвени от нашия финансов министър, предвиждат държавата да не прави бюджетен дефицит по-голям от 2% от Брутния вътрешен продукт (БВП) и, ако случайно някое правителство реши да го допусне, той да се одобрява с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители.



Тези разпоредби са разделени на две части – първата за таван на дефицита бе утвърдена с промените в закона за устройството на държавния бюджет. Втората, която позволява нейното нарушаване, при широк консенсус сред народните представители тепърва ще се обсъжда – първо на консултации с парламаментарните групи, а след това и в пленарна зала, където трябва да се изгласува.

Вместо това Брюксел иска две прости неща – балансирани бюджети, или дори излишъци по принцип. И позволява да се реализират дефицити, при рецесия. За да очертаят по-ясно рамката за бюджетна гъвкавост, експертите в Брюксел поставят две ограничения. Дефицитът в номинално изражение не може да бъде по-висок от 3% от БВП, което съществува и в момента като разпоредба. Идва обаче ново правило, което позволява структурен дефицит от 0.5% спрямо потенциалният БВП.

Тази точка не е новост, а отразява теоретичните постановки, според които правителството може да си позволи временно разхлабване на коланите, за да подпомогне стопанските субекти.

Структурният баланс показва какви приходи държавата би събрала със съществуващата данъчна система, ако икономиката се развива на своя потенциал. Тъй като потенциалният брутен вътрешен продукт е по-висок, приходите също следва да са по-големи, и ако от тях се извадят фактическите разходи (ако те са по-големи и от потенциалните приходи) се получава структурният дефицит, но той е е по-малък от номиналният.

За догодина например структурният дефицит на България се очаква да е 0.7% от БВП, докато номиналният ще е 1.35% от БВП по националната методология за измерване и не по-малък по европейската методология за отчитане, която е единствена релевантна при разискванията на европейско ниво.

Дисциплина или отказ от реформи


Нещо повече - в черновата на договора се посочва, че една държава с ниско ниво на дълга ("значително под референтната стойност от 60%") може да си позволи дори по-голям структурен дефицит. Със своя дълг, равен на 15% от БВП, България напълно отговаря на това изискване и може да използва предоставената гъвкавост дори за реформи, но сама отказва да прави това, като си налага собствени ограничения.

Дори от Министерство на финансите признават, че с тази разпоредба се позволява на държавите да харчат повече в период на криза, както и да трупат излишъци, ако икономиката започне да прегрява.

"Европейската комисия предлага изискване за структурен дефицит до 0.5%, за да позволи гъвкавост на правителствата, с която да водят антикризисната политика през разходната част на бюджетите си. Ние се въздържаме от такива действия, защото валутният борд не ни позволява активна политика в тази област. Нямаме емисионна банка, която да ни кредитира и не сме големи като Съединените щати, че да прехвърлим инфлацията си върху целия свят", обясни заместник-министърът на финансите Владислав Горанов за Capital.bg.

На пресконференция вчера пък неговият началник Симеон Дянков пък заяви: "Нашият пакт за финансова стабилност няма да се променя, защото е по-твърд от предложения текст на договор. Ние видяхме първия проект на европейския пакт за финансова стабилност и го публикувахме, за да знаете от утре на заседанията в Брюксел над какво ще се разсъждава. Ние сме в тези граници и за това продължаваме с нашата разработка", каза Симеон Дянков.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мащабното разширение на бул. "Тодор Каблешков" започва с отсечка 350 метра Мащабното разширение на бул. "Тодор Каблешков" започва с отсечка 350 метра

Все още не е ясно откъде и кога ще дойде финансирането - 11 млн. лв., за целия участък от бул. "България" до ул. "Луй Айер"

31 май 2020, 1147 прочитания

Зам.-министърът на екологията и братята Атанас и Пламен Бобокови вече са обвиняеми 1 Зам.-министърът на екологията и братята Атанас и Пламен Бобокови вече са обвиняеми

Според прокуратурата в организираната престъпна група влизат 10 души, за 4 от тях е поискан постоянен арест

30 май 2020, 3632 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Заплатите в сферата на недвижимите имоти отчитат рекорден спад

Като цяло разходите на работодателите за възнаграждения се увеличават със 7.3% за третото тримесечие, но едно от обясненията за това е съкращенията на нископлатени служители

Още от Капитал
Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Със 750 млрд. евро срещу корона кризата

Брюксел предлага амбициозен план за възстановяване. Битката предстои

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10