Защо си залагаме допълнителни спирачки пред растежа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо си залагаме допълнителни спирачки пред растежа

Според Симеон Дянков фискалната стабилност ще се отплати след време, когато чуждестранните инвеститори започнат отново да търсят място за влагане на парите си.

Защо си залагаме допълнителни спирачки пред растежа

Фискалният борд на Дянков е по-строг от брюкселския, но вината е главно в колегите му от кабинета

Стефан Антонов
7806 прочитания

Според Симеон Дянков фискалната стабилност ще се отплати след време, когато чуждестранните инвеститори започнат отново да търсят място за влагане на парите си.

© Анелия Николова


Какво предвижда фискалният борд на Симеон Дянков

В Закона за устройството на държавния бюджет

- таван на бюджетния дефицит от 2% спрямо БВП, измерен по националната методология.

- таван на преразпределението на БВП, което държавата може да прави през бюджета, до 40% от БВП

В Конституцията

Нарушаването на правилото за дефицит до 2% от БВП да се гласува само с квалифицирано мнозинство от 160 народни представители (2/3 от всички) и да не се допуска дефицит над 3% от БВП

Какво предвижда Договорът за засилен икономически съюз на ЕС

- Ограничение за номиналния бюджетен дефицит до 3% от БВП

- Ограничение за структурния бюджетен дефицит до 0.5% от БВП

- Таван на държавния дълг от 60% спрямо БВП

Фискалният борд на Симеон Дянков е по-строг от дисциплината, която Брюксел се опитва да наложи за страните от еврозоната под натиска на Германия и Франция (виж двете карета).

Само 10 дни след срещата на върха на европейския съюз вече е готов проектът на "Международен договор за засилен икономически съюз". Това е документът, за чието създаване се споразумяха премиерите и държавните глави на 9 декември и срещу който се възпротиви английският премиер Дейвид Камерън.

В стремежа си да подчертае своята роля на "отличник", българското правителство реши да си наложи още по-строги ограничения. Те гарантират, че занапред правителството ще остане здраво във фискално отношение, но стабилността на публичните финанси ще се гарантира с апатично отношение към проблемите на частния сектор и най-засегнатите социални групи.

Номинален и структурен дефицит

Регулациите, подготвени от нашия финансов министър, предвиждат държавата да не прави бюджетен дефицит по-голям от 2% от Брутния вътрешен продукт (БВП) и, ако случайно някое правителство реши да го допусне, той да се одобрява с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители.

Тези разпоредби са разделени на две части – първата за таван на дефицита бе утвърдена с промените в закона за устройството на държавния бюджет. Втората, която позволява нейното нарушаване, при широк консенсус сред народните представители тепърва ще се обсъжда – първо на консултации с парламаментарните групи, а след това и в пленарна зала, където трябва да се изгласува.

Вместо това Брюксел иска две прости неща – балансирани бюджети, или дори излишъци по принцип. И позволява да се реализират дефицити, при рецесия. За да очертаят по-ясно рамката за бюджетна гъвкавост, експертите в Брюксел поставят две ограничения. Дефицитът в номинално изражение не може да бъде по-висок от 3% от БВП, което съществува и в момента като разпоредба. Идва обаче ново правило, което позволява структурен дефицит от 0.5% спрямо потенциалният БВП.

Тази точка не е новост, а отразява теоретичните постановки, според които правителството може да си позволи временно разхлабване на коланите, за да подпомогне стопанските субекти.

Структурният баланс показва какви приходи държавата би събрала със съществуващата данъчна система, ако икономиката се развива на своя потенциал. Тъй като потенциалният брутен вътрешен продукт е по-висок, приходите също следва да са по-големи, и ако от тях се извадят фактическите разходи (ако те са по-големи и от потенциалните приходи) се получава структурният дефицит, но той е е по-малък от номиналният.

За догодина например структурният дефицит на България се очаква да е 0.7% от БВП, докато номиналният ще е 1.35% от БВП по националната методология за измерване и не по-малък по европейската методология за отчитане, която е единствена релевантна при разискванията на европейско ниво.

Дисциплина или отказ от реформи

Нещо повече - в черновата на договора се посочва, че една държава с ниско ниво на дълга ("значително под референтната стойност от 60%") може да си позволи дори по-голям структурен дефицит. Със своя дълг, равен на 15% от БВП, България напълно отговаря на това изискване и може да използва предоставената гъвкавост дори за реформи, но сама отказва да прави това, като си налага собствени ограничения.

Дори от Министерство на финансите признават, че с тази разпоредба се позволява на държавите да харчат повече в период на криза, както и да трупат излишъци, ако икономиката започне да прегрява.

"Европейската комисия предлага изискване за структурен дефицит до 0.5%, за да позволи гъвкавост на правителствата, с която да водят антикризисната политика през разходната част на бюджетите си. Ние се въздържаме от такива действия, защото валутният борд не ни позволява активна политика в тази област. Нямаме емисионна банка, която да ни кредитира и не сме големи като Съединените щати, че да прехвърлим инфлацията си върху целия свят", обясни заместник-министърът на финансите Владислав Горанов за Capital.bg.

На пресконференция вчера пък неговият началник Симеон Дянков пък заяви: "Нашият пакт за финансова стабилност няма да се променя, защото е по-твърд от предложения текст на договор. Ние видяхме първия проект на европейския пакт за финансова стабилност и го публикувахме, за да знаете от утре на заседанията в Брюксел над какво ще се разсъждава. Ние сме в тези граници и за това продължаваме с нашата разработка", каза Симеон Дянков.

Стабилност vs. Растеж

Защо обаче правителството не желае да провежда икономическа политика и да съдейства за подобряване на състоянието на икономиката? Според Дянков причината е, че самата фискална стабилност ще се отплати след време, когато чуждестранните инвеститори започнат отново да търсят място за влагане на парите си.

Сегашни, а и бивши служители на финансовото министерство обаче признават за лошото управление на публичните средства, когато стигнат до конкретните разпоредители (министерства и ведомства). Ако едно министерство няма компетентност да харчи ефективно, или корупцията в държавата е висока, то допълнителните средства ще потънат, без да дадат желания ефект, а при системно трупане на дефицити без насрещен ефект, рискуваме да тръгнем по стъпките на Гърция.

Такава теза наскоро развиха икономистите от Институт "Отворено общество" в свое проучване за качеството на държавното управление и връзката му с бюджета. Според тях държави с лошо управление (по тяхната методология България е второ място по неефективност в ЕС след Румъния), не трябва да трупат дефицити и да теглят заеми, дори и ако са далеч под ограниченията на Маастрихтския договор.

България е най-точният пример за това с дълг в размер на 15% от БВП при максимално допустими 60%, но авторите на доклада смятат, че задлъжнялостта може да нараства най-много до 20.5%, след което не се изключват проблеми.

Самият институт е консервативна организация, но изводите от доклада се споделят от експерти като Пламен Орешарски и Любомир Дацов (единият е бивш министър, а другият - бивш заместник-министър на финансите). Те смятат, че България има експертен потенциал да определи фискална позиция, с която ефективно да се противодейства на кризата без това да застраши фискалния борд.

Да се определи колко пари трябва да се изхарчат от държавата, за да смекчим последиците на кризата, обаче е задача на финансовото министерство. А останалите министерства трябва да изхарчат средствата по-най ефективния начин, като се гарантира максимален ефект.

И тук не става дума задължително да се стимулира търсенето, което е неустойчива мярка в държави като България. Такива може да са разходите за инфраструктура, за изграждане на електронно правителство и подобряване на административното обслужване, за образование и квалификационни програми, които да осигурят подготвени кадри за нуждите на бизнеса. За това обаче всяко министерство трябва да предлага програмни бюджети, в които да си поставя цели и критерии за измерване на постигнатото.

Отказът от реформи

Папките към бюджет 2012 обаче показват симулация на програмно бюджетиране. Ведомствата измислят програми, за които искат пари, но не показват как те ще се оправдаят и конкретни измерители за изпълнението им.

"Дори и ограниченията на валутния борд оставят поле за действия на правителството и възможност да противодейства на икономическия цикъл. Капацитет това да се прави имаше, но при ГЕРБ управлението на публичните финанси се върна на нивото си от края на 90-те години", смята Любомир Дацов.

Забавянето на реформите в сектори като здравеопазване и пенсионната сфера пък показват и неспособност на министрите да работят в синхрон.

Последен пример за загубената битка на Симеон Дянков с харчещите министри бе изказването на земеделският министър Мирослав Найденов. Помолен от журналисти да коментира критиките от вицепремиера Дянков, той заяви че важно за него е мнението на премиера. Стенограмите на Министерски съвет пък показват съпротивата на силовите министри (МВР и МО) срещу опитите на финансово министерство да инициира реформи.

В тези условия Симеон Дянков заема най-удобната позиция и отказва пари на всички – хем е принципен, хем гарантира финансовата стабилност, при липсата на програми за по-ефективно и полезно харчене на публичния ресурс.

Има, разбира се, и парадокси като преливането на пари от Българското национално радио, което се доказа като дисциплиниран разпоредител с бюджетни средства. БНР само оптимизира разходите си, като увеличи броя на програмите и покритието, а за "награда" 7 млн. лв от бюджета му бяха прехвълени към Българската национална телевизия. Това бе лош сигнал към всички останали бюджетни разпоредители, защото показа, че правителството предпочита да наказва дисциплинираните, вместо да посегне на свещените крави.

Министър-председателят Бойко Борисов има вина за това, че търпи министри, които не провеждат реформи в своите ресори. Последният пример бе със социалния министър Тотю Младенов, който получи само "жълт картон" от премиера, заради съпротивата му по пенсионната реформа. Пример за резултата от дългоотлаганите реформи е транспортът, където за две години предишният министър Александър Цветков не свърши нищо. Трябваше да минат две години, преди Борисов да събере куража да го смени с Ивайло Московски.

Изводът е, че само с фискални ограничения и сляпо следване на финансова стабилност няма да се излезе от кризата. Правителството трябва да има и куража да прокарва реформи в секторите на публичното управление, където потъват най-много от парите на данъкоплатците.

Какво предвижда фискалният борд на Симеон Дянков

В Закона за устройството на държавния бюджет

- таван на бюджетния дефицит от 2% спрямо БВП, измерен по националната методология.

- таван на преразпределението на БВП, което държавата може да прави през бюджета, до 40% от БВП

В Конституцията

Нарушаването на правилото за дефицит до 2% от БВП да се гласува само с квалифицирано мнозинство от 160 народни представители (2/3 от всички) и да не се допуска дефицит над 3% от БВП

Какво предвижда Договорът за засилен икономически съюз на ЕС

- Ограничение за номиналния бюджетен дефицит до 3% от БВП

- Ограничение за структурния бюджетен дефицит до 0.5% от БВП

- Таван на държавния дълг от 60% спрямо БВП

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    birdman avatar :-|
    birdman

    Сега малко критично от мен : автора на статия е с явни Кейнсиански възгледи (и абсурдни) . Последиците от кризата не се смекчават с държавни (демек наши) харчове , така те се задълбочават . Най-правилната политика на правителството по това време е балансиран бюджет (нито изземва повече от хората и бизнеса за да харчи и "стимулира" главно неефективно , и от друга страна не натоварва бъдещите поколения да плащат).Структурния дефицит не може да ти носи гъвкавост - все едно да ти сложа един 10кг. камък на гърда и да кажа "давай ти си по-гъвкав" ! А тия дето си мислят ,че с дефицити държавата става по-гъвкава да погледнат примери - ИСпания , италия , Гърция , Унгария и т.н. Това е мнението ми !

  • 2
    objective avatar :-|
    objective

    Дянков е първокласен експерт на Световната банка и отлично си знае работата ! Има резон дисциплинираните държави с висок жизнен стандарт да инжектират финансово някоя от "неволно залитналите" държави, но е пълен абсурд дисциплинирани държави с нисък жизнен стандарт да стават кръводарители на недисциплинирани държави с висок жизнен стандарт !

  • 3
    georgi2025 avatar :-|
    georgi2025

    Оттук става ясно защо е нужен фискален борд, винаги може нещо да се обърка фатално, и навярно такъв е случая с Дянков и Бирисов. Кой знае!
    As an employee of a Central Bank in Europe, part of European System of Central Banks I was implanted with something like hearing apparatus, that transmits on a particular frequency wirelessly and allows mind control. There was an attempt to be bribed and threatened as ECB and the European Commission refuse to reply my complaints. The idea is that western capital should be supported by regulators in banking and telecommunication as well as create a housing, credit and equity bubble with the knowledge and participation of the Central Bankers, which cost the country no less than 20 billions! Many of the Central Bankers studied at Soros CEU, who is thus related with ECB and EC. This is an obvious connection of ECB with particular capitalists so one should know what is the transparency and the accountability of ECB?
    Involved "people" here: http://convergingtechnology.eu/threats-for-developing-countries/

  • 4
    stolotriec avatar :-P
    СТОЛОТРИЕЦ

    По католик от Папата!

  • 5
    slon avatar :-|
    slon


    някои са чели, но нищо не ся разбрали... Май не виждат къде е проблема. За да им стане по-ясно, явно ще трябва да ти се обясни в прав текст.
    Никой министър, ама наистина никой не може да представи проект или програма, която да покаже как исканите от него милиони ще бъдат харчени, контролирани и как дейността на неговото министерство и секторът от икономиката, за който той отговаря, ще се подобри или с други думи казано: няма ясна цел за какво са му парите.
    Естествено Дянков е начертал своята политика много ясно - дава пари само на тези, които имат положителен резултат и са изпълнили целите, които са си или са им били поставени.
    А защо са отпуснали пари на БНТ, вместо на БНР при положение, че явно има положителен резултат в БНР ? Ами това си е въпрос, който може би има много отговори. Като най-вероятен отговор ми се струва е, че може би се цели да се провери дали управлението на БНР ще запази посоката на развитие, и че има нови идеи и цели.
    Друг вариянт е, че може би Б.Б. пак се е изцепил неподготвен с някакво обещание или заповед.
    Трети варянт е, да се дадат пари на БНТ, та тотално да се осерат, че после наистина да може да им се направи реформа такава каквато е нужна.
    Тъжно е, че няма повече хора като Дянков в министерството, защото се вижда явното желание на екипа да направи реформи, но не знаят как...

  • 6
    godmouth avatar :-|
    Постовете на някой друг

    И аз се питам това защо се залагат спирачки - вероятно това е някакво натегачество да се покажеш какъв си първенец и да влезеш в групата на големите, след което да се опиташ да го използваш като PR ход.
    Аз обаче съм на позицията, че страната не трябва да участва в тази група и не трябва да въвежда фискален борд. Ниските лихви биха ограбили спестителите - хората, които са създали нещо, включително дребните спестители, ето как неусетно управляващите влязоха в една група и вървят по линията, желана от Алексей Петров, който също иска ниски лихви. А това, което е добре за него, не е добре за някои от нас.

  • 7
    anagor avatar :-|
    ANAGOR

    "Структурният баланс показва какви приходи държавата би събрала със съществуващата данъчна система, ако икономиката се развива на своя потенциал. Тъй като потенциалният брутен вътрешен продукт е по-висок, приходите също следва да са по-големи, и ако от тях се извадят фактическите разходи се получава, че структурният дефицит е значително по-малък от номиналният"

    Ако може някой да ми разясни това, или - Що то структурен дефицит?.


  • 8
    christofor avatar :-|
    christofor

    "Държавите да харчат повече в период на криза" може и да работи в Америка (по-скоро не), но у нас гарантирано води до катастрофални резултати. Държавата да се простира според чергата си ми се вижда най-разумната политика за момента.

  • 9
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    Вие от КАПИТАЛ да не би да си мислите, че ОТКРИХТЕ топлата вода...фактите които изнасяте и децата ги знаят....Не разбирам обаче защо НЯКОи толкова много превъзнасят ДЯНКОВ, а и пакта за финансова стабилност............ЗА КАКВА ГЪВКАВОСТ ще си говорим при РЕЦЕСИЯ..... а СОЦИАЛНАТА ЦЕНА на реформите НЯКОЙ все пак вкл#чва ли я в сметката....публичният сектор?????- ми за него що не питате финансовия минитър на швеция КВО да правим....

  • 10
    forumer avatar :-|
    forumer

    Не е вярно, че Дянков е по-дисциплиниран от предложенията в договора. Договорът започва с текст, че ще се поддържат излишъци или поне балансирани бюджети, а дефицитите ще са изключения. Да сте чули Дянков да говори за излишък? Или някъде да сте прочели, че като имаме висок растеж (когато и ако) ще правим излишъци?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.