Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 6 яну 2012, 15:14, 6129 прочитания

Европа на шест скорости

Нов индекс на "Отворено общество" показва нагледно колко сериозни са различията в ЕС и колко малък шанс имат общите решения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В случай че не сте забелязали, в Европа има проблем. По същността на проблема няма особени разногласия: всички, от Северно до Средиземно море, са съгласни, че основният недостатък на Европейския съюз по време на криза е онова, което се считаше за най-голямата му сила - прекаленото разнообразие. Или, както биха го формулирали германците, проблемът е, че не мислим еднакво.

Инфографика


По въпроса с решението обаче нещата не седят толкова единодушно. Ако питате тези същите германци (а тези дни в Европа всички ги питат), начинът за разрешение на това неудобство е лесен: всички трябва да бъдат накарани да мислят и действат по един и същи начин. Трябва да бъдат наложени германската финансова дисциплина и строги ограничителни мерки, за да може Европа да си поеме дъх от дълговото бреме и да започне да работи отново упорито за собственото си благополучие. Политиките за един нов, още по-тесен съюз, които скоро ще бъдат изковани в Брюксел, трябва да представляват стабилна рамка, в която всички да се развиват заедно.

Приложено буквално обаче, това може да не се окаже решение, а само да задълбочи проблема, смятат изследователите от "Отворено общество". В нов проект, който трябва скоро да бъде представен на европейската и българската публика, българският клон на организацията е разработил индекс, измерващ различията в ЕС и страните кандидатки. Индексът на настигането (The Catch Up index) събира на едно място цялата налична информация в четири области: демокрация, управление, качество на живот и икономика и спрямо усреднените оценки на 35 държави ги подрежда по степен на развитие (виж графиката вляво).


Индексът показва нагледно, че Европа далеч няма само две скорости. Той разделя държавите в ЕС и кандидатките в цели 6 групи, или клъстера, като разликите между някои от тях са много значими. Така например, докато Германия (9-та) регистрира бум и ниска безработица, намиращата се в друг клъстър Испания (15-та) има рекордна безработица и буксуващо развитие. Именно опитите да бъдат наложени общи политики, без да се взимат предвид различията между тези групи, са най-сериозната заплаха за бъдещето на ЕС, а не кризата, смятат анализаторите от "Отворено общество".

Новите граници на старите карти

Изследването не изненадва особено с резултатите за различните държави. Повечето данни за България например са широко известни и отдавна обсъждани многократно (виж графиката). Идеята за разликите в Европа, разбира се, също не е нова. Интригуващата част от индекса е именно в обобщаването на тази солидна база данни и лесното сравнение между толкова държави. То показва нагледно, че ЕС не е дори приблизително монолитна група, а степента на развитие е по-важна за дадена държава дори от такива политическо-икономически обединения, като еврозоната и Шенген например. Така, докато новият гръцки премиер Лукас Пападемос обеща за Нова година на сънародниците си, че ще продължи да полага всички усилия за оставане в еврозоната, неумолимата статистика на индекса сочи, че членството на Гърция в този клуб е аномалия и страната няма как да издържи на темпото на останалите, докато изпада от клъстър в клъстър.



Също така, докато управляващите в България коментират ниската задлъжнялост и стабилността, индексът разкрива няколко болезнени истини: страната изостава зловещо в области като здравеопазване и енергийна ефективност, в някои клъстъри е почти изцяло обградена от държави извън ЕС, а в качеството на живот отстъпва дори на Сърбия и Македония. Ако критиците на разширяването търсят подкрепа за мотивите си, то този индекс им дава идеалната възможност да покажат нагледно, че България и Румъния продължават да не са част от ЕС по почти никакъв критерий и вече прогресивно изостават дори от страните от Централна Европа (включително Хърватия). 

Един от главните автори на изследването - Марин Лесенски, разказва, че началната идея е била да се сравни именно развитието на новите страни членки, като се измери доколко са се приближили към старите и къде не се справят. "Когато съставихме индекса обаче, видяхме много интересни резултати, които се отнасят за цяла Европа и потвърдиха някои наши стари подозрения. ЕС е минал отвъд периода на Студената война и разделението Изток-Запад. Сега е много по-ясно разделението Север-Юг, но различията стигат по-дълбоко. Те са там от доста отдавна. Ако се вгледате в картата на индекса по-внимателно, ще различите дори очертанията на старите империи, като Османската и Австро-Унгарската", казва Лесенски. Според неговия екип тези дълбоки културно-исторически различия обясняват защо едни и същи закони, политики и нормативни очаквания водят до драстично различни резултати (например при събирането на данъци).

Без общи рецепти, моля

Въпреки че индексът не казва нищо революционно ново, той идва точно навреме, за да подкрепи все по-настойчивите гласове, които протестират срещу общите рецепти. В последния месец Европейската комисия и германският министър на икономиката например казаха, че Латвия, която беше спасена с европейски пари и мина през тежка рецесия и сурови икономически мерки, е "блестящ пример" за останалите в Европа.

Две изследвания твърдят, че това е твърде розово виждане. Латвия премина през вътрешна обезценка - намали заплати, вдигна данъци и предприе тежки съкращения в обществения сектор. Ако това е успех, предупреди вашингтонският Център за икономически изследвания, ужасно е да се мисли какъв би бил провалът. Латвия претърпя 24% спад в БВП за периода от 2007-2009 г., безработицата се увеличи четири пъти, а един на всеки десет души емигрира. Това надали може да е рецептата например за Испания. Влиятелният институт Bruegel пък направи собствено сравнение между Ирландия, Исландия и Латвия, в която откри, че исландците (6-то място в индекса и извън ЕС) са се справили най-добре с тежката си ситуация, като са обезценили валутата си и са оставили някои банки да фалират, тъй като моделът им е бил сгрешен. Посмейте да кажете подобно нещо на съвета на министрите в Брюксел.

Подобни спорове вече могат да се чуят на разговорите за бъдещата кохезионна политика и начина, по който ще се раздават европейските фондове в периода 2014-2020 г. България например трябва да защитава фондовете, които й трябват за базова инфраструктура, докато първите два клъстъра (от които идват повечето пари) искат съвсем различни неща. 

"Вижда се, че ЕС не е съставен от еднакви, богати, развити държави. Затова и поставяме под съмнение идеята, че една политика може да ги обедини и движи напред едновременно", смята Марин Лесенски. Той смята, че ЕС ще продължи да формулира такива политики, но това ще е по-скоро по инерция. Политическите инструменти и волята на лидерите, която досега движеше съюза напред, може да не е достатъчна да устои на раздалечаването на държавите и дълбоките разцепления, които личат вече. Това, казва Лесенски, не означава че с ЕС е свършено. Просто значението на общите институции и политики ще продължи да намалява, а понятието "Брюксел" ще губи авторитет. В най-драматичния вариант, който изследователите предвиждат, ако съюзът не промени нищо в начина си на функциониране, ще бъде все по-ясното отцепване на водещите групи държави от останалите.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов: България кандидатства за ERM II до края на април 7 Борисов: България кандидатства за ERM II до края на април

Премиерът заяви, че вече е провел разговори с Кристин Лагард и представители на ЕК

10 апр 2020, 2120 прочитания

Игра на криеница с вируса Игра на криеница с вируса

Слабият темп на тестването в България затруднява по-бързото изработване на стратегия срещу предизвикателствата на кризата през следващите месеци

10 апр 2020, 1098 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Да помечтаем за ниски лихви

Правителството се опитва да притисне банките да свалят цената на кредита, но резултат едва ли ще има

Още от Капитал
Дезинфекция в ББР

Премиерът уволни Стоян Мавродиев и целия борд на държавната банка след пореден скандален кредит

Динозаври в дигиталната ера

Работи ли държавата по време на извънредното положение и как

Как коронавирусът разбърка пасианса на Путин

Комбинацията от пандемия и срив на петрола се оказва по-ефективна от всякакви действия на руската опозиция за подкопаване на подкрепата за президента

Големите въпроси около новата детска болница

Алтернативата на подписания договор за строителство беше проектът да се забави с години

Изкуство под ключ

Как галериите за съвременно изкуство в България общуват с аудиторията си по време на извънредно положение

На голям домашен екран

Фестивалът за документално кино Master of Art преминава в онлайн формат

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10