Да помечтаем за ниски лихви
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да помечтаем за ниски лихви

Да помечтаем за ниски лихви

Правителството се опитва да притисне банките да свалят цената на кредита, но резултат едва ли ще има

Вера Денизова
5002 прочитания

© Надежда Чипева


Популярното клише гласи, че дните около Нова година са време да си пожелаем нещо. А политиците обичат да сбъдват пожелания - поне на думи. В ролята на Дядо Коледа този празничен сезон се опита да влезе финансовият министър Симеон Дянков. Той пробва да сбъдне желанията на много хора за по-ниски лихви по кредитите. Резултат засега няма. Банките отхвърлиха с хладно мълчание призива на Дянков, но това едва ли ще прекрати усилията на правителството.

Дебатът не е нов. През есента на 2009 г. го повдигна премиерът Бойко Борисов. Тогава финансовият министър Симеон Дянков поиска от банкерите да подготвят идеи, които биха довели до по-ниска цена на кредита. Дни преди края на 2011 г. темата отново влезе в ефира. В няколко интервюта финансовият министър обясни, че една от първите му задачи тази година ще е да покани представители на търговските банки и БНБ в тристранния съвет, за да обсъдят въпроса. "В интерес на всички е лихвите да паднат, за да върви по-добре икономиката", обясни вицепремиерът.

По принцип по-ниските лихви по депозити и кредити увеличават стимулите за инвестиции, което пък води до по-висок икономически растеж. Правителството обаче няма как и не би трябвало да влияе директно върху пазарните нива на лихвите. Както и преди две години, реакциите от финансовите среди сега отново бяха точно в този смисъл - че цената на заемите ще намалее, когато икономическата обстановка се нормализира и има повече яснота накъде ще поеме еврозоната.

Дебатът се изнерви

"Само да им припомня, че като влязохме на власт, тогава търговските банки казаха: вие направете така, че да ни се вдигне кредитният рейтинг - това вече е факт. Оттам вече ще ни падне на нас цената на финансовия ресурс и ще паднат лихвите. Ние си свършихме работата. Сега е ред те да си свършат работата", каза финансовият министър пред bTV. По-късно, в интервю за "24 часа", той обясни, че по-високият кредитен рейтинг на страната и благоприятната финансова среда са довели до по-ниска цена на кредитния ресурс, който нашите банки получават от големите чужди трезори. "Наистина има леко сваляне на лихви, но то не е достатъчно", поясни Дянков. И добави, че идеята му сега е банкерите да изготвят анализ и да кажат какво пречи на лихвите да се понижат още. "Може да има други причини, може да има структурен проблем."

Първата реакция от страна на финансистите беше предпазлива. "Министър Дянков не е обсъждал с нас тезите в интервюто си", коментира председателят на Асоциацията на търговските банки (АТБ) и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян пред capital.bg. По думите му сред засегнатите тези от Дянков има "5-6, които заслужават професионално обсъждане, но надали медията е мястото, през което трябва да се обсъждат". "В никакъв случай обаче не приемаме ролята на негативния фактор в икономиката", изтъкна той и добави, че към момента не се забелязва отчетлив положителен напредък по предложенията, които банките направиха преди две години и които биха допринесли за намаляването на лихвите (вижте втория текст).

Дебатът между изпълнителната власт и финансовия сектор все пак продължи да се води през медиите и дори стана по-нервен. В сряда премиерът Борисов обясни, че възможностите за намаляване на лихвите на банките ще бъдат обсъдени на тристранка в края на месеца, но допълни, че банковите институции са автономни и сами решават проблема с лихвите.

Не толкова мек беше председателят на АТБ, който между впрочем е и единственият банкер, който коментира темата публично. "Мисля, че вече всички, които имат малко повече разум в главата, разбраха, че господин Дянков все пак не идва от Северна Корея, а от Америка. Той много добре знае, че нито може административно да управлява лихвите, нито може с тристранната комисия да реши какъвто и да било проблем, свързан с лихви, банки и т.н., защото устройството на държавата е друго. Но, разбира се, като нападне банките, отбива вниманието от себе си или от гафовете, които е направил", коментира Хампарцумян пред БНР, като посъветва държавата да повлече крак със собствената си Българска банка за развитие.

Лихвите не са това, което са

Според източници от финансовото министерство до възраждането на темата за лихвите се е стигнало случайно – след като тя е била повдигната от социалните партньори на последното заседание на тристранката в края на 2011 г. А идеята е била банките да обяснят защо лихвите са такива, каквито са в момента и дали не могат да се понижат още.

"Лихвите по кредитите в лева в момента са на нивата от 2007 г. Така че банките се справят по-добре от държавата, защото лихвите по 10-годишните държавни ценни книжа все още не са паднали на нивата отпреди кризата", обяснява Георги Ангелов от "Отворено общество" (вижте графиката).

Според експерти от Министерството на финансите цената, на която нашите банки набират външен ресурс, се е понижила повече от спада на лихвите през последната година-две. Могат да се финансират по-евтино и от вътрешния пазар. Така че има резерв лихвите да паднат средно с още един процентен пункт.

Върху нивото на лихвите обаче влияят множество фактори. Българската банкова система на пръв поглед изглежда стабилна и свръхликвидна. Но кризата в еврозоната прави и финансиращите институции, и пазарите изключително предпазливи. Което няма как да не се отрази в цената на депозитите и кредитите.

"В морален план финансовият министър е прав. Когато се повиши кредитният рейтинг на държавата, намалява рискът на страната и достъпът до външните пазари става относително по-евтин. Но има други фактори като кризата в еврозоната и продължаващата стагнация в България, които влошават средата на работа на банките в момента и те са по-силно противодействащи", коментира банкер, пожелал анонимност.

Банките са предпазливи и по друга причина – ако допреди кризата можеха да заемат евтин ресурс от своите майки, сега разчитат основно на вътрешния пазар. Това пък доведе до високи лихви по депозитите. А те логично се пренасят и върху цената на кредита.

"Лихвите по депозитите лесно се вдигат, но след това трудно се свалят. Още повече че усещането за риск в системата продължава", твърди банкер.

И въпреки че спредът между лихвите по кредити и депозити продължава да е относително висок (виж таблицата), той се свива спрямо годините преди кризата. Широката ножица обаче има своето обяснение - тя, грубо казано, служи на банките да си покриват загубите от лошите кредити, които нараснаха заради кризата. Към октомври миналата година 17.45% от отпуснатите кредити са проблемни (т.е. такива с просрочние над 90 дни или преструктурирани). В номинално изражение това са около 9 млрд. лв. при общо раздадени 51.8 млрд. лв. За сравнение, за същия период на 2007 г. проблемните кредити са 7% от всички отпуснати.

По принцип, за да стимулира намаляването на лихвите, БНБ може да намали нивото на минималните задължителни резерви (МРЗ) на банките. В момента те заделят около 4-5 млрд. лв. под формата на такива резерви. Такава мярка обаче е много спорна – банкерите твърдят, че и в момента са свръхликвидни и проблемът не е в липсата на свободен ресурс, а на достатъчно добри проекти, които да бъдат финансирани. Т.е. - ако БНБ понижи изискването за минимални резерви, финансовият сектор ще седне върху пари, които трябва да раздаде на не чак толкова добри кредитополучатели (а това ще генерира риск в системата в бъдеще). Другият вариант е да ги използва за предсрочно погасяване на заеми от банките майки или пък да ги вложи навън, което също не помага особено.

Според Ангелов са нужни други мерки – правителството да продължи с усилията за затягане на финансовата дисциплина, което понижава оценката за риска на страната, а оттам – и лихвите. "И още нещо – когато правителството емитира над милиард брутен дълг на вътрешния пазар, то се конкурира с частните фирми за ресурса на банките", допълва Ангелов.

За бившия зам. финансов министър Любомир Дацов пък единственият начин да се понижат лихвите с мерки на правителството е, като се подобрят условията за правене на бизнес в България и с привличането на чужди инвестиции.

Ако управляващите наистина са готови да чуят част от идеите на банките, тази, която заслужава най-голямо внимание, е искането за законови промени, които да повишат ефективността при събиране на вземанията. Подобна мярка ще е в полза не само на финансовия сектор, а на цялата икономика, тъй като ще позволи парите в нея да се въртят по-бързо.

По темата работи и Стефан Антонов

Заявки за по-нисък ДДС

Заявка за по-нисък ДДС

Между коледните и новогодишните празници финансовият министър Симеон Дянков даде още една заявка – данъкът върху добавената стойност (ДДС) ще бъде понижен. Той обясни, че намерението е записано в програмата на управляващите и ще бъде изпълнено до края на мандата. Кога точно обаче, ще бъде изненада. Министърът уточни, че управляващите са изчакали с идеята си заради кризата, но сега вече са спокойни, а обсъжданият вариант за понижение на ставката е за между един и два процентни пункта. Целта е, най-общо казано, да се стимулира икономическата активност и потреблението.

Според източници от финансовото министерство най-вероятно намалението на данъка ще е на стъпки – един процентен пункт през 2013 г. и още един на следващата година. Ако идеята на правителството е да насърчи вътрешното потребление (а по този начин и икономиката), а ефектът да се усети от всички – понижението на ДДС наистина е правилната стъпка. А и вицепремиерът обясни, че 1% ДДС в момента носи около 700-800 млн. лв. приходи, което означава, че същата сума ще остане в потребителите. Въпросът е, че това е най-големият приходоизточник на държавата, а поне засега няма индикации, че кризата в еврозоната е свършила, а дори напротив. Т.е. все още не е ясно накъде ще поеме българската икономика и дали приходите в бюджета през следващите години ще могат да се изпълнят според очакванията. Ако намалението е само с един процентен пункт обаче, ефектът за икономиката почти няма да се усети.

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    forumer avatar :-|
    forumer

    Много хаотично написана статия. Няма никаква логическа последователност и така и не разбрах основната идея. Липсва журналистическата позиция. Представлява преразказ по цитати, някои от които даже не са дадени и за самия вестник

  • 2
    forumer avatar :-|
    forumer

    И ако това за лихвите е несериозно като замисъл и почти невъзможно като изпълнение, изведнъж в каре се появява далеч по-сериозната тема за ДДС, която дано да е анонс към друг материал, за да не увисва

  • 3
    dggm avatar :-|
    dggm

    Няма се уморя да повтарям - дните просрочеие за класифицирането на кредит като проблемен/лош се УДВОИХА като започна кризата.

    Не е коректно в текста да се посочва какъв е техния процент 2007 и 2011 без да се уточнява за какви реално дни просрочие говорим. Наистина е много некоректно.

  • 4
    lradilov avatar :-P
    Justified

    Това са фактите! Каква позиция по точно искате....дали ще има тристранка и какво ще се реши на нея ли...? Ако банките решат да намалят лихвите, за да угодят на правителството /което ми е много съмнително/, то банките ще намерят походящия начин да си съберат уговореното "намаление" под друга форма, например по високи такси или въвеждането на такива при обслужване! По- добер няма как да стане, да сега или в близките 3-4 години.

  • greco_jlt

    Нормално е лихвите по кредитите да се променят в хода на изплащане на кредита, както да се покачват, така и да намаляват. Това, което се прави у нас и което не е нормално е лихвата да се повишава след сключване на договора, по причини неупоменати в договора и зависещи само и единствено от банката. Едностранното и произволно покачване на лихвата след като клиентът е хванат в капана на кредита е в нарушение на закона. По-специално на Закона за кредитните институции и на Закона за защита на потребителите, който пренася положенията на съответната Европейска Директива. В тези актове се казва, че когато цената е неясно определена, то това е неравноправна клауза в договора. А лихвата е цената на кредита. Проблемът се корени в безотговорността на банковия регулатор – БНБ и в това, че у нас няма ефективна защита на потребителя на банкови услуги.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK