С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 6 яну 2012, 15:15, 4774 прочитания

Да помечтаем за ниски лихви

Правителството се опитва да притисне банките да свалят цената на кредита, но резултат едва ли ще има

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Популярното клише гласи, че дните около Нова година са време да си пожелаем нещо. А политиците обичат да сбъдват пожелания - поне на думи. В ролята на Дядо Коледа този празничен сезон се опита да влезе финансовият министър Симеон Дянков. Той пробва да сбъдне желанията на много хора за по-ниски лихви по кредитите. Резултат засега няма. Банките отхвърлиха с хладно мълчание призива на Дянков, но това едва ли ще прекрати усилията на правителството.

Дебатът не е нов. През есента на 2009 г. го повдигна премиерът Бойко Борисов. Тогава финансовият министър Симеон Дянков поиска от банкерите да подготвят идеи, които биха довели до по-ниска цена на кредита. Дни преди края на 2011 г. темата отново влезе в ефира. В няколко интервюта финансовият министър обясни, че една от първите му задачи тази година ще е да покани представители на търговските банки и БНБ в тристранния съвет, за да обсъдят въпроса. "В интерес на всички е лихвите да паднат, за да върви по-добре икономиката", обясни вицепремиерът.


По принцип по-ниските лихви по депозити и кредити увеличават стимулите за инвестиции, което пък води до по-висок икономически растеж. Правителството обаче няма как и не би трябвало да влияе директно върху пазарните нива на лихвите. Както и преди две години, реакциите от финансовите среди сега отново бяха точно в този смисъл - че цената на заемите ще намалее, когато икономическата обстановка се нормализира и има повече яснота накъде ще поеме еврозоната.

Дебатът се изнерви

"Само да им припомня, че като влязохме на власт, тогава търговските банки казаха: вие направете така, че да ни се вдигне кредитният рейтинг - това вече е факт. Оттам вече ще ни падне на нас цената на финансовия ресурс и ще паднат лихвите. Ние си свършихме работата. Сега е ред те да си свършат работата", каза финансовият министър пред bTV. По-късно, в интервю за "24 часа", той обясни, че по-високият кредитен рейтинг на страната и благоприятната финансова среда са довели до по-ниска цена на кредитния ресурс, който нашите банки получават от големите чужди трезори. "Наистина има леко сваляне на лихви, но то не е достатъчно", поясни Дянков. И добави, че идеята му сега е банкерите да изготвят анализ и да кажат какво пречи на лихвите да се понижат още. "Може да има други причини, може да има структурен проблем."



Първата реакция от страна на финансистите беше предпазлива. "Министър Дянков не е обсъждал с нас тезите в интервюто си", коментира председателят на Асоциацията на търговските банки (АТБ) и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян пред capital.bg. По думите му сред засегнатите тези от Дянков има "5-6, които заслужават професионално обсъждане, но надали медията е мястото, през което трябва да се обсъждат". "В никакъв случай обаче не приемаме ролята на негативния фактор в икономиката", изтъкна той и добави, че към момента не се забелязва отчетлив положителен напредък по предложенията, които банките направиха преди две години и които биха допринесли за намаляването на лихвите (вижте втория текст).

Дебатът между изпълнителната власт и финансовия сектор все пак продължи да се води през медиите и дори стана по-нервен. В сряда премиерът Борисов обясни, че възможностите за намаляване на лихвите на банките ще бъдат обсъдени на тристранка в края на месеца, но допълни, че банковите институции са автономни и сами решават проблема с лихвите.

Не толкова мек беше председателят на АТБ, който между впрочем е и единственият банкер, който коментира темата публично. "Мисля, че вече всички, които имат малко повече разум в главата, разбраха, че господин Дянков все пак не идва от Северна Корея, а от Америка. Той много добре знае, че нито може административно да управлява лихвите, нито може с тристранната комисия да реши какъвто и да било проблем, свързан с лихви, банки и т.н., защото устройството на държавата е друго. Но, разбира се, като нападне банките, отбива вниманието от себе си или от гафовете, които е направил", коментира Хампарцумян пред БНР, като посъветва държавата да повлече крак със собствената си Българска банка за развитие.

Лихвите не са това, което са

Според източници от финансовото министерство до възраждането на темата за лихвите се е стигнало случайно – след като тя е била повдигната от социалните партньори на последното заседание на тристранката в края на 2011 г. А идеята е била банките да обяснят защо лихвите са такива, каквито са в момента и дали не могат да се понижат още.

"Лихвите по кредитите в лева в момента са на нивата от 2007 г. Така че банките се справят по-добре от държавата, защото лихвите по 10-годишните държавни ценни книжа все още не са паднали на нивата отпреди кризата", обяснява Георги Ангелов от "Отворено общество" (вижте графиката).

Според експерти от Министерството на финансите цената, на която нашите банки набират външен ресурс, се е понижила повече от спада на лихвите през последната година-две. Могат да се финансират по-евтино и от вътрешния пазар. Така че има резерв лихвите да паднат средно с още един процентен пункт.

Върху нивото на лихвите обаче влияят множество фактори. Българската банкова система на пръв поглед изглежда стабилна и свръхликвидна. Но кризата в еврозоната прави и финансиращите институции, и пазарите изключително предпазливи. Което няма как да не се отрази в цената на депозитите и кредитите.

"В морален план финансовият министър е прав. Когато се повиши кредитният рейтинг на държавата, намалява рискът на страната и достъпът до външните пазари става относително по-евтин. Но има други фактори като кризата в еврозоната и продължаващата стагнация в България, които влошават средата на работа на банките в момента и те са по-силно противодействащи", коментира банкер, пожелал анонимност.

Банките са предпазливи и по друга причина – ако допреди кризата можеха да заемат евтин ресурс от своите майки, сега разчитат основно на вътрешния пазар. Това пък доведе до високи лихви по депозитите. А те логично се пренасят и върху цената на кредита.

"Лихвите по депозитите лесно се вдигат, но след това трудно се свалят. Още повече че усещането за риск в системата продължава", твърди банкер.

И въпреки че спредът между лихвите по кредити и депозити продължава да е относително висок (виж таблицата), той се свива спрямо годините преди кризата. Широката ножица обаче има своето обяснение - тя, грубо казано, служи на банките да си покриват загубите от лошите кредити, които нараснаха заради кризата. Към октомври миналата година 17.45% от отпуснатите кредити са проблемни (т.е. такива с просрочние над 90 дни или преструктурирани). В номинално изражение това са около 9 млрд. лв. при общо раздадени 51.8 млрд. лв. За сравнение, за същия период на 2007 г. проблемните кредити са 7% от всички отпуснати.

По принцип, за да стимулира намаляването на лихвите, БНБ може да намали нивото на минималните задължителни резерви (МРЗ) на банките. В момента те заделят около 4-5 млрд. лв. под формата на такива резерви. Такава мярка обаче е много спорна – банкерите твърдят, че и в момента са свръхликвидни и проблемът не е в липсата на свободен ресурс, а на достатъчно добри проекти, които да бъдат финансирани. Т.е. - ако БНБ понижи изискването за минимални резерви, финансовият сектор ще седне върху пари, които трябва да раздаде на не чак толкова добри кредитополучатели (а това ще генерира риск в системата в бъдеще). Другият вариант е да ги използва за предсрочно погасяване на заеми от банките майки или пък да ги вложи навън, което също не помага особено.

Според Ангелов са нужни други мерки – правителството да продължи с усилията за затягане на финансовата дисциплина, което понижава оценката за риска на страната, а оттам – и лихвите. "И още нещо – когато правителството емитира над милиард брутен дълг на вътрешния пазар, то се конкурира с частните фирми за ресурса на банките", допълва Ангелов.

За бившия зам. финансов министър Любомир Дацов пък единственият начин да се понижат лихвите с мерки на правителството е, като се подобрят условията за правене на бизнес в България и с привличането на чужди инвестиции.

Ако управляващите наистина са готови да чуят част от идеите на банките, тази, която заслужава най-голямо внимание, е искането за законови промени, които да повишат ефективността при събиране на вземанията. Подобна мярка ще е в полза не само на финансовия сектор, а на цялата икономика, тъй като ще позволи парите в нея да се въртят по-бързо.


По темата работи и Стефан Антонов

Заявки за по-нисък ДДС

Заявка за по-нисък ДДС
Между коледните и новогодишните празници финансовият министър Симеон Дянков даде още една заявка – данъкът върху добавената стойност (ДДС) ще бъде понижен. Той обясни, че намерението е записано в програмата на управляващите и ще бъде изпълнено до края на мандата. Кога точно обаче, ще бъде изненада. Министърът уточни, че управляващите са изчакали с идеята си заради кризата, но сега вече са спокойни, а обсъжданият вариант за понижение на ставката е за между един и два процентни пункта. Целта е, най-общо казано, да се стимулира икономическата активност и потреблението.
Според източници от финансовото министерство най-вероятно намалението на данъка ще е на стъпки – един процентен пункт през 2013 г. и още един на следващата година. Ако идеята на правителството е да насърчи вътрешното потребление (а по този начин и икономиката), а ефектът да се усети от всички – понижението на ДДС наистина е правилната стъпка. А и вицепремиерът обясни, че 1% ДДС в момента носи около 700-800 млн. лв. приходи, което означава, че същата сума ще остане в потребителите. Въпросът е, че това е най-големият приходоизточник на държавата, а поне засега няма индикации, че кризата в еврозоната е свършила, а дори напротив. Т.е. все още не е ясно накъде ще поеме българската икономика и дали приходите в бюджета през следващите години ще могат да се изпълнят според очакванията. Ако намалението е само с един процентен пункт обаче, ефектът за икономиката почти няма да се усети.
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца

Под съоръжения в страната са открити не само сметища и струпани гуми, но и овчарник

23 авг 2019, 1252 прочитания

Чума отвъд прасетата Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

23 авг 2019, 599 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Кои мерки са изпълнени

Опасно ядро около АЕЦ "Белене"

Интересът само от руска и китайска страна и липсата на сериозен частен инвеститор показва, че проектът за нова ядрена централа не е икономически изгоден

Надвиснала ли е световна рецесия

Глобалните инвеститори са в състояние на паника и готови да инвестират в дългове с отрицателна доходност

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Ново място: Клуб за естетическо възпитание на артиста (К.Е.В.А.)

Втори живот за знаковото място до НАТФИЗ

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците