Очертаване на границите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Очертаване на границите

Очертаване на границите

Росен Плевнелиев трябва да избере какъв точно президент иска да бъде и да договори параметрите на сътрудничеството си с издигналата го партия

6888 прочитания

© Надежда Чипева


За всички, които малко и много познават Росен Плевнелиев като бизнесмен или политик, по време на президентската кампания той изглеждаше малко не на себе си. Сякаш някой го беше подменил с неговото почти идентично копие, което машинално изричаше клишета. Състоянието на Плевнелиев може да се разбере – той влезе в кампанията късно и дълго се колебаеше дали да се кандидатира. На всичкото отгоре гърбът му – Бойко Борисов и шефът на предизборният щаб Цветан Цветанов, побързаха да му вкарат два-три удара под кръста – първият от балкански мачизъм, вторият по-скоро от, да речем, невнимание.

След две седмици Плевнелиев вече ще трябва да представи президентското си копие. То пак няма да бъде познато, у някои негови привърженици ще предизвика повдигане на вежди, у други - разочарование. Особеното на президентската институция в България е, че властта й не идва директно от правомощията на държавния глава. Те очевидно са малки и често през последните години са използвани като удобно оправдание за бездействие и липса на политическо въображение. Всъщност обаче всеки държавен глава през последните години в отделни моменти е разполагал с доста голяма власт да участва в управлението на държавата и процеса по взимане на решения.

Ресурсът на президента

Ресурсът на българския президент е личен и различен - един беше на Желю Желев, друг на Стоянов, трети на Първанов. Всеки президент има уникална роля, тъй като властта му се определя колкото от персоналните  качества, толкова и от ситуацията, в която е поставен. Желю Желев формира поведението си като държавен глава с идеята, че президентът е водеща фигура в политическия живот. Той беше избран от парламента по старата конституция, в която имаше много повече власт. След това стана първият пряко избран държавен глава по новата конституция на страната през 1992 г., а и продължаваше да бъде най-популярният бивш дисидент. Това доведе бързо и до силно конфронтационното му поведение с правителството на СДС.

Петър Стоянов изскочи изневиделица през 1996 г., но фактът, че беше избран преди издигналата го партия – СДС, да спечели властта, доста укрепи влиянието му. Той не само беше начело на разговорите около предаването на властта от БСП в началото на 1997 г., но и успя да назначи свое служебно правителство. Това му даде предимство, което тогавашният лидер на СДС Иван Костов беше решил да използва – в един момент те играеха доброто и лошото ченге както във вътрешнополитически, така и външнополитически план. Това продължи доста, докато илюзията за сила на Стоянов не му изигра лоша шега и Костов не започна да ограничава влиянието на президента. Парадоксът беше, че близостта до правителството обаче в крайна сметка донесе негативи на Петър Стоянов. Плахото му "Иване, кажи си" беше почти единствената негова реакция на започналата тогава да набира скорост корупция по високите етажи на властта. В крайна сметка недостатъчната дистанция от правителството на Костов беше сред причините за неуспеха му да получи втори мандат.

Първанов също успя да се възползва от факта, че е избран за опозиционен президент – той пое популистката роля на "социален" президент, но, по-важното, отвори магистрала за кадрите на БСП към властта. Така скоро той беше нещо като премиер в сянка на тройната коалиция, явявайки се задкулисен арбитър и помирител между БСП, НДСВ и ДПС, като в същото време в правителството имаше свои лоялни хора. Властта на Първанов хипертрофира до известния "енергиен шлем", който беше, меко казано, не в неговите правомощия. Ролята му бързо помръкна с идването на кабинета на ГЕРБ, когато заеманото от него политическо пространство бе свито до пределите на конституционно определените му правомощия.

Ситуацията на Плевнелиев

Плевнелиев също започва мандата си в посвоему уникална ситуация. Въпреки министерския си пост той все пак продължи да изглежда малко като външно тяло в ГЕРБ (независимо от опитите на Борисов да му припомня, че дължи успеха си на управляващата партия). В лицето на Плевнелиев ГЕРБ няма да вижда алтернативен властови път, по-скоро неговото президентство има потенциал да бъде резервоар, в който да преливат хора, несъгласни с групата на министъра на вътрешните работи – започвайки с вицепрезидента Маргарита Попова.

По-интересна е самата идея на мозъчния тръст (с цялата условност на това понятие в случая) зад Бойко Борисов за президентството. От заявките на Плевнелиев става ясно, че той ще се опита да се занимава със стратегически въпроси, нещо, което всеки държавен глава преди него е опитвал. Идеята президентството да се захване с европейската програма "Европа 2020" идва още от екипа на Първанов. Стоянов също опита да влезе в голямата стратегия, но бързо бе изтласкан към по-периферни въпроси. Той обаче успя, изненадващо за мнозина, да се включи в такива глобални дебати като този за третия път (популярна в края на 90-те години концепция) и дори да участва на среща, където другите двама лидери бяха не кои да е, а самите Бил Клинтън и Тони Блеър.

При Плевнелиев стратегическите въпроси обаче са колкото личен избор, толкова и партийно поръчение. Идеята е да се постигнат поне три неща. Първо, експертните съвети, които Плевнелиев иска да създаде, могат да съберат доста интелектуална енергия, която отдавна напусна ГЕРБ, разочарована от нежеланието на управляващата партия да прави по-сериозни промени в страната. Така, ако Бойко Борисов ще продължава да привлича електората, който намира в него собственото си олицетворение, Плевнелиев трябва да привлича този, който намира в премиера своя антипод. Втората идея е да се създаде паралелен информационен поток, тъй като колкото и активен да е Борисов, вече се усеща захабяване. Днес ще го освиркат запалянковци, но утре може да започне и електоратът. И третата цел е Плевнелиев да продължава да бъде доброто момче на ГЕРБ, което в един момент може да се окаже ако не ракета носител на следващите избори, то поне допълнителен двигател.

Това естествено може и да стане, а може и да не стане. Костов и Стоянов бързо влязоха в конфликт, въпреки че първоначално изглеждаха в синергия. Сега балансът на силите е силно наклонен към Бойко Борисов, но това не пречи да се получат напрежения.

Опитите за стратегически концепции със сигурност ще навлязат в правомощията на отделните министри. При този подход е нужно голямо внимание, за да се стигне до конфликти, които Борисов ще разгаря или потушава в зависимост от това кой министър в момента е в немилост. Или пък при всеки намек за това, че Плевнелиев му отнема твърде много от площта на вестникарските първи страници. Друг проблем би се получил, ако участващите в тези съвети установят, че те са поредната говорилня.

Двете лица на Борисов

На етапа най-добрият съюзник на бъдещия президент е Бойко Борисов, но в същото време той е и една от големите заплахи за него. Каквото и да опита новият държавен глава, всичките му усилия биха били провалени от една фраза на Борисов. Премиерът вече го доказа по време на кампанията. И Плевнелиев не трябва да се успокоява, че това няма да се повтори. Макар че премиерът още от нощта на изборите се обръща към него с "господин президент". Ревността на Борисов просто не търпи някой друг да е в центъра на медиите. Ако вицепрезидентът Маргарита Попова беше успяла да заеме централно място под светлината на прожектора, можете да бъдете сигурни, че Борисов не само щеше да стане по-добър юрист от нея, но и дори повече жена. Борисов обаче започна да осъзнава, че специфичното му поведение у дома не работи в чужбина. Дори напротив. Премиерът отдавна спря да нарича германският канцлер Ангела, сега тя е г-жа Меркел. Положението обаче е по-лошо. Действията и приказките му са вече повод не само за шеги ("той е в основата на всяка смешка на Балканите", както се подигра италианско списание), а за недоумение. Тупането по гърдите как Европа трябва да следва българския пенсионен модел води до тотално отчуждение в западните политици – никой не иска да говори сериозно с човек, който очевидно не осъзнава реалностите.

По-лошото е, че дори гласът на разума в кабинета – министърът на финансите Симеон Дянков, успя да се отдалечи от повечето си колеги от ЕС (ако не всички). Министерството на външните работи пък все повече изглежда, че не се интересува от Европейския съюз. Дори иначе деликатният Иван Кръстев предновогодишно разкритикува кабинета пред "Нова телевизия": "Ние леко залитаме с истерии като това, че България може да бъде модел за подражание - имаме финансова дисциплина, но продължаваме да сме най-бедната страна в ЕС." Така че мястото на Плевнелиев във външната политика е логично. Той може да предложи свеж рестарт в област, която към момента има нужда от нова енергия. Историческият опит сочи, че в първите си години като президент Петър Стоянов също добре се справяше с международната си роля. В тази конфигурация Плевнелиев би могъл да бъде доброто ченге, докато Бойко Борисов продължи с любимата си роля на лошото. Бъдещият президент няма проблем да си говори с германските инвеститори, които не искат да чуят за премиера. Ако България не иска да остане само с руски и съмнителни чуждестранни инвеститори, ще е хубаво президентът да получи роля в тази област.

Важното е Плевнелиев бързо да излезе с ясна визия, а не десет приоритета,  къде са границите, които няма да пристъпи. Защото президентството не се нуждае от бледа сянка на

Бойко Борисов.

За всички, които малко и много познават Росен Плевнелиев като бизнесмен или политик, по време на президентската кампания той изглеждаше малко не на себе си. Сякаш някой го беше подменил с неговото почти идентично копие, което машинално изричаше клишета. Състоянието на Плевнелиев може да се разбере – той влезе в кампанията късно и дълго се колебаеше дали да се кандидатира. На всичкото отгоре гърбът му – Бойко Борисов и шефът на предизборният щаб Цветан Цветанов, побързаха да му вкарат два-три удара под кръста – първият от балкански мачизъм, вторият по-скоро от, да речем, невнимание.

След две седмици Плевнелиев вече ще трябва да представи президентското си копие. То пак няма да бъде познато, у някои негови привърженици ще предизвика повдигане на вежди, у други - разочарование. Особеното на президентската институция в България е, че властта й не идва директно от правомощията на държавния глава. Те очевидно са малки и често през последните години са използвани като удобно оправдание за бездействие и липса на политическо въображение. Всъщност обаче всеки държавен глава през последните години в отделни моменти е разполагал с доста голяма власт да участва в управлението на държавата и процеса по взимане на решения.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    gl_avatar avatar :-|
    gl_avatar

    Анализ един път. :)
    Разделение на властите в действие за доброто на България!

  • 2
    smarty avatar :-|
    Smarty

    Той сега щял да избира, след като ние го избрахме - или се бъркам нещо?

  • 3
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#2] от "smarty": Не се бъркаш,ама това избраха 150 000 повече. Сега ще плащаме сметката ВСИЧКИ. дано само не го докараме до дереджето на Унгария.

  • 4
    chara avatar :-P
    chara

    Веселбата предстои.
    Жалко, че пак ние ще я плащаме ...

  • 5
    npaine avatar :-?
    NPaine

    Маргарите Попова дали няма да стане главен прокурор?

  • 6
    bigman avatar :-P
    BGman1

    Роската е пич...другото са подробности...

  • 7
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Нещата за мен са много на повърхността. Плевнелиев е ръкавицата на г-н Борисов в президентството. Този пост му носи президентските квоти в Конституционния съд, във Висшия съдебен съвет, в комисии и агенции. Като към тях се прибави и квотата на парламента, доминиран от ГЕРБ, получава се необходимото мнозинство за вземане на решения. Г-н Борисов притежава цялата власт в държавата - изпълнителна, законодателна и съдебна. Без опозиция. От досега видяното той се справя твърде лобистки с правомощията си - прецедентът "Витоша ски", например, когато заради интересите на офшорка се прекрояват закони.

  • 8
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    Няма да коментирам, просто ще набл#давам.Все пак имахме едно такова явление по времето на Костов и Стоянов....не че беше нещо различно по времето ПЪРВАНОВ- ТРОЙНА КОАЛИЦИЯ дефакто....НЕ ме плаши ЕДИНОВЛАСТИЕТО ДОРИ или ВЛИЯНИЕТО на ЕДНА ЛИчНОСТ- плаши МЕ ако се ПОЯВИ ДЕФИЦИТ НА РАЗУМ и няма КОЙ ДА ГО ЗАПЪЛНИ или му се противопостави- тук нещата вече опират не до партия, а до ЛИчНОСТ. За мен ПЛЕВНЕЛИЕВ е личност и то силна разумна и уравновесена такава.

  • 9
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    И нека не се осланяме на foregone conclusions ...а просто да оставим бъдещето да показва.

  • 10
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    До коментар [#1] от "gl_avatar":къде пък съзря РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ...ЦЯЛОТО ПИСАНИЕ БЕ ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ , хе...хе....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.