Планина за всички
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Планина за всички

Планина за всички

Пазарният принцип прави невъзможен монопола в Австрия

Зорница Маркова
5748 прочитания

© Капитал


Емблематичен процес за страната. Така местната преса в Горна Австрия определя делото "Янсенбергер срещу Фрех" в средата на 2010 г. Цялата туристическа индустрия е приковала погледа си към иначе не толкова популярния курорт Хинтерщодер, където се води спор за ограничаване на конкуренцията.

Конфликтът прилича на класическа ски битова драма. От едната страна стои Янсенбергер – собственик на земята, по която се спускат пистите и който е роднински свързан с единственото до този момент ски училище в курорта. (В Австрия по-голямата част от пистите са върху частни земи.) От другата страна е новопоявилата се фирма на местен учител – Андреас Фрех, който иска да практикува в курорта. Собствениците на земята се опитват да ограничат Фрех и завеждат дело срещу него. Но той го печели. Решението на съда в полза на свободната конкуренция стъпва на две плоскости. От една страна, новият ски учител има всички необходими законови лицензи, за да упражнява професията си. От друга, той и учениците му си купуват ски карти, които им дават правото да ползват пистите, независимо с каква цел. Точка.

"Ако съдът се беше произнесъл в полза на Янсенбергер, това щеше да има драстични последствия. Икономически силното училище, благодарение на връзките си със собствениците на земята, щеше да ограничи всякаква друга конкуренция. Щеше да се върнем обратно към абсолютния монопол", коментира местната преса.

Закон и пазар

Очевидно темата с монопола се прокрадва от време на време и в улегналата австрийска ски индустрия. Може би в годините, в които курортите са се зараждали и по тях са се прорязвали нови писти и лифтове, тя е била актуална. В момента обаче монополът е овладян благодарение на два ключови фактора: ясни закони и правила, от една страна, и зачитане на пазарния принцип, от друга.

Да вземем примера със ски училищата. "В една ски зона може да има едно училище, може да има и 40. Всеки, който иска да работи, е добре дошъл. Единственото условие е да отговаря на изискванията за квалификация и сигурност", коментира пред "Капитал" управителят на сдружението на ски учителите в Тирол – провинцията с най-много писти и съоръжения, Кристиан Абентунг.
Изискванията към ски училищата са описани в специален закон, какъвто всяка провинция в Австрия приема за себе си. По силата на тези закони училищата получават така наречената концесия. Сред изискванията има такива да се докаже квалификацията на собственика на училището, да има валидна застраховка и да владее немски език. Условия, които звучат логично и са обясними. Разрешенията се издават от специална дирекция в местната общинска власт и се вписват в регионалното сдружение на ски учителите. Всички са членове там. Веднъж придобили този документ, ски училищата могат да практикуват навсякъде в провинцията. Вече е въпрос на договорка със собственика на съоръженията дали ще ползват намаления или други привилегии. Така например в планината Йотцтал, където са три курорта, сред които и Зьолден, има общо 15 училища. Ски учителите не получават предимство на опашките за лифтовете и трябва да имат карта за лифта. Но пък ползват намаление за нея. Учениците заплащат нормалната цена, като всички останали. "Ако в Йотцтал искат да работят нови училища, това,, разбира се не е никакъв проблем, ако имат законовата концесия и подходящо образование. Това важи както за австрийците, така и за чуждестранните училища. Така броят на ски учителите може да се увеличи по всяко време. Напоследък в Зьолден се появиха доста училища, които се състоят от един-единствен човек", коментира пред "Капитал" представител от курорта. На глетчера Щубай принципът е друг. Има четири училища, но едно от тях е в по-тясно партньорство със собственика на съоръженията. Имат общ проект - BIG Family Ski-Camp, който предлага различни занимания за деца. "Общите инициативи са предимно маркетингови. Иначе всички четири училища получават еднаква отстъпка за картите", разказа пред "Капитал" маркетинг директора на курорта Катерине Пропст.

"Въпрос на преговори със собственика на лифтовете е дали учителите ще ползват намаление или не. Има случаи, в които училищата не плащат никаква такса, има и такива, в които се плаща пълната сума. Но няма случаи, в които от учителите да се искат по-висока цена от тази, която плащат клиентите", разказа Кристиан Абентунг и обясни, че това би било незаконно.

Владетели в планината

Почти всички собственици на съоръжения в австрийските курорти са частни компании. Те са около 250. Много от тях имат друг бизнес в туризма – собственици са на хотели или ресторанти. Много малко са изключенията, в които и общината влиза с вноска в капитала на дружествата. Отделно има около 600 собственици на малки влекове между големите лифтове.

Собствениците на съоръженията са най-важните субекти, от които зависят курортът и успешният зимен сезон. Но не са единствените. Потенциалната възможност за своеволие от тяхна страна е минимизирана чрез налагането на ясни правила. Някои от дейностите в курортите се правят заедно с всички хотелиери и ресторантьори, много от решенията се одобряват от местната власт, а други – от държавата.
По принцип фирмите притежават само съоръженията. За всеки лифт те получават одобрение (наричат го концесия) от транспортното министерство. Който иска да прави нов лифт, трябва да кандидатства за нова концесия и да мотивира намерението си за инвестиция пред държавата. 20 лифта означава 20 концесии. Земята, на чиято територия са седалките и пистите, в повечето случаи е частна и се дава под дългосрочен наем на инвеститорите в съоръжения. Ако някой иска да прави нова писта, трябва да получи разрешение от местната власт и да се съобрази с редица стриктни екологични закони, разказа пред вестника Ерик Волф от Икономическата камара на Австрия, с ресор "Въжени линии". По отношение на рекламата инвеститорите в курортите работят в сътрудничество с местните власти. Парите за реклама идват от всички субекти в един курорт, а инвестирането им се прави от регионалните звена на Austria Tourism – публично-частна структура, отговорна за популяризирането на дестинациите.
"Що се отнася до икономическата дейност обаче, собствениците на лифтове са свободни субекти. Никой не се бърка в техните пазарно-икономически принципи", коментира Ерик Волф.

Така има курорти, в които лифтовете, заведенията, магазини и няколко хотела за цвят са под една шапка. В други вратата на партньорството е отворена по-широко. При всички обаче важи принципът на конкуренцията и свободния пазар. Ако цената се стори неоправдано висока на някои туристи или лифтовете - прекалено скучни, те без проблем могат да се прехвърлят на отсрещния баир, където ще получат по-добра услуга. Именно пазарният принцип е този, който свежда вероятността от монопол до минимум и прави планината достъпна за всички. А ако някой се опита да спре конкурента си, се намесва работещата съдебна система. Както се е случило в Хинтерщодер.

Емблематичен процес за страната. Така местната преса в Горна Австрия определя делото "Янсенбергер срещу Фрех" в средата на 2010 г. Цялата туристическа индустрия е приковала погледа си към иначе не толкова популярния курорт Хинтерщодер, където се води спор за ограничаване на конкуренцията.

Конфликтът прилича на класическа ски битова драма. От едната страна стои Янсенбергер – собственик на земята, по която се спускат пистите и който е роднински свързан с единственото до този момент ски училище в курорта. (В Австрия по-голямата част от пистите са върху частни земи.) От другата страна е новопоявилата се фирма на местен учител – Андреас Фрех, който иска да практикува в курорта. Собствениците на земята се опитват да ограничат Фрех и завеждат дело срещу него. Но той го печели.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    grazhdanin avatar :-(
    гражданин

    Е кво давате за пример Австрия, в Австрия горската им компания също работи за държавата, а тук работи за Емил Димитров!
    Когато българския матриял стигне качеството на австрийското гражданско общество тогава ще може да се сравняваме с Австрия!

  • mashke

    Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, чрез своята Първа инвестиционна банка и чрез свързани с нея офшорни дружества, владеят ски курортите на Витоша и Банско. В офшорните дружества не се знае още кой е собственик.

    Остатъци от Мултигруп на Илия Павлов чрез фирма, регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн (зона, подобна на офшорна), и косвено същата Първа инвестиционна банка владеят Боровец.

    Цветелина Бориславова владее Пампорово. Но „Пампорово” АД има големи кредити от Инвестбанк на Петя Славова и Корпоративна търговска банка на Цветан Василев.

    Христо Ковачки владее съоръженията на връх Мальовица............???..........кака Австрия,какви пет лева,моля!:(((имаме една шайка тунеядци,на които не им дреме за никого,освен за собствените им задници!:((((

  • 3
    yordanovg avatar :-|
    Georgi Yordanov

    До коментар [#1] от "гражданин":

    Защото "великият пълководец", дава за пример именно Австрия - за това може би това е и най-добри пример - да се види какво плямпало е "вожда"! Откакто се е "възкачил" само простотии говори ... но за съжаление и върши.
    Сега прокарва изменение на Закон с който ще узакони монопола и безнаказаните безчинства към НАШАТА ПРИРОДА на шепа крадци, наричащи се "бизнес" ...

  • 4
    kdichev avatar :-|
    Константин Дичев

    Вижте на Боровец как е..... Ха да вридим възможно ли е да има друго училище, в конкуренция на Боро спорт..... Капитал защо не кажете този факт, а само в Австрия как е, вижте нашите престъпници как си разпределиха високите планини, като бащиния.... А "отецът" техен бат ви Бойко чрез закона за горите им раздаде куп новогодишни превилегии, да не би престъпнозаграбените милиони да се дадат за дължими държавни такси и да не би гадовете престъпни олигарси да се изръсят с нашите пари.......

  • 5
    kdichev avatar :-|
    Константин Дичев

    Четете тук, защото вестниците мълчат по този повод, най вероятно ще го изтрият и то скоро.
    http://www.bluelink.net/voteblog/?q=node/125

  • 6
    bta avatar :-|
    bta

    Да планините са на всички ,но нека и да са достъпни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK