Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 13 яну 2012, 15:56, 4219 прочитания

Йоанис Гейвелис: Опитваме се да побутваме ж.п. проектите

Експертът за България в новия еврофонд Connecting Europe обяснява идеите за обща европейска ж.п. мрежа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
България не би трябвало да загуби нито лев, надява се Гейвелис

България не би трябвало да загуби нито лев, надява се Гейвелис

Фотограф: Капитал

ЖП транспортът в Европа страда от липса на достатъчно свързаност и перспектива, смята Европейската комисия. Само 20 от основните летища в ЕС например имат връзка с жп линии. Такава връзка имат и само 35 от пристанищата.

Ето защо, за да достигне 80% ръст на тези превози до 2050 г., тя възнамерява до 2030 г. да свърже всички държави в ЕС по няколко основни коридора (виж инфографиката). За тази цел ще бъдат необходими 500 млрд. евро, от които 250 млрд. - до 2020 г. Повечето от тези пари ще дойдат от бюджетите на големите страни в Западна Европа, а новите страни членки ще имат нов приоритет в следващия програмен период: да оползотворят 10 млрд. евро, които ще бъдат изтеглени от оперативните програми и ще бъдат включени в нов, специален фонд - Connecting Europe.


Как това ще се отрази на България "Капитал" попита отговарящия за страната ни в новия фонд.
Как новият фонд ще повлияе върху парите за новите страни членки?

- В него ще има 10 млрд. евро, които ще бъдат извадени от Кохезионния фонд и ще бъдат сложени в новия фонд. Тази сума ще бъде специално отделена за държавите, които подлежат на кохезионна помощ. Процедурите ще са подобни, съфинансирането ще е на същия максимален процент, просто тук страните ще се състезават за финансиране на жп проектите си. Проектите за енергийните и телекомуникационните връзки имат отделен бюджет. Не би трябвало България например да загуби нито лев, защото тя ще има възможност да получи всички пари, които иска, ако проектите й бъдат одобрени.

Ако България обаче се провали в кандидатстването по тези проекти, ще загуби парите?



- Ако се провали напълно - да. Но това са много проекти в цялата страна.

Но в жп сферата тя се проваля засега...

- Но ситуацията се подобрява. Мисля, че има достатъчно проекти - и от Кулата, и до Турция. 80 - 85% от парите в този фонд ще отидат за основните коридори, в които влизат повечето от важните за България проекти. Българските власти, министър Ивайло Московски в частност, бяха много активни в общото усилие да се създаде новата карта на жп линиите в Европа. България има късмета да бъде в ядрото на новата мрежа, където попадат повечето важни за нея проекти.

България не може да разчита на транспортни потоци през територията си, ако не изгради качествени връзки, особено с Турция. А със Западна Европа, като минимум с Виена и Братислава. Тук можете да разчитате и на Румъния, която също има голям интерес от това. Тоест проектите, които могат да бъдат финансирани, са Видин - София - турската граница (с връзка към Бургас), София - гръцката, сръбската и македонската граница.

Не трябваше ли според първоначалния план комисията да контролира тези свързващи проекти?

- Правилата на кохезионния фонд и структурните фондове са същите, не ги променяме. Променяме леко условията за кандидатстване, но правителствата остават основните изпълнители.

Тогава кое ще е различното - контролът?

- Не задължително. Не бих казал, че досега контролът е лош. Забелязвам, че експертите от "Регионално развитие" идват по-често, отколкото трябва в България - опитват се да настояват, да побутват, да движат проектите. Целта е друга - да се сложи фокус върху жп коридорите и трансграничните линии, за да не се стига до сегашните варианти, в които се отпускат пари за жп коридор, а в края на краищата, ако проектът не тръгне, те се трансформират до малък път например.

Няма поточна линия за жп проекти, които да са готови, особено в областта на трансграничните коридори. Тъй като подготвянето на такива проекти отнема 2-3 години, ни се иска първите да започнат да се подават през 2015 г. Тези 10 млрд. ще бъдат за жп мрежата. И тъй като интересът на България е същият, няма разминаване.

Една от целите е свързването на летища с жп мрежата. Това ще включва ли например финансиране на софийското метро до летището, за да се свърже с гарата?

- Не съм сигурен. Ако бъде сметнато за необходима връзка, тази линия може и да подлежи на финансиране от този фонд, но не мога да кажа отсега.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Още икономически мерки срещу кризата в София Още икономически мерки срещу кризата в София

Общинските съветници от всички партийни групи имат предложения, които най-вероятно ще гласуват дистанционно

31 мар 2020, 434 прочитания

Кризата в развитие: Въпроси и отговори за работодатели 6 Кризата в развитие: Въпроси и отговори за работодатели

Какви мерки и действия може да предприеме бизнесът в условията на извънредно положение

31 мар 2020, 10706 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Грешка, грешка, обърках кода

Европейско съдебно решение ограничава възможността на фирмите да крият мита и данъци

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10