Обръщане на течението
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обръщане на течението

Ситуацията с водата далеч не е толкова цветуща

Обръщане на течението

Планира се окрупняване на водния сектор, активите стават публични, за да се дават по-лесно на концесия

Калина Горанова
3083 прочитания

Ситуацията с водата далеч не е толкова цветуща

© Надежда Чипева


Воден режим. Само тези две думички успяват да привлекат общественото внимание към онова полезно нещо, наречено управление на водните ресурси. Въпреки това проблемите с водата в България далеч не спират, когато язовирите са пълни. По-скоро заради благосклонността на природата този изостанал и нереформиран сектор не създава постоянно видими проблеми. Важно е да се помни, че дори когато от чешмата ви тече вода, всички ние непрекъснато губим много от състоянието на водния сектор.

Малко числа. Загубите на вода по мрежата са около 60%. Едва 46% от населението използва пречистена питейна вода. Около 60% от хората имат канализация. Огромна част от мръсната вода се излива в реките и морето. Голяма част от водопроводната и канализационната мрежа, напоителните системи и дигите, които предпазват от наводнения, не са пипани от края на втората половина на миналия век и отдавна са амортизирани. Накратко - добре, че не сме в по-сушав регион.

Очевидно е, че подобно състояние не може да бъде преодоляно с работа на парче. Необходими са промени, които да привлекат повече средства към сектора - независимо дали от оперативните програми, от бюджета или от частен капитал и опит. Ето защо в края на декември Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), отговорно за ВиК инфраструктурата, пусна за съгласуване предложение за промени в Закона за водите.

Идеите на МРРБ трябва да залегнат и във водната стратегия на страната, по която без особен успех от лятото на 2009 г. работи Министерство на околната среда и водите. Екоминистерството плати 800 хил. лв. на частна компания, която да направи анализ на водния сектор и да предложи алтернативи за управлението му.  Конкурсът беше спечелен от обединение от фирми, като в една от тях е работил министърът на екологията Нона Караджова. През пролетта на 2011 г. консултантът предложи вариант на стратегия, която така и не беше оповестена публично. Наложило се е документът да бъде преработен и допълнен, разказват запознати от сектора и сега от МОСВ се чака да представят стратегия за управлението както на ВиК сектора, така и на другите три основни водни отрасъла - напояване, хидроенергетика и защита от вредното въздействие на водите, или иначе казано - справяне с наводненията.

Докато това се случи обаче, МРРБ предлага бързи промени, които скоро ще бъдат гласувани в парламента. Основните идеи са секторът да бъде окрупнен, а всички активи да станат публични.

Числото 28

Промените от 1989 г. заварват страната с 28 ВиК подразделения на едно голямо предприятие. Те се обособяват в самостоятелни дружества, като активите са вкарани в капиталите им. Постепенно започва и тяхното роене и раздробяване. Така малки оператори, които обслужват една или няколко малки общини, в даден момент се откъсват от по-голямата компания и към момента ВиК-тата са набъбнали до 52. Така например в Батак и Брезник има самостоятелни ВиК компании. Все още има и градове, чиито кметове искат да разполагат със собствено ВиК. Бройката не би била проблем, ако компаниите се управляваха ефективно, имаше средства за инвестиции и мрежите и услугите се развиваха. Нещата обаче не стоят така.

Идеята на МРРБ е секторът да се окрупни, като целта е броят на ВиК дружествата да бъде намален до 28. "Основният проблем е, че тези малки предприятия нямат капацитет, нямат възможности да генерират средства и да инвестират достатъчно. Не са в състояние да прилагат нови технологии, така че да се превърнат в европейски оператори, а не да останат на нивото отпреди 50 години", обяснява Добромир Симидчиев, зам.-министър на регионалното развитие. Според министерството във водния сектор трябва да се постигне икономия от мащаба, като една голяма компания е в състояние да генерира и инвестира много повече ресурс в малки градове и села, каквито те никога не биха могли да генерират сами.

Тук се стига до въпроса с ВиК мрежата, която от МРРБ искат да бъде извадена от активите на дружествата и да стане публична, като ще бъде разделена на държавна и общинска. Предложението е водоизточниците, пречиствателните станции за питейни води и довеждащите до градовете водопроводи да бъдат държавни, а мрежата в градовете, канализацията и пречистването на отпадната вода да бъде общинска. "Това са публични активи и няма логика да се намират в което и да било търговско дружество", аргументира се Симидчиев. "Така държавата ще има по-добър контрол върху разпределението и използването на водата. Публичността на активите пък ще даде инструмент в ръцете на собственика, в случай че той не е доволен от управлението и иска да покани друга компания", допълва той.

Идеята за окрупняването не е нова. Предишното правителство реши да се създадат асоциации, които да възлагат на ВиК фирмите да оперират мрежата. В тях влизат кметовете на общините и областният управител, който се оторизира да гласува от министъра на регионалното развитие. Решенията се взимат с мнозинство от две трети. Асоциациите, които са де факто сдружения на собственици, вече са почти създадени. Нямаше обаче сливане на отделните ВиК оператори. Сега след влизането на новия закон в действие ще се даде възможност на малките компании доброволно да се комбинират с големите. Отказът обаче не е опция - в такъв случай голямата компания на областния град автоматично ще получи правото да подпише договор с асоциацията и да управлява всички активи в областта, а малките просто ще трябва да изчезнат. Така 28 фирми ще оперират целия процес от язовира до пречиствателната станция за отпадна вода (без значение дали публичната собственост е държавна или общинска).

В МРРБ предстои да бъде създадено и специално звено, което ще се занимава с водната инфраструктура в страната, ще съхранява информация за всичко, без значение дали е в сферата на ВиК, напояването или хидроенергетиката и ще създаде и поддържа воден кадастър. Сега на места има само частична документация и само няколко души в местното ВиК знаят подробните планове на мрежата в даден град и това е проблем при ремонти или когато тези хора напуснат. Окрупняването на ВиК сектора, смятат от МРРБ, ще подобри управлението му.

Най-вероятните противници на идеята се очаква да бъдат по-малките общини и ВиК дружества. Страховете на кметовете може да дойдат от несигурността за самите тях дали ще могат да защитят своите интереси в асоциациите. "Идеята е кметовете да се намесят. Да участват при определянето на инвестиционната програма, да се борят каква да бъде тя и всеки да се бори за себе си", заявява Симидчиев. Дали и как ще се случи това обаче, е трудно да се предвиди.

Цена на едро

Няколко стари идеи вече не са актуални. Например моделът на НЕК няма да важи - няма да има една голяма държавна водна компания и няма да има единна цена на водата за цялата страна. Цените ще бъдат също 28, като при определянето им трябва да се взима под внимание и състоянието на активите и нуждите от инвестиции. Друга идея, която вече не е валидна, е цената на кубик вода да расте с ръста на потребление. 

Предложението на МРРБ всъщност в голяма степен повтаря примера със "Софийска вода". Преди години общината взе активите и впоследствие ги предостави за опериране на концесионера. Т.е. "Софийска вода" експлоатира и инвестира в публични активи, срещу което получава някаква финансова изгода. На същия принцип трябва да работят и окрупнените компании, като така някои от тях могат да станат атрактивни за концесиониране. "Има потенциален интерес, но не и конкретен, тъй като към момента няма условия да дойдат частни компании", коментира Симидчиев.

А водният сектор има нуждата от огромни инвестиции. Частни капитали към момента се използват само в столицата. Без концесии парите за подобряването на мрежата може да идват по три направления: през еврофондовете, където в момента се отпускат средства основно за пречистването на отпадните води, през цената, когато компанията успее да защити инвестиционните си планове пред регулатора, и от бюджета. Една от концепциите на МРРБ е да се увеличат вътрешните средства за сектора. "Министерството винаги е имало бюджет за рехабилитации, но той не е достатъчен. Поради бюджетните ограничения и глобалната икономическа криза от 50-100 млн. лв. преди 3-4 години сега за 2012 г. той е 1.5 млн. лв. Все едно го няма", обяснява Симидчиев.

Истината обаче е, че в период на криза повечето пари за тези модернизации ще идват от Европа. Ето защо бързината е обяснима: ако иска да получи повече средства във водния си сектор, България трябва да представи адекватни предложения и измерители в преговорите с Европейската комисия за следващия период 2014-2020 г. А времето за тези преговори изтича догодина.

Какво се предлага

- Само 28 ВиК в цялата страна

- Водните мрежи стават публична собственост

- Няма да има единна цена за водата.

Воден режим. Само тези две думички успяват да привлекат общественото внимание към онова полезно нещо, наречено управление на водните ресурси. Въпреки това проблемите с водата в България далеч не спират, когато язовирите са пълни. По-скоро заради благосклонността на природата този изостанал и нереформиран сектор не създава постоянно видими проблеми. Важно е да се помни, че дори когато от чешмата ви тече вода, всички ние непрекъснато губим много от състоянието на водния сектор.

Малко числа. Загубите на вода по мрежата са около 60%. Едва 46% от населението използва пречистена питейна вода. Около 60% от хората имат канализация. Огромна част от мръсната вода се излива в реките и морето. Голяма част от водопроводната и канализационната мрежа, напоителните системи и дигите, които предпазват от наводнения, не са пипани от края на втората половина на миналия век и отдавна са амортизирани. Накратко - добре, че не сме в по-сушав регион.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK