Парламентът прие безсрочна забрана за шистовия газ

Депутатите последваха заръката на премиера

Капитал
Капитал    ©  Надежда Чипева
Капитал
Капитал    ©  Надежда Чипева

Със 166 гласа "за", шестима "против" и трима "въздържали се" парламентът прие решение за безсрочна забрана на прилагането на хидравличното разбиване – спорната технология за проучване и добив на природен газ от шисти.

След няколко часа на дебати около това колко строга трябва да е мярката, каква е да е юридическата й формулировка и дали така не се отрязва една възможност за подобряване на енергийната сигурност, депутатите все пак подкрепиха предложението на парламентарната група на ГЕРБ.

Бърза промяна

"Настоящата забрана е безсрочна и важи за цялата територия на Република България, включително и за акваторията на Черно море", гласи последната точка на решението, предложена от Валентин Николов (ГЕРБ). Във вторник тази точка гласеше, че мораториумът (днес формулировката беше променена на забрана) ще важи до влизането в сила на поправки в закона за опазване на околната среда, с които да се изиска екооценка за сондажите, или до изменения в закона за подземните богатства.

Това предизвика недоволството на природозащитниците, които настояваха за категорична забрана на хидравличното разбиване, известно като фракинг (fracking). След консултации с премиера Бойко Борисов, депутатите решиха забраната да е безсрочна.

По предложение на Любен Корнезов (БСП) беше прието да отпадне идеята за конфискация на оборудване, ако някоя фирма наруши забраната. Компанията обаче ще трябва да плати глоба от 100 млн. лева, гласи парламентарното решение. Още една идея на Корнезов беше възприета от ГЕРБ – отпадане на текста, който лишаваше нарушителите от право на обжалване

Дискусия без изненади

По време на дискусията в пленарната зала, която продължи повече от четири часа, се чуха аргументи "за" и "против", които от месеци циркулират в публичното пространство. Народните представители се фокусираха върху рисковете и възможните ползи от търсенето и извличането на газа.

"България трябва да знае какви залежи на шистов газ има", каза съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов, но уточни, че самият той не е експерт по темата и затова трябва да се претеглят научните аргументи. Според бившия премиер въпросът за енергийната сигурност на България е много важен и ролята на собствения добив е голяма, особено при скъпи газови доставки от Русия. "С това което гласувате, вие зачерквате формулата "предпазливо прилагане", обърна се Костов към управляващата партия.

От ДПС отвърнаха, че ще подкрепят забраната на фракинга и че не става дума за енергийна сигурност, а за здравето на хората. "БАН не е институцията, която може да даде становище, когато вътре в научните среди има спорове. Това че се използва от 50 години, това не е критерий, че технологията е безопасна", заяви Четин Казак от ДПС. Колегата му Джевдет Чакъров допълни, че няма доказателства за безвредността на технологията.

Подразнен от твърденията на ДПС, синият депутат Иван Иванов, който се обяви срещу забраната, каза: "След като Ахмед Доган е хидроинженер, нищо не пречи в това Народно събрание да има 20 геолози".

Емил Василев от РЗС припомни, че преди години е работил като сондьор и че досега фракинг, като този за добив на шистов газ, в страната не е прилаган. "В България шистите се намират на 5000 метра дълбочина, при фракинга и достигането на слоя шисти след това се прави до 1000 метра хоризонтален сондаж", обясни Василев аргументите против технологията.

На страната на противниците на хидравличното разбиване се присъединиха и от БСП. "Досега наляганията при сондажите са 20-30-40 пъти по-ниски, отколкото тези, които ще бъдат използвани", каза бившият министър на икономиката Румен Овчаров. Високото налягане при впръскване на сместа за фракинг буди съмнения за предизвикване на леки земни трусове. Това е и един от аргументите на природозащитниците срещу фракинга.

В един момент дискусията премина в изразяване на позиции "за" и "против" компанията Chevron, която беше избрана от правителството да проучва участък в Североизточна България за нефт и газ.