Марселианската дилема

Дебатът "за" и "против" в щата Ню Йорк може би ще реши бъдещето на хидрофракинга в САЩ

Ако пътувате из живописния туристически регион Фингър лейкс в западната част на щата Ню Йорк, плакатите No Fracking! се редуват с рекламите на семейни хотели, бутикови винарни и екомандри. Лозунгите срещу добива на шистовия газ чрез хидравличен удар се появяват толкова често, че изглеждат едва ли не задължителни за всеки самоуважаващ се бизнес около единайсетте езера, подредени във формата на разперени пръсти.

Стотина километра на юг, в Бингъмтън, град с около 50 хил. жители, който още не може да преживее съкращенията в отбранителна индустрия след студената война, ситуацията обаче изглежда малко по-различна. Тук плакатите по-често агитират "за" добива на шистовия газ и обещават времената, когато на районът бил известен като Долината на възможностите, да се завърнат.

От лятото на миналата година щатът Ню Йорк дебатира дали да отмени мораториума, наложен от 2008 г. върху разработката и добива на шистовия газ чрез т.нар. фракинг. Битката е толкова оспорвана, че лобитата на привърженици и противници внесоха рекордните над 20 хил. становища в местната Служба за опазване на околната среда. Институцията дори бе принудена да обяви тези дни, че не може да се ангажира с точна дата за решение, защото ще й трябват поне няколко месеца, за да обработи всичките документи.   

А залозите в щата Ню Йорк са големи. Според най-консервативните прогнози слоят "Марселъс", чийто северен край минава през щата, има резерви в размер на 4.76 трлн. куб. метра газ (други оценки сочат даже 13.8 трлн. куб. метра). Изследвания на независимия Public Policy Institute пък твърдят, че разработката на находищата ще влее около 11 млрд. долара през следващото десетилетие в хронично страдащата от рецесия икономика на западен Ню Йорк. Близостта на находищата до големите метрополии и индустриалните центрове на Източното крайбрежие ще прекрои и енергийния пазар. От друга страна, еколозите предупреждават, че евентуално замърсяване на питейната вода ще стигне чак до кранчетата в Ню Йорк сити.

На политическо ниво заради традиционно силната регулация и националното влияние и престиж на щата евентуалното вдигане на забраната би било историческа победа на газовото лоби. Ако Ню Йорк разреши фракинга, съседният Ню Джърси трудно би устоял да не го последва, а аргументите на екологичните организации във вече добиващите шистов газ Пенсилвания, Уайоминг, Колорадо и т.н., че е възможен алтернативен курс, ще загубят силата си. Така дебатът в щата придоби национално значение и може да има дългосрочни последици за използването на хидрофракинга в Америка.    

Едни с надежда, други със страх

Когато агитират, противниците на шистовия газ в Ню Йорк няма нужда да привеждат абстрактни екоаргументи. Историите за замърсена питейна вода и лунни пейзажи в съседна Пенсилвания преминават междущатската граница и подклаждат страховете. "Едно от богатствата на Ню Йорк е огромното количество вода, а хидрофракингът заплашва нейното качество", обяснява пред "Капитал" Кейт Бартоломю, член на изпълнителния комитет на атлантическия клон на природозащитната организация Sierra Club. Тя контрира аргументите на привържениците, че няма данни методът директно да заплашва качеството на питейната вода със специфичните местни условия. "Щатът има необичайно близки до повърхността радий и други намиращи се свободно в природата радиоактивни елементи. Веднъж попаднали в питейната вода, те не могат да бъдат премахнати при филтриране", категорична е Бартоломю.

Затова най-отявлените противници на добива на природен газ са живеещите около туристическия регион на Фингър лейкс. В последните три десетилетия стотиците семейни хотели, бутиковите винарни, екофермите и мандри се радват на небивал подем, привличайки туристи с обещанието за живописни пейзажи и истински природни наслади. Едно от езерата в региона – Скиниатлъс, е смятано за едно от най-чистите в света и къпането в него е строго регулирана атракция срещу заплащане. Затова бизнесите около Фингър лейкс си остават твърдо "против" дори когато газодобивът обещава да запълни хотелите през слабите зимни месеци.    

В Бингъмтън, един от вероятните големи центрове на новата индустрия, настроенията са по-разнопосочни. Икономическият бум от добива на шистов газ на половин част път с кола в Северозападна Пенсилвания прави силно впечатление в града с 8% безработица. В серия от нажежени публични изслушвания в градския съвет противници и привърженици сблъскаха аргументи пред препълнена зала. Кметът Мат Райън, който вижда в "Марселъс" решение за хроничните икономически проблеми, трябваше да преглътне подмятанията как смята да контролира почистването след фракинга, като от години не може да оправи проблемите с местната канализация. В един от дебатите пък виден гражданин със сълзи на очи призова да не бъде обръщан гръб на новата енергийна индустрия, защото го боли, когато вижда как младите хора напускат Бингъмтън, тьй като не виждат бъдеще тук. 

Empire Shale*

Между твърдите противници на хидрофракинга и привържениците на добива на шистов газ е и групата на онези, които вярват, че Ню Йорк има шанса да предефинира националния дебат, ако наложи повече прозрачност и високи стандарти за сигурност. За тази възможност намекна и ръководителят на Службата за опазване на околната среда Джо Мартенс, обещавайки, че дори фракингът да бъде разрешен в щата, изискванията за това ще са най-строгите в САЩ. Както обяснява професорът по геология в Университета на щата Ню Йорк (SUNY) Гари Дж. Лаш пред "Капитал", бъдещето на добива на шистовия газ е в повече регулация, изследвания и прозрачност на индустрията.

Как обаче тези високи стандарти ще бъдат приложени на практика все още си остава неясен въпрос. "Щатският бюджет, предложен от губернатора Андрю Куомо тази седмица, не предвижда увеличение на средствата за Служба за опазване на околната среда за контрол върху добива на шистовия газ", обяснява Кейт Бартоломю от Sierra Club и допълва, че институцията в момента има само шестнайсет специализирани инспектори - число, твърде недостатъчно, за да се контролира добив на територия, заемаща около една трета от щата (или почти колкото половин България).

Ходът на губернатор Куомо, спряган за евентуален кандидат за Белия дом след четири години, явно е опит поне за известно време да избегне заемането на ясна позиция в разгорешения дебат. Най-късно в края на тази годината, когато излязат резултатите от широкомащабното изследване на федералната Агенция за защита на околната среда за ползите и вредите от фракинга обаче, Ню Йорк ще трябва да излезе с решение. А то може би дори ще даде отговор на въпроса дали са възможни добив на шистов газ и икономически бум без необратимо висока цена за екологията. 

* Игра на думи с мотото на щата Ню Йорк Empire State