Една истина, една полуистина и една заблуда

Извличането на шистов газ крие рискове, но те трябва да се познават

Процесът на извличане на шистовия газ крие рискове. Привържениците му твърдят, че опасността не е по-голяма от конвенционалния добив. В някои аспекти пък е дори по-малко ресурсоемък от други енергийни източници - например на единица произведена енергия шистовият газ поглъща много по-малко вода, отколкото електрическите централи на въглища. И пейзажът, който добивът му оставя след себе си, е далеч по-приемлив от този на откритите рудници.

В същото време обаче проблемите му са много. Като се започне от тривиалните, които съпътстват

всяка индустрия, до специфичните за това какво да се прави със замърсената вода. По-долу избрахме да представим три, които смятаме, че са най-важни. Други като евентуалното предизвикване на трусове са също реални, но те не са свързани само с шистовия газ. В Бълга рия добивът на сол в Провадийско също води до земетресения с локален характер.

Токсични химикали попадат в питейната вода

Има случаи, но причината е не технологията, а нейното неспазване. При фракинга се отварят микропори, от които започва да изтича газът. За да не се затворят, с помощта на вода под високо налягане в тях се вкарват песъчинки. В нормални условия пясъкът би се сплъстил и не само не би влязъл в порите, но и би задръстил целия сондаж. Затова към водата се добавят химикали, които не позволяват това да се случи. Някога се е използвала комбинация от нафта, дизел и солна киселина. Сега комбинациите са далеч по сложни - от специални смазочни масла и разредители до органични мазнини, използвани например в сладоледите. Между 50 и 70% от използваната течост се връщат обратно на повърхността, което намалява риска от замърсяване на подпочвените води.

Колкото и малки да са концентрациите на химикали във водата, самото споменаване на бензен няма начин да не ви изправи косата. Въпреки опитите на индустрията да посочи, че голяма част от съставките, които се използват, ги има и в шампоаните или дори в газираните напитки, това не успокоява никого. Някои от химикалите дори в малки количества могат да бъдат канцерогенни. Ето защото около фракинг течността е съсредоточена основната битка. В САЩ, както и в Европа фирмите са длъжни да обявяват всички съставки на течността, но не и тяхната комбинация поради търговската тайна. Това е стандартна практика - все още никой не е спрял да пие кока-кола, въпреки че точната комбинация на изписаните на бутилките съставки е секрет. Там обаче практиката се е произнесла.

Въпреки че европейското законодателство не изисква задължителното разкриване на химическите съединения, които са в минимални количества, при определени случаи това може да бъде направено, потвърдиха за "Капитал" от Европейската комисия. "Всеки химикал, които е класифициран като опасен, трябва да бъде разкрит."

Крис Тъкър от Energy in Depth (лобистка организация на една от големите нефтогазови асоциации в САЩ) твърди, че шансът за подобно замърсяване е 1:1 200 000. Гари Лаш, професор по стрaтография, геохронология и седиментология в Университета на щата Ню Йорк (SUNY), напомня, че от близо 1 милиона кладенеца, при които е използван фракинг, няма доказано замърсяване на подпочвените води. "Това не означава, че на повърхността не са изхвърлени други вещества", казва Лаш.

В края на миналата година американската Агенция за защита на околната среда (ЕПА) публику-

ва доклад, който с голяма доза вероятност твърди, че в подпочвените води на Павилиън, щата Уайоминг, има наличие на 10 химикала, използвани в индустрията. Замърсяването се е получило най-вероятно чрез оттичане на токсична вода от резервоарите за съхранение на използваната течност, но има вероятност това да се е получило и при самия фракинг (ЕПАне е изследвала тази хипотеза). Друго важно заключение е, че концентрациите са такива, че почистването е икономически неизгодно, както и че точките на замърсяване, взети заедно, представляват значителен риск.

ЕПА подчертава, че оплакванията са били само за мириса и вкуса на водата от кладенците в окол-

ността, а концентрациите в питейната вода не представляват здравословен риск. Според специализираната Agency for Toxic Substances and Disease Registry местните жители трябва да сменят от време на време източника си на питейна вода и да вентилират кладенците срещуевентуално натрупване на метан. В момента ЕПА проверява още 40 такива случая в няколко щата.

Поне няколко пъти властите на различни места в САЩ са заповядвали на компаниите да доставят

питейна вода. Засега няма категорично доказана здравна вреда, но няма и категорично отречена. Тя се доказва още по-трудно от самото наличие на химикалите. Но дори и някакъв процент от оплакванията да не са свързани с добива на шистов газ, доста от тях сигурно са причинени от него. Важно е обаче да се знае, че докладваните случаи са близо до самите кладенци, често буквално в задния двор на някоя къща (обикновеностава въпрос за фермерски къщи).

Вероятно замърсяванията са повече, тъй като много малко от тях могат да бъдат доказани, други

не са докладвани, а за трети просто никой не е разбрал. По-важното в случая е, че не става въпрос за неконтролируем риск. "В придобилите известност случаи в града Димок (Пенсилвания) отново ставаше въпрос за недостатъчно обезопасяване на кладенците", казва Лаш. Важно какви практики за пречистване на отпадните води се възприемат, какъв е контролът върху сондажите. В бъдеще се очаква и промяна на самите течности за фракинг, като вече има експерименти с биоразградими съставки.

Фракингът неизбежно замърсява околната среда с метан

Понякога, но не неизбежно и много рядко е опасно. При добива на нефт и газ, от конвенционални източници или не, се отделя метан. Точно както и при въгледобива. Въпросът е в количеството - в повечето случаи това е безопасно, но има и рискове. Най-популярни станаха кадрите в документалния филм "Газланд", в който водата, излизаща от чешмата, може да се запали. Въпросът е кой е източникът и защо се е стигнало до натрупването на газ. За един от примерите във филма беше доказано от властите в щата Колорадо, че метанът няма нищо общо с фракинга, просто кладенецът за вода е в зона с високо съдържание на естествен метан. В САЩ повечето находища се намират в стари въгледобивни региони в Пенсилвания или Ню Йорк. Например проф. Лаш припомня, че в града, в който живее - Фридония, газ винаги е изтичал във водоносния слой, далеч преди да се появи не само фракингът, но дори и да започне добивът на газ. Обикновено това е обяснението на индустрията за всеки проблем. "Метанът винаги е присъствал в нашата подпочвена вода, като деца палехме шишета с него и това бе много преди да се вдигне сегашният шум", обяснява Крис Тъкър от Energy in Depth.

Едва в средата на миналата година проучване на Duke University доказа, че има статистическа зависимост между изтичането на метан и фракинга. Пробите на изследователите освен това доказаха, че произходът на метана няма биогенен характер (т.е. не е резултат на естествено отделяне). Какъв е размерът на проблема обаче е трудно да се установи - метанът сам по себе си не замърсява питейната вода, често дебитът му е много малък и затова не се правят изследвания. Почти всички изследователи се обединяват около тезата, че макар на теория да може да има изтичане на газ през микропорите, създадени от фракинга, по-вероятна е хипотезата, че проблемите са предизвикани от лошо изградени кладенци.

Българин, който работи за канадска фирма, която се занимава именно с контрол на течностите, използвани в нефтогазовата индустрия, твърди, че между 20 и 30% в Канада от кладенците имат този проблем. "Често при сондирането се използва вода от заблатени източници, която може да попадне в плитките водоносни слоеве. Метан от такова замърсяване се образува за ограничен период от време - докато бактериите унищожат органиката. После изчезва (изяжда се от микроорганизми)." Другият източник според експерта са седиментните скали, богати на природен газ, през които минава сондажът на път към по-дълбоките продуктивни хоризонти. Така се получават течове извън сондажната изолация. "Този тип замърсяване не зависи от това дали кладенецът е стимулиран (с фракинг) или не. В повечето случаи тези течове са с много малък дебит и често изтичащият природен газ бива унищожен напълно от аеробни бактерии в почвата около сондажите и/или във водоносните хоризонти." Третият случай настъпва при разпукване на сондажната изолация – рядък, но възможен сценарий.

Проучването е точно толкова опасно, колкото и добивът

Категорично не. Просто няма как да се сравни ефектът на 4-5 сонди, които експериментално разбиват скали и работят в рамките на няколко седмици, с действието на стотици кладенци цяла година. Например за разработването на един стандартен кладенец за добив на неконвенционалния газ се използват между 15 и 20 хил. куб. метра вода. При проучването на полската PGNiG в Лубочино-1 до този момент са използвани 1600 куб. метра течности (малко над половината от обема на басейн с олимпийски размери). Първия факел сондажът даде на 18 септември миналата година.

Сериозните изследователи, дори и да са скептични за шистовия газ като цяло, са съгласни, че особен риск няма (вижте интервюто на проф. Джаксън на стр. 13). Те дори смятат, че това е единственият начин да се докаже би ли бил добивът безопасен.

На второ място, регулацията в Европа е значително по-строга от тази в САЩ. Според Болеслав Реи от полската държавна компания PGNiG водата, която след пречистване компанията връща в реката, е дори по-чиста от тази, която е взела първоначално. Причината са изискванията на европейското законодателство за отпадните индустриални води. В Европа например е изцяло забранено инжектирането на замърсена вода под земята, както уточниха от Европейската комисия на въп-

рос на "Капитал".

Анджей Кублик от полския вестник "Газета виборча" (който като цяло подкрепя добива на шистов газ) каза, че поне на него не му е известно до този момент проучванията да са довели да някакви сериозни екопроблеми. Полски еколози разпространяват видео, в което фермери близо до град Люблин се оплакват от замърсяване на водата. От индустрията обаче отговарят, че в момента сондажите се правят точно в другия край на страната.