Плевнелиев: Ще дам всичко, за да се чува нашият глас в Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Плевнелиев: Ще дам всичко, за да се чува нашият глас в Европа

Плевнелиев: Ще дам всичко, за да се чува нашият глас в Европа

В деня на встъпването си в длъжност новият президент прие двама еврокомиари

Биляна Рилска
2639 прочитания

"Отличните макроикономически показатели на България дават на страната аргументирано морално право, а също и отговорност да играе по-активна роля в Европейския съюз. Това постижение на България трябва да бъде по-добре познато в ЕС", заяви еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хан, който се срещна в неделя в София с новия президент Росен Плевнелиев веднага след встъпването му в длъжност.

Знаци и символи

Комисарят Хан и колегата му Кристалина Георгиева, която отговаря за борбата с кризите, бяха първите гости на Плевнелиев. Президентът определи срещата като знакова, защото поетите от него ангажименти са тъкмо за европейското развитие на България.

"Тази среща беше не само за размяна на учтивости в протоколен порядък, ние се срещнахме като стари приятели, прагматично ориентирани хора и обсъдихме какво ще работим занапред, какво може и какво следва да бъде направено", каза комисарят Хан. Според него добрите макроикономически показатели на страната ни са постижение, което трябва да бъде по-добре познато в чужбина и новият президент има възможност и контакти да го популяризира.

Двамата еврокомисари също заявиха, че за тях е голяма чест да бъдат първите гости на президента Плевнелиев. Според Йоханес Хан това е значим символ, който показва ангажираността на България към Европа. Кристалина Георгиева заяви, че е сигнал и за европейската принадлежност на България, но и за личната вяра на президента, че мястото на България е в Европа и че силна Европа е добре за българските граждани. Тя пожела на новия президент да се справи с предвидимите и непредвидимите предизвикателства.

В голямото европейско семейство

"България не е толкова малка държава, но със сигурност ще даде всичко от себе си в лицето на новия президент нашият глас и нашата позиция да се чува", увери Плевнелиев и уточни, че подготвя посещението си в Брюксел на 25 и 26 януари, което също е знаково, защото "голямото европейско семейство се събира заедно, за да взема важните решения".

Президентът и еврокомисарите са обсъдили програмата за развитие "България 2020", която трябва да съответства на европейските приоритети. Гостите подариха на новия държавен глава копие на снимка от архива на Еврокомисията от подписването на Договора за създаването на Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г. "Ще я държа близо до себе си, в работния кабинет, защото за мен това е важно. Европа има нужда от усилията на всички нас", каза Плевнелиев.

Пожеланието на Първанов: Силен, а не декоративен президент 

- Вярвам, че сме обединени от едно разбиране – това, че България е имала и трябва да има силен, активен, действен и работещ президент. И прави чест на моите предшественици д-р Желев и г-н Петър Стоянов, че при всички превратности на времето отстояваха такава позиция, че не допуснаха обезличаването на институцията. И аз със своите усилия надявам се да имам скромен успех в стремежа да не се допусне ограничаването на президентските правомощия и -  което е още по-важно – да се утвърждава нейният авторитет именно като силна, като ангажирана институция.

Иска ми се да вярвам и пожелавам на президента Плевнелиев, на неговия екип да продължи усилията, за да не се допусне превръщането на институцията в протоколна, в декоративна.

- И ако днес говорим за национално единство, то това означава преди всичко осъзнаване ролята на президента като фактор на толерантност в стремежа за поддържането на етническия мир, за консолидацията на различните религиозни и етнически общности в името на национално значимите цели... Националното единство предполага преди всичко баланс на властите, не партиен монопол върху тях, а баланс, взаимодействие между институциите, широк диалог и търсене на съгласие между управляващи и опозиция, конструктивни отношения между държавните структури и гражданското общество.

- Аз и моят екип през тези десет години дадохме всичко от себе си, за да се реализират стратегическите цели на външната ни политика за членство в Европейския съюз и НАТО. Нещо повече - ние постигнахме най-добрите отношения със Съединените американски щати в над вековната им история. Ние възстановихме отношенията с Русия на равноправна взаимоизгодна основа. Не би било пресилено, ако днес кажем, че в своя XXI век България, българската дипломация е еднакво приета в Брюксел, Вашингтон, Москва, Пекин, Токио, в много други европейски, арабски, азиатски, латиноамерикански столици. Ние не само постигнахме най-добрите отношения със своите съседи от Освобождението насам, но и в редица пунктове България стана своеобразен лидер във формирането и отстояването на политики – културната политика, енергетиката и т.н.

- Една дискусионна тема за дейността на президента е тази за социалната му ангажираност. Ще кажа само това, че не мога да си представя социалният критерий да не е водещ тогава, когато се оценяват важни, ключови за развитието на страната ни закони. Искрено се надявам, че както беше досега, така и бъдещите президенти ще бъдат необходимият фактор в социалния диалог, ще бъдат онзи така необходим социален партньор и посредник, тогава когато има напрежение или, не дай Боже, социални конфликти.

- Аз имах шанса да бъда държавен глава в един успешен, в градивен за България период. Зная, че мнозина от вас таят своето разочарование или огорчение, но искрено вярвам, че и всеки един от вас, и историята най-вече, ще оцени българския успех от първото десетилетие на XXI век... Имах много амбиции. Бих казал, че постигнатото е повече, отколкото е заложеното в преките конституционни правомощия, може дори повече от стореното преди мен. Но много по-малко, отколкото бяха собствените ми амбиции и най-сетне много по-малко, отколкото хората очакват от президентската институция. И затова твърдя, че резервите, възможностите пред новия президент са много. Ще бъда първият, който ще адмирира, ако президентът Плевнелиев постигне повече, ако достигне по-далече, по-напред към по-доброто бъдеще на България.

На добър час, господин президент! За мен беше чест! Да живее България!

От последното слово на Георги Първанов като държавен глава на България

На "Позитано" 20 на 4 февруари

През идната седмица Георги Първанов ще възстанови членството си в БСП. Първата му среща с лидера на БСП Сергей Станишев може да се състои на 4 февруари на "Позитано" 20, съобщи "Дневник". За тогава е планирана дискусия по повод 15-годишнината, откакто като председател на БСП Първанов върна мандата за съставяне на второ правителство на социалистите след падането на правителството на Жан Виденов. Засега не е ясно дали Станишев ще участва в нея.

За организатор на дискусията се сочи Младежкото обединение в БСП. Миналия февруари организацията заедно с института "Николай Добрев" събраха Първанов и Станишев по същия повод в централата на БСП. Председателят на обединението Явор Гечев каза пред "Дневник", че не знае за такава сбирка, подготвяна от младежите. Според други млади социалисти, гравитиращи към т.нар. президентско лоби, организатор е самият Първанов и той ще покани Станишев.

В последните две седмици двамата влязоха в открит сблъсък. Първанов заговори за трети човек, който да оглави БСП - "млад, но доказал се в люти парламентарни битки, показал, че може да генерира идеи, отворен към другите, към партии, синдикати, граждански структури". Социалисти разпознаха зад описанието му шефа на парламентарната комисия по труда и социалната политика Драгомир Стойнев. Станишев отхвърли офертата "в последния момент преди парламентарните избори да слагаш когото и да било, дори с много добри качества, с идеята, ако не стане по единия начин, да стане по другия", защото "на един нов лидер му трябва време за утвърждаване".

"Отличните макроикономически показатели на България дават на страната аргументирано морално право, а също и отговорност да играе по-активна роля в Европейския съюз. Това постижение на България трябва да бъде по-добре познато в ЕС", заяви еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хан, който се срещна в неделя в София с новия президент Росен Плевнелиев веднага след встъпването му в длъжност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    aron25 avatar :-?
    aron25

    "Отличните макроикономически показатели на България"..
    Рова ми прозвуча наистина като виц!

    "Бизнесът е силно песимистичен за икономическото състояние на България през настоящата година. Това показват резултатите от проучване на Българска стопанска камара (БСК), реализирано в края на миналата година. Според изследването 71% от мениджърите очакват кризата да се задълбочи през 2012. Това в голяма степен предопределя и бизнес намеренията на фирмите"

    "Около 22% от работодателите възнамеряват да намалят заплатите на служителите си, докато само 9% от тях проявяват готовност за увеличение на трудовите възнаграждения".

    " Въпреки трудностите голяма част от мениджърите нямат намерение да прибягват до средства от еврофондовете като спасително решение. Сред причините за това са липса на ресурс за авансово финансиране на проекти, тежките процедури по кандидатстване и отчитане, съмнения относно обективността на оценяване на проектите, липса на достатъчно информация за възможностите за кандидатстване, липса на човешки ресурс за разработка и управление на проекти".

    "В страната "някога, толкова някога".. се вливаха милиарди чуждестранни инвестиции, които в един момент просто изчезнаха. Сега тези инвестиции така или иначе ги няма, а въпросите се въртят около задлъжнялостта на фирмите, състоянието на банките, поръчките в страната и отвън и доходите на българите”. В крайна сметка икономистите се обединиха около мнението, че каквито и прогнози да се правят едно е сигурно – безоблачен сценарий е МАЛКО вероятен.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.