Към бъдещето и назад
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Към бъдещето и назад

Към бъдещето и назад

Как едно столично училище направи първото си онлайн контролно и колко много още липсва в българското образование

Люба Йорданова
15142 прочитания

© shutterstock


Точно в осем сутринта миналия понеделник всички ученици от 12 а клас на столичната Немска езикова гимназия бяха онлайн. Но не във Facebook или във vbox7. А за да направят класната си работа по български език и литература и да се тестват за задължителната матура през май. При това от компютъра вкъщи.

Онлайн уроците по литература в Немската започват още от началото на тази учебна година. Инициатор е преподавателят Марта Джалева, а идеята й хрумва миналата година, когато на неин ученик му се налага да остане за по-дълго време вкъщи заради здравословни проблеми. Тогава тя разбира за проект на Центъра за образователни инициативи, които с финансовата подкрепа на фондация "Америка за България" разработват онлайн платформа за дистанционно обучение, базирана на moodle, представят я в училища в страната и обучават учители. Джалева предлага на дванайсетокласниците да проучат платформата и да решат дали искат да работят с нея. Отговорът е единодушно "да". Следва бързо обучение във всеки клас от Центъра за образователни инициативи. Няколко дни след 15 септември целият курс по литература за 12 клас вече е онлайн - с материали по всички теми, календар на задачите за годината и тестове за матурата. Учениците имат виртуална класна стая, форум, място за качване на файлове, уикисекция. Домашните имат начален и краен срок, в който са активни. Всеки грешен отговор в тестовете те отпраща към правило, което очевидно има нужда да си припомниш, а в изпитите ти намалява резултата. Преподавателят вижда кой ученик какъв материал е чел и колко време се е готвил. Може да направи статистика на най-често срещаните грешки и да определи кои теми имат нужда от повече дискусия в клас.  

Ефектът от онлайн платформата върху учебния процес е огромен. "Учениците са много по-спокойни - знаят, че всичко е там, онлайн, могат и да задават анонимно въпроси по материала", разказва Марта Джалева. Това според нея е и начин за справяне с агресията в училище. Когато едно дете например е под стрес, че изпуска част от диктуван урок или пък няма смелост да зададе въпрос пред всички останали, това го фрустрира. Качването на материалите онлайн и познатият му форум по някакъв начин свалят напрежението.

"Платформата може да бъде полезна по всички предмети, защото с нея дори и да отсъстваш, не пропускаш материал. Тази форма ми харесва, защото е модерна и е "в час" с нашите интереси и занимания в интернет", споделя Теодор Стоянов от 12 а клас. Негови съученици добавят в анкета за предимствата и недостатъците на платформата, че с нея могат да си видят резултата и грешките веднага след даден тест (вместо учителят да мъкне килограми хартия към къщи), няма опасност да запишеш нещо грешно в клас и ти помага да се подготвиш за университета. "Разсейваме се от Facebook", "токът спира" и други технически проблеми пък са сред минусите според дванайсетокласниците.

Противно на първоначалните възражения, че вкъщи учениците могат много по-лесно да преписват на класното, статистиката сочи друго - отговорите не се повтарят, няма и съмнения за плагиатстване от учебници и помагала. Броят отваряни в платформата материали дори показва, че дванайсетокласниците са чели много повече от друг път. "Ако бяха в училище, щяха да преписват като луди", допълва Джалева. Според нея оценяването по новия метод е по-обективно, освен това ученикът може да види прогреса си и как стои спрямо останалите. Преподавателят забелязва и предимство за себе си - "издигаш се в очите на учениците", най-малкото защото с помощта на новите технологии вече си една идея по-близо до техния свят. Родителите също подкрепят инициативата - някои от тях дори си взимат отпуск в деня на онлайн класното и осигуряват на детето си допълнителен компютър в случай на проблеми с техниката. Всъщност те също имат достъп до платформата и могат да следят прогреса на детето.

Според Цветан Цветански, председател на УС на Центъра за образователни инициативи, този нов вид обучение помага и за индивидуалната работа с всеки ученик. Софтуерът може да покаже постиженията и интересите на отделните деца и по този начин учителят да се ориентира как да работи с тях. "На едно дете можеш да дадеш да прочете Яворов, на друго - Вапцаров", дава пример Цветански. Този начин според него е добър и за самочувствието на учителя, който се чувства ангажиран с управлението и контрола над една среда. "А за да може учителят да си възстанови авторитета, първо трябва да възстанови самоуважението си", коментира той.

Успехът на обучението по литература в Немската се дължи и на още един фактор - учениците там имат активна роля в целия процес. Освен че сами одобряват новата онлайн платформа, Марта Джалева се консултира с тях при разпределянето на материала през годината и при определянето на датите за изпитните работи. Това създава у учениците чувство за значимост, за участие в образователния процес и отговорност към това, което се случва.

Обратно към реалността

Седмица след онлайн класното обаче дванайсетокласниците бързо се връщат от света на едно различно, но близко до тях, образование към познатата скована и закостеняла система. На гости в часа им по литература влиза експерт от Регионалния инспекторат по образованието (РИО) с мисията да направи проверка на начина на преподаване. Тя минава гладко, но оставя у преподавателя и учениците горчивия вкус, че някой ги контролира и сякаш нарочно търси грешки. Така се чувстват много от българските учители - притиснати от административни рамки, без стимул да търсят алтернативи в обучението, но зорко наблюдавани дали се подчиняват на системата.

"Проверката в Немската гимназия е заложена в годишния план на инспектората и не е по нещо негативно", разясни началникът на РИО Ваня Кастрева. Тя обясни, че експертите посещават училища с изключително добри резултати на матурите, за да анализират техните методи и да популяризират добрите практики сред други училища. Ако това наистина е така, инициативата е похвална. Въпросът е целта да бъде повишаването на качеството във всички училища, а не поддържане на средното ниво.

"Уравниловката продължава да действа, държавата се опитва  да упражнява тотален контрол върху всичко, но всъщност няма капацитет", коментира източник на "Капитал" от регионалния инспекторат, пожелал анонимност. Според него скритата цел на проверките в училищата с добри резултати е да се види "дали няма някакво мошеничество" и защо изведнъж тези училища са станали лидери. Проверяват се училищата, класирани на първите места според оценките от матурите, като миналата година наред е бил Американският колеж. "Проверките нямат нищо общо с това, което ни липсва като модели на образованието", добавя същият източник.

Въпреки това той вижда някакво раздвижване в българското образование. "Промяната е започнала, хората вече са готови, смята той, но добавя: Проблемът е, че върви спорадично отдолу и на ръба на закона, защото системата не припознава новите практики."

Платформи като moodle не са законово регламентирани и учителите нямат стимул да ги използват. "Чисто административно нямам право да пиша оценки през платформа", споделя Марта Джалева. Малкото нововъведения като електронният дневник пък създават единствено допълнителна работа, защото освен в него преподавателите са длъжни да попълват и хартиените бележници и дневници. Проблем за някои учители е също, че се чувстват технически по-неподготвени от учениците си и това им създава стрес. Освен това, за да търсиш нови начини на обучение, има нужда и от ентусиазъм, много усилия вкъщи, четене на допълнителна литература. В Немската гимназия например освен по литература, курсове за 12 клас в moodle има и по още четири предмета. Учителите са обучени да ги използват, но реално желание проявява единствено още един преподавател. Според наблюденията на Цветан Цветански, чийто център прави обучения за учители, около 20-30% от тях имат желание да се занимават с нови образователни практики.

Стъпките са ясни

А промяната е наложителна, спешна и много закъсняла. През последните години качеството на образованието в България видимо пада и тенденцията изглежда устойчива. На последното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие над 40% от българските деветокласници излязоха функционално неграмотни. Трийсет процента от младежите въобще не завършват средно образование. В следващите 10 години 40% от българските учители ще излязат в пенсия. Професията в същото време не привлича млади кадри. Децата, които сега учат по същите методи, по които са обучавани и техните родители (и  родителите на техните родители), след няколко години ще са на пазара на труда без нужните квалификации. А от тях ще зависи развитието на българската икономика.

Парадоксът е, че в обществото като че ли има консенсус накъде трябва да върви образованието, а именно какъв да е продуктът му - ученици, които да умеят да мислят и да развият ключови умения, да се вземат мерки против отпадането на деца от училище. Това са и няколко от основните идеи, около които се обединиха участниците в организираната тази седмица от "Капитал" дискусия за проблемите в образованието (повече в карето). Пътят към по-добро обучение обаче изисква непопулярни стъпки и бързо действие. Иначе с всяко онлайн контролно - проверка.

Какво трябва да се случи в образованието

Тази седмица "Капитал" организира дискусия за най-важните проблеми на образованието в България и техните възможни решения. Участваха учители, университетски преподаватели, икономисти, представители на бизнеса, неправителствени организации и образователното министерство. Ето най-важните предложения, които бяха обсъдени на форума:

- учениците трябва да се учат на ключови компетенции за живота - като как да мислят и анализират, да прилагат принципи и модели от науката за решаване на реални житейски казуси, да формират социални и организационни умения, да придобият мотивация и нагласа да учат и да се развиват през целия живот

- резултатите от работата на образователната система трябва да се оценяват прозрачно и достоверно

- изисквания за учителите трябва да бъдат високи

- учителите и училищните ръководства трябва да имат повече свобода във взимането на решения за образователния процес и да носят по-голяма отговорност

- трябва да се вземат мерки срещу ранното отпадане от училище, особено сред ромските деца, като например училището да засяга културата и нравите не само на етническите българи, но и на тези от малцинствата

Видео и обобщение от дискусията на "Капитал" за образованието очаквайте следващата седмица на capital.bg. "Капитал" ще продължи разговора за образованието с голяма конференция през март.

Точно в осем сутринта миналия понеделник всички ученици от 12 а клас на столичната Немска езикова гимназия бяха онлайн. Но не във Facebook или във vbox7. А за да направят класната си работа по български език и литература и да се тестват за задължителната матура през май. При това от компютъра вкъщи.

Онлайн уроците по литература в Немската започват още от началото на тази учебна година. Инициатор е преподавателят Марта Джалева, а идеята й хрумва миналата година, когато на неин ученик му се налага да остане за по-дълго време вкъщи заради здравословни проблеми. Тогава тя разбира за проект на Центъра за образователни инициативи, които с финансовата подкрепа на фондация "Америка за България" разработват онлайн платформа за дистанционно обучение, базирана на moodle, представят я в училища в страната и обучават учители. Джалева предлага на дванайсетокласниците да проучат платформата и да решат дали искат да работят с нея. Отговорът е единодушно "да". Следва бързо обучение във всеки клас от Центъра за образователни инициативи. Няколко дни след 15 септември целият курс по литература за 12 клас вече е онлайн - с материали по всички теми, календар на задачите за годината и тестове за матурата. Учениците имат виртуална класна стая, форум, място за качване на файлове, уикисекция. Домашните имат начален и краен срок, в който са активни. Всеки грешен отговор в тестовете те отпраща към правило, което очевидно има нужда да си припомниш, а в изпитите ти намалява резултата. Преподавателят вижда кой ученик какъв материал е чел и колко време се е готвил. Може да направи статистика на най-често срещаните грешки и да определи кои теми имат нужда от повече дискусия в клас.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.

    Закъсняла е точната дума. Moodle се използва масово от доста години вече, дори и на някои места в България: изобщо не е нещо революционно. Все браво, че някой се е сетил и в държавните училища да подтиква промяна. За класните по Интернет от дома съм скептичен, по-добре да се правят на място в кабинет с квестори и т.н. В противен случай рискът е прекалено голям. Ценното тук е, че някои от българските учители започват да разбират, че обратната връзка от учениците трябва да е на първо място. След това трябва да идват родителите на второ място и чак накрая разпорежданията на МОН, формата на матурата и т.н.

  • 2
    v.v.v avatar :-|
    SELECT * FROM DUAL;

    Тази жена трябва да получи медал! От все сърце едно "Евала!" за куража и иновативното мислене! :) Но понеже една птичка пролет не прави, дано повече находчиви учители се осмелят на същото. Давайте смело напред!

  • 3
    gallnare avatar :-?
    Мария

    Аз май не разбрах добре, и затова ще си попитам: Наистина ли moodle не се използва в България? Ама съвсем наистина ли? Питам, защото не схващам как така иновативното мислене е оставено без държавна подкрепа. И както правилно коментират по-горе, изобщо не става дума за нещо ново, а за масова практика в държавните училища в ЕС.

    Ако това е така, МОН или както там се нарича има ли идея в каква революционна ситуация се намира образованието навсякъде, и не на последно място заради технологичните промени? Как така повече от 20 години рием като добичета на едно място?

    Иначе, както четох днес, а и преди време в "Дневник", много е модно да се яхне метлата на "прогресивното образование", да се натикат всички учители в казана и на "горките деца" да се преподава по възможност малко, бавно и полека, като на умствено изостанали. И никакви мудъли и прочие глезотии:-(...

  • 4
    rordin avatar :-|
    victor troska

    До коментар [#1] от "J.J.":
    какъв е рискът ако ги правят вкъщи?
    ако не знаят отговорът на даден въпрос те просто ще си прочетат материала за него. ефектът е, че технически ще са преписали, а практически, ще са усвоили въпроснията материал. което май беше и целта на цялото занятие.

  • 5
    nixonanim avatar :-P
    Nixonanim

    Похвално е, че в едно училище са решили сами, без одобрение от някого да използват онлайн система за съдържанието.

    За съжаление moodle е остаряла и скучна платформа, всеки който познавам да работи с нея я псува. Има купища спецове в България, които за половин година биха могли да направят нещо много по-добро и вълнуващо. Техническия капацитет го ИМАМЕ!!!

    Много ми се иска да видя например инвестиция и развитие на българската система Envision, на Nimero (която се използва вече в 160 училища от над 7500 деца). Ще е далеч по-добре сами тук да си направим наше си нещо в което да инвестираме, отколкото да ползваме остарели и слаби системи просто защото xxx държави в света ги използват.

    И това за мен е напълно възможно да се случи без разрешението и одобрението на МОН, правителството или парламента. От тях вече две години чакаме нов закон за образованието.

  • 6
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    До коментар [#4] от "victor troska":

    Освен това за да препишеш от учебника трябва да си го чел вече и да знаеш къде да търсиш отговра :) за да препишеш от съученик трябва само да надигнеш врат

  • 7
    vivianne avatar :-|
    LI

    Да, това е начин да се ползва умно мрежата, не само за див чат и чалга.
    Но пък точно възпитаниците на Немската, са по-далечко от чалгата, всъщност, надявам се да са. Поздравления за учителката!
    Знам, че онлайн препитването се ползва в езикови центрове - АвоБел, Престиж, модерно е-обучение има във ВУЗФ - все частни организации.

  • 8
    zlatina3 avatar :-|
    HAGBARD

    Страхотна инициатива, поне в по- добрите училища би могла да се въведе с успех. Но при всички регулации, ограничения и санкции от страна на инспекторатите трудно може да стане масова. За съжаление образованието ни продължава да се управлява чиновнически и ограничено.

  • 9
    igr81 avatar :-|
    antropos

    До коментар [#3] от "mimi_pmi":Да, съвсем наистина! Дори когато учителите проведоха най-голямата и най-продължителна стачка в историята на България след Освобождението, тези техни искания/за модернизиране на образователния процес/ бяха дезавоализирани и на обществото се сведе информацията, че те искат само и единствено пари. Изкривяването продължава и до днес - София не е България, ха опитайте нещо подобно в което и да е градче. Пък и в днешно време, поне според мен, срамно звучат и дитирамбите от статията. В епохата на "Голямото село" това не е новива!

  • 10
    jj avatar :-|
    J.J.

    До коментар [#4] от "victor troska":

    Прав сте, не обясних добре. Рискът при тази система е много голям. Не е особено трудно да намериш анализи със спорно качество в Интернет, в помощна литература и т.н. Цялата система даже те подтиква да го направиш. Аз завърших преди няколко години, но в 7-ми клас реших да си направя един експеримент: предадох едно съчинение-разсъждение, което беше изцяло copy/paste от помощната литература, която учителката ми по "Български език и литература" непрекъснато ни задължаваше да си купим. Е, получих 4-ка без никакви коментари... След като обясних какво е станало беше доста забавнo. :) Та идеята ми беше, в момента държавното образование в България, а и немалка част от частното, се е превърнало в един нездравословен бизнес, целящ само изнудване на учениците и родителите по n-брой начини. Единственият начин това да се промени е по-активна роля на учителите, които да променят собствените си странни стандарти и по този начин да повлияят на цялата система, включително и на МОН. Дано най-накрая се разбере, че свободата на мисленето е основното нещо, което трябва да се насърчава. Поставяме децата в рамки още от най-ранна възраст, което повлиява отрицателно на цялостното им развитие. Трябва да се насърчават да се интересуват, да развиват интересите си, а не да бъдат поставяни в изкуствени рамки чрез програми и т.н. Ако това се промени няма да има такъв риск.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK