С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 яну 2012, 14:33, 3168 прочитания

Резултати, а не просто усвояване

Как изглежда кохезионната политика, гледана от десния долен ъгъл на Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тази седмица в София се представят предложенията за промени в регламентите, които задават рамката за управление на еврофондовете за следващия програмен период на ЕС - 2014 - 2020 г. Промените в правилата оттук нататък спират безцелното раздаване на пари и ще поставят общи цели за всички.
Това е важен дебат за България: след провала на страни като Гърция и Португалия кохезионната политика на ЕС е под въпрос и богатите страни донори имат все повече съмнения за нейната полза. Новите страни, сред които и България обаче, имат за цел да докажат, че използват ефективно тези пари и те са важни както за икономиките им, така и за бъдещето на самия ЕС. 
"Капитал" публикува мнението на министъра по управлението на еврофондовете Томислав Дончев за смисъла и бъдещето на кохезионната политика в ЕС и за позицията на България.


Едва ли има по-неподходящ фон от сегашния за дебата за бъдещето. Икономическата криза, дълговите кризи, заплахите за еврозоната, необходимостта от отделянето на значителни средства за гаранционни и спасителни пакети засилват натиска и предполагат ограничения в бюджетите на отделните държави, включително и за вноските им в бюджета на ЕС.


Немалко от служителите в институциите, отговорни за управлението на средствата от структурните и Кохезионния фонд, както в Европейската комисия, така и в държавите членки са от ново поколение. Те не помнят нито създаването на Европейската общност, нито дебатите и аргументите за създаването на европейската политика и политиката по сближаване. Вероятно почти всички, фокусирани върху текущите предизвикателства, забравяме дълбоките устои на тази политика. Съдя го по факта, че публичното говорене се върти основно около правилата и тяхното спазване, нередностите, кой дава и кой взема повече, темпа на усвояване.

Това са важни теми, но те не изчерпват смисъла и целите на кохезионната политика. Спазването на правилата гарантира, че парите се разходват за това, което трябва, но не трябва да отнема от енергията за преследването на целта. Всяка страна има право да сравнява парите, които получава и които дава, но ползите и задълженията към ЕС не могат да бъдат сведени до финансов баланс.

Кохезионната политика няма нищо общо с благотворителността. Обединена Европа e общ пазар, на който играят обаче изначално неравни партньори. Освен очевидни ползи този пазар може да насърчи тенденцията богатите да стават по-богати, а бедните - по-бедни. Затова е необходимо да се приложат особени усилия за премахването на структурното неравенство - разликите в качествата на публични институции, базовата инфраструктура и международните транспортни коридори. Кохезионната политика е единственият инструмент на ЕС, който в по-голяма степен да гарантира действия и резултати в посока по-координирана, свързана Европа, в която действията на националните правителства да се подчиняват на единни стандарти.



Допълнителен, но много солиден аргумент е, че самият процес на разходване на средствата от фондовете отваря нови пазарни възможности за компаниите от старите държави членки.
Прогнозни ефекти от 2007 - 2013 г.

2.2 млрд. евро ще бъдат планираните за усвояване средства за 2012 г. С това делът им ще бъде 16% от бюджета, или 5.6% от БВП. Вноската на страната в общия бюджет на ЕС ще бъде над 450 милиона евро (1.1% от БВП), толкова ще бъдат и разходите от бюджета за осигуряване на националното съфинансиране.

Благодарение на средствата от еврофондовете към края на настоящия период (2015 г.) брутният външен продукт на страната трябва да бъде с 9.4% повече, частните инвестиции да нараснат с 44.6%, частното потребление - с 6.3% в реално изражение спрямо 2007 г. Броят на безработните лица се очаква да бъде с 13.8% по-нисък през 2015 г., а средната годишна работна заплата се очаква да бъде с 44.6% по-висока в номинално изражение.

България - трудно начало, но системата вече работи

В България се водят спорове дали всъщност страната, отчитайки всички плащания и взети мерки, включително и затварянето на част от ядрените реактори на АЕЦ "Козлодуй", не е всъщност нетен донор на ЕС. Аз обяснявам на всички, че "нетната финансова позиция" на страната е положителна и търся най-добрия начин да обясня и на европейските ни партньори, и на българските граждани, че ЕС има нужда от България и България има нужда от ЕС.

Трудното начало на програмния период 2007 - 2013 г. за България не е свързано толкова с дефекти в правилата, а с трудността да се изгради система, която да работи по тях и да ги спазва. Това, че един експерт познава правилата, е добре, това, че 100 ги познават, е 100 пъти по- добре, но е съвсем недостатъчно, за да има инвестиционен процес и движение на парите. Трябва да има институции, които могат да ги прилагат. Впрочем не говоря само за държавните администрации, но и за бенефициентите. Просто казано - за да заработят правилата, трябва да се извърви път като този от чертежа до постройката.
 
Основните проблеми, които предопределиха този лош старт, бяха слабата техническа подготовка и несвършената контролна система в началото. Считам, че към момента тези "детски болести" са излекувани. Имаме работеща система, имаме и резултати от работата й. Приоритетен въпрос е системата да става по-добра (има още възможности за подобрение), а не да бъде тепърва изграждана. Но механиката не е достатъчна - тя е средство, не цел.

Предизвикателството и за нас, и за Европа е префокусирането от инвестициите към резултатите във всички сфери. Вече няма да е достатъчно да се изпълняват проекти без нарушения и грешки. Управлението на европейските средства няма да е "отделна реалност". За да се изпълнява успешно следващият програмен период, ще е необходимо да се правят реформи в редица сфери - като предпоставка и като резултат за ефективното  използване на средствата. Всъщност напредъкът с тези реформи ще е обвързан с обема финансиране, което ще може да се ползва.

Чрез системата на поощрения (финансиране от предвиждания резервен фонд - 5% от всички пари за държави, които изпълняват заложените в началото условия) и наказания (спиране на парите за държави, които надхвърлят 3% бюджетен дефицит), се създават силни инструменти както за по-синхронни и насочени в обща посока действия, така и за гарантиране на по-строга бюджетна дисциплина. От значение са и други инициативи в посока по-добра свързаност, например новият фонд Connecting Europe, даващ възможност на ЕК да се намесва точно върху тесните места в комуникационната мрежа на Европа (железници, енергийни връзки, телекоммуникации). Да не забравяме, че изградено до средата жп трасе не е истинска жп магистрала, но нека не пропускаме и високата добавена стойност върху всички сфери на широколентовия достъп до интернет.

Опитът ни научи, че ефектът е най-силен, когато една инвестиция има наднационално значение. По-добрата транспортна свързаност ще донесе ползи на българските региони, но ще даде нови възможности на международния трафик, което е добре за всички държави членки, добре за България, добре и за нейните съседи. Новите газови връзки със съседите ни ще ни дадат възможност за частична диверсификация на газовите доставки, но ще дадат същата възможност и на тях. Планираме задължителните 25% от общата финансова рамка, които трябва да се разходят от ЕСФ, да бъдат инвестирани не просто в социална политика, но и в образование и наука. Добрите български ученици, студенти, учени и млади специалисти ще потърсят възможности в други държави от ЕС, но вярваме, че ако успеем в плановете си, някои от тях ще се върнат, а и ще успеем да привлечем такива и от други страни.

България подкрепя иновативните предложения на Европейската комисия за програмния период 2014 - 2020. Считаме, че средствата от ЕС трябва да се използват не само като инструмент за намаляване на разликите между отделните региони, но и за по-координирани политики на европейско и национално ниво, както и като инструмент за гарантиране на по-добра финансова дисциплина. Колкото до ефекта от новите правила в България, ако се подготвим добре, те могат да означават достъп до повече средства, допълнителна енергия за реформи в ключови сфери.

Като част от усилията да използва всички налични средства България ще използва наддоговаряне, т.е. ще договори над 100% от предвидените средства. Това може да доведе до допълнително ангажиране на вътрешен бюджетен ресурс (наддоговорените средства не се покриват от ЕС), но пък ще гарантира изпълнението на заложените цели и приоритети. Допълнително наддоговарянето образува буфер, който да не позволи при икономии в изпълнението (например от процедурите за обществени поръчки) в края на програмния период да останат неусвоени средства.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София 1 Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София

И още: ЕС договори санкции срещу Турция заради сондажите край Кипър; Блокажът в Испания продължава и след поредните избори; Заповед за арест за боливийския президент Ево Моралес

11 ное 2019, 1923 прочитания

Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София 1 Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София

Манолова предостави в ОИК 14 класьора с доказателства за нарушения, като процедурата в съда може да продължи над месец

11 ное 2019, 1428 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Край тъчлинията на парламента

Година и половина преди следващите избори се появяват силуетите на нови политически играчи

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10