Край тъчлинията на парламента

Година и половина преди следващите избори се появяват силуетите на нови политически играчи

Въпросът дали Меглена Кунева ще стане лидер на партия вече не стои<br />
Въпросът дали Меглена Кунева ще стане лидер на партия вече не стои<br />
Въпросът дали Меглена Кунева ще стане лидер на партия вече не стои<br />    ©  Надежда Чипева
Въпросът дали Меглена Кунева ще стане лидер на партия вече не стои<br />    ©  Надежда Чипева

"За глупостите за предсрочни избори сами разбирате, че ние докато не построим магистралите, няма да се явим на избори, защото в момента, в който построим магистралите до година-година и половина, аз мисля, че няма българин, който да отиде да гласува за друга партия." Такава е печелившата стратегия за Бойко Борисов за бъдещ управленски мандат. На фона на опозицията - от ляво и от дясно, която сякаш остана без енергия напоследък, а и след политическата смърт на "Атака" с Волен Сидеров и РЗС с Яне Янев плановете на сегашния премиер за втори мандат може и да успеят. Едно от най-големите предимства на управляващите в момента е, че те нямат сериозна алтернатива. Това е добре за ГЕРБ, но за държавата е проблем, защото липсата на конкуренция сваля качеството на политиката.  Край тъч линията на Народното събрание обаче загряват нови играчи, за които мачът все още не е свирен.

След президентския вот през октомври 2011 г. се откроиха няколко интересни числа, тълкувани като възможност за успешна политическа кариера в бъдеще. Меглена Кунева събра близо 500 000 гласа без партия и без сериозна финансова подкрепа зад гърба си. Партията на тв СКАТ, както сами се рекламираха от Националния фронт за спасение на България, на собственика на телевизията Валери Симеонов получи нелош процент от гласовете за журналиста Стефан Солаков - 2.5% (малко над 85 000 гласа), като остави зад себе си номинациите на РЗС, СДС, ЕНП, ВМРО и др. Отделно част от по-амбициозните независими депутати, бивши членове на РЗС или "Атака", за които приближаващият се край на мандата на 41-ото Народно събрание е и финал на политическото им битие, също търсят начин да останат в голямата политика. Други се припознават като следващите партньори в управлението на ГЕРБ. Почти всички претенденти да изразяват обществени интереси гледат надясно или в националистическата ниша. Плахи опити се правят също и в полето на евроскептицизма и консерватизма. Повечето от тях едва ли някога ще излязат от полето на маргиналната политика, но при всички положения са показателни за нивото на българската политика - способността й да ражда идеи и излъчва хора, които да ги осъществяват.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове