Осребряването на Сребърния фонд
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Осребряването на Сребърния фонд

Осребряването на Сребърния фонд

Правителството ще заложи на вътрешния пазар, за да финансира плащанията по външния дълг, но има и резервен план

Вера Денизова
4668 прочитания

© Антония Тилева


Как правителството ще посрещне първото си голямо плащане по външния дълг през следващата година?

Доскоро тази тема въобще не беше в списъка със задачи, по които управляващите мислят. С напредване на времето обаче се стесни и кръгът от възможните решения. Изборът е ограничен между няколко непопулярни мерки - да се пласира дълг на международните пазари или да се разчита на отзивчивостта на местните частни пенсионни дружества и банки. Екипът на финансовия министър Симеон Дянков явно е решил да ползва и жокер: Сребърният фонд от около 1.8 млрд. лв. към момента, които по идея трябва да подпомогнат пенсионната система.

Държавата ще се опита да набере нужните й средства изцяло oт вътрешния пазар (макар че пред Reuters министърът не отхвърля и вариант да се пласират еврооблигации), като при нужда включи в употреба и част от парите на фонда. За целта се подготвят законови промени, които да позволят около 60% от средствата в него да бъдат инвестирани в български държавни облигации (вижте интервюто). Дали ще се възползва от тази възможност и в какви размери, ще зависи от интереса на институционалните инвеститори.

През тази година Министерството на финансите планираше да пласира на вътрешния пазар облигации за около 0.5 млрд. лв. нетно. Ако към тези пари се добавят и нужните за погасяването на емисията от 2013 г. 1.6 млрд. лв., сумата набъбва значително. Изливането на толкова много държавни ценни книжа (ДЦК) на вътрешния пазар и прехвърлянето на част от тях към Сребърния фонд може да се окажат най-евтината и политически изгодна алтернатива за финансовия министър. Тя обаче има и няколко негативни страни:

- правителството ще е в ролята на първичен продавач и купувач на дълг, което е конфликт на интереси (нормално министърът иска да пласира дълг при ниска доходност, а бъдещите пенсионери имат интерес от максимално висока)

- рискът от евентуални шокове се концентрира в страната

- намаляват валутните резерви на държавата, тъй като Сребърният фонд е част от депозита на правителството в БНБ.

Ако ти трябват пари

Сега Държавният фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система (формалното наименование на Сребърния фонд) има почти 1.8 млрд. лв., или под 2% от БВП. Ако към тях прибавим и очаквания през май транш от продажбата на "Булгартабак" – сметката ще набъбне до около 2 млрд. лв. Тези средства са крайно недостатъчни за запълване на хроничния дефицит в бюджета на НОИ. Още повече че те се управляват свръхконсервативно и реалната доходност, която реализират, е отрицателна (вижте таблицата). А новите постъпления са скромни - по замисъл и по закон те основно трябва да идват от приходите от приватизация, но правителството ловко заобикаля това при повечето големи сделки, като продавач формално не е държавата, а нейната "Държавна консолидационна компания".

Така че и след няколко години, когато се предполага, че ще се наложи да бъде използван фондът, парите в него едва ли ще са се увеличили много (освен ако не се промени инвестиционната му политика). Затова и по-активното управление на двата милиарда, което предлага финансовото министерство, принципно е шанс те да се умножат. Макар че операцията може да се оприличи на местене на парите на държавата от единия джоб в другия.

Сребърният фонд обаче е част от фискалния резерв на правителството, освен това и от валутните резерви на страната, които осигуряват покритие на борда.

"Ако Сребърният фонд инвестира в нови ДЦК, издадени, за да се изплатят еврооблигациите с падеж през 2013 г., средствата му ще трябва да бъдат извадени от валутните резерви на БНБ, тъй като последните не могат да се инвестират в местни ДЦК", обяснява Петър Чобанов, съосновател на Института за нов икономически напредък. Той допълва, че нивото на валутните резерви се следи от рейтинговите агенции. "Когато понижението на резервите е рязко, това крие определен репутационен риск за България. От друга страна обаче, покритието на борда не е застрашено", каза Чобанов.

Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии по-големият въпрос е по-скоро философски: доколко е смислено срещу парите от Сребърния фонд (чиято идея е да гарантира някакви бъдещи пенсии) да стои дълг на българската държава.

"Това означава, че реално няма да имаме Сребърен фонд, защото в него няма да има пари, а обещание на държавата да изплати някакви пари в бъдеще. И това по никакъв начин няма го различава от НОИ", допълва Георги Ангелов от "Отворено общество". Той твърди, че когато има толкова много пари накуп – винаги има риск да бъдат похарчени от политиците. Затова според него е трябвало да се разпределят по лични сметки на хората.

Идеята на правителството да пласира дълг чрез Сребърния фонд крие и няколко риска. Първият е, че по този начин голяма част от парите на фонда ще бъдат заключени в страната, което пък ги прави незащитени от евентуални вътрешни шокове.

"Очевидно държавата мисли, че нейният дълг е най-сигурен. От гледна точка на мениджмънта на фонда обаче трябва да има такава загриженост, защото се слагат много яйца в една кошница", обяснява Ганев.

"Отделно от това остава въпросът как ще се определи доходността на новоиздадените ДЦК, тъй като правителството може да се окаже едновременно първичен продавач и купувач на дълга", допълва Петър Чобанов.

Има ли глад за дълг

Идеята на финансовия министър да разчита само на вътрешния пазар, за да набере нужните му средства, също е спорна и има своите плюсове и минуси. Но явно този вариант е предпочетен и по политически съображения – пласирането на външен дълг е натоварено с негативното обществено отношение към сделките по замяната на брейди облигациите на бившия финансов министър Милен Велчев. А и излизането на външния пазар най-вероятно ще оскъпи цената на емисията в сравнение с тази, която може да се постигне на вътрешния пазар. "Отделно от това има и други разходи - такси по извършването на сделката, както и еднократна такса за международните рейтингови агенции. Те ще струват между 20 и 30 млн. лв. допълнително. Ако наберем нужната сума от вътрешния пазар, всички тези допълнителни разходи ще бъдат спестени, защото няма да са ни нужни посредници", твърди Дянков.

Въпросът обаче е дали с пласирането на толкова голямо количество дълг държавата няма да изтегли твърде много ликвидност от местните банки, които иначе могат да го ползват, за да отпускат кредити. Анализаторите са разединени в мненията си.

"Дотук по всичко личи, че вече е късно за емисия навън. В същото време обаче повечето анализатори са скептични, че местните инвеститори ще могат да изкупят книжа за 2 млрд. лв., колкото горе-долу са нужни за рефинансирането на емисията от 2013 г.", коментира Иво Захариев, директор "Инвестиции" в ПОД "ДСК Родина". Според него повечето експерти са на мнение, че в системата са по-скоро налични половината от средствата, но и това е сериозна ликвидност, която ще бъде изтеглена.

Георги Ганев е на противоположно мнение. Той твърди, че най-вероятно тези книжа ще се изкупят, защото има търсене на ДЦК в България. "И понеже в момента кредитирането е доста консервативно, едва ли пласирането на по-голям вътрешен дълг ще е за сметка на частния сектор. По-скоро се дава възможност на хора, които така или иначе са решили да държат някакви буфери, да го направят в едни относително привлекателни за тях инструменти", допълва Ганев.

Добрата новина е, че след дълго мълчание по темата година преди падежа на външните облигации вече има идея и първоначален план. Следващата задача на правителството ще е при реализацията му да разчита повече на реалния пазар за държавни облигации и по-малко на резервния вариант със Сребърния фонд.

По темата работи и Татяна Пунчева–Василева

Автор: Капитал

Как правителството ще посрещне първото си голямо плащане по външния дълг през следващата година?

Доскоро тази тема въобще не беше в списъка със задачи, по които управляващите мислят. С напредване на времето обаче се стесни и кръгът от възможните решения. Изборът е ограничен между няколко непопулярни мерки - да се пласира дълг на международните пазари или да се разчита на отзивчивостта на местните частни пенсионни дружества и банки. Екипът на финансовия министър Симеон Дянков явно е решил да ползва и жокер: Сребърният фонд от около 1.8 млрд. лв. към момента, които по идея трябва да подпомогнат пенсионната система.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-|
    kardinalat

    Всичко е въпрос на сметки. Увеличение на вътрешният дълг, към днешна дата е за предпочитане пред емитиране на външен при сегашните неясноти.

  • 2
    buran avatar :-|
    buran

    Сребърният фонд е част от фискалния резерв, т.е. актив на Министерство на финансите (най-грубо казано). Ако плати евровата облигация с директно с пари от фонда, т.е. фискалния резерв, то резерва ще спадне под границата записана в Закона за бюджета за 2012- 4.5 млрд. лева. Да си припомним, че именно това беше записано в проекта, внесен от Министерски съвет - граница от 3 млрд. лева, но впоследствие текста беше променен под натиск на опозиция и мнението на експерти. Сега, разрешавайки на Сребърния фонд да купува вътрешни ДЦК, Дянков се опитва да прилага счетоводни хватки. Новоемитираните ДЦК ще са едновременно в актива и в пасива на Министерството на финансите, като по този начин изкуствено се завишава размера на фискалния резерв за да не падне под 4.5 млрд.

  • 3
    alexandertodorov avatar :-|
    Alexander Todorov

    Финансовите пирамиди на Пинера – успех за организаторите на пенсионната система от Чили, измама за цялата планета
    http://alexanderbtodorov.wordpress.com/2011/09/22/chilean-failure/

    911 – Принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ пак нанесоха доходност
    http://alexanderbtodorov.wordpress.com/2011/11/22/911-mega-fack-private-funds/

  • 4
    kons avatar :-|
    Viscount Ganyo

    Не съм много съгасен с мнението, че замяната на външен дълг с вътрешен е добра идея. В момент в който банките разчитат единствено на вътрешен ресурс за дейността си, допълнително да се изтеглят техните средства си е чиста прокризисна мярка откъдето и да го погледнеш. И това ще бъде грешка с по-дълготраен ефект, отколкото спирането да разплащанията към бизнеса в началото на мандата на това правителство, което удължи рецесията, но шансът беше на страната на Дянков, че се съживи външното търсене. Иначе щеше да бъде изгонен с камъни от България заради недалновидната си политика. Още повече, че Дянков не бива да очаква, че след като им извива две години ръцете, вътрешните играчи няма да си му го върнат. Една голяма емисия вътре, когато той е изправен до стената заради падежа на външната емисия, ще бъде добра възможност за реванш. Така че изобщо да не разчита много, че вътрешната емисия ще бъде много по-евтина.

  • 5
    kons avatar :-|
    Viscount Ganyo

    А по въпроса за използването на Сребърния фонд, за да се плаща външен дълг, моето мнение е, че си е чиста глупост. От най-чистите. При положение, че задлъжнялостта на страната е сред най-ниските, и без никакъв, наблягам НИКАКЪВ, проблем може да се замени с нов външен дълг, да се лишаваш от този буфер в тези несигурни времена и изкуствено да си повишаваш вътрешния риск чрез неясни счетоводни гимнастики и то, за да се спестят някакви си "20 и 30 млн. лв. допълнително" (по Дянков), извенете ме, но си е чиста аматьорщина.

  • 6
    forumer avatar :-|
    forumer

    Това, което разбрах е, че ще останем без Сребърен фонд и с по-малко валутни резерви

  • 7
    anonimen avatar :-|
    anonimen

    Дянков по-добре да измисли как наистина да инвестира в нещо поне част от Сребърния фонд, а не да мисли разни финансови хакерии и да премества пари от единия джоб в другия. Идеята му е тъпа, макар и да върши работа. Трябва да действа по-смело. Ако е такъв оптимист за икономиката на България, тогава не виждам защо да не издаде облигации на външния пазар за поне част от дълга.

    Май е обсебен от идеята да намали външния ни дълг за да се фука след това през Reuters, WSJ, FT и другите.

  • 8
    dantheman avatar :-|
    Danko Tonev

    Министерството на финансите притиска банките и пенсионните фондове да купуват с по–ниска доходност. Дянков се надява, юе и този път номерът му ще мине. А иначе съм съгласен,

  • 9
    dantheman avatar :-|
    Danko Tonev

    че ако се емитира навън, аргументът на управляващите колко сме стабилни финансово и колко е нисък дефицитът ни олеква. Да се емитира навън изисква време, за да се подготви една такава емисия, а и доходността, която ще искат външните инвестори, ще бъде по–висока от тази на вътрешния пазар.

  • 10
    venzie avatar :-|
    venzie

    Мдаа, това със сребърния фонд е по Американски модел: финансиране на дълга и ниски капитал гейнс такси за олигархията със пенсионните вноски на средната класа. Следваща стъпка: рев че няма пари за пенсии и че средната класа ще трябва да си саможерта старините за общото добро. Защото което е добро за олигарсите е добро за всички, тоест ниските такси ще си останат такива защото олигархията създавала работни места... в Китай. Това е механизма за преразпределие на богатсвото в САЩ, от средната класа направо в офшорните сметки на олигархията. И сега Дянков ударно ще въвежда същата схема в БГ. Защото е общоизвестен факт че пенсиите са прекалено високи а пък плоските такси са извора на благоденствието в БГ. Не е оригинална Дянкова идея тази схема но трябва да му се даде кредит за ревностно придържане към неолибералната религия. Да вие е честит.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK