Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Shutterstock

Следващият може да си ти

Новите идеи за конфискация на незаконното имущество ще създадат повече проблеми, отколкото резултати

Йово Николов
25373 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Всеки, който не е бил патологично честен към държавата, трябва да се страхува от този закон.

Мирослав е на 19 години. Полицията го арестува с една цигара марихуана. Осъден е по бързата процедура на шест месеца условно. Пито-платено. Един ден Мирослав разбрал, че апартаментът му е с възбрана. Срещу него тече производство от комисията "Кушлев", която иска от съда да конфискува жилището му. Причината е, че Мирослав не може да докаже източник на парите, с които го е купил от... баща си. Става дума за фиктивна продажба - Мирослав е син от втория брак на баща си и двамата са извършили "сделката", за да няма претенции от страна на дъщерята от първия брак. Сега обаче това се превръща в проблем...

Срещу Тодор Бонев от Русе през 2004 г. е повдигнато обвинение. През същата година комисията запорира цялото имущество на неговото семейство, придобито далеч преди 2004 г. Формалният подход е спазен - има досъдебно производство, следователно цялото семейство е "престъпно" и всичко трябва да бъде запорирано. 

Г-н Х е обвинен за незаконно притежание на пет патрона с колекционерска стойност. След това сключва споразумение с прокуратурата и съдът му налага глоба от 5 (пет) лева. През 2009 г. обаче срещу него започва разследване за незаконно иманярство. На базата на предишното обвинение комисията "Кушлев" иска и получава запор на имущество на стойност три милиона лева. 

Въпросната комисия, предвождана от бившия шеф на Българския ловно-рибарски съюз и съдия по кинология Стоян Кушлев, предизвикваше основно насмешка с напъните си да конфискува незаконно придобитото имуществото на криминалния свят. Въпреки това с дадените й правомощия и тя успя да предизвика много проблеми като изброените по-горе.

От две години обаче правителството подготвя нов закон, който ще разшири правомощията на въпросния административен орган за установяване и отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин. Мотивите са, че криминалният контингент не се чувства особено застрашен, а "национализираните" активи са пренебрежимо малки. 

Примерите, с които започнахме, обаче показват, че дори и при сега действащия и определян от всички като слаб Закон за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин, може да се стигне до извращения при неговото прилагане. "Притеснението, че този закон може да се използва извън целите, за които е предвиден, поради слабостта на съдебната система, е основателно", казва секретарят на Венецианската комисия Томас Маркерт (вижте допълнителния текст). "Но попадаме в затворен кръг - тъй като съдебната система е лоша, тогава не трябва да правим нищо. Няма как." 

Под мотото "Няма как" миналата седмица група депутати от ГЕРБ внесоха нов законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество. Всъщност той е римейк на отхвърления проект на министър Маргарита Попова през юни миналата година.

Новото в него е, че досега, за да се отнеме имуществото, трябваше да има влязла в сила присъда. Проблемът беше, че това става само при по-дребни престъпления, а големите криминални фигури оставаха необезпокоявани. Сега мнозинството отново се опитва да прокара възможността за 

т.нар. гражданска конфискация

Какво означава това - досега, за да се премине към конфискация, беше необходимо да има осъдителна присъда. Ако промените бъдат приети, самият факт на повдигане на обвинение от прокуратура е основание да се започне дело за конфискация. Доказателствената тежест е обърната - не държавата (в лицето на комисията) трябва да доказва, че имуществото е придобито от престъпна дейност, а обвиняемият трябва да се аргументира, че го е придобил със законни доходи. Законът не се интересува какво се случва с наказателното производство - дали прокуратурата е снела обвинението и е прекратила делото, или например съдът е произнесъл оправдателна присъда. 

Списъкът с престъпления, които са включени в новия проект за Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ), е толкова дълъг, че трябваше да ги изведем в друг текст (вижте карето). Ако прокуратурата на Република България ви заподозре в поне едно от тези закононарушения и повдигне обвинения срещу вас, ако имате нещо, с което надвишава 250 хил. лв. имуществото, чийто произход не можете да докажете, автоматично попадате под ударите на закона. 

Каква е идеята? 

Идеята е да се промени сега действащият Закон за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин, за да може по-лесно държавата да отнема от имуществото на хората от подземния свят. Първоначалният законодателен тласък беше даден още през 2005 г., когато министър на вътрешните работи в кабинета "Сакскобургготски" беше Георги Петканов. Рожба на закона "Петканов" стана комисията "Кушлев". И тогава, и сега основната идея беше да се покаже на обществото, че "престъпността не е доходно занимание", и да бъде демонстрирано, че "богатите също плачат", т.е. незаконно забогателите ще станат обект на справедлива конфискация.

През 2002 г., когато подобен законопроект първоначално беше предложен, аргументът на Георги Петканов беше, че "наказателната процедура е малко по-тромава, отколкото процедурата, която се предлага по този закон, и второ - Наказателният кодекс не може да обхване всички случаи на престъпна дейност, където има облагодетелстване, и имуществото да бъде конфискувано." 

"Има цяла поредица от престъпления, за които наказват лицето, но законът не предвижда отнемане на придобитото в резултат на престъпната дейност и дори придобитото не се установява", каза тогава той в интервю за в. "Капитал". Всъщност думите на Петканов бяха скрито признание, че прокуратурата и МВР не водят ефективна борба с престъпността. Десет години по-късно усиленото лобиране за нов закон за отнемане на имуществото отново е в ход. А причината отново е същата.

"Създаването на нов или промяната на стар закон изисква обосновка", коментира проблема адвокат Йонко Грозев. Според него обаче вместо анализ на работата на закона и на ефективността на комисията, които да очертаят проблемите, мотивите са общи съждения за очакванията на българското общество, което иска справедливост. "Това смесване на анализ, законодателно говорене и действия е налице още от първия законопроект на Министерството на правосъдието. Ако целта е да се намерят ефективни инструменти за борба с организираната престъпност и корупцията, това е един много тесен технически проблем", допълва Грозев.

Преследване до дупка

Анастас Анастасов, зам.-председател на парламента и председател на Комисията по вътрешен ред и сигурност, която е водеща по проектозакона, и един от вносителите, твърди, че една от причините за обсъждането на новия нормативен акт е, че "невинаги способите и инструментариумът на Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс дават възможност едно лице да бъде уличено в извършването на престъпление и да получи полагащото му се наказание. Докато тук имаме обективирано имущество и всеки трябва да докаже, че това, което получава като доходи, съответства като имущество." На практика това е същото оправдание и задочно признание, че не можем да осъдим мафиоти и престъпници, каквото беше направено преди 10 години от тогавашния ръководител на МВР Георги Петканов.

Според проекта, който се обсъжда сега в парламента, производството за отнемане на имуществото започва веднага след като прокуратурата повдигне обвинение. Всъщност това е единствената допирна точка между ЗОНПИ и НК. След това, дори и да бъдеш оправдан, процедурата по отнемането на имуществото продължава. "Отпадна терминът престъпна дейност. Заменихме го с имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник. Като термин престъпната дейност все пак обхваща необходимостта от наличието на престъпление", обяснява Анастасов.

Адвокат Йонко Грозев обаче вижда тук проблем: "На първо място е разкъсаната връзка между престъплението, за което има обвинение, което генерира приход, и процедурата по конфискация. Практиката на Европейския съд е много ясна - ти трябва като държава да докажеш, че това имущество е придобито от престъпна дейност. В българския законопроект това нещо е извадено отпред и е достатъчно да ти бъде повдигнато обвинение. След това процедурата по конфискация минава към съвсем друг анализ – колко са ти официалните доходи и колко са ти разходите през въпросния период, и когато има разминаване, се презюмира, че те са от престъпна дейност и с незаконен произход. Това решение има сериозен потенциал да влезе в конфликт с международните практики и стандартите на Европейския съд за правата на човека", казва адвокат Грозев.

Въпреки това в публикация на вестник "Труд" Тодор Коларов, председател на Комисията за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин, парадоксално твърди, че "срещу тези хора (към които е започната процедура по отнемане на имуществото) прокуратурата е събрала достатъчно доказателства, уличаващи ги в тежки престъпления".

Услужливата прокуратура

Според адвокат Михаил Екимджиев, също специалист по правата на човека, предлаганият текст може да предизвика друг сериозен проблем, ако бъде приет. "И при този законопроект си остава рискът "услужливата" прокуратура да използва запорирането на имуществото за политически натиск", казва той. И наистина българското обвинение може да се "похвали" с притеснително много случаи, в които е действало в защита на конкретни политически или корпоративни интереси.

Депутатът от "Коалиция за България" и бивш вътрешен министър Михаил Миков смята, че "и новият проект представлява закон, който може да бъде използван за репресивни цели". Според народния представител в него отново не се държи сметка за съществуващите и сега правни възможности за конфискация на половината или цялото имущество, когато има осъдителна присъда. "Нека да видим в колко от случаите на осъдени лица за такъв тип престъпления е поискано наказанието конфискация на половината или цялото имущество", иска депутатът.

За адвокат Грозев съществува и друга опасност. "Всъщност проектът на ЗОНПИ постановява, че законно имущество е това, което е декларирано пред данъчните, всичко останало е незаконно. При положение че имаме един доста сериозен процент от сива икономика, очевидно за много хора това ще им създаде проблем. Как и към кого ще бъдат насочвани тези разследвания е въпрос, на който ние нямаме отговор. Потенциалът за несправедливост е сериозен", смята той.

"Конфискацията се осъществява само и единствено с решение на гражданския съд, няма акт на комисията, въз основа на който да бъде отнето имуществото на граждани", контрира обаче Анастас Анастасов от ГЕРБ. Поддръжници на закона дават и конкретни примери: "Немски предприемач беше дошъл да свидетелства за група българи, че докато са работили при него, им е плащал заплати на сиво, и те избегнаха конфискация на парите си." 

Адвокат Грозев оспорва и широкия кръг от престъпления, заради които могат да запорират имуществото на даден гражданин.  В повечето страни, където има такива закони - Ирландия, Италия, Испания, този списък е значително по-конкретен и къс.

Преди 10 години

Следващият коментиран казус в проекта за ЗОНПИ е, че комисията ще търси имущество, придобито по незаконен начин, до 10 години назад. Един от аргументите срещу е, че според данъчно-процесуалния кодекс гражданинът е длъжен да пази документи до 5 години.

"В законопроекта изрично е записано, че, когато документите не са налични или са унищожени не по вина на лицето, не може да се вменява в негово задължение.  Ако примерно има налични сделки, но документите ги няма, защото лицето не е задължено да ги пази, това няма как да се използва срещу лицето като довод", обяснява Анастас Анастасов. С него е солидарен и адвокат Михаил Екимджиев: "Необходимостта от доказване на имуществото за период от 10 година има здрава логика, защото през 2002 г. България вече е във валутен борд и има фиксиран курс на лева към еврото" смята той.

Някои от работилите по проекта обаче твърдят, че дори този срок е малък. Валутният борд е наложен още през 1997 г., т.е. преди 15 години, колкото може да стане и срокът. Аргументът им е, че в периода 1997 - 2001 г. се случи най-голямата трансформация в икономиката в годините на прехода - приватизацията. (В проектозакона престъпления, свързани с приватизация, са изрично упоменати.) При приемането на закона "Петканов" аргументът за срока от 25 години беше, че по този начин ще могат да се преследват и комунистите, които изхарчили валутния резерв на НРБ. Работата на комисията "Кушлев", която работеше по закона за конфискация, показа, че нищо подобно не се случи, а текстовете, които са измислени не на принципна основа, а заради някого, не работят.

Колко са 250 000 лв.

"Предимство на този законопроект, без той да е съвършен, е, че сумата е увеличена на 250 хил. лв., която не е чак толкова пренебрежимо малка", смята Михаил Екимджиев. В сега действащия закон за отнемане на имуществото,  придобито по престъпен начин, тази сума е 60 000 лв. Мнозина виждат в този четвърт милион ограничаване на възможността за комисията да се занимава с кокошкари, като бъде пратена по петите на "големите акули". Според Йонко Грозев обаче изобщо не е ясно защо е записана тази сума.

Факт е, че при проекта "Попова" сумата беше 100 000 лв. Според Грозев и при тази сума комисията може да бъде натисната бюрократично и да започне да решава по-лесните дела, вместо тези, които обществото очаква - срещу хората от организираната престъпност. "Ще се получи както при криминализирането на еднократната доза наркотици - вместо да се концентрират върху големи и тежки случаи, те се занимават с лесни казуси", казва Грозев.

Съмненията

"Проектът се представя пред Европа като панацея, след като години наред наши представители са се чудели как да оправдаят несвършената работа по отношение на съдебната система. Но в условията на режима, който се оформя в България, тази панацея може да се окаже един от поредните репресивни механизми. Продължават да се разбиват устойчиви правни принципи и да се създават условия, в които законът може да стане сериозно оръжие в ръцете на изпълнителната власт и на политическото мнозинство", смята депутатът от БСП Михаил Миков.

Подобни са и подозренията на адвокат Грозев. "Ако трябва да направим сериозен анализ защо имаме проблем с организирана престъпност и корупция, първото и основно наблюдение е, че институциите не работят ефективно - полиция, прокуратура... Половината държавни структури, които трябва да свършат работата, не работят ефективно. Идеята, че ти можеш да заобиколиш съществуващите институции, като създадеш някаква специална процедура, някакъв специален инструмент, е напълно фалшива. Няма как да има ефективно разследване и преследване, ако нямаш компетентни органи, които да разследват ефективно, да събират доказателства ефективно, да внасят в съда обвинителни актове", категоричен е той.

Всъщност основните аргументи срещу приемането на този нов закон са, че управляващите се опитват да си измият ръцете пред ЕС за невъзможността да накарат съдебната машина да работи ефективно и на по-високи обороти. Затова те искат да раздават възмездие, като заобикалят истинската борба с престъпността. Проблемът е, че ние през цялото време си мислим как с този закон ще се гони мафията, но като той попадне в ръцете на бюрократичната машина, става ясно, че правата на нормалните хора не са докрай защитени. А по темата за преследването на едрите престъпници има повече оправдания, отколкото действия. И така до измислянето следващия закон. 

Всъщност истинското решение минава през промени в полицията и съдебната власт. Без тях всичко е бляскав, но безрезултатен популизъм.

Под ударите на конфискацията

Тероризъм, поръчково убийство в изпълнение на решение на организирана престъпна група, отвличане, трафик на жени и склоняване към проституция, кражба в големи размери, кражба на взривни вещества, грабеж, длъжностно присвояване, иманярство, измама, измама със средства от европейските фондове, изнудване, вещно укривателство в особено големи размери, незаконна имотна облага, престъпление против кредиторите, контрабанда на оръжие, контрабанда на акцизни стоки, нелегална търговия със скрап, незаконна сеч и търговия с дървен материал, стокова контрабанда и ДДС измами, производство и разпространение на фалшиви пари, фалшифициране на документи по европроекти, пране на пари,  използване на средства от европейски фондове не по предназначение, укриване на данъци, използване на документ с невярно съдържание за източване на държавния бюджет в особено големи размери, трафик на хора и каналджийство, длъжностни престъпления с цел лична облага, длъжностни престъпления, свързани с приватизацията, подкуп, производство на фалшиви нотариални актове, български документи за самоличност, свидетелства за образование и водачи на МПС, стикери, участие в организирана престъпна група, организиране и участие в незаконни хазартни игри, изработване и разпространяване на незаконно оръжие, кражба на автомобили, посредничество при връщане на автомобили, производство, транспортиране и продажба на наркотици, засаждане на опиумен мак, канабис и кокаинов храст, както и търговия с прекурсори за производство на наркотици.

159 коментара
  • 1
    jelezen avatar :-|
    jelezen
    • -17
    • +164

    Чудесна статия.
    Ще ни скубят нас, кокошките, то е ясно. Поредния напън за борба срещу организираната престъпност. Чудесно. Няма да я сборят с тоя закон, просто организираната престъпност е добре организирана навсякъде и закон не я лови.
    Така че на дневен ред сме ние, кокошките, с една цигара марихуана.
    Какво против имат едната цигара, това не го разбирам. Иначе ако го хванат с пълна кауфландска торба ракия не е проблем, да си троши главата.
    И примера с Тодор Бонев не е особено удачен. Не е чиста вода ненапита и в нета има доста информация за него, общинския съветник.
    И понеже сега на власт сме ние, ГЕРБ, бе, на ура ще гласуваме всичко каквото ни кажат. Както гласувахме други глупости под строй.

  • 2
    vuzmuten avatar :-@
    vuzmuten

    Законът наистина е недомислица, с цел преследване на неудобните лица.

    Нека законът да бъде от един единствен член, който да гласи:

    "Отнема се в полза на държавата активите в България на всички дружества регистрирани в офшорни зони"

    Само тогава държавата, респективно всички ние ще спечелим, и ще се пребори престъпността в България!

  • 3
    antikommunist avatar :-|
    antikommunist

    Такива закони има в редица западни страни, и то с далеч по нисък праг от тези 250 000. Това трябва силно да се намали. Както и да се продължи срока така че да покрива и началото на 90-те години!
    И от къде на къде ще се задейства процедурата само при повдигане на обвинение, след като тя няма нищо общо с обвинението, а с наличието на богатство с неизвестен източник. Това няма нищо общо с болшивизъм, в цивилизованите страни върху придобито имущество се плащат данъци и се декларира. Най-малкото трябва да имаш документ как си го придобил: Данъчна декларация, акт за наследство, акт за реституция и т.н.. Защото неприкосновеността на частната собственост се отнася само до законно и честно придобитата такава, иначе се получава изкривяване на пазара.
    Прочетете малко за практиката в другите страни като Франция, Италия и Великобритания и за становищата не Европейската Комисия и Венецианската Комисия по правата на човека.
    Но май Бай Ганьо пак иска да открива топлата вода по болезнения път.

    http://www.dnevnik.bg/intervju/2011/09/15/1156582_elizabet_pelsez_vruzki_s_prestupnici_i_neobiasnimo/

    http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/02/17/1046104_brjuksel_iska_ot_bulgariia_aktivno_razsledvane_na/

  • 4
    mastikata avatar :-|
    mastikata
    • -14
    • +175

    До коментар [#3] от "antikommunist":

    Очевидно нямаш никаква представа за какъв чиновнически произвол става дума. Основен принцип в правото е, че обвинителя трябва да докаже вината, а не обратното. Защото обвинения се фабрикуват много по лесно отколкото доказателства.

    Напротив - истрията е пълна с примери когато обществата са приспивани с мантрата, че точно на теб няма да се случи и честните и богоугодни хорица няма да пострадат, но за съжаление точно това се е случвало.

    Бъдете абсолютно сигурни, че хората които бихте искали да видите с отнето имущество нямат АБСОЛЮТНО нищо на тяхно име. И за да се отчита дейност се почват гонения на когото падне и който е най-неспособен да се защити.

  • 5
    peshokev avatar :-(
    peshokev

    Имущество придобито от престъпна дейност се е случило и се случва, защото някой не си върши работа. Има достатъчно закони, съдебна и изпълнителна власт с които да се противодейства на престъпността. До сега, нито едно правителство не се справи със задачата да ги накара да работят!
    С този закон се създава паралелна съдебна власт и двойни стандарти за правосъдие. Той е и признание, че МВР, прокуратура и съд не работят ефективно при борбата с престъпността.
    "Виновен до доказване на противното" и диктатурата имат нещо общо.

  • 6
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Липсата на ясен регламент води до произвол. Примерите в началото на статията са абсурдни, но документно (законно?!) издържани.Е, къде е истината - в закона или в морала (справедливостта)?

  • 7
    bombov_saruiar avatar :-|
    bombov_saruyar

    "текстовете, които са измислени не на принципна основа, а заради някого, не работят".

    Престъпленията, които водят до конфискация трябва силно да се ограничат или да не се приема закона, защото по линия на най-малкото съпротивление, той ще бъде насочен срещу дребните /лесни/ случаи а големите претъпници и крадци ще останат ненаказани. "За кокошка няма прошка, за милиони няма закони". Пресен е примера с Ковачки.

  • 8
    james1 avatar :-|
    james1

    Вестник Капитал винаги е защитавал престъпниците, които ограбиха България!

  • 9
    cyberdude avatar :-|
    Peter Vasilev

    Истината е някъде по средата между двете крайни мнения и всъщност е доста проста:

    1. В края на всяка година всеки гражданин/фирма декларира пред държавата (данъчните) какви доходи е реализирал, като прилага и съответните документи, с които ги доказва. Това се прави по цял свят и никой не протестира, че той трябва да обявява доходите си, а не държавата да ги издирва и доказва;
    2. Пак в цял свят работа на данъчните власти е да следят за явно несъответствие между декларираните доходи и харчените пари. Това се прави много лесно и без кой знае какви разходи - просто се следят покупките на скъпи стоки - имоти, скъпи автомобили, луксозни придобивки, инвестиции в предмети на изкуството, ценни книжа и т.н. Пак за целта във всички тези държави всички тези сделки ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се правят по банков път (ако поискате да купите кола в брой в САЩ например, е много вероятно да ви арестуват) и за данъчните не е трудно да проследят и откъде идват парите и дали са декларирани и обложени. Информацията идва от самите продавачи, защото в противен случай не само ще си имат проблем с данъчните, а може и да се простят завинаги с бизнеса си.
    3. На база на получената по описания по-горе начин информация, както и на информация от други източници (например донос от конкурент или завистлив съсед, това се случва в цял свят или нещо научено в резултат на друга проверка или от други държавни органи) данъчните могат да направят пълна и цялостна проверка на съответното лице, за което има информация, че МОЖЕ БИ има недекларирани доходи. Тогава задължение точно на проверяваното лице е да докаже откъде например са парите за шестте му апартамента или за подареното Бентли на някоя Златка. И разни глупави обяснения като доходи от гъбарство или заеми от 50-60 приятели много лесно могат да бъдат затворени като вратички. Разбира се, в повечето случаи тези доходи не са с престъпен произход - просто някой е "забравил" да ги декларира. Ако лицето Х докаже, че тези доходи са например от легалния му бизнес, но просто не са обявени, сумата се облага със съответния данък + дължимите лихви. Ако стойността е голяма - в НК си има текст за укриване на данъци в големи размери и наказания. Ако източника на тези доходи обаче не може да се докаже (например лицето Х е безработен за последните 10 години, но има новопостроена къща в Бояна) може да се мисли и за конфискация в полза на държавата. Във всички случаи обаче няма никаква нужда от специални органи а ла комисията "Кушлев" или някакво ново спецзвено - това си е изцяло в правомощията на данъчните служби. Ако нещо в нормативната уредба им пречи да го правят - да се промени. Ама за какво са нужни специални закони и още администрация - ако тя не работи, нищо няма да се промени.

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Не е ли по просто да възстановят „ЗАКОН ЗА ОТЧУЖДАВАНЕ НА ЕДРАТА ГРАДСКА ПОКРИТА НЕДВИЖИМА СОБСТВЕНОСТ” от 15 април 1948 година... (в сила до 1962) не може в бедна България да има "едра градска собственост" биха могли да добавят и СЕЛСКА СОБСТВЕНОСТ.... :-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK