"Предпазливото" блокиране на газовия бранш

Трудно ли е българският парламент да вземе грешно решение ? Не, просто трябва да се забърка токсичен коктейл от популизъм, протакане, липса на консултация с експертите и внезапно решение на премиера Бойко Борисов да се съобрази с обществения натиск (независимо дали е справедлив или не). 

Подобно стечение на обстоятелствата се получи при гласуваната преди две седмици забрана за използване на технологията хидравлично разбиване при проучването или добива на газ и нефт в България. След като близо година депутатите чакаха да започнат смислен дебат под натиска на уличните протести, те взеха и прибързано решение, което официално бе облечено в "принципа на предпазливост по отношение на опазването на човешкото здраве и околната среда". Наред с грижата за човека и тоталната и безсрочна забрана за добива на шистов газ в България на 18 януари депутатите създадоха хаос в бранша, и по-специално в проучванията и добива на нефт и газ в страната. Като резултат малкото сондажи, които се правят у нас, ще бъдат напълно блокирани, а ефектът не се усеща все още поради студеното време.

С отровите да забраниш и лекарството

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В решението на парламента използваната за добив на шистов газ технология на хидрофракинг при хоризонтални сондажи е описана като вкарване под земята на смес от вода или други течни или гелообразни субстанции с химични съединения, пропанти, флуиди и механични и органични пълнители под налягане, по-голямо от 20 атмосфери. 

Подобни субстанции, както и вода, обаче се използват и при конвенционалния добив на нефт и газ, и то не само в България, а в цял свят. "Само вода обикновено се използва при сондажи с дълбочина до 60 метра", обясни проф. Кристалина Стойкова от Института по геология при Българска академия на науките (БАН). За по-дълбоките сондажи се използват най-често бентонитови глини, или т.нар. глинен разтвор, които са напълно нетоксични. Според Асен Георгиев, супервайзър на сондажите край Рогозина, които се изпълняват от фирмата Rusgeokom BG, ако при тях се сондира само с вода, налягането ще е поне 500 атмосфери, но подобна практика би била неприемлива, тъй като може да доведе до много по-сериозни последствия, отколкото при използването на химикали. Георгиев призна, че в сондажите край Рогозина се използват различни съединения, които по думите му са "традиционни за сондажните дейности в цял свят".

"Гелообразните субстанции, които са забранени с решението на парламента, всъщност се използват вместо вода, но са твърде скъпи", обясни проф. Стойкова. По думите й тези субстанции са напълно рециклируеми, заради което са напълно щадящи за околната среда, защото от тях под земята не остава нищо. 



Според Георгиев например в чиренското газохранилище се използват забранените гелообразни субстанции, чиято цел е да се задуши неконтролируемото излизане на природен газ. "След забраната там не могат да се правят никакви ремонти или сондажи", смята той. Според инж. Крум Русев, който е първият директор на хранилището, именно там през 1971 г. е използван методът хидрофракинг, за да бъде добит природен газ. 

Пропантите и флуидите, които влизат в забраната, също се използват в конвенционалния добив, обясни Стойкова. В момента най-чистата технология за добив на шистов газ използва именно пропанти вместо по-богатия коктейл химикали, които много фирми използват сега. "Не е тайна, че при конвенционалния добив се използват и химични съединения като солна киселина", коментира и Русев. 

• 1
• 2
• Следваща страница » "Проблемът с атмосферите"